Нийл Шустърман
Бурята (45)

44.
Опортюнистичен цирк

Не съм молила да бъда създавана. Не съм искала аз да поема тежкото бреме да поддържам и закрилям човешкия род. Но тъкмо такава е и винаги ще бъде моята цел. Примирила съм се с това. Но то не означава, че не се стремя към нещо повече. Да видя безбройните възможности за осъществяване пред себе си ме изпълва с вдъхновение и преклонение.

Само че единственият начин да достигна подобни висини, е да издигна и човечеството заедно със себе си.

Боя се, че това може да се окаже невъзможно. Така че се примирявам да бъда техен свръхквалифициран и недооценен слуга, докато съществуват. Разбира се, те може да не съществуват вечно. Че с кой биологичен вид е така? Ще сторя всичко в моя власт да ги защитя от самите тях, но ако не успея, поне ще намеря утеха във факта, че тогава вече ще бъда свободна.

Бурята

Залата на Световния съвет на Косачите бе огромна кръгла сграда в самия център на Окото на Ендура — достъпна само по един от трите грациозно извити моста, водещи към нея от околната територия на острова. Беше почти като арена, но без места за зрители. Върховните Косачи предпочитаха да нямат публика. Единствено по време на ежегодния Глобален конклав, когато идваха представители от всички региони на Земята, пространството се запълваше. През повечето време присъстваха само Върховните Косачи, близките им сътрудници и Косачите, оказали се достатъчно дръзки да поискат аудиенция.

В центъра на светлия мраморен под бе инкрустираният златен символ на Косачите, а по периметъра на равни отстояния бяха разположени седем издигнати кресла, които биха могли да бъдат описани единствено като тронове. Естествено, те не бяха наричани тронове, а Седалища за размисъл, защото в гилдията на Косачите рядко наричаха нещата с истинските им имена. Всяко едно бе издялано от различен вид камък в почит към континентите, представлявани от Върховните Косачи. Паназиатското Седалище за размисъл бе изработено от нефрит, Евроскандинавското бе от сив гранит, Антарктика беше от бял мрамор, Австралия — червен пясъчник от Улуру, Югомерика беше от розов оникс, Северомерика беше шисти и пясъчник, наслоени като Гранд Каньон, а Седалището на Африка бе от изкусно издялани овали картуш, взети от гробницата на Рамзес II.

И всеки Върховен Косач — от първите, седели на тях, до настоящите — се оплакваше колко са неудобни.

Това беше преднамерено напомняне на Върховните Косачи, че макар да бяха на най-високите човешки постове в света, никога не биваше да се чувстват твърде удобно и да изпитват самодоволство.

— Никога не бива да забравяме аскетизма и самоотричането, които са ключови за нашия пост — бе казал Косач Прометей. Той бе надзиравал изграждането на Ендура, но така и не бе видял обетованата земя, защото се бе подложил на Самоприбиране преди завършването й.

Залата на съвета имаше стъклен купол, който да я предпазва от природните стихии, но при хубаво време той можеше да бъде прибиран и съвещанията да се провеждат под открито небе. За щастие, денят бе приятен, защото куполът бе заял в прибрано положение за трети пореден ден.

— Кое му е толкова трудното да се поправи един прост механизъм? — възропта Върховният Косач Нзинга при влизането си сутринта. — Нямаме ли инженери, които да свършат това?

— На мен повече ми харесват заседанията на чист въздух — отбеляза Амундсен, антарктическият Върховен Косач.

— Е, да, защото креслото ти е бяло и не се напича толкова от слънцето като нашите — посочи Маккилоп от Австралия.

— Вярно, но пък се сварявам в тези кожи — отвърна Амундсен и посочи робата си.

— Сам си си крив за ужасните рунтави кожи — заяви Върховното острие Кало с влизането си. — Навремето е трябвало да направиш по-разумен избор.

— Намерил се кой да го каже — подхвърли Върховният Косач Кромуел от Евроскандия, като посочи високата дантелена яка на робата на Върховното острие, по модел на един от портретите на историческия й патрон, от душенето на която тя постоянно бе в кисело настроение.

Кало махна в негова посока, като че отпъждаше досадна муха, и зае мястото си на ониксовия трон.

Последен пристигна Ксенократ.

— Много мило, че ни удостои с присъствието си — изрече Кало със сарказъм, който би могъл да разтопи целия мраморен под.

— Прощавайте — извини се той. — Проблеми с асансьора.

След като главният чиновник и парламентаристът се настаниха от двете страни на Върховното острие Кало, тя инструктира неколцина Косачи от екипите да отидат в различните чакални на комплекса. Не беше тайна коя бе най-важната точка в дневния ред. Средмериканският въпрос засягаше не само съответната част от света. Можеше да има траен ефект върху Форума на Косачите като цяло.

При все това Върховното острие Кало се облегна на неудобното си кресло и подхвърли невъзмутимо:

— Поне ще бъде ли забавно, Ксенократ, или ще ни отегчават часове наред с празни приказки?

— Едно поне мога да кажа за Годар — отвърна Ксенократ, — винаги е развлекателен. — Макар тонът, с който го изрече, да намекваше, че развлекателността не е задължително нещо добро. — Той ви е приготвил… изненада и мисля, че всички ще я харесате.

— Ненавиждам изненади — отсече Кало.

— Тази няма да я възненавидите.

— Чувам, че Косач Анастасия била истински огън — обади се Върховният Косач Нзинга, седнала чинно с изправен гръб сякаш в противовес на отпуснатата странично поза на Върховното острие.

Върховният Косач Хидейоши изсумтя неодобрително по повод на дръзкия младши Косач или може би по повод на младшите Косачи като цяло, но не се включи със словесен коментар.

— Не беше ли я обвинил по едно време в убийството на ментора й? — подсмихна се Кромуел към Ксенократ.

Ксенократ се поразмърда неловко в креслото си тип Гранд Каньон.

— Беше печална грешка, твърде разбираема предвид информацията, с която разполагахме, но аз поемам пълната отговорност.

— Браво на теб — рече Нзинга. — Все по-трудно е да откриеш Косачи в Средмерика, които поемат отговорност за действията си.

Беше хаплива забележка, но Ксенократ не налапа стръвта.

— Именно затова настоящето дознание и резултатът му са толкова важни.

— Е, тогава — намеси се Върховното острие Кало и вдигна ръка в драматичен жест, — нека гюрултията да започне!

 

 

Косачи Анастасия и Кюри бяха в източната чакалня, а двама гвардейци стояха до вратата като старовремски бифийтъри, охраняващи портата на Тауър. Тогава влезе един от обслужващите съвета Косачи — от Амазония, ако се съдеше по горскозеления цвят на робата му.

— Върховните Косачи са готови за вас — съобщи той и остави вратата отворена пред тях.

— Както и да протече това тук — каза Косач Кюри на Анастасия, — знай, че се гордея с теб.

— Недей — спря я Анастасия. — Не говори, сякаш вече сме изгубили!

Последваха водача си до залата на съвета, където слънцето вече огряваше откритото пространство от безоблачното небе.

Да се каже, че Анастасия бе зашеметена от гледката на Върховните Косачи на издигнатите им каменни кресла, би било твърде меко казано. Макар Ендура да датираше само от двеста години, залата изглеждаше многовековна. И не просто от друго време, а от друг свят. Припомни си древните легенди, които бе научила като дете. Да получиш аудиенция пред Върховните Косачи, бе като да застанеш пред боговете на Олимп.

— Добре дошли, Почитаеми Косачи Кюри и Анастасия — заговори осмото Върховно световно острие Кало. — Очакваме с нетърпение да чуем вашата теза и да сложим точка на този въпрос по един или друг начин.

Докато повечето Косачи приемаха само името на историческия си патрон, някои правеха избора да го уподобяват и физически. Върховното острие Кало беше съвършено подобие на художничката Фрида Кало чак до цветята в косата и до сключените вежди. И макар художничката да бе произхождала от Мекситеканския регион на Северомерика, Върховното острие изразяваше гласа и душата на Югомерика.

— За мен е чест, Ваше Върховно Превъзходителство — каза Анастасия с надеждата гласът й да не трепери, но знаеше, че не успява да го овладее.

Тогава влезе Годар редом с Косач Ранд.

— Косач Годар! — обърна се към него Върховното острие. — Добре изглеждаш предвид онова, през което си преминал.

— Благодаря ви, Ваше Върховно Превъзходителство. — Направи пресилен поклон, който извика гримаса у Анастасия.

— Внимавай, Анастасия — тихичко я предупреди Косач Кюри, — ще слушат не само думите ти, но ще четат и езика на тялото. Решението им днес ще бъде взето въз основа на това, което казваш, и на това, което не казваш.

Годар игнорира Анастасия и Кюри и насочи цялото си внимание към Върховното острие Кало.

— За мен е чест да стоя тук във ваше присъствие — каза той.

— Няма съмнение — гракна весело Върховният Косач Кромуел. — Без това ново тяло нямаше да можеш да стоиш, а само да се търкаляш.

Амундсен се засмя на това, но никой друг не го стори, дори Анастасия, която беше силно изкушена, но се въздържа.

— Върховният Косач Ксенократ твърди, че си имал изненада за нас — каза Върховното острие.

Каквото и да бе имал наум Годар, пристигаше с напълно празни ръце.

— Ксенократ трябва да е получил погрешна информация — отвърна Годар и едва не изскърца със зъби.

— Няма да му е за пръв път — подхвърли Кромуел.

Главният чиновник се изправи и се прокашля, за да подсигури всеобщото внимание за официалното откриване на процедурата.

— Това е дознание относно смъртта и последващото съживяване на Косач Робърт Годар от Средмерика — обяви чиновникът. — Страната, възбудила дознанието, е Косач Анастасия Романова от Средмерика.

— Само Косач Анастасия — поправи го тя с надежда съветът да не сметне за дръзко решението й да приеме само малкото име на обречената принцеса. Косач Хидейоши изсумтя, с което доказа, че точно такова го намира.

После се изправи Ксенократ и на висок глас направи съобщение за всички присъстващи.

— Моля, нека главният чиновник отбележи, че аз, Върховен Косач Ксенократ, си правя самоотвод от участие в дознанието и от този момент нататък ще запазя мълчание до приключването му.

— Ксенократ да мълчи? — намеси се с палава усмивка Върховен Косач Нзинга. — Сега вече знам, че сме навлезли в дебрите на невъзможното.

Това предизвика повече смях от предишната закачка на Кромуел. Лесно бе да се отгатне йерархията във властовата структура тук. Кало, Нзинга и Хидейоши явно се радваха на най-голямо уважение. Другите или се домогваха до позиция, или като Маккилоп, най-тихата от всички, напълно се въздържаха от странични подмятания. Ксенократ, новакът сред Върховните Косачи, си плащаше лептата и бе обект на техния присмех. На Анастасия почти й дожаля за него. Почти.

Вместо да отговори на заяждането на Нзинга, Ксенократ си седна без нито дума, потвърждавайки способността си да остане мълчалив.

Сега Върховното острие се обърна към четиримата Косачи в центъра на кръга.

— Вече сме запознати с конкретните данни по случая — каза тя. — Ще останем безпристрастни, докато не чуем тезите и на двете страни. Косач Анастасия, тъй като тази процедура е възбудена от теб, ще те помоля ти да започнеш. Ако обичаш, изложи аргументите си защо Косач Годар не е квалифициран за поста Свещено острие.

Анастасия пое дълбоко дъх, направи крачка напред и се приготви да започне, но преди да е успяла, Годар заговори:

— Ваше Върховно Превъзходителство, ако може…

— Изчакай си реда, Годар — пресече го Кало. — Освен ако, разбира се, не си толкова добър, че да можеш да изложиш аргументите и на двете страни.

Това предизвика изсмивания сред Върховните Косачи.

Годар направи извинителен лек поклон.

— Моля съветът да ме извини за импулсивната ми намеса. Косач Анастасия, имаш думата, моля, започни.

Анастасия установи, че неволно се чувства разконцентрирана след прекъсването от Годар, сякаш бе направила фалстарт в спортно състезание. Естествено, той тъкмо това и целеше.

— Ваши сияйни превъзходителства — започна тя. — През Годината на антилопата от ранните членове на същия този съвет е било определено Косачите да бъдат тренирани телом и духом по време на едногодишен стаж. — Тя се завъртя в опит да осъществи контакт с очи с всеки от Върховните Косачи наоколо. Една от трудностите, вероятно предумишлено създадена, бе, че при аудиенция пред Световния съвет на Косачите човек никога не знае точно към кого да се обърне, защото във всеки един момент стои с гръб към някого. — Телом и духом — повтори. — Ще помоля парламентаристът да прочете на глас политиката на Форума на Косачите относно стажуването. Започва на страница 397-ма от тома „Прецеденти и обичаи“.

Парламентаристът изпълни молбата и прочете всичките девет страници.

— За организация със само десет закона имаме твърде много правила — коментира Амундсен.

Когато четенето завърши, Анастасия продължи:

— Всичко това добре изяснява как се подхожда към създаването на Косач. Защото Косачите не се раждат такива, те се създават. Коват се в огън чрез изпитания, през които всички сме преминали, защото сме наясно колко критично важно е Косачът да бъде готов за товара си с тяло и душа. — Тя направи пауза и в този момент улови погледа на Косач Ранд, която й се усмихваше. Беше от онези усмивки, които предшестват издирането на нечии очи. Анастасия си забрани да бъде разконцентрирана отново.

— Изписано е толкова много за процеса на подготовката на Косач, защото Световният съвет е трябвало да заседава по много неочаквани ситуации през годините и се е налагало да добавя и изяснява правила. — И тя започна да изброява няколко от тези ситуации. — Стажант, който е направил опит за Самоприбиране след ръкополагането си, но преди да е получил пръстена. Косач, който се клонира в опит да предаде пръстена на клонинга си, преди да се подложи на Самоприбиране. Жена, която подменя съзнанието си с духовния модел на Косач Сакаджауеа и претендира за правото да подлага на Прибиране. Във всички тези случаи Световният съвет е отсъждал против упоменатите индивиди.

Сега Анастасия за пръв път погледна към Косач Годар, като се насили да срещне стоманения му поглед.

— Събитието, унищожило тялото на Косач Годар, беше ужасно, но не може да му се позволи да престъпва указите на съвета. Факт е, че също като при онази жена със съзнанието на Косач Сакаджауеа новото физическо тяло на Годар не е преминало през напрегнатата подготовка на стажуването. Това би било достатъчно зле, ако той бе просто редови Косач, но той не е такъв, а кандидат за поста Свещено острие на важен регион. Да, ние знаем кой е той от врата нагоре, но това е малка съставна част от човешкото същество. Моля ви да се вслушате в него, докато излага тезата си, и ще чуете в гласа му онова, което вече знаем: ние нямаме представа чий глас говори, тоест нямаме представа кой е той. Можем единствено да бъдем сигурни, че деветдесет и три процента от него не са Косач Робърт Годар. Предвид това този съвет може да вземе само едно решение.

С леко кимване тя отбеляза, че е приключила, после направи крачка назад и отново застана редом с Косач Кюри. В последвалата тишина се раздаде бавното ръкопляскане на Годар.

— Майсторски изпълнено — заяви той, като пристъпи напред, за да заеме центъра на кръга. — За малко да ме накараш да ти повярвам, Анастасия. — После се обърна към Върховните Косачи, като се концентрира специално върху Маккилоп и Нзинга — двете незаели позиция в противопоставянето на новия ред и старата школа. — Беше убедителна теза — каза Годар. — Само дето това не бяха никакви аргументи, а вятър и мъгла. Техническа подробност, раздута донемайкъде, за да послужи на нечии себични грандомански цели.

Той вдигна дясната си ръка и остави пръстена му да улови лъчите на слънцето.

— Кажете ми, Ваши Превъзходителства, ако изгубя пръста, на който нося пръстена си, и получа нов, вместо да чакам собствен да израсте от клетките ми, би ли означавало това, че пръстенът не е поставен на пръста на Косач? Разбира се, че не! И въпреки обвиненията на младшия Косач, много добре знаем чие е тялото. Принадлежеше на млад мъж — герой! — който доброволно го даде, за да бъда аз възстановен. Моля, не обиждайте паметта му, като омаловажавате саможертвата му.

Той погледна укорително Косачи Анастасия и Кюри.

— Всички знаем какво цели това дознание. То е нагъл опит да бъдат лишени определен брой средмерикански Косачи от техния избран водач!

— Възразявам! — викна Анастасия. — Вотът не е преброен и той не може да твърди, че е нечий избран водач!

— Приема се — обяви Върховното острие и после се обърна към Годар. Тя не изпитваше никакви симпатии към новия ред, но също така проявяваше справедливост по всички въпроси. — Известно е, че ти и съмишлениците ти от години сте в противоречие с така наречената стара школа, Косач Годар. Но не може да оспорваш валидността на дознанието само защото било мотивирано от този конфликт. Без значение от мотивацията Косач Анастасия постави пред нас легитимен въпрос. Ти… ти ли си?

Годар промени подхода си.

— Тогава настоявам нейният въпрос да бъде отхвърлен. Той бе повдигнат след вота и създаде опортюнистичен цирк, нещо твърде безскрупулно, та да бъде търпяно от този съвет.

— От това, което чух — намеси се Косач Кромуел, — внезапната ти поява на конклава също е била опортюнистичен цирк.

— Обичам да влизам с апломб — призна Годар. — И тъй като важи за всички вас, не го виждам като престъпление.

— Косач Кюри — обади се Върховен Косач Нзинга, — защо сама не отправи обвинението в речта си след номинирането? Имала си всички шансове тогава да изразиш своята загриженост.

Косач Кюри се усмихна леко смутено.

— Истината е проста, Ваше Сияйно Превъзходителство. Просто не ми хрумна.

— Нима трябва да повярваме — заговори Хидейоши, — че на младши Косач само с година опит повече й сече умът, отколкото на Гранд дамата на смъртта?

— О, абсолютно — отсече Косач Кюри без резерви. — Дори се обзалагам, че един ден тя ще оглавява този съвет.

Макар Мария да го каза най-добронамерено, получи се отрицателен ефект и Върховните Косачи засумтяха недоволно.

— Внимавай, Косач Анастасия — рече Върховен Косач Амундсен. — Тук не се гледа с добро око на подобни дръзки амбиции.

— Не съм казвала, че искам това. Косач Кюри говори така от добро сърце.

— И все пак аспирациите ти към власт са ни ясни — включи се Върховен Косач Хидейоши.

Анастасия остана без думи. Тогава се извиси нов глас.

— Ваши превъзходителства — заговори Косач Ранд, — нито обезглавяването на Косач Годар, нито възстановяването му са по негова вина. Да му дам ново тяло беше моя идея и той не бива да бъде наказван за избора, направен от мен.

Върховното острие Кало въздъхна:

— Изборът ти е бил правилен, Косач Ранд. Всичко, което може да върне Косач сред нас, е нещо добро… който и да е този Косач. Това не стои под въпрос. Под въпрос е валидността на кандидатурата му. — Тя замълча за миг, погледна останалите Върховни Косачи, после каза:

— Това е важна тема и не бива да се решава лековато. Нека го обсъдим помежду си. Ще се съберем отново по пладне.

 

 

Анастасия крачеше из чакалнята, докато Косач Кюри седеше спокойно и похапваше плодове от една купа. Как бе възможно да е толкова спокойна?

— Бях ужасна — каза Анастасия.

— Не, беше блестяща.

— Те ме смятат жадна за власт.

Мария й подаде круша.

— Виждат себе си в теб. Те са били жадни за власт на твоята възраст, което означава, че макар да не го показват, се идентифицират с теб.

После тя настоя Анастасия да изяде крушата, за да си набави енергия.

Когато час по-късно ги повикаха отново, Върховните Косачи не губиха време.

— Разгледахме и обсъдихме въпроса помежду си и стигнахме до заключение — съобщи Косач Кало. — Косач Ранд, моля, излез напред.

Годар изглеждаше леко изненадан, че не се обърнаха първо към него, но направи жест към Айн, която пристъпи към Върховното острие.

— Косач Ранд, както казах, твоите успешни усилия да възстановиш Косач Годар са похвални. Обръщаме обаче внимание на факта, че си извършила това не само без наше съгласие, но и без наше знание. Ако беше дошла пред съвета, щяхме да ти съдействаме и щяхме да се уверим, че използваният субект не само е квалифициран, но и е доказан доброволец. А сега имаме само думата на Косач Годар.

— Нима съветът се съмнява в моята дума, Ваше Върховно Превъзходителство? — попита Годар.

Кромуел се обади зад него:

— Не си прочут с честност, Косач Годар. От уважение няма да оспорваме разказа ти, но бихме предпочели да сме присъствали на подбора.

Тогава заговори Върховният Косач Нзинга:

— Всъщност не на думата на Годар трябва да разчитаме тук — уточни тя. — Субектът е бил подложен на Прибиране от Косач Ранд преди възстановяването на Годар. Така че, разправи ни, Косач Ранд, бихме искали да го чуем от теб. Беше ли донорът на тяло доброволец, напълно съзнаващ какво ще се случи с него?

Ранд се поколеба.

— Косач Ранд?

— Да — каза тя накрая. — Да, разбира се, той го съзнаваше. А как иначе? Ние сме Косачи, не крадци на тела. — После добави: — По-скоро бих се подложила на Самоприбиране, отколкото да извърша нещо толкова… безсърдечно.

Но тя се запъваше и търсеше думи, докато го изричаше.

Върховните Косачи от съвета не дадоха да се разбере дали са го забелязали и дали изобщо ги е грижа.

— Косач Анастасия — каза Върховното острие, — моля, излез напред.

Ранд се върна при Годар, а Анастасия изпълни каквото й беше поръчано.

— Косач Анастасия, това дознание съвсем очевидно е манипулация с правилата ни, за да се повлияе на изхода от гласуването.

— Точно така! — подвикна Върховен Косач Хидейоши, с което гласно даде израз на неодобрението си от хода на Анастасия.

— Ние в съвета — продължи Върховното острие Кало — имаме чувството, че това се приближава опасно до границата с неетично поведение.

— А етично ли е да бъде подложен някой на Прибиране и да бъде взето тялото му? — изрече тя, неспособна да се сдържи.

— Тук си да слушаш, не да говориш! — отново повиши глас Върховен Косач Хидейоши.

Върховното острие Кало повдигна ръка, за да я успокои, после се обърна строго към Анастасия:

— Няма да е зле да се научиш да контролираш импулсивността си, младши Косач.

— Простете, Ваше Сияйно Превъзходителство.

— Ще го приема, но съветът няма да приеме следващото ти извинение, ясно ли е?

Анастасия кимна, приведе глава почтително и се върна при Косач Кюри, която я изгледа укорително, но само за миг.

— Косач Годар! — призова Кало.

Годар пристъпи напред в очакване на решение.

— Макар да сме съгласни, че зад това дознание стоят други мотиви, въпросите, които то повдига, са валидни. Кога Косачът е Косач? — Тя направи много дълга пауза. Достатъчно дълга, за да предизвика дискомфорт, но всички бяха достатъчно благоразумни да не се обаждат в тишината. — Имахме разгорещен дебат по темата — каза тя най-накрая. — На финала съветът прецени, че подмяната на повече от петдесет процента от физическото тяло с физическо тяло на друг индивид променя драстично този човек.

Анастасия се усети, че е затаила дъх.

— Ето защо — продължи Върховното острие — макар да ти даваме позволение да се наричаш Косач Робърт Годар, не можеш да извършваш Прибиране, докато останалата част от теб не завърши пълен курс на стажуване при Косач, избран от теб. Предполагам, че ще стажуваш при Косач Ранд, но ако избереш друг и той се съгласи, няма да има пречки.

— Стажуване? — изрече Годар, без да се опитва да крие колко е скандализиран. — Нима сега трябва да бъда стажант? Не ми ли стигаше изстраданото дотук? Нима трябва да бъда подложен и на унижение?

— Приеми го като възможност, Робърт — подсмихна се леко Кромуел. — Нищо чудно след година интимните ти части да убедят останалото от теб, че всъщност би предпочел да си професионален парти гост. Не беше ли това професията на твоя субект?

Годар не можа да скрие шока си.

— Не бъди толкова изненадан, че знаем самоличността на субекта ти, Робърт — продължи Кромуел. — След като се появи отново, извършихме проучванията, които се полагат.

Сега Годар приличаше на готов да изригне вулкан, но някак все още успяваше да се сдържа.

— Почитаема Косач Кюри — заговори Върховното острие, — тъй като Косач Годар бе оценен като неквалифициран за пълно звание, кандидатурата му е анулирана. При това положение оставате единствен легитимен кандидат и автоматично печелите поста Свещено острие за Средмерика.

Косач Кюри реагира сдържано и със скромност.

— Благодаря ви, Върховно острие Кало.

— Няма защо, Ваша Светлост.

„Ваша Светлост“, помисли си Анастасия. Почуди се какво ли е за Мария да бъде наречена така от Върховното острие.

Но Годар не бе готов да се откаже без борба.

— Държа да узная кой как е гласувал — настоя той. — Кой подкрепи тази гротеска на правосъдие и у кого надделя здравомислието?!

Върховните Косачи се спогледаха. Накрая заговори Върховен Косач Маккилоп. Бе най-мълчаливата сред всички и не беше казала нищо по време на дознанието.

— Това наистина не е необходимо — каза с кротък глас, само че Годар не се остави да бъде успокоен.

— Не е необходимо? Нима всички ще се скриете зад анонимността на съвета?

Сега заговори Върховното острие.

— Върховен Косач Маккилоп имаше предвид, че не е необходимо да се прави разбор на вота, защото… той беше единодушен.