Вероника Рот
Подменена орис (25)

Глава 23
Акос

Акос се опита да разгледа огранския кораб, но му беше трудно в мрака. Когато пристигнаха на Огра, той смяташе, че небето винаги си е едно и също, но то се менеше — понякога беше кадифеночерно, друг път — като изтъркана черна мантия, случваше се и да е почти синьо. А сега беше най-черно и от кораба се виждаха само светлините, които очертаваха контурите му.

Иса прекрачи напред.

— Пари, здравей!

Гласът й не прозвуча точно студено, макар че и бездруго никога не звучеше топло. Но нещо в нея се беше изменило. Тя познаваше този човек.

— Иса — поздрави я огранецът. — Учудвам се да те видя тук.

— Изпратиха ме като посланик на нашия народ при шотетците. И ти се учудваш, че ме виждаш сред тях?

Акос веднага се усъмни в тези двамата. Разговаряха прекалено фамилиарно един с друг. Може би бяха бивши любовници?

— Исках да кажа, тук с… с двамата тувхийски оракули — отвърна мъжът на име Пари. — Беше глупаво от моя страна.

Акос усети, че Сайра стана неспокойна под ръката му. И действително тя попита:

— Кажете по каква работа сте тук. Идвате насред семейното ни събиране.

— Госпожице Ноавек! Вас също ви очакват — рече Пари с широка усмивка. — Дошъл съм по молба на огранския оракул. Тя ви кани на среща, всички вас, а моята задача е да ви отведа при нея начаса. Тя живее от другата страна на Огра, на границата с пустошта, затова ще летим дотам, за да стигнем навреме.

Естествено, помисли си Акос с немалка доза презрение. Майка му и Айджа бяха дошли в селцето, където почти не стъпваха, точно с тази цел. Мразеше това усещане как всички нишки на съдбата се събират и сплитат на възел. Същото чувство го беше спохождало, когато баща му загина и той уби Вас…

Вас с лъсналото си от пот лице и една синина в ъгълчето на окото кой знае откъде…

— Ами ако откажем да тръгнем? — попита Сайра.

— Това ще бъде неразумно. Според огранските закони трябва да се подчините на оракула. А като шотетски изгнаници вие сте задължени да спазвате най-висшите ни закони, освен ако не желаете да изложите на риск статута си на бежанци.

Сайра погледна Акос.

— Оракули — сви той рамене, защото нямаше какво повече да каже.

Вътрешността на огранския кораб беше направо смайваща.

Апаратът беше жив по начин, който Акос нито беше виждал досега, нито би повярвал, че е възможен. Конструкцията беше метална, но навсякъде имаше растения — едни зад стъкло, други на открито. Акос разпозна две-три познати от Зенкините уроци, макар че ги беше виждал я изсушени, я скицирани, я накълцани. Едно от растенията зад стъклата приличаше на съвършена сфера, докато дебелите му нащърбени венчелистчета не се обелиха и не разкриха същите зъби, които се беше научил да стрива на прах. То щракна с тях, когато Акос мина край него.

Като привлечена от магнит, Киси се приближи до една цъфнала лозница, която се увиваше около подпорните греди на кораба. Тъмнозелен ластар се протегна към пръста й и се уви нежно около него. Акос се втурна към нея и го перна леко, за да се отдръпне.

— Както изглежда, в началото са дружелюбни, а после освирепяват — предупреди я той. — Но ако не им обръщаш внимание, обикновено не те закачат.

— Тук всички растения ли се опитват да те убият? — попита Киси.

— Почти всички. Има и такива, които се опитват да се сприятелят с теб, за да ги пазиш от враговете им.

— Забележете, че на Огра няма животински видове — мимоходом обясни Пари. — Дължи се на високото развитие на растенията. Имаме огромно разнообразие от насекоми, които разплождат растенията, но ние сме единствените топлокръвни животни, които стъпват по тази планета.

Пари се настани на капитанското кресло. Акос не видя нито втори пилот, нито помощник — само Пари и редиците копчета, ръчки и лостове. Но Иса все пак седна до него. Предната част на кораба беше достатъчно просторна, за да ги побере на седалките с предпазни ремъци. От това, което Акос беше узнал за склонността на планетата да воюва срещу всичко и навсякъде, според него им трябваше нещо повече от едни защитни ремъци, но кой ли го питаше.

— Оракулът загатна ли защо ни вика? — попита Сайра, докато си слагаше коланите.

Щом свърши, тя се протегна — както изглежда, без да се замисля, — за да помогне на Киси. Акос седна от другата й страна в края на редицата от седалки.

— Не ми влиза в работата да питам — отвърна Пари.

— Оракулът не е много… — Иса замълча, търсейки думата на отирийски. Попита на шотетски: — Как казвате „пряма“?

Акос повтори на Киси думата на отирийски.

— Оракулът не е длъжен да отговаря на такива въпроси — намеси се Сифа. — Нашата работа е да пазим галактиката и нищо повече. Нас не ни занимават маловажните въпроси, които се струват съществени на другите хора.

— О, значи маловажни въпроси като „Ти, сине, си ми най-малкият и утре ще те отвлекат“? — изрече гневно Сайра. — Или „Сайра, Исае Бенесит се кани да убие брат ти. Защо не вземете да се помирите с него?“

Акос искаше да каже на Сайра да не използва скръбта му като оръжие срещу собствената му майка; искаше да каже на майка си, че Сайра е права. Но безнадеждността на усилието така му натежа, че се отказа, преди да е започнал.

— Ти настояваш да чуеш от огранския оракул неща, които ще узнаеш до края на деня — отвърна й ядно Сифа. — Яд те е, че не ти казват това, което искаш да знаеш, точно когато ти искаш да го знаеш. Сигурно животът много те вбесява, след като не отговаря на всяка твоя нужда начаса!

Сайра се изсмя:

— Всъщност наистина ме вбесява!

От нападението над странстващия кораб насам се държи така, помисли си Акос. Готова за битка все едно под каква форма, все едно с кого. Сайра по природа си беше кибритлийка и това му харесваше. Но сега беше различно. Тя не спираше да се хвърля към стена с надеждата, че не след дълго стената все ще я надвие.

— Тишина на палубата! — предупреди Пари. — От вашите спорове не мога да си събера акъла.

Иса се включи в „танца“ по подготовката на кораба и като следеше движенията им, Акос си помисли, че са го правили стотици пъти. Ръцете им — светлите с луничките и черните без петънце по тях — се кръстосваха и протягаха, без да си пречат. Хореографията на интимността.

Корабът се наклони и потрепери, после се издигна от земята. Двигателите зареваха, а лозниците и растенията запърхаха и се развяха, все едно духаше вятър. Акос видя как цъфналата лиана се уви по-здраво около подпорната греда; растението зад стъклото се сви на топка и грейна предупредително в оранжево.

— Ще летим над ураганите, за да няма повреди — уведоми ги Пари след излитането. — Полетът ще бъде тежък.

Акос се поддаде на любопитството. Откакто пристигнаха на Огра, не минаваше и ден да не се скрият от ураганите, щом чуеха сигнала за тревога. Но досега още не беше чул хубаво и точно описание какво представляват.

Корабът не летеше плавно като шотетските. Друсаше, тресеше се и доколкото Акос можеше да каже, беше бавен. Но се изкачиха на прилична височина, откъдето се виждаха малките светещи кръпки на селищата, а след тях и едрото ярко петно на огранската столица Погко, където сградите се извисяваха достатъчно високо, за да начупват хоризонта.

Докато набираше височина, корабът им обърна гръб на огранската цивилизация и пое към черния пущинак, където се разстилаха южните гори. И там, както навсякъде другаде, беше пълно със светлинки, само че те бяха скрити под гъста зеленина и отдалече не се виждаше нищо друго, освен една бездна.

Корабът подскочи и Акос слепешката сграбчи Сайра за ръка. Ако се съдеше по смеха й, неволно я беше стиснал по-силно. Постепенно гъсти облаци смениха ясната гледка към огранската земя. И тогава цвят и светлина се сляха точно както беше станало при преминаването на странстващия кораб през потока.

Браздата на една синя светкавица преряза облаците и се протегна надолу. Корабът толкова силно клатушкаше насам-натам главите им, че чак зъбите им тракаха. Нова светкавица, този път жълта, изникна току до тях. Пари и Иса си крещяха нещо на огрански. Акос чу, че някой повърна — може би беше Айджа, на когото от край време винаги му прилошаваше на път.

Пред очите на Акос Огра взе грейналите цветове, с които останалата част от планетата гордо се надуваше, и грубо и неумолимо ги запрати срещу тях. Както Пари им обеща, минаваха точно над бурята, която ги пораздруса, но не свали кораба. От парливата воня на бълвоч и постоянното клатушкане на главата му се повдигна, но той се удържа. Сайра обикновено обичаше всичко, което изкарваше акъла на другите хора от страх, но дори на нея й беше дошло до гуша и зъбите й скърцаха, при все че той се грижеше за дарбата й.

Дълго време мина, докато Пари обяви, че кацат. До него Сайра си отдъхна. Акос усети как корабът се насочи към някакъв гъст лес на земята, който по нищо не се отличаваше от всичко друго наоколо.

Но когато наближиха, дърветата сами се разтвориха и разкриха купчина постройки. Отдолу ги огряваха вирове със светеща вода, просмукана — предположи Акос — от все същите бактерии като в каналите из Гало. Това бяха ниски дървени постройки с високи заострени покриви, свързваха ги пътеки, които грееха ярко на фона на иначе мрачния пейзаж. Навсякъде се щураха светли точици и бележеха пътя на летящите насекоми.

Корабът се приземи на площадка за кацане зад една каменна стена.

Бяха пристигнали в храма на Огра.