Чарлс Соул
Годината на Оракула (39)

Глава 39

НА 15 АВГУСТ 2024 ПРОБИВ В ЛЕЧЕНИЕТО СЪС СТВОЛОВИ КЛЕТКИ ЩЕ ПОЗВОЛИ ПЪЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ С ГРЪБНАКА ПАРАЛИЗИ.

Уил почука върху дисплея и предсказанието се появи на Сайта. Тъкмо прекосяваха границата между Небраска и Колорадо и най-накрая напуснаха магистрала 1–80.1-76 щеше да ги отведе до Денвър и след това щяха да покарат малко по 1–70 за последната част от пътуването си.

Изключи телефона и извърши вече добре познатия ритуал с премахването на СИМ картата и батерията и изхвърлянето им през прозореца, докато колата се движеше по магистралата.

Уил си сложи слушалките и увеличи звука на малкия MP3 плейър, който си купи от един магазин на магистралата — компромис, който позволяваше на Лий да слуша радиото, докато шофираше. Напълни го с песни, които свали от малкото закупени дискове, съдържащи предимно колекции с най-големите хитове. Точно сега слушаше Принс и класиките му от 80-те. Уил харесваше мелодиите, но най-много обичаше продукцията. Никой не можеше да прави аранжименти като Принс.

Тетрадката на Оракула беше разтворена в скута му, а всяка нейна страница беше запълнена с дребния му почерк в различни цветове.

Моделът беше еволюирал в нещо повече от първоначалните синьо, червено, жълто и зелено. Добави цяла колекция от нови цветове, които отговаряха за последиците от фалшивите предсказания, които пусна — лилаво, оранжево, тюркоазено. Предсказанието за Китай беше едва първото. Обмисляше тази идея още от срещата си с Антъни Лютън, По време на която беше разбрал, че правителството планира да използва влиянието на Оракула, за да въздейства върху световните дела.

Първоначално Лий се отнесе скептично към плана, но след като поразсъждава върху последствията, тя се обезпокои изключително много. Смяташе, че опитът на Оракула да подлъже Китай сам да подобри човешките права може да се обърка по безброй начини. В колежа беше учила азиатски политически науки и познаваше историята на страната много по-добре от Уил. Но вече беше сторено и нямаше какво да се направи.

Оттогава Оракула беше публикувал още няколко фалшиви предсказания, които предварително беше обсъдил с нея. Идеята беше да създадат смущения в Плана на Сайта и да се опитат да го провалят. Надяваха се това да помогне. Да подобри положението.

Уил беше наясно, че бавно, но сигурно разрушаваше доверието в Оракула… но не мислеше, че това е чак толкова лошо. Сайтът използваше същото доверие, за да посява хаос. Може би беше по-разумно да се опита да направи нещо добро с него. Ако истинските предсказания целяха да унищожат света, може би няколко фалшиви щяха да го облагородят.

Предсказанието за гръбначните парализи трябваше да увеличи изследванията в тази насока — чете по въпроса в „Уайърд“ и остана с впечатлението, че трябват повече средства. В същия ред на мисли публикува предсказание за големи и леснодостъпни находища на минерали на близки до Земята астероиди и по още няколко подобни теми.

Засега само хвърляше големи усилия, добавяше нови цветове в тетрадката си и нищо повече. Новите му предсказания повлякоха след себе си собствени последици, но те не осъществяваха никаква връзка с вече съществуващата мрежа на Сайта — бяха като мъртви мухи на перваза на прозорец.

На Уил му остана само още един непроследим телефон. Пазеше го за последното обновяване на Сайта — отчаян ход, който щеше да предприеме само ако беше абсолютно наложително.

Отпусна се на седалката, загледа се в планините през предното стъкло и остави ума си да се понесе, докато слушаше радиоверсията на Alphabet Street, в която липсваше петминутната инструментална кода. Замисли се за пресечните точки на Сайта. Бяха странни. Мрежата не растеше, както в началото. Свързващите точки, които се бяха комбинирали по-рано, за да образуват онова, което Уил наричаше „големия“ ефект — проблема с глобалната икономика, инвазията в Нигер и така нататък, — бяха спрели да си взаимодействат.

Първият, вторият и третият кръг от връзки бяха сравнително бързи. Те се отнасяха за събития на световно ниво. Приличаха на падащи плочки от домино. Сега като че ли всичко беше тръгнало на бавни обороти, сякаш зъбните колела на великата машина на Сайта бяха поспрели и вече не тикаха света към някаква неизвестна съдба. Сякаш Сайтът беше затаил дъх и чакаше.

Уил въздъхна. Затвори тетрадката и се пресегна надолу към пода, където го чакаше цяла купчина с непрочетени вестници и списания. Най-отгоре лежеше тазседмичният брой на „Икономист“. Новината на първа страница беше за Кандустан.

Отвори списанието, погледна статията и се намръщи. Беше изтощен, а историята изглеждаше дълга и написана с дребен шрифт. Все още нямаше представа дали Сайтът е свързан с Кандустан, или не.

На практика всяко събитие, за което беше сигурен, че е част от мрежата на Сайта, разполагаше с няколко връзки с Оракула — повече от една нишка го обединяваше с останалите части на мрежата. Кандустан обаче разполагаше само с една — решението на военния диктатор Торокул да нападне град Ут, защото САЩ бяха прекалено заети да се занимават със силите на пророка в Нигер, за да се намесят. Но дори това си беше чиста спекулация — никой не знаеше със сигурност дали е факт.

Уил се насили да прочете статията в „Икономист“. Не предлагаше много нова информация. Старейшините бии все още се криеха в планините над Ут, каквото беше положението и през изминалите седмици. Антъни Лютън беше отишъл на място, за да води преговори с двете страни и да се опита да намери дипломатическо решение на една изключително напрегната ситуация, която пробуждаше особено приятния образ на запотения Лютън в някаква пустинна дупка, заобиколен от мъже, които могат да го убият във всеки един момент.

Списанието беше изпратило репортер на другия край на света, за да вземе интервю от Торокул. Военният диктатор се оказал труден за намиране, но репортерът проследил един от хората му — полковник Биштук.

Човекът беше повторил повечето от фактите, които Уил вече знаеше от собственото си проучване: предните му построили джамията, хората му все още държали всички права над нея, наследството им било ограбено, неговият водач — великият Торокул, щял да ги поведе към победата… но след това имаше нещо друго. Нещо ново. Уил се опули.

— Майка му стара — възкликна той.

Взе един зелен молив, оставен в отделението на вратата. Запрелиства тетрадката в скута си, докато не намери свързаните с Кандустан страници. Всичките бележки бяха изписани в синьо. Нарисува драматични зелени кръгове около ръбовете на страницата, което ги определяше като несъмнено свързани със Сайта.

— Знаех си — изсумтя под нос.

Според полковник Биштук Торокул решил да нападне Ут през пролетта, когато видял светлините на града да изгасват по време на токовите удари в цял свят. Нарекъл това знак от Аллах и в същия момент се качил на коня си и тръгнал да събира племената.

Инвазията в Нигер беше осигурила възможност за Торокул, а токовите удари го бяха вдъхновили — и двете бяха дело на Сайта.

Уил си свали слушалките.

— Лий! — възкликна той. — Чуй това. Кандустан определено заема голяма част от картината.

Вдигна очи и видя, че спътницата му гледа напред с отпуснато изражение.

— Кандустан — звучеше някак си замаяна. — Аха? Кандустан. Какво за него?

— Има ли нещо? — попита Уил.

— Слушай радиото.

Даже не беше разбрал, че е включено. Съсредоточи се върху думите, но някакъв плътен глас — категоричен и изразителен — говореше на език, който не разбираше.

— Какво е това? — попита Уил. — Нищо не разбирам.

— Това е аудиозапис на клип, който местната телевизия в Кандустан е излъчил снощи по наше време и тяхно сутрешно. Преводът ще дойде след малко. Вече го пуснаха няколко пъти — обясни Лий.

— Можеш ли да ми кажеш с две думи за какво става въпрос?

— Аха — отвърна тя. — Торокул притежава ядрено оръжие.

— Какво? — изуми се Уил.

Спътницата му го изгледа. Приличаше на болна.

— Водещият каза, че е някаква стара ракета на СССР, СС-24. Едно време ги натоварвали на влакове или камиони и ги разкарвали наоколо. Правели го, за да не могат САЩ да ги открият.

Лий изключи радиото.

— Не знаят дори дали функционира, а той не казва откъде я е взел или къде е в момента. Торокул я нарича Божия меч и настоява, че съветът в планините се бави прекалено много със своя вот. Смята, че се ебават с него. Бавят се, за да могат враговете му да се прегрупират.

Уил се прегърби и стисна тетрадката с две ръце. Зарови се надълбоко в мрежата на Сайта и се опита да разбере случващото се.

— Какво иска Торокул? — попита той.

— Старейшините да слязат от планините до четиресет и осем часа или ще изстреля Божия меч срещу Ут. Ако неговите хора не получат джамията, никой друг няма да я получи.

Уил се отпусна назад.

— Господи. По-добре да изпратят някого да каже на старите момчета да побързат с гласуването.

— Не могат — отвърна Лий. — Те са скрити, вероятно в някоя пещера или на друго подобно място. Не помниш ли, че в това е целият смисъл? Никой да не знае къде са. Ще се върнат, когато сами решат.

— В една огромна, димяща дупка в земята. Не разбирам защо Сайтът би постъпил така. Какво, мамка му, ще постигне, ако някакъв град в Централна Азия бъде заличен от лицето на земята?

— Уил, не разбираш. Не става въпрос само за Ут. През цялата нощ… докато сме спели… светът… той се разпада.

Пръстите на Лий бяха побелели върху волана.

— Кандустан има договор за отбрана с Китай. Китай заяви, че ако Ут бъде ударен с ядрена ракета, ще изпратят бомбардировачи в планините, където смятат, че се крие Торокул. Половината мюсюлмански страни в света, включително Пакистан и Саудитска Арабия, твърдят, че ще се борят, за да го спрат.

— Пакистан и Китай също имат ядрено оръжие — каза Уил.

— И Саудитска Арабия — допълни Лий. — Очевидно от известно време. Сметнали са, че сега е чудесен момент да го обявят. Американците са сключили договор за отбрана с тях, точно както Китай с Кандустан. Така че, ако Китай обяви война на Саудитска Арабия…

— Това ще е краят. Всички ще скочат. Бум.

Уил затвори очи. Коремът му се сви. Представяше си как Сайтът се смее на идиотските му фалшиви предсказания, с които се опитва да промени един свят, който само след няколко дни нямаше да съществува.

— Само за една шибана нощ? — изуми се той.

Усети нежния допир на ръката на Лий по гърба си.

— Какво ще се случи, Уил? Кажи ми, че знаеш какво ще се случи.

Той се замисли, зачуди се и не успя да отговори.