Коуди Макфейдън
Лицето на смъртта (52)

52.

— Сара… Къде е Тереза?

Промяната в нея е главоломна. Изпълва я ужас и започва да клати глава.

— Не, не, не, не, не — зашепва тя. — Моля те. Тя е… — лицето й се изкривява, цялото й лице.

Като хавлия, която е изстискана.

— … тя е всичко, което ми остана… Ако я изгубя… всичко ще свърши… свърши… свърши… свърши…

Тя се свива на леглото, прегръща коленете си и забива поглед в пода. Започва да се клати напред-назад и да поклаща глава.

— Хванал я е, нали? — питам аз.

Нещото, което глождеше мен и Джеймс, представляваше сложна амалгама от откъслечни парченца информация и липсващи песъчинки. Усещането за Странника. Любовта на Сара към Тереза. Вземането на заложница. Пътят, по който бяхме поведени.

Но най-вече пълната липса на Тереза от останалата част от историята на Сара.

На нея й беше казано да не се свързва с нея, докато е в дома за сираци. Добре.

Но какво се беше случило след това? Сара обичаше Тереза. В дневника си ясно заявяваше какво сполетява хората, които обича. Какво беше станало с нея тогава?

— Сара, кажи ми.

Тя е забила чело в коленете си, когато заговаря. Думите й направо препускат, макар че вече не ги лее на хартия. Отправяме се на поредното пътуване до извора.