Виктория Айвярд
Гибелна буря (39)

Признателност

Хората постоянно ме питат какво е чувството да завършиш една книжна поредица, а аз постоянно им казвам, че чакам да почувствам нещо. Мислех, че преживяването ме е оставило вцепенена, но усещанията за нещо се прокрадват. Облекчение, разбира се. Безпокойство. Страх. Но най-вече — признателност. Толкова много признателност, че едва мога да я осмисля.

Най-дълбоки и най-искрени благодарности изказвам на семейството си, задето направи началото, средата и края на всичко това възможни. Когато погледна назад, е лесно да видя моментите, в които животът ми се променяше, и вие имахте съществено участие във всеки. Благодаря на мама, татко и Анди, на семействата Айвярд и Койл за всичко, което направихте за мен и което ще продължите да правите.

Отказвам да се поддам на сълзливост или емоционалност, докато благодаря на приятелите си, най-вече защото няма да го търпят. Благодаря на Морган, Джен и Тори заради това, че се грижеха никога да не затъна прекалено дълбоко. Благодаря на Байан и Анджела, на Натали, на Лорън, на Алекс. Благодаря на всички останали, твърде многобройни, за да ви назова по име. Работим съвместно от седем години и това по никакъв начин не е потискащо.

Инди е куче, така че това е донякъде безсмислено, но благодаря. Ти си най-доброто момиче. Обичам те повече, отколкото е социално приемливо или психически здравословно.

Тази поредица зае почти шест години от живота ми и ми предостави кариера, за каквато някога си мечтаех. А самите книги нямаше да съществуват без някои невероятни хора, които тласкаха и мен, и тях напред. Благодаря на Кристофър Козмос, Поя Шахбазин и Сузи Таунсенд, които дадоха искра на всичко — каламбурът не е умишлен — и продължават да поддържат този влак в движение възможно най-плавно. Благодаря на Джо Волпе, Катлийн Ортис, Вероника Грихалва, Сара Стрикър, Миа Роман, Даниел Бартел, Джаки Линдерт, Касандра Бейм, Хилъри Печоне и останалите от невероятния екип в „Ню Лийф Литъръри“. Благодаря на Сара Скот, Макс Ханделман, Елизабет Банкс, Алисън Смол и всички герои от „Юнивърсъл Пикчърс“ и „Браунстоун Продакшънс“. Благодаря, че обичате тези книги толкова, колкото и ние. Цялата ми обич за армията в „Харпър Колинс“ и „Харпър Тийн“, които водиха битки за „Алена кралица“ толкова дълго. Благодаря на моите безстрашни, жестоко талантливи редактори Кристен Петит и Алис Джърман, както и на Джен Клонски, Кейт Морган Джаксън, Ерика Зусман и всеки, който някога е оставял отпечатък от пръста си върху ръкопис на Айвярд. Вие превърнахте тези книги в това, което са. Благодаря на Джина Рицо, която вече от четири години ме води успешно през фестивали, турнета, интервюта и толкова много летища, че не мога да ги преброя. Благодаря на Елизабет Уорд, Маргот Уд, Елена Ийп, екипа на „Епик Рийдс“, и на всички гении зад кампаниите, свързани с „Алена кралица“ през годините. Никога не съм мислила, че ще имам меч от силиконова пяна с книгата ми върху него, но ето ме. И разбира се, благодаря на Сара Кауфман, задето превърна онова, което си представях мислено, в най-прекрасните и емблематични корици, които един автор би могъл да иска.

Имам достатъчно късмет да завържа приятелства с някои от прекрасните си колеги. Всички сте прекрасна подкрепа в една наистина щура кариера. Обич и благодарности на моите Пати-та, Сюзан Денард, Алекс Бракен и Лий Бардуго за това, че споделят с мен приятелството, таланта и съветите си. На Рене Ахдие и Сабаа Тахир, звезди от самото начало. На Вероника Рот, моя пътеводна светлина. На Брендън Райкс и Соман Чайнани, задето ме търпят. На Джени Хан, безстрашно вървяща начело. На Ема Теру, която ми помогна да призова появата на тази поредица. На Адам Силвера, задето изтърпя четири часа мимози и не побягна от мен. На Никол Йоон — за неизменната ти доброта. На Сара Ени и Морийн Гу, моите ярки светлини източно от магистрала 405. На Морган Матсън — за подкрепата. На Маргарет Стол и Мелиса де ла Круз, скъпи „мамчета“ в янг-адълт жанра за всички ни. И на всички, които пропуснах напълно неумишлено, но въпреки това ви обичам и ви благодаря.

Нямаше да стигна дотук без учителите си. Съвсем буквално, защото родителите ми са учители. Благодаря на държавната образователна система, която ме извади от едно малко градче и ме изпрати в големия град. Благодаря на Университета на Южна Калифорния и професорите в катедрата по писане на филмови и телевизионни сценарии на Школата по кинематографски изкуства, които видяха нещо в едно обикновено седемнайсетгодишно момиче от провинцията. Един от любимите ми професори ми каза веднъж, че добрият късмет е шанс, за който си подготвен, а лошият късмет е възможност, за която не си. Благодаря, че ми дадохте толкова много добър късмет.

Извън малкия ми кръг от страхотни хора има и други, на които също бих искала да благодаря. Благодаря на сенаторите от моя избирателен окръг — Камала Харис и Даян Файнстайн, както и на моя представител в конгреса Тед Лю. Вие се борите повече от когото и да е от моите воини в книгите и се борите за всички нас. Благодаря на президента Барак Обама и Мишел Обама за тяхното благородство и сила. Благодаря на Хилари Родам Клинтън, един изключителен човек. Благодаря на „Сиера Клъб“ и представителите на коренното население, изправящи се да защитят красивите, свещени и диви земи на Съединените щати. Благодаря на членовете на нашето правителство, които работят, за да защитават конституционните ни права пред тези на корпорациите. Благодаря на хората в униформи и на семействата им за тяхната невероятна саможертва и отдаденост към страната ни. Благодаря на всички вас, които казвате истината на властниците.

Благодаря на упоритите оцелели от гимназията „Марджъри Стоунман Дъглас“. Вашите гласове и вашите убеждения правят повече, отколкото някой си е представял.

Още веднъж благодаря на Морган, Джен и Тори. На Сузи Таунсенд. На мама и татко. Обичам всички ви толкова много и нямаше да стигна дотук без вас.

На моите читатели — мога да кажа много малко, за да обясня колко дълбоки са благоговението и признателността ми. За да цитирам един писател, много по-велик от мен: никоя история не живее, освен ако някой не иска да слуша. Благодаря ви, че слушахте. Благодаря ви, задето се уверихте, че това пътуване още не е завършило.