В. Е. Шуаб
Сборище на сенки (55)

IV

От пръстена се разнесе гласът на съдията — викаше лекар. Кел вече бе хукнал през покоите си.

Предупреди я. Предупреди я и повтори, и потрети!

Извади ножа си още преди да стигне вратата на вътрешната стая, а Хастра тичаше по петите му. Стаф се опита да му препречи пътя, но Кел, по-бърз и по-силен, се озова в нишата, преди стражите да успеят да го спрат.

— Ас стар — нареди, запечатвайки вратата зад себе си. Припряно нарисува нужния му символ, докато Стаф блъскаше с юмруци по дъските. — Ас таскен!

Дворецът изчезна, заменен от турнирната шатра.

— Победата се присъжда на Рул! — тъкмо обявяваше съдията.

Кел изхвърча от отделението на Камеров и нахлу в отделението на Лайла. Пристигна тъкмо когато двама помощници я полагаха на дивана, а трети се мъчеше да й свали шлема. Стреснаха се при вида на антари и пребледняха.

— Вън! — заповяда Кел. — Всички вън!

Първите двама се изтеглиха незабавно, но жрицата го пренебрегна, откачи челюстта от пантите и свали демонската маска от главата на Лайла. Остави настрани и двете части. Лицето на девойката отдолу беше призрачно бледо, с изпъкнали по слепоочията тъмни вени, от носа й течаха две тъмночервени струйки. Жрицата положи длан върху лицето й и миг по-късно крадлата отвори очи. Избълва дузина проклятия, но Кел си сдържа езика. Сдържаше го и докато тя си поемаше задавено дъх и се надигне да седне, сдържаше го и докато Лайла завърти глава, размърда пръсти и поднесе кърпа към носа си.

— Хайде, излез, Истер — отпрати я тя и си избърса кръвта.

Кел си сдържа езика достатъчно дълго и щом жрицата излезе, му изпусна юздите. Извика:

— Предупредих те!

Лайла се намръщи и долепи длан до слепоочието си. Промърмори:

— Добре съм.

Кел изпъшка задавено:

— Припадна на ринга!

— Беше тежък двубой! — сопна се крадлата, изправи се и се опита — ала безуспешно — да прикрие нестабилността си.

— Как е възможно да си толкова глупава? — антари повиши глас. — Кървиш в черно. Закачаш се с магията, все едно участваме в игра. Дори не разбираш правилата. Или по-зле, решила си, че такива няма. Тъпчеш безогледно през света и правиш каквото ти скимне. Невнимателна си. Нечувствителна. Нагла!

— По-тихо и двамата — обади се Рай от вратата, следван по петите от Вис и Толнерс. — Кел, ти не бива да си тук.

Младежът го пренебрегна и се обърна към гвардейците:

— Арестувайте я.

— Защо? — изръмжа Лайла.

— Успокой се, Кел — подкани го Рай.

— За крадена самоличност.

Лайла се озъби:

— Я виж ти кой го…

Кел я блъсна в подпората на шатрата и запуши устата й с длан.

— Само да си посмяла!

Крадлата не отвърна на удара му. Остана скована като камък, забила в него различните си по оттенък очи. Изпепеляваше го с поглед и той допусна за възможно наистина да е уплашена или поне стресната. И точно тогава усети опряния в хълбока си нож.

А погледът в очите й подсказваше, че щеше да го прониже, ако не беше Рай.

Принцът вдигна ръка.

— Стасион — призова, обръщайки се към Лайла, докато хващаше Кел за рамото. — Моля те.

Тя свали ножа, а с помощта на Толнерс принцът успя да откъсне Кел от нея.

— Никога не слушаш. Никога не мислиш. Да имаш сила е отговорност, Лайла, и ти със сигурност не я заслужаваш.

— Кел — предупреди го Рай.

— Защо я защитаваш? — сопна се антари и се обърна към брат си. — Защо единствен аз в целия проклет свят съм длъжен да носи отговорност за действията си?

Те направо го зяпнаха — и принцът, и гвардейците, и Лайла, а тя даже събра кураж да се усмихне с мрачна, злобна усмивка, оцапана от тъмната кръв, която още течеше по лицето й.

Кел вдигна ръце и изхвърча от шатрата.

Чуваше тропота на ботушите на Рай по паважа зад гърба си, но изпитваше потребност от пространство и от въздух. Съвършено неконтролируемо, извади нож от канията и освободи монетите изпод яката си.

Преди да притисне окървавените си пръсти към най-близката стена, Рай още го призоваваше да спре, но сетне заклинанието премина през устните на Кел и светът се разтвори с всичко в него.