Кирстен Уайт
Ярко пламтим (32)

32

Търговище

Раду не знаеше дали вонята на смърт е останала в Търговище, или споменът му за нея е толкова силен, че никога не би могъл да излезе в града, без да се задави.

Разчистването на труповете — свалянето им от коловете, погребването им с глави към Мека и отдаването на почитта, която заслужаваха — бе приключило. Работили бяха без почивка, до пълно изтощение. Тъй като нямаше с какво да отбелязват гробовете, а и бездруго нямаше как да разпознаят мъртвите, та Раду нареди да ги погребат край града, на мястото на частта от гората, изсечена за колове. Някой ден тук отново щеше да израсне гора и да скрие ужасното деяние на сестра му от небесата.

Дотогава всички щяха да носят спомена.

Раду спря край портите на замъка и зарея поглед към мястото, където бе висял Кумал. Никога нямаше да каже на Назира. Щеше да носи спомена сам, нямаше смисъл да затормозява и нея. Ако Раду бе все още християнин, щеше да построи църква в памет на девера си. Тъй като не беше, всеки път, когато се молеше, посвещаваше молитвите си на паметта на Кумал. Не беше достатъчно — никога нямаше да бъде достатъчно, — но бе всичко, което Раду можеше да направи.

— Господарю — повика го Кирил, кимна почтително и тръгна редом с Раду. Раду го бе повишил в свой заместник. — Завършихме разчистването. Сега какво?

— Трябва да намерим сестра ми. Докато не разберем къде е и какво замисля, нищо няма да можем да постигнем тук. Никой няма да се върне в града, докато над него е надвиснал гневът й. Но не виждам и начин тя да го вземе от нас с останалите й сили — Раду бе нащрек за нови нападения, но досега нищо не се бе случило. Лада бе изчезнала и бе взела със себе си всички и всичко, което й бе нужно да продължи да се бие. — Но само защото аз не го виждам, не значи, че не е открила начин. Най-вероятно ще се опита да ни подмами в планините, където предимството ще е на нейна страна. Нямам особено желание да се сблъскам с поредната й изненада.

Раду подмина портата на замъка. Нямаше желание да влиза вътре. Вместо това се изкачи по стълбата към стената, опасваща замъка. Надвеси се над нея и отправи взор към града. Все още бе почти напълно пуст. Лесно беше да настани хората си — имаха цяла столица на разположение.

— Трябва да действаме по-малко като османци и повече като румънци.

— Как действат румънците? — Кирил бе българин по рождение, но не помнеше нищо за родината си. Османците го бяха взели на петгодишна възраст. Той често се молеше и хранеше с Раду. Двамата се разбираха като хора, решили да приемат за свой дом държавата, която ги бе взела от родината им.

Раду се подпря на лакти и хвърли поглед назад към замъка. В средата на вътрешния двор като дете той веднъж бе гледал как шибат Арон и Андрей с камшик за престъпление, което не бяха извършили. Престъпление, което бе инсценирал Раду.

— Румънците са безразсъдни. Подли. Зли. Поне така се държаха членовете на моето семейство. Събери малка група — хора с опит от границата, не от градовете. Прати ги в планините, само да огледат. Колко са по-малко, толкова по-лесно ще им бъде да откриват, без самите те да бъдат открити. Трябва да разберем къде е Лада и къде крие войската си. Щом разберем това, ще можем да продължим нататък. Междувременно ще короноваме новия княз на Влашко, Арон Дан.

— Значи ще се правим, че страната е наша, докато врагът е все още на свобода и всичко е в хаос?

Раду се усмихна.

— Лада ще побеснее. Тя разгневи Мехмед — султана, — за да го накара да дойде където тя е в по-силна позиция. Сега ние ще направим същото. Не ми се вярва да изскочи от планината, за да се сбие с нас, но не го и изключвам. Лесно се ядосва, когато й вземеш нещо, което смята за свое. А и дори да не успеем да я подмамим навън, пак ще постигнем нещо. Понякога най-добрият начин да получиш власт е да се престориш, че я имаш. Ще короноваме новия княз и ще започнем да управляваме. Страната ще се подчини. Лада промени твърде много неща твърде бързо. Промяната е трудно нещо. Нужно е страшно много време и готовността на народа да издържи на лишения. По-лесно е да се върнеш към онова, което познаваш. Добави към това разрухата, която Лада сее с тактиките си, и страданията, до които водят. Влашко ще избере нас, защото ние сме пътят към оцеляването.

Той се надяваше, че народът с радост ще се върне към живота постарому, ако му се обещае мир и стабилност. Нищо, че може би този народ заслужаваше нещо повече.

Точно както той се бе връщал при Мехмед отново и отново. Накрая беше решил, че непознатата самота е за предпочитане пред познатата. Сега нямаше да се върне при Мехмед. Не както преди. Сега се молеше жителите на Влашко да не са стигнали достатъчно далеч, че да разбират като него, че заслужават нещо по-добро от онова, което получаваха открай време.

Раду щеше да се постарае да подобри живота в страната, докато беше тук. Но можеше да го направи само ако имаше стабилност. Засега тази стабилност можеше да се постигне само ако върнеха страната в предишната й форма.

Кирил кимна.

— Мисля, че това е добър план, господарю. И — може би си позволявам твърде много — но за мен е чест да служа при вас. Без съмнение, сте чувал слуховете за това как сте получил командването на отряда. Но Мехмед не раздава длъжности по прищявка или като услуга. Вие заслужавате мястото си тук, а за мен е чест да ви следвам. За всички ни е чест.

Раду се засмя.

— Този комплимент прилича на роза. Обсипана е с бодли.

Кирил вдигна ръце и поруменя от неудобство.

Раду сложи ръка на рамото му.

— Не, не, разбирам. И ти благодаря. Доверието ти в мен значи повече, отколкото би могъл да си представиш. Винаги ще се старая да се отнасям както трябва с братята си.

Раду освободи Кирил с една последна топла усмивка. Планът наистина бе добър. Раду щеше да демонстрира сила. Болярите щяха да се втурнат насам, към единствения си шанс за защита. И ако Раду имаше късмет, Лада щеше толкова да се ядоса, че е свалена от княжеския трон, че щеше да дойде тук, където предимството бе на тяхна страна. Колко забавно, че след толкова години, прекарани в усилия да не събужда гнева й, сега той бе в позицията да използва всичко, научено през тези години, срещу нея.

На Раду му се наложи доста да се отдалечи от града в отговор на писмото, с което Арон го бе повикал при себе си. Погрешно бе сметнал, че братята Дан са се настанили във фамилното си имение. Беше прекалено зает, за да забележи, че не са останали в Търговище.

Арон и Андрей водеха със себе си няколкостотин души собствена войска, с която се бяха били при Константинопол. Лагерът беше разхвърлян и мърляв. Раду яздеше между шатрите и ги оглеждаше критично. Той не би допуснал подобна липса на дисциплина сред собствените си хора. Никой в Османската империя не би я допуснал.

Арон седеше и го чакаше, крачейки нервно из шатрата си. Андрей седеше на стол, скръстил ръце на гърдите си.

— Ето те и теб — рече Арон. — Доста време ти трябваше да стигнеш дотук.

Раду отвори уста да се извини, но преглътна думите, преди да са успели да излязат. Не им дължеше извинение.

— Не знаех, че още не сте се настанили в Търговище. Кога ще дойдете?

— Не можем да живеем там! — Арон спря да крачи, ужасен. — Нездравословно е. Ще се разболеем и ще умрем.

Раду вдигна вежда.

— Да не мислиш, че набиването на кол е заразно?

Андрей го изгледа мрачно и студено.

— Сестра ти е още на свобода.

Имаше право.

— Вярно. Но е важно да сме на едно място. Тук сте уязвими.

Арон отново бе започнал да крачи.

— Отиваме в имението на семейството в провинцията. Трябват ни твоите хора да тръгнат напред и да проверят дали е безопасно.

Не бяха поканили Раду да седне. Той сключи ръце зад гърба си.

— Не мисля, че е разумно.

Арон спря и се навъси.

— Защо?

— Съмнявам се, че имението ви е укрепено. Ако Лада открие, че сте там, ще ви избие.

— Твоите хора ще ни пазят.

— Не — каза Раду бавно и отчетливо. Не беше сигурен как така не са успели да се разберат. По чия вина се беше случило? Той ли бе проявил небрежност, или те? — Моите хора се подготвят да започнат да охраняват столицата. Жизненоважно е да задържим града като седалище на властта, за да знаят всички в Европа кой е истинският княз.

Арон го гледаше с дълбоко подозрение.

— Истинският княз?

— Ти — натърти Раду. — Разбира се. Ще бъдеш коронован за княз. Ако не можем да заблудим околните, че сме сигурни в законността на управлението ти, кой би поискал да застане на наша страна? Ще се преструваме, че имаме власт, докато не я получим наистина. Лъжа, която ще превърнем в истина.

— Говориш като специалист по тези въпроси — сухо каза Андрей.

Раду беше специалист. С преструвки си беше намерил място в свитата на Мурад. С преструвки си бе проправял път на вражеска територия в Константинопол. Пак с преструвки бе поддържал едно доживотно приятелство, което толкова искаше да се превърне в нещо друго.

А сега? Сега трябваше да се преструва, за да възстанови една държава, която, от своя страна, никога не се бе преструвала, че се вълнува дали е жив, или мъртъв.

Арон поклати глава.

— Въпреки всичко предпочитам да управлявам от имението си. Можеш да ни отделиш част от хората си.

— Няма да го направя.

Андрей поизправи гръб, а Арон пристъпи напред. Беше по-нисък от Раду обаче и опитът му да се надвеси над него, меко казано, не успя.

— Тук съм с подкрепата на султана, нали така? За какво остави той отряда ти тук, ако не да изпълнява заповедите ми?

Раду се усмихна благодушно. Добре, че имаше толкова опит в преструвките, защото ако беше откровен, щеше да се изсмее в лицето на Арон.

— Султанът остави хората си тук, за да осигурят стабилността на страната. Остави ги под мое командване и аз ще ги използвам така, както сметна за необходимо. Което в момента е защитата на Търговище и укрепването му като твоя столица.

— Аз съм твоят княз — заяви Арон и гордо вдигна брадичка.

— Всъщност си княз на Влашко. Аз съм османски бей и съм тук, защото реших да ти направя лична услуга. Не ти дължа вярност.

Арон и Андрей размениха погледи — този на Арон изпълнен с тревога, а този на Андрей — със злоба.

— Искаме пари — каза Андрей. — Знаем, че султанът ти е оставил пари. Като княз брат ми трябва да има правото да разполага с тях.

— Парите са за войната със сестра ми.

— А със сядането си на трона брат ми няма ли да се включи в тази война? Следователно той трябва да реши как е най-добре да се използват тези пари.

— Както виждаш — каза Арон и разпери ръце в успокояващ жест, — тревожно е, че макар аз да съм княз, изглежда, ти си този, който контролира войската и златото.

Може би Раду бе сбъркал, когато предположи, че тези двамата са надраснали детинската си, агресивна склонност да се съревновават с него. Винаги се бяха държали учтиво с него в присъствието на османци. Но тук Раду имаше повече власт от тях. Тук, във Влашко, те бяха решени да докажат, че са по-важни. Сякаш отново играеха горските игри, в които бяха принудени да участват като деца. Само че този път Лада нямаше да изскочи от скривалището си, за да ги набие, задето мъчат Раду.

Но този път той нямаше нужда от нея.

— Разбирам това — каза той. — Султанът ви предостави времето и ресурсите на войската си. Никога не съм го виждал да проявява такава щедрост към местен княз. Бащите ни със сигурност не се радваха на подобна подкрепа от султан Мурад. Мисля, че ако изпълните желанието на султана да се установите в столицата и да започнете да управлявате с абсолютна увереност, ще можете да се радвате на доживотна дружба с Османската империя. А и бих могъл да го помоля да опрости дълговете, с чието плащане Влашко изостава няколко години.

Раду не обясни какво ще стане, ако Арон реши, че не е доволен от щедростта на Мехмед. Но видя по промяната в израженията на братята от агресия към демонстративни усмивки, че не се налага да го прави.

— Разбира се — рече Арон. — И ние искаме същото като султана. Сигурен съм, че ще му предадеш това.

Раду нямаше желание да играе на политически интриги с братята Дан. Той искаше те да получат страната. Но си имаше работа за вършене. Независимо какво бе отношението му към Влашко, Лада или Мехмед, той щеше да изпълни задълженията си тук с обичайното старание. Поне това дължеше на Мехмед.

Раду склони глава настрани.

— Моля да ме уведомите, ако има още нещо, с което мога да помогна за преместването ви в замъка. Изчистен е основно. Целият град е изчистен и готов животът да се върне в обичайното си русло. Докато се настанявате, ще започна да търся останалите боляри и ще ги доведа при вас, за да си създадете мрежа от подкрепа и да започнете да въвеждате ред в страната. Зная, както и султанът, че ти, Арон, си князът, от когото се нуждае Влашко.

Арон кимна, сякаш от самото начало бе планирал да се върне в Търговище.

— Много добре. Ще обмисля връщането ни и ще пратя вест, когато сме готови — той замълча за миг. — Но ако ще се преструваме, ще трябва да го направим по-убедително. Трябват ми нови дрехи, съответстващи на ранга ми, на брат ми също. Ще са ни нужни и униформи за прислугата с фамилния ни герб. И нови коне.

Раду направо виждаше как е протегнал ръка за злато Арон. И ако Раду се съгласеше, вече си представяше какви нови жизненоважни нужди ще си измисли по-нататък. Но трябваше да направи някаква отстъпка, а и новите дрехи се вписваха в картината, която те се опитваха да покажат на света. Арон бе хитър.

Раду бе по-хитър.

— За мен ще бъде чест да уредя това. Новите дрехи и конете ще ви чакат в замъка — той се поклони, за да скрие усмивката, която заплашваше да разцъфне на устните му. Придворните интриги малко му бяха липсвали.