Кирстен Уайт
Ярко пламтим (7)

7

Търговище

Лада влезе в приемната си с Богдан зад гърба си и Николае до себе си. Вътре я чакаха двама мъже. Единият — краля — тя познаваше. Другият беше братовчед й.

Матей Корвин се изправи и хвърли лист пергамент на каменния под.

— Ти, чудовищна малка глупачка — изръмжа той.

Лада се усмихна.

— Хайде, хайде — рече Стефан, кралят на Молдова. Той се облегна небрежно в стола си, протегнал единия си крак напред, и огледа Лада любопитно. — Братовчедке.

Лада отбеляза присъствието му с леко кимване.

— Братовчеде.

Не знаеше много за него, освен че обичаше да влиза в схватки и да ги печели. Вече го харесваше повече от Матей.

Макар да предпочиташе да се срещне само със Стефан, беше добре, че двамата крале бяха пристигнали заедно. Това щеше да ускори нещата.

Стефан изправи гръб.

— Радвам се най-после да се запознаем. Майка ти…

— Майка ми не ме интересува — Лада не възнамеряваше да намесва тази жена и слабостта й в разговора. Стефан трябваше да види, че самата тя по нищо не прилича на жената, която я беше родила. Лада зае стола срещу двамата мъже. Седна като мъж, с изправен гръб, разкрачени крака и ръце, скръстени на гърдите.

Матей седна обратно на мястото си. Позата му подсказваше, че още е ядосан. Явно се беше надявал на реакция от нейна страна. Лада пък бе решена да не му дава нищо, на което се надява. Когато се бяха видели за последен път, той почти бе станал крал, а тя се бореше за княжеския трон. Сега бе княз. Нямаше да допусне той да го забрави.

— Предполагам, че си получил същото писмо като мен — обърна се Матей към Стефан.

Вдигнал вежда, Стефан издърпа собственото си руло пергамент. Прокашля се и зачете на глас.

— Избих селяни, мъже и жени, стари и млади, които живееха в Облучица и Ново село, където Дунава се влива в морето, и нагоре към Рахово, близо до Килия… — той спря и вдигна поглед. — Как е в Килия по това време на годината?

— Доста е приятно — отвърна Лада, която веднага усети подтекста на въпроса. Не беше забравила, че Молдова има интереси в Килия. Точно затова бе споменала областта в писмото. През годините Килия бе владяна от България, Молдова и Влашко. Сега бе нейна, защото си я беше взела.

Стефан вдигна вежда, развеселен.

— Радвам се да го чуя. Продължаваме нататък — следват още имена на села по брега на Дунава, а, да, това е любимата ми част. Избихме двайсет и три хиляди осемстотин осемдесет и четирима турци, без да броим онези, които изгорихме по къщите им, и турците, чиито глави нашите войници отсякоха. С това, Ваше Височество, Ви информирам, че наруших мира с Мехмед. — Стефан свали писмото и се засмя. — Определено бих казал, че си го нарушила.

— Защо го направи? — настоя да разбере Матей. — Не можем да си позволим да влезем във война с османците!

Лада посрещна негодуванието му с хладен поглед.

— Не можем да си позволим да не влезем във война с тях. Те превземат крепостите ни, селата ни, взимат земите ни и децата ни. Аз лично не мога повече да търпя цената на господството им. Ще освободя Влашко от тях. И доказах, че е възможно. Те управляват само защото ние го допускаме.

Стефан почука с писмото по крака си.

— Числата са внушителни.

— Постигнах ги само с три хиляди души.

Матей изпръхтя невярващо.

— Нещо трябва да преувеличаваш.

Лада извади кинжал и започна да си чисти с него ноктите.

— Движехме се бързо и ги изненадвахме във всяка крепост. Никога не срещахме повече от хиляда души наведнъж. Така че не, не преувеличавам и ти знаеш, че е така. Не се преструвай, че не знаеш точно с колко войска разполагам, Матей. И не ме обиждай с предположението, че бих фалшифицирала постиженията си. Тези от нас, които всъщност вършат нещо, нямат нужда от фалшификации.

Матей се надигна като ураган от стола си. Стефан също стана и протегна ръка.

— Успокой се. Обмисли нещата. Тя нанесе огромна загуба на турците. И, както сама каза, доказа, че това — колкото и да е невероятно — е възможно. Кажи ми, братовчедке, защо сме тук? Какво друго си подготвила?

— Кръстоносен поход — отвърна Лада.

Матей отново седна. Столът му изскърца недоволно от толкова много движение.

— Константинопол вече падна. Дори ти не може да си толкова заблудена, че да мислиш, че можеш да го вземеш обратно.

— Не ме интересуват проблемите на гърците и италианците. Мехмед може да задържи взетото от тях. Но не искам никога повече да взима нещо от нас. Ще тръгнем срещу него за Европа. Ще тръгнем, за да докажем, че границите ни са наши, непробиваеми и недосегаеми, и че той никога повече няма да взима християнска земя от нас.

Матей слушаше с присвити очи.

— Няма да се бия за влашка земя.

— Не те карам да се биеш за влашка земя. Аз ще се бия за собствената си земя. От теб искам само веднъж в жалкия си живот да водиш собствените си битки сам.

Мечът на Матей бе излязъл наполовина от ножницата, преди Богдан да се озове до него с нож, притиснат към гърлото на краля.

Лада остави ножа да стои където е за момента.

— Ето какво ще направим. Ще дразним Мехмед. Ще го тормозим. Ако и Стефан се съгласи да направи същото, ще отворим три фронта — три битки, които Мехмед не иска да води. Империята му зависи от стабилността. Той няма да рискува всичко за граници, които не му трябват. Ще го принудим да напусне земите ни. — Лада махна с ръка и Богдан свали ножа, но остана надвесен над Матей.

— Значи искаш да действаме заедно, така ли? Да се координираме? — попита Стефан.

— Не. Ако му предоставим обединен фронт, ще му е много по-лесно да ни победи. Искам да правим всичко отделно. Да не му даваме ясна цел, да не му показваме пътя, по който да ни надвие. Аз използвах малка, но неочаквана войска и изколих хората му по границата. Най-добрият ни план е да избягваме плановете.

Матей потърка гърлото си, а погледът му беше остър като ножа на Богдан.

— Но Мехмед не е в Унгария. Няма да нападам други държави. Няма да успея да получа подкрепа за нещо такова. Как тогава да ти бъда полезен?

— Оправи се с трансилванците. Убеди ги да ми помогнат. Трябват ми силите им.

Стефан се засмя. Въртеше лениво празен бокал от вино по облегалката на стола си.

— Чел съм някои от историите им за теб, Лада Дракула. Много са живописни.

— Видя ли онази за излета в гората? — попита Николае.

Стефан кимна.

— О, да. Очарователна е. Крал Матей няма да има никакъв проблем с трансилванците.

— Сигурна съм, че може да се справи — каза Лада. Изобщо не беше сигурна. — Но другата ти работа е много по-важна, Матей. Трябват ни пари. Единственият, който може да ни осигури нужните финанси, е папата.

— Папата? — забравил гърлото си, Матей се приведе напред, присвил очи лукаво след завоя на разговора в посока, от която бе заинтересуван. — Какво те кара да мислиш, че папата ще ни даде пари?

— Бои се от нахлуването на исляма в Европа. Писах му за победите си в България и той много ме харесва.

Матей се засмя злобно.

— Това е, защото не те познава.

— Именно. Нямам нито времето, нито нагласата да се възползвам от това предимство. Ще се заемеш ли ти с него?

Кралят на Унгария събра върховете на пръстите си.

— Ще трябва да станеш католичка.

— Не.

— Папата няма да ти помогне, ако си православна.

Защо разни мъже все се опитваха да установят контрол върху различни части от нея? Върху тялото й, името й, душата й. Защо ги интересуваше вярата й? Тя размаха раздразнено ръка.

— Значи смятай, че съм станала католичка. Съобщи му.

— Мисля, че е малко по-сложно — каза Николае.

— Ако кралят на Унгария пише на папата, че съм католичка, значи съм католичка — Лада бе приела и исляма по подобен начин, благодарение на политическите маневри на Раду. Тогава целта бе спасяването на живота им. Сега смяната на вярата трябваше да финансира война.

В края на краищата никой не можеше да завладее душата й, колкото и да се стараеха да я направят своя.

— Народът ти няма да одобри смяната на вярата ти. — Стефан вдигна вежди многозначително. Лада проследи погледа му и видя възмутеното изражение на Богдан. За него християнството бе почти толкова важно колкото Лада.

— Народът ми — отвърна Лада, гледайки Богдан кръвнишки — ще я одобри, защото аз съм я избрала, а всеки избор, който правя, е за доброто на Влашко.

Богдан сведе поглед към земята, засрамен.

Нетърпеливият глад, изписан по лицето на Матей, още не бе изчезнал, макар той да направи опит да изглади чертите си. Лада внезапно изпита копнеж по баща му, Хунияди. Почтен мъж. Истински мъж. Мъж, който би бил незаменим на бойните полета, които я очакваха.

Но Лада имаше само сина на Хунияди, затова щеше да го използва както може.

Той се усмихна напрегнато.

— Може и да се получи. Загубата на Константинопол е още прясна рана, затова мисля, че ще мога да убедя Рим да ни прати злато. Може би много злато.

— Хубаво. Значи всички знаем какви са задачите ни.

Стефан се ухили мръснишки и протегна ръка с бокал в нея към Лада, за да се чукнат.

— Ще клатим стабилността. Ще молим за злато. Ще провокираме най-могъщата империя на земята — той замълча за миг. — Забавно ще бъде.