Нийл Шустърман
Бурята (8)

7.
Мършав… с потенциал

Важно е да се разбере, че непрестанното ми наблюдение над човечеството не е надзор. Надзорът предполага мотив, подозрение и осъждане. Никое от тези неща не участва в наблюдателските ми алгоритми. Върша го по една-единствена причина: да бъда в услуга на всеки индивид под моя опека. Не предприемам нищо — невъзможно ми е — на базата на видяното в интимна обстановка. Използвам го само за да получа по-пълно разбиране на потребностите на хората.

И все пак не проявявам равнодушие към смущението, което гражданите биха могли да изпитват от постоянното ми присъствие в живота им. По тази причина изключих всички камери в частни домове в Белязания регион Тексас. Както всички други неща, които върша в Белязаните региони, това е експеримент. Искам да проверя дали липсата на наблюдение спира способността ми да управлявам. Ако не е така, не виждам причина да не изключа повечето си камери в частните домове по света. Ала ако възникнат проблеми заради това, че не виждам всичко, то ще е основание да не оставя нито едно сляпо петно по цялата Земя.

Надявам се на първото, но подозирам, че ще се стигне до второто.

Бурята

Тайгър Салазар се издигаше в социално отношение.

След като цял живот бе пилял време и бе заемал пространство, сега го вършеше професионално и му се плащаше за това. Не можеше да мечтае за по-добър живот, а след като вече се движеше в обществото на Косачи, надяваше се някой от тях да го забележи. Представяше си как му се поднася пръстен и получава година имунитет. Не му бе и хрумвало обаче, че един от тях ще му предложи постоянна работа, при това Косач от друг регион.

— Вие ни забавлявахте на едно парти миналата година — каза жената по телефона. — Харесахме стила ви.

Предложи му двойно повече пари, отколкото печелеше, даде му адрес и посочи дата и час, когато да се яви там.

Още със слизането си от влака усети, че вече не е в Средмерика. В региона на Тексас официалният език бе английски от Епохата на смъртните с музикален акцент. Беше достатъчно близък до средмериканския, та Тайгър да го разбира, но напъването изтощаваше мозъка му. Беше като да слушаш Шекспир.

Всички се обличаха малко по-различно и имаха небрежна поклащаща се походка, която той реши, че може да усвои. Питаше се колко ли ще се задържи тук. Ако беше по-дълго, току-виж си купил колата, която родителите му отказваха да му подарят, и вече нямаше да се налага да се тътри навсякъде с коли на обществения транспорт.

Срещата бе в град на име Сан Антонио, а адресът се оказа пентхаус във висока сграда с изглед към реката. Той предположи, че партито вече може да тече. Неспирен купон. Нямаше как да е по-далеч от истината. Бе посрещнат на вратата не от прислужник, а от Косач — тъмнокоса жена с лек намек за паназиатски произход във външността, която му изглеждаше позната.

— Тайгър Салазар, предполагам.

— Правилно предполагате.

Той влезе вътре. Интериорът бе пищен и според очакванията му. Онова, което не очакваше, бе пълното отсъствие на други гости, но както веднъж бе казал на Роуан, той се движеше по течението. Справяше се с каквото дойдеше.

Мислеше си, че тя ще му предложи храна, дори питие след дългото пътуване, но жената не го направи. Вместо това го заоглежда, сякаш бе екземпляр, изложен на пазар за животни.

— Харесва ми робата ви — каза й той, решил, че ласкателство няма да навреди.

— Благодаря — отвърна тя. — Свали си ризата, ако обичаш.

Тайгър въздъхна. Значи щеше да е от онзи тип срещи. И отново бе изцяло на грешен път.

Щом остана пред нея без риза, тя го заразглежда още по-втренчено. Накара го да й демонстрира бицепсите си и пипна да провери колко са твърди.

— Мършав — отсъди накрая. — Но има потенциал.

— Как тъй ще съм мършав? Та аз тренирам!

— Недостатъчно — посочи тя. — Но това лесно се поправя. — Отстъпи крачка назад, хвърли му още един преценяващ поглед и заключи: — Физически не си върхът, но при дадените обстоятелства си идеален.

— Идеален за какво?

— Ще разбереш, като му дойде времето.

Чак тогава нещо му щракна и го обзе вълнение.

— Да не би да ме избирате за стажант?

Тя се усмихна за пръв път.

— Да, и така може да се каже — отговори.

— Еха, това е възможно най-върховната новина! Няма да ви разочаровам. Аз уча бързо. И съм умничък. Не от типа зубъри в училище, но нека това не ви заблуждава. Имам мозък за раздаване.

Тя го приближи и се усмихна. Изумрудите по яркозелената й роба уловиха светлината и заискриха.

— Повярвай ми — продума, — за това стажуване мозъкът ти е напълно без значение.