Кирстен Уайт
Влизам в мрака (28)

26

Раду чакаше, затаил дъх от вълнение, без да изпуска от очи кервана, който се точеше към крепостта. В средата се движеше елегантна кола, заобиколена от двайсет еничари и двама евнуси на коне, което се стори странно на Раду. Присъствието на евнусите не след дълго получи своето обяснение, когато вратата на колата се отвори и отвътре излезе съвсем друг представител на султанското семейство, а не онзи, когото Раду очакваше да се завърне при него.

Хюма слезе от колата с отвратено изражение, след като хвърли поглед на крепостта Амасия, кацнала на скалите високо над реката. Появата Й отново след две ГОДИНИ, след като помнеше за какво бяха говори при последната си среща, изпълни Раду със страх.

— Раду! Колко си пораснал. — Тя протегна ръце към него и Раду ги пое в своите. Не беше сигурен как следва да я посрещне.

— Добре изглеждаш.

Тя се засмя с нисък, хриплив глас като дъх, изпълнен с пушек.

— Външният вид лъже. Той не е с мен, така че можеш да спреш да надничаш над рамото ми.

Раду й отправи престорена усмивка.

— Какво те води в Амасия, щом не се връщаш с Мехмед? — Единственото, което искаше, бе да я попита кога ще се върне Мехмед, защо се бави. Но му се стори важно да изглежда спокоен.

— Тук съм по семейни дела.

— Но… нали Мехмед е още в Одрин? Какви семейни дела имаш тук, щом него го няма?

Хюма остана загледана в лицето му няколко мига и после отново се засмя.

— Ти май наистина не познаваш живота на сина ми много добре, нали? Невинна душа. — Тя го потупа по бузата със суха, мека ръка. — Хайде, заведи ме вътре. Ще се наприказваме. Повикай и очарователната си сестра, за да съберем отново веселата си компания.

— Тя трябва да е с еничарите. Откакто са се върнали, почти не я виждам.

Хюма издаде гърлен звук на заинтересованост, но нищо не каза. След като тя се настани в един от най-хубавите покои в крепостта, Раду отиде да намери Лада. Можеше да изпрати слуги да я повикат, но не искаше да остава сам в компанията на Хюма. Тайната, която деляха с Лада, тежеше като товар, но ги и свързваше. С пристигането на Хюма той започна да я усеща и като заплаха.

Еничарите, пристигнали с Хюма, разтоварваха багажа си.

— Ще ни покажеш ли казармата? — попита го един.

— Тъкмо там отивам. Следвайте ме.

Той се обърна, за да направи знак на мъжа да го последва, и замръзна. Мъжът имаше кръгло лице с пълни устни, над венци с липсващи зъби. Лицето изглеждаше тежко, в контраст с източеното тяло и крайници. Изглеждаше много по-млад, отколкото го помнеше Раду, който сега бе висок почти колкото него.

— Лазар!

Лазар се усмихна объркано.

— Познаваме ли се?

— Търся те откакто дойдохме тук! Не мога да повярвам! — Раду хвана Лазар за раменете и най-сетне лицето на Лазар разцъфна в топлата, широка усмивка, която бе донесла такава утеха на Раду преди цяла вечност.

— Момченцето от конюшнята! Възможно ли е това?

— Какво правиш тук?

— Наредиха ни да се присъединим към отряда на Илиас. На всичките.

— Това е чудесно! Много се радвам да те видя. Наистина. — Раду не можеше да свали очи от лицето на Лазар, не можеше да повярва, че приятелят, загубил толкова отдавна, се беше появил отново. Тази изненада смекчи удара от разочарованието, че Мехмед още не се беше прибрал.

— Обикновено появата ми не предизвиква такава радост. Ще се постарая да изчезвам от живота ти за години наред, само за да успея да те изненадам отново. — Лазар обгърна с ръка раменете на Раду и двамата поеха заедно към казармата.

На Лазар му се наложи да се заеме с настаняването, но преди това обеща на Раду, че отсега нататък ще се виждат много по-често. Тананикайки си от щастие, Раду отиде да намери Лада. Настроението му се развали в момента, в който се сети защо е тук.

— Хюма пристигна — каза без заобикалки.

Лада трепна и прибра ятагана, който точеше.

— Мехмед?

— Не. Иска да се види с нас двамата.

— Аз не искам да я виждам.

— Лада — каза Раду и Лада сведе глава примирено. Сигурно и тя като него знаеше, че Хюма може да поиска и да получи от тях всичко, което си пожелае.

Когато Раду и Лада влязоха в дневната, Хюма бе заета с парче изкусно избродиран плат. Тя вдигна глава и се усмихна ослепително.

— Лада, скъпо мое момиче. Имаш ли конец?

Раду не разбра лишения от хумор, почти истеричен смях, който се изтръгна от устата й.

— Не — каза тя и поклати глава. — Нямам конци. Нито един.

Хюма повдигна вежда пред изблика на Лада и после я огледа отгоре до долу, сякаш Лада бе песъчинка на пода.

— Виждам, че не си се отказала от опитите си да се превърнеш в мъж.

— Нямам желание да бъда мъж — сряза я Лада, възвърнала си самообладанието.

— И въпреки това носиш панталони и тренираш с еничарите.

— Да, при все, че мога да седя в тази стая с теб, невидима, да шия и да остарявам. Колко необичайно да избера да върша друго нещо.

Хюма изцъка с език.

— В това да си жена има огромна власт. Проваляш си възможностите. Мога да постигна много с теб, ако ми позволиш.

Лада се обърна, за да си тръгне, но Хюма се прокашля и потупа мястото до себе си. Навъсена, Лада опря гръб на стената и загледа Хюма изпод вежди.

— За какво искаше да говорим, Хюма? — попита Раду. Колкото по-дълго стояха тук, без тя да им каже причината за идването си, толкова повече се изнервяше той. Защо Мехмед още не се беше върнал? Дали не се беше случило нещо в Одрин? Дали Хюма не беше дошла, за да им каже, че заговорът им е бил разкрит и Мехмед ги мрази?

Раду стисна ръце една в друга, докато кокалчетата им побеляха.

Хюма не му обърна внимание и се зае да подрежда разноцветните конци, висящи от бродерията й.

— Кажи ми, чувала ли си някога за Теодора Византийска?

Лада отметна глава назад и вдигна очи, обзета от досада.

— И тя ли бродира?

— Всъщност е била проститутка.

Раду седна на една пейка до Хюма, притеснен, но и заинтригуван. Думите й не звучаха като встъпление към новината, че Мехмед ги иска мъртви за това, че са му отнели престола.

— Живяла е преди почти хиляда години във Византия, когато Византия все още била Византия, а не един самотен, тъжен град, вкопчил се в живота зад стените си. Баща й дресирал мечки, а майка й била актриса. — Хюма произнесе думата актриса с многозначителна лукава усмивка, която говореше за всички останали задължения, които са имали актрисите тогава. — Теодора последвала примера й и станала много умела във всичко, с което се захванела. Има доста интересни истории за ранните Й ГОДИНИ. НО тези ще ги пропусна, тъй като не са подходящи за смесена компания.

Тя хвърли поглед на Раду, който извърна очи от нея и се опита да овладее червенината, обагрила бузите му. Не разбираше защо Хюма смята за подходящо да разказва тези истории на Лада, но не и на него.

— Защо ни разказваш всичко това? — попита Лада с равен глас.

— Правя ти услуга. Имай търпение. След много години Теодора приела християнството и заживяла почтено, макар и скромно като предачка близо до двореца. Там срещнала Юстиниан. Император Юстиниан. Може би умът й го запленил, скромният й произход или… опитността. Каквото и да е било, той се влюбил в нея. Анулирал законите, които забранявали да се ожени за актриса, и я короновали като императрица. При това не просто като съпруга на императора. Истинска императрица, пълноправна господарка редом със съпруга си. Представете си само.

Хюма замълча, погледът й стана далечен, омекна. После тя дойде на себе си.

— Започнала като жена за развлечения на сцената и зад нея, а стигнала до трона на Византия. Потушила бунт, от който съпругът й сигурно щял да избяга, приела закони за всички жени под властта й и помогнала да се построи най-красивата катедрала на света — Света София. До ден-днешен тя се издига в Константинопол като паметник на постиженията на Теодора и Юстиниан. — Хюма се приведе напред. — Никога не хванала в ръка сабя, но трийсет хиляди предатели умрели по нейна заповед. Била проститутка, коленичела пред всеки мъж с достатъчно пари, а после се превърнала в жена, която не коленичела пред никого. Мислиш ли, че е носила панталони?

— Въпреки това й е бил нужен мъж — каза Лада с присвити до цепки очи.

Хюма си показа зъбите в хищническо подобие на усмивка.

— Разбираш историята съвсем правилно.

Тя се закашля — сух, тракащ звук, който продължи известно време, преди да успее отново да заговори.

— Да ти донеса ли нещо? — попита Раду.

Тя махна с ръка.

— Разбирам положението ти по-добре от теб — каза на Лада. — Но ти задържаш Мехмед назад. Вземи решение, Лада. Ако не желаеш да се омъжиш за сина ми, го освободи.

Лада скочи на крака и избухна.

— Аз не съм го хванала, за да го освобождавам!

Раду също не можеше да повярва на ушите си.

— Никога не се е споменавало нищо за женитба, за никого!

Той погледна към Лада, за да потвърди думите му. Винаги бяха тримата. Между Лада и Мехмед не съществуваше любов, която Раду и Мехмед също да не изпитват един към друг. Не, той би го забелязал. А Раду и Мехмед споделяха и връзката на вярата, която ги сближаваше много повече от всичко, което Мехмед споделяше с Лада.

Хюма поклати глава.

— Мехмед искаше незабавно да се върне в Амасия. Аз го убедих да остане в Одрин, да си създаде връзки и да изгради стабилна основа за себе си. Почти нищо не се е променило, откакто замина. Аз нямам нищо, нито уважението на съпруга си — тя изплю думата като изгнила смокиня, — нито обещанието на сина си, че ще удържи престола, който толкова се старах да му осигуря. Той трябва да използва победата си над Хунияди, а не да копнее да се върне в това затънтено място. Но той е толкова щастлив от живота си тук със скъпите си, верни приятели, че отказва да обърне внимание на важните неща. Затова ще го кажа отново: освободи го.

От устата на Лада полъхна хлад, студената й ярост бе почти видима.

— Ще се наложи да извиниш объркването ми. Свободата не е нещо, което познавам отблизо.

— Това е глупаво. — Раду протегна ръце напред и се опита да успокои духовете. — Мехмед прекара цялото си време тук в учене, в подготовка как да управлява. А ние никога не бихме го спрели да го постигне. Знаеш, че сме готови да направим всичко, че сме направили всичко, за да го защитим.

— О, да, зная. Но той не знае, нали така? И ако аз някога заподозра, че вие двамата се месите в работите ми, няма да се поколебая да ви отстраня.

Кръвта на Раду замръзна във вените му. Хюма можеше да нареди да ги убият, в това нямаше съмнение. Но по-лошото бе, че можеше да разкрие на Мехмед истината за това как бе загубил престола си. Тогава щяха да го изгубят завинаги. Раду не можеше да си представи живота без него.

Не, проблемът не беше в това. Проблемът беше, че той съвсем ясно можеше да си представи живота без Мехмед. Беше живял този живот толкова години в детството си и не искаше никога отново да се озове в онова самотно, студено състояние, дори ако и Лада бе с него.

Хюма се изправи и остави бродерията си да падне на земята.

— Трябва да се погрижа и за други неща. Не забравяйте какво си казахме.

Когато си тръгна, тя стъпи върху плата така, сякаш стотиците часове, посветени на бродерията, не значеха нищо.