С. Дж. Кинкейд
Императрица (22)

21.

Немезида, така се радвам да получа вест от теб!

Започвам с най-важното: Първата престолонаследница почина. Две седмици след заминаването ви. Не знам подробностите, но, разбира се, оттогава все ме избива на плач…

— Очевидно говори саркастично — обърнах се аз към Тирус, тъй като Девини и нейният съпруг бяха нападнали Невени.

Пасус изчезна. Няма никаква вест от него и доколкото разбирам, никой не го е виждал в Хризантемиума.

Изчаках един месец, преди най-накрая да съобщя на съюзниците на Тирус накъде сте тръгнали. Те изпратиха няколко космически кораба след вас в Транссатурновата система, но просто загубиха връзка…

Погледнах към Тирус.

— Сигурно са изтървали гравитационния прозорец — измърморих аз.

Кимнах.

Двамата слушахме компютъризирания глас, който предаваше кодираните текстови съобщения от Невени. Аз нямах представа как работи шифърът, който й беше оставил Тирус, но тя очевидно беше успяла да го разгадае.

После изслушахме останалото. Длъжностните лица, които управляваха Лумина, все още спореха с империята за точните условия по излизането от нея. В резултат на информационно затъмнение в галактическата преса от пет месеца не бяха излизали новини от планетата.

Тирус беше видимо облекчен да чуе, че това се случва дори без него.

— Имали са време внимателно да оформят напускането от империята. Това е напълно очаквано.

Без Пасус коалицията на сенаторите бунтовници се беше разпаднала. Локлейт, Атън и останалите се бяха промъкнали обратно в Хризантемиума, но съюзниците на Тирус ги държаха настрана от властта.

Веднъж месечно се разпространяваха фалшиви обръщения от Тирус към галактиката, за да поддържат заблудата, че двамата все още сме там. Като цяло империята дори не подозираше за изчезването ни — хората смятаха, че Тирус се е уединил в дълбок траур, след като е загубил братовчедка си, последната си жива роднина.

И последно, когато се върнете, ще дойда в Хризантемиума и ще се срещна с вас. Навярно ще ви изпреваря с няколко дни. Стават много работи покрай независимостта на Лумина и ще бъде добре да ви осведомя за последните събития. Пожелавам ви безопасно пътуване до дома!

Твоя приятелка, Невени

Възцари се тишина.

Хвърлих кос поглед към Тирус, който седеше със скръстени на гърдите ръце и се взираше в говорителя на тавана. Изглеждаше съвсем скован.

— Какво има? Мисля, че не можем и да се надяваме на нищо по-хубаво.

Той потърка устата си с длан.

— Да — изрече колебливо след миг. — Просто… Всичко това ме тревожи. Прекалено е хубаво.

— Вярвам на Невени — казах аз. — Знам, че не мога да искам от теб и ти да й се довериш, Тирус, но можеш ли да вярваш на преценката ми?

— Да, вярвам ти — отговори той, ала си остана напрегнат като струна, докато най-накрая се устремявахме към шестзвездната система и влизахме в хиперпространството. Обратното пътуване до Хризантемиума не ни донесе и капка от удоволствието, което изпитахме, когато поехме към Лумина.

Тирус беше архивирал всички излъчвания с новини, които успя да събере от няколко благонадеждни новинарски канала, както и от сензационните. И едните, и другите бяха еднакво неверни. Благонадеждните излъчваха за публиката актуалните новини така, както Хризантемиумът искаше да ги възприемат Излишните… Консенсусното мнение, така да се каже. Макар и фактите, които излагаха, да бяха съмнителни, Тирус ги изгледа преди всичко за да придобие представа какво вярва по-голямата част от империята. Ако предаванията го представяха в негативна светлина, това щеше да ни предупреди, че в Хризантемиума ни очаква опасност.

Не видяхме нищо тревожно.

— Който и да управлява в Хризантемиума, е наредил на медиите да не ме очернят. Така щяха да постъпят, ако очакваха да се върнем, но искаха да подготвят почвата, за да ме унищожат — каза Тирус. — Вместо това обаче поддържат публичния ми образ.

После прекара часове наред в проверяване на други медии — абсурдните, онези, които се захранваха от хорски приказки и слухове. Някои представляваха сензационни шоута, други — онези, които действаха нелегално, наричаха себе си „доставчици на информация“ и работеха независимо… От онези, които покойният Рандевалд фон Домитриан от време на време нареждаше да убият, задето бяха излъчили нещо, прекалено близко до истината.

Като цяло истината бе загубена в блатото от абсурдни догадки и открити лъжи и фалшификации, но общите точки ни позволиха да установим елементи на правдивост в общоприетите твърдения.

Вечерта преди деня, в който се очакваше да пристигнем, влязох в стаята на Тирус и го намерих заспал. Дори хъркаше — а Тирус никога не хъркаше. Във въздуха се разнасяше една от глупавите трансмисии и говореше най-сериозно за извънземните мозъчни паразити, които контролирали Високопочитаемите.

— … твърдят, че използват наркотици за развлечение или по религиозни причини, но това е лъжа. Тези наркотици са основният хранителен източник на симбионтите скрикут…

По устните ми пропълзя усмивка. Устата на Тирус беше широко отворена, а главата му отпусната върху куп електронни дисплеи. Издърпах един от проснатата му настрани ръка и погледът ми премина по текста.

… химическия потенциал на странна кваркова маса…

Тирус вдигна глава.

— От Свещения град. — Гласът му беше неясен. Тирус имаше нещастието да спи леко. И аз спях леко, но за разлика от него, съвсем не се нуждаех от толкова сън, колкото обикновените хора.

— Странна кваркова маса? — попитах аз. — Какво е това?

— Проклет да съм, ако знам. Опитвах се да разбера какво означава и… — Той отметна ръка във въздуха.

— Край! — провикнах се аз към екрана и абсурдният текст за симбионти скрикут изчезна. — Това едва ли ти е от полза.

Тирус разтри очи.

— Дори и без шума, не мисля, че мога да проумея какво означават тези работи, Немезида. В тях се споменават математически теореми, за които дори не съм чувал. Потърсих информация за тях, но нямам представа какво изобщо представляват символите. Просто не мога да разбера какво чета.

— Може би нямаш научно мислене.

Той наклони глава назад и ме погледна.

— Нима искаш да кажеш, че съм глупав, любов моя?

Никой никога навярно не го беше смятал за такъв. Аз обаче исках да се пошегувам, да го разсея, затова демонстративно се замислих над въпроса.

— Много се бавиш с отговора! — възкликна Тирус с престорено възмущение.

— Простете ми, Ваше величество. Просто си спомних за таланта ви да палите огън с подръчни средства. Пещерните хора от древната Земя несъмнено биха ви взели за глупав.

— Бих искал да видя как някой от тези пещерни хора става върховен владетел на галактиката. — Тирус печално поклати глава. — Макар че той може да се окаже по-подготвен за тази професия от мен, когато става въпрос за тези документи.

Взех ръката му в своята и го дръпнах да се изправи.

— Току-що разбрах, че всички Високопочитаеми имали извънземни паразити в мозъка.

— Така ли?

— Хмм. Да.

— Кой го каза, същата достоверна програма, която каза, че ти си сексуален андроид, надарен с разум?

— Не съм гледала чак дотам. — Прокарах ръка през гънката на лакътя му, а той потисна усмивката си. — Сега, когато разбрах, че имаш паразит в мозъка… е, това обяснява много неща.

— Просто трябва да откриеш истината — отсъди той и аз се озовах в прегръдките му, устните му се спуснаха над моите и всичко, пред което щяхме да се изправим утре, и всичко останало… беше забравено, макар и за миг.

Отдихът ни продължи до следващата сутрин, когато излязохме от хиперпространството и влязохме в шестзвездната система. След двайсет секунди на, както предположих, абсолютно смайване, когато сензорите на всички кораби наоколо ни забелязаха, ни бомбардира вълна от съобщения. Поздрави. Толкова много поздрави. Амадор много се радваше, че сме се върнали, и трябваше да се оплаче от онази ненаситна Уолстръм… Уолстръм ни поздрави едва-едва и веднага продължи колко я дразнят Амадор и Фордайс, и…

Съобщенията нямаха край, а в това време Хера преодоляваше гравитацията на шестзвездната система. Поздравления, думи на безкрайна радост, че императорът се е завърнал! Как те и само те били сигурни, че ще се върне, и колко ужасно се държал този или онзи техен политически съперник по време на отсъствието му.

— Хелиос да ни е на помощ! — измърмори Тирус и потърка лицето си с длани. — Те са точно такива, каквито бяха при заминаването ни.

Но когато завъртя очи и се зае да отговаря на най-важните съобщения, за първи път, откакто бяхме чули за теорията на относителността стойката му изглеждаше непринудена. Спряхме до Валор Новус и когато излязохме, се озовахме сред шумна тълпа от Високопочитаеми, жадни да спечелят благосклонността на императора и нетърпеливи да говорят с него. Тирус ме привлече към себе си и прошепна в ухото ми:

— Най-напред трябва да съберем най-влиятелните Високопочитаеми в приемната.

— Указът у теб ли е?

— Искам да видят и нещо друго. — Пръстът му се плъзна по ключицата му и аз си помислих за знака и се усмихнах.

— Немезида!

Много гласове викаха името ми, докато си проправяхме път сред блъскащата се тълпа, но този глас — гласът на Невени — привлече вниманието ми. Видях я в единия край на множеството, застанала до една врата, и когато очите ни се срещнаха, тя ми направи жест да се приближа.

И Тирус я видя.

За миг той докосна ухото си, напомняйки ми да осъществя контакт при първия признак за беда. После се насочих през необичайно шумната тълпа към Невени. Когато стигнах до нея, тя се беше извърнала настрана и гледаше в земята.

Усетих гъделичкане на тревога.

— Невени, какво има?

Гласът й беше едва чут шепот:

— Съжалявам.

И тогава във въздуха се надигна странен шум и в същия миг някой ме сграбчи отзад и ме повали на земята. Ръката ми се стрелна към ухото, но някой друг вече беше откъснал предавателя, който бях закачила там, за да мога да поддържам връзка с Тирус. Погледът ми се плъзна настрана и аз се помъчих да се изправя, тъй като ръцете ми се оказаха неспособни да помръднат тежестта отгоре ми. Не можех да отблъсна ръката, запушила устата ми…

Невени сведе към мен изтерзани очи. Сега видях, че тълпата е стратегически подредена така, че да ме скрие от погледа на Тирус. От един кръг за изображения грейна прожекция. Мое копие. Тази Немезида помаха на Тирус. А после в полезрението ми се появи трети мъж.

Кръвта ми замръзна.

Беше Пасус.

Един от служителите му му подаде предавателя за ухо. На гърлото му беше закопчана халка — гласов модификатор.

— Гледай към мен — проговори Пасус. — Продължавай, всичко е наред. Тирус, довери ми се. Скоро и аз идвам.

И моята холографска двойница раздвижи устни и повтори думите!

„Недей да вярваш, недей да вярваш!“ — помислих си трескаво аз и тревогата ми нарасна, когато усетих, че крайниците ми са странно слаби. А после един едър служител на Пасус пристъпи напред и стовари ботуш върху главата ми.