С. Дж. Кинкейд
Императрица (17)

16.

Двамата с Тирус тръгнахме след Интердикта все още донякъде стъписани, защото се опитвахме да разберем как е възможно да е толкова стар. А онзи свещеник, който ни посрещна първи… Каквато и фалшива младост или… или технология да поддържаше Интердикта млад, очевидно действаше и за свещеника.

— Последният Домитриан, с когото се запознах, беше Амон — отбеляза Интердиктът и погледът му се плъзна към скиптъра на кръста на Тирус. — Взех това от ръцете му, а после го лиших от силата, която имаше над него. Радвам се да се запозная с още един Домитриан, и то при по-приятни обстоятелства.

Гласът му ехтеше, докато влизахме в приемна зала със стени от изтърбушен диамант. В тях кипяха течни произведения на изкуството, капещи като кръв през вените на диаманта. С помощта на гравитацията по всяка от стените течеше река, но не водна — всички те изглеждаха по-скоро съставени от вещества, които не можеха да се смесят. Движеха се едно над друго като намаслени пипала или панделки. При всяко проблясване на пулсара цялата стая сякаш се обливаше в светлина, която танцуваше под самата кожа на Интердикта.

Ортанион се извърна към нас и продължи:

— Членовете на рода Домитриан страдат от такъв арогантен егоизъм и аз се страхувах, че потомците на Амон може да побързат да се съберат пак с тези на Асиндра. Машините ми провериха генетичния ви код и виждам, че наистина сте плод на такъв съюз, но благодарение на брак между трети братовчеди. Бих предпочел да бяха изчакали още няколко поколения, но все пак е приемливо. Това, което е неприемливо, е едно откритие, което научих от базата ви данни.

— Какво откритие? — попита Тирус.

— Дадох на император Лотариас специален указ. Последният свещеник, който дойде тук с новини, ми съобщи, че са останали само четирима членове на царстващия клон на фамилията Домитриан, и това беше неприемливо. Изпратих му инструкции незабавно да увеличи тази бройка. Той обаче не изпълни заповедта ми. Базата ви данни показва, че сега сте само двама.

На устните на Тирус се изписа ледена усмивка.

— Дядо ми изпълни вашия указ, Сияйни. Против волята на баба ми. Тя искала да има само едно дете, затова той извадил всички яйцеклетки от яйчниците й и действал без нейното съгласие. Той имаше безброй деца. По-късно баба ми уби безброй деца — след смъртта му се зае да поправи грешката му. Затова сега сме само двама.

— Домитриан! — поклати глава Интердиктът очевидно развеселен. — Никога не се променяте. Сега се питам колко ли по-различна можеше да бъде историята ни, ако този скиптър беше попаднал в ръцете на семейство, не толкова склонно да воюва помежду си. — После погледна към мен. — Но тя… тя не е Домитриан. Тя е нещо съвсем различно. Как да ви наричам, млада госпожице?

— Това е Немезида — представи ме Тирус.

— Немезида дан… какво?

Значи знаеше. Знаеше, че не съм човек.

— Немезида дан Империан.

— Вие представлявате много интересна конфигурация — измърмори Интердиктът. — Само откакто влязохте в тези зали, сърдечният ви ритъм започна да варира между трийсет и осем и над триста удара в минута. Обемът на кръвта е почти два пъти по-голям от стандартния, а този черен дроб… Предполагам, че никога в живота си не сте били пияна.

Поклатих глава.

— И трябва да кажа, че този ваш хипоталамус… Много силен рефлекс „Бий се или бягай“. Кажете ми, изпадате ли в хибернация?

— Хибернация ли? — повторих аз.

— Много дълбок сън при мразовити условия. Уви, ще приема това като „не“, но ако настъпи промяна, съобщете ми. Смятам се за нещо като учен и с готовност приветствам всичко интересно, което може да стимулира ума ми. Надявам се, че не сте се почувствали неудобно от въпросите ми.

— Не.

— Чудесно. — И той се обърна към Тирус: — Няма нужда да ми напомняте, че пилея гравитационния ви прозорец, дете мое. Можете да ми кажете с каква цел сте дошли.

— Гравитационен прозорец? — повтори Тирус.

Интердиктът сбърчи вежди.

— Да. Вие… — и той премести поглед от Тирус към мен. — Вие сте отбелязали времето, по което сте влезли в моята система, нали така? А не просто… — Той млъкна и се подсмихна ниско и хрипливо. — Вие сте полетели право към мен, без предварително да проверите дали е безопасно… Наистина ли сте посмели?

— Защо?

Интердиктът се пресегна и го потупа по бузата.

— Всемогъщи звезди, май излиза, че съдбата наистина закриля децата! Гравитационните сили около черните дупки са удивително големи. Понякога човек не може да стигне безопасно до Свещения град години наред, дори десетилетия. Затова изпращам свещениците си при вас и обратно така нередовно. Ако бяхте дошли само преди няколко дни, сега щяхте да сте на парчета!

— Нашият кораб е много силен — обадих се аз.

— Дори и най-силният кораб не може да оцелее, ако попадне в тази система в лош момент. Вие двамата изобщо не разбирате какъв късмет сте извадили! Удивително. Нашият Божествен космос навярно ви е отредил да изпълните някаква велика мисия.

Сега той насочи цялото си внимание към Тирус.

— Кажете ми защо сте дошли. Слушам с притаен дъх.

Тирус падна на колене и притисна кокалчетата на ръката на Интердикта към бузата си.

— Сияйни, не бих се осмелил да потърся честта на вашата компания в тази крепост, ако нямах такава огромна нужда от вас. Седнах на трона, но вашите свещеници не склониха да ми дадат властта на скиптъра.

— Това е много сериозно решение. Защо не желаят да го овладеете? — попита Интердиктът.

— Заради тази, която обичам — отговори Тирус и вдигна очи към Интердикта. — Жената, която стои пред вас.

— И ме потърсихте с надеждата, че аз ще кажа „да“, когато моите свещеници са казали „не“?

— Нещо повече от това — отговори Тирус. — Немезида спаси живота ми безброй пъти. Тя е жена с повече смелост и почтеност от всеки друг, когото познавам. Искам тя да стане моя императрица. И искам да я удостоите със статут на човек, за да може това да се случи.

— И смятате, че тогава въпросът със скиптъра ще се разреши от само себе си — каза Ортанион многозначително. — Разбирам. Сигурно наистина я обичате, щом сте поели такъв риск, за да се осъществи тази среща. Но навярно знаете, че моите свещеници прилагат само указите, които аз им давам.

— Точно затова — отвърна Тирус с напрегнат глас — се обръщам не към тях, а към вас. Никога не бих поискал от тях да проявят неподчинение към вас, Сияйни. Вие сте този, който трябва да вземе решението.

— Така е. А вие очевидно сте много привързан към това… — погледът му се плъзна по мен от главата до петите — … това момиче. Нека поговорим за това момиче, император Тирус.

— Това момиче стои точно тук, пред вас! — не можах да се сдържа.

Устните на Интердикта трепнаха в усмивка.

— Извинявам се, че бях груб. Свикнал съм само с компанията на Благородните, а те никога от нищо не се обиждат. И така… Немезида. Ще поговорим за вас, Немезида. Вие съществувате, защото някой, който е разполагал със синтезатор, му е наредил да създаде хуманоид. Освен това са му наредили да ви придаде определени качества… Като съдя по резултатите от сканирането ви, бих казал, че са искали същество, което да е много бързо и много силно. Прав ли съм?

— Да — признах аз.

Интердиктът започна да обикаля около мен, изучавайки ме с клиничен интерес.

— И така самото ви съществуване се дължи на факта, че някой е наредил на синтезатор да произведе силно и бързо създание, което по външни белези да прилича на човек. Синтезаторът е разполагал с проби от ДНК и РНК от всички различни организми. Отделил е тези части от тях, които дават сила, тези, които дават скорост, тези, които притежават други качества, и ги е събрал и залепил една за друга, докато накрая са образували една-единствена клетка — ембрион. После са сложили този ембрион в инкубатор и той е пораснал и се е превърнал в същество, което може да съществува извън инкубатор. Не бебе, а прохождащо дете. Едва тогава са го извадили от инкубатора.

— Извинете, но не разбирам това какво общо има — намеси се Тирус.

— Общото е, че това е процесът, довел до появата на първото същество като Немезида. Когато това прохождащо дете пораснало и го сметнали за жизнеспособно, същият модел от ДНК и РНК, използван от този първи синтезатор, бил приложен отново и отново. Имало изменения… мъжка вариация, женска вариация, по-висока вариация, вариация с кафява кожа, вариация с мургава кожа… и една вариация, която се превърнала в красивата млада жена, застанала пред мен. Немезида, както всички живи същества вие сте нещо удивително. Вие сте истинско чудо. Но не мога да ви нарека човешко същество. Вие не сте такова.

— Сияйни — настоя Тирус и пристъпи към него, — мисля, че ако я опознаете…

— Сигурен съм, че е очарователна и ще ме впечатли безкрайно много, императоре мой, но това не означава, че е съвсем същата като нас, които сме създадени в резултат на милиони години естествен подбор — отговори търпеливо Интердиктът. — Тя прилича на вас само външно. Ако вземете хиляда различни материи и ги съберете, можете да създадете визуално копие на своя астероиден космически кораб, но това отвътре космически кораб ли ще бъде? Вашата Немезида изглежда като човек, защото ние харесваме външността на красивите хора, но отвътре тя се състои от аминокиселини и ДНК секвенции, подбрани условно от този синтезатор. Сърцето ви силно ли е, Немезида? Ако е така, благодарете на кенгуруто.

— На кое? — Никога не бях чувала за подобно създание.

— Подскачащо животно със сърце, което работи извънредно ефективно. Най-широко използваният сърдечен материал за множество създания. И ако се съди по тези така експедитивни бъбреци, предполагам, че се дължат на нещо котешко. Мускулатурата… Може да е от какво ли не, защото човешките същества са доста слаби. Мечка? Тигър? Шимпанзе? Кой знае. Но не и от човек. Ние не сме устроени така, че да можем да трупаме мускулна маса толкова бързо.

Тези думи ме обезпокоиха, но Тирус стисна ръката ми малко по-силно.

— Има ли значение? Единственото, което всъщност казвате, е, че Немезида е… издънка на Земята. Също като мен. Само това има значение. Сияйни, така или иначе аз ще се оженя за нея. От вас зависи дали ще го направя като господар над една обединена империя, или като господар на империя, разделена от опустошителна гражданска война.

— А, значи се опитвате да стоварите отговорността на мен, така ли? — попита Интердиктът, но изглеждаше чисто и просто развеселен. — Кажете ми честно: на колко сте години, император Тирус?

Тирус присви очи.

— Какво значение има?

— Щом няма, отговорете ми.

— На двайсет. Почти.

— Значи сте на деветнайсет. Тийнейджър. По всички нормални изчисления все още сте чисто и просто дете.

— Това не е…

— Още осем години мозъчно развитие и ще кажа обратното. На двайсет и седем години мозъкът ви ще е напълно оформен. Чух, че сте донесли книги като част от лептата си. Лично аз не обичам художествената литература, но с удоволствие ще ви дам някои много интересни философски трудове и научна мисъл, за да подпомогна последните години на това развитие. Няма вечно да сте дете. И когато пораснете, ще започнат да ви вълнуват неща, които в този момент изобщо не ви интересуват… Като например неспособността на Немезида да ви роди деца.

— Мислил съм за това — каза Тирус. — И знам, че някои двойки се състоят от двама мъже, и тези съпрузи използват инкубатори. Моят прародител Ганекс…

— Беше човешко същество, както и съпругът му. Както и потомството им. Младата жена до вас може да съчетае своето ДНК с вашето, но никой не може да предвиди какъв ще е резултатът!

— Ако проблемът е само в децата — промълви Тирус с невярващ глас, — значи няма никакъв проблем. Няма да имам деца. Ти искаш ли деца, Немезида?

Изобщо не ми се наложи да се замислям.

— Не.

За един дълъг миг Интердиктът остана загледан в Тирус.

— Доколкото разбирам, не сте знаели, че ви е необходимо съгласието на Църквата, за да овладеете скиптъра си. Може би има още нещо, което не осъзнавате: изборът дали да имате деца, или не не е ваш. Няма да ви бъде позволено да останете бездетен.

Тирус се изсмя.

— Разбира се, че зависи от мен!

Интердиктът поклати глава.

— Не и за рода Домитриан. Със сигурност не и за единия от последните му двама членове.

Погледнах към Тирус. Нямаше последни двама членове. Той беше последният.

В очите му проблесна гняв, но Интердиктът вдигна ръка.

— Сега, след като ви казах всичко това, съм склонен да проявя благосклонност към вас, защото показахте голяма смелост, като дойдохте да ме потърсите. Срещал съм много членове на фамилията Домитриан и мога да ви кажа, че вие наистина сте уникален, Тирус. Затова съм склонен да изпълня искането ви и дам на любимата ви статут на човек при едно условие.

Тирус затаи дъх. Аз също. Досега не смеех да се надявам да се разберем толкова лесно.

Ортанион се усмихна.

— След двайсет години се върнете и ме помолете пак.