Вероника Рот
Подменена орис (5)

Глава 3
Сайра

Хукнах по посока на вика на Киси Кересет и скочих долу, без да губя време със стълбата, която води под палубата. Акос ме следваше по петите. Насочих се право към килията на Ризек, защото знаех, естествено, че той е виновникът за всичко, което води до писъци на този кораб. Видях как Киси се подпира на стената в коридора, а вратата на склада отсреща й зее отворена. Зад нея в другия край на кораба отгоре се спусна привлечената от същия шум Тека. Исае Бенесит стоеше в килията на Ризек, а под нея в хаос от крака и ръце беше брат ми.

В това имаше известна поезия — точно както Акос беше видял как животът се оттича на пода от баща му, така и аз наблюдавах как същото се случва с брат ми.

Мина време, докато умре — много повече, отколкото очаквах. Предположих, че това е нарочно. През цялото време Исае Бенесит стоеше надвесена над него с окървавения нож в ръка, с безизразни, но зорки очи. Тя се наслаждаваше на този миг на триумф над човека, който беше убил сестра й.

Е, или поне един от хората, които убиха сестра й, защото Айджа, който беше държал оръжието, беше още в съседната стая.

Очите на Ризек срещнаха моите и аз се отнесох в спомен, сякаш той ме беше докоснал с ръка. Не в спомен, който той ми беше отнел, а който бях скрила от себе си.

Стоях в коридора зад Оръжейната зала, залепила очи в цепката на стената. Бях отишла там, за да шпионирам срещата на баща ми с известен шотетски бизнесмен, който беше станал собственик на бедняшките квартали. Правех го често, когато ми доскучаеше и исках да науча какво става в къщата. Но тази среща се беше провалила, нещо, което досега при скритите ми надзъртания не се беше случвало. Баща ми протегна ръка, вдигнал високо два пръста като золдски аскет, който дава благословия, а бизнесменът извади ножа си с резки движения, все едно се бореше със собствените си мускули.

Той вдигна ножа до вътрешното ъгълче на окото си.

— Сайра! — изсъска някой зад гърба ми и ме накара да подскоча.

Пъпчивият юноша Ризек коленичи до мен. Обхвана лицето ми с ръце. До този момент не бях усетила, че плача. Когато от съседната стая се понесоха писъците, той запуши ушите ми с длани и притисна лицето ми към гърдите си.

Отначало се съпротивявах, но той беше як. Чувах единствено блъскането на сърцето си.

Най-накрая той ме отдръпна от себе си, обърса сълзите от бузите ми и попита:

— Какво казва винаги мама? Тези, дето си търсят горчилките…

— Винаги си ги намират — довърших аз приказката й.

Тека ме хвана за раменете, разтърси ме леко, викайки ме по име. Погледнах я объркано.

— Какво има?

— Сенките ти бяха… — Тя поклати глава. — Все едно.

Знаех какво иска да каже. По всяка вероятност дарбата ми беше подивяла и по цялото ми тяло пъплеха черни линии. Сенките се бяха изменили, откакто Ризек се опита да измъчва Акос в килиите под амфитеатъра. Сега се движеха по кожата ми, вместо да се вкопаят като черни вени под нея. Но бяха все така болезнени и виждах, че сегашният епизод е минал по-зле — образите пред погледа ми се мержелееха като в мъгла, а по дланите ми имаше следи от нокти.

Акос коленичи в кръвта на брат ми, пръстите му опипваха врата на Ризек отстрани. Видях как ръката му се отпусна и той се приведе, подпирайки се на бедрата си.

— Свършило е — прозвуча глухо гласът му, сякаш гърлото му беше намазано със слой мляко. — След всичко, което Сайра стори да ми помогне, след всичко…

— Няма да се извинявам — обади се Исае и най-накрая отмести поглед от Ризек.

Огледа лицата на всички ни — обградения отвсякъде от кръв Акос, ококорената Тека до рамото ми, мен и нашарените ми с черни линии ръце, Киси, която се държеше за корема до стената. Във въздуха се носеше лютата миризма на повърнато.

— Той уби сестра ми. Беше тиранин, палач и кръвопиец. Няма да се извинявам.

— Не става дума за него. Нима мислиш, че аз не жадувах смъртта му? — Акос се изправи рязко. По предницата на панталоните му текна кръв от коленете до глезените. — Естествено, че я жадувах! Той ми отне повече, отколкото взе от теб! — Беше толкова близо до нея, че се зачудих дали няма да я удари, но той само мръдна конвулсивно с ръце и толкоз. — Исках най-напред да поправи злодеянията си, да върне стария Айджа, аз…

Като че изведнъж му просветна. Ризек беше мой брат, но скърбеше той, не аз. Акос упорито и грижливо беше организирал всяка част от бягството на брат си, за да се окаже за пореден път спрян от по-могъщи от него хора. А сега беше успял да измъкне брат си от Шотет, ала не можа да го спаси и кроежите, борбата, опитите… всичко отиде напразно.

Акос се отпусна на близката стена, за да не падне, затвори очи и преглътна въздишката си.

Аз се измъкнах от транса.

— Качвай се горе — рекох на Исае. — Вземи и Киси с теб.

За миг тя като че се канеше да ми възрази, но не се колеба дълго. Накрая пусна на земята оръжието на убийството — обикновен кухненски нож — и отиде при Киси.

— Тека, отведи Акос горе — помолих я аз.

— Ти… — поде Тека и се спря. — Добре.

Исае и Киси, Тека и Акос ме оставиха сама с тялото на брат ми. Той беше умрял до един парцал и шише дезинфектант. Колко удобно, помислих си аз и потиснах напушващия ме смях. Или поне се опитах. Но той напираше. След секунди коленете ми омекнаха от смях и аз опипах главата си отстрани, където вместо коса сега имах сребърна кожа, за да си припомня как брат ми ме беше разделил на две за развлечение на тълпата, как беше посял частици от себе си в мен, сякаш бях голо поле, което да засее с болка. Цялото ми тяло носеше белезите, които Ризек Ноавек ми беше оставил.

Ала сега най-сетне се бях освободила от него.

Щом се успокоих, се заех да разчистя.

Не ме беше страх от трупа на Ризек, нито от кръвта. Издърпах го с пъшкане за краката в коридора и от усилието по врата ми потече вадичка пот. Той тежеше в смъртта си, както бях сигурна, че е тежал приживе, нищо че беше като скелет. Когато Сифа, майката на Акос, се появи да ми помогне, аз мълчаливо я проследих как подпъхна един чаршаф под него, за да го увием. От склада взе игла и конец и ми помогна да зашием импровизираната погребална плащаница.

Както в повечето култури в различните слънчеви системи шотетците изгаряха мъртъвците си, когато ги погребваха на земята. Ала смъртта по време на странстване беше особена чест. Покривахме телата без главата, за да могат близките на починалия да видят и приемат смъртта му. Когато Сифа смъкна чаршафа от лицето на Ризек, разбрах, че поне е проучила обичаите ни.

— Виждам толкова много възможности как ще се развият нещата — изрече накрая тя и с ръка обърса част от потта по челото си. — Не вярвах, че този вариант е възможен, иначе щях да те предупредя.

— Не, нямаше — повдигнах рамо аз. — Ти се месиш само когато това те устройва. Моето удобство и спокойствие не те интересуват.

— Сайра…

— Все ми е тая. Мразех го. Само не се прави, че ти пука за мен.

— Не се правя — отвърна тя.

Естествено, бях очаквала да видя у нея нещо от Акос. И да, той присъстваше в привичните й движения. Подвижни вежди и пъргави ръце. Ала лицето й, светломургавата й кожа, средният й ръст — неговите не бяха такива.

Не знаех какво да мисля за честността й, затова не си направих и труда да задълбавам.

— Помогни ми да го пренесем до шахтата за боклук.

Хванах тялото за тежката страна откъм главата и раменете, тя вдигна краката. Имахме късмет, че шахтата за боклука беше само на два-три метра от нас — още едно неочаквано улеснение. Понесохме го, ала на няколко крачки правехме почивка. Главата на Ризек се люшкаше насам-натам, отворените му очи гледаха невиждащо. До шахтата го оставихме на земята и аз натиснах копчето, за да отворя първите врати на височината на кръста. Добре че беше толкова тесен в раменете, иначе нямаше да можем да го наврем. Със Сифа го напъхахме в късия улей и сгънахме краката му, за да могат вътрешните врати да се затворят. Щом го наместихме, пак натиснах копчето, външните врати се отвориха и коритото, което щеше да изхвърли тялото в Космоса, се плъзна напред по шахтата.

— Знам молитвата. Ако искаш, мога да я кажа — обади се Сифа.

Поклатих глава.

— Недей. Четоха тази молитва на погребението на майка ми.

— Да приемем тогава, че е понесъл ориста си, като е паднал от ръката на някой Бенесит. Повече няма да се страхува от нея.

Толкова му стигаше.

— Ще отида да се измия. — Кръвта по дланите ми почваше да засъхва и ме сърбеше.

— Преди това искам да те предупредя. Ризек не беше единственият, когото канцлерът винеше за смъртта на сестра си. Много е вероятно да е започнала от него, защото пази за по-нататък по-важните хора, на които иска да си отмъсти. А дори и тогава няма да се спре. Видяла съм достатъчно от нрава й и знам, че не прощава лесно.

Премигнах насреща и чак тогава схванах, че говори за Айджа, който още стоеше заключен в другия склад. Но не само за него, а за всички нас, които, както вярваше Исае, бяхме станали съучастници в смъртта на Ори.

— На борда има аварийна капсула — подметна Сифа. — Може да я пъхнем в нея и някой от Съвета ще я прибере.

— Кажи на Акос да я упои. Точно сега нямам сили за битка.