Кирстен Уайт
Влизам в мрака (59)

Бележка на автора

Макар книгата да описва реални исторически фигури, съм си позволила огромни волности. Запълвах празнини, създавах герои и събития, местих датите и най-вече превърнах Влад Набивачът на кол в Лада Набивачката на кол.

Книга, основана на исторически събития, е огромно и, в крайна сметка, невъзможно предизвикателство. Защото историята се пише от победителите, както и от онези, недоволни от победата на първите. В резултат на това, най-видните фигури от миналото се превръщат в светци или демони в източниците, достигнали до наши дни.

Влад Набивачът на кол е бил национален герой, борец за свобода, блестящ военен гений. Или пък е страдал от дълбоко психическо разстройство, бил е злостен тиранин, убил десетки хиляди души и буквално използвал плътта им за храна.

Подобно е разделението в описанията на Мехмед Завоевателя. Историята го обича и мрази едновременно. Бил е или невероятно религиозен, разумен владетел, почти религиозна фигура, или жесток хищник, почитател на разврата и разрухата.

Целта ми в тази книга бе да нарисувам картина някъде по средата на тези крайности. По време на проучванията си изключих източници, чиито описания на героите ми клоняха твърде далеч в едната или другата крайност и се опитах да се съсредоточа върху истината. И двамата са били хора, родени с огромна власт, и двамата са правили онова, което са смятали за необходимо, за да запазят и увеличат тази власт. Основната идея, която ми се искаше да разработя, бе пътят, който следва човек, докато стигне до момент, след който може да оправдае вършенето на злини в името на доброто. Какво ги мотивира? Кои камъни, положени в миналото, се превръщат в основата, върху която надграждат бъдните поколения?

Въпреки всичко, книгата е художествена измислица. Избрах да превърна Влад Набивача на кол в момиче, защото този вариант ми се стори по-интересен в ролята ми на разказвач. Раду Хубавият е само бележка под линия в историите за Влад, но аз се постарах да му вдъхна живот. Мехмед Завоевателя е почитан национален герой на Турция, а Истанбул до днес е свидетелство за величието му и способността му да мисли далеч в бъдещето. Постарах се да отдам дължимото на този факт, без да забравям, че е бил реален човек.

Доколко тримата са имали контакти, докато са раснали заедно в Османската империя, е неизвестно. Тук излагам една художествена измислица, в която формиращите връзки в ранната младост на всеки от тримата са се изградили помежду тях. Ако искате да научите още за Влад, Раду, Мехмед и времето, в което са живели, както и за невероятната история на Османската империя, препоръчвам да се обърнете към кварталната библиотека и библиотекарите. Някои от книгите, които бяха полезни за мен, са:

„Османските векове“ от лорд Кинрос

„1453“ от Роджър Краули

„Кратка история на Византия“ от Джон Джулиъс Норич

„Великият турчин“ от Джон Фрийли

„Дракула, княз с много лица“ от Раду Р.‍ Флореску и Реймънд Т.‍ Макнали

„Ислямът: Хиляда години вяра и власт“ от Джонатан Блум и Шийла Блеър

Макар героите в книгата да взаимодействат с религии, най-вече с мюсюлманството, по най-различни начини, аз изпитвам единствено уважение към богатата история и прекрасното наследство, оставено ни от това евангелие на мира. Мненията на отделни герои за сложните аспекти на вярата и в исляма, и в християнството не отразяват моето мнение.

Начинът, по който се изписват имената, се променя с времето, както и имената на местата. Всички грешки или несъответствия в имената са мои. Макар главните герои да говорят различни езици, взех решение да изписвам всички ежедневни думи на английски.