Нийл Шустърман
Бурята (44)

43.
Колко ендурци са нужни, за да се завинти електрическа крушка?

Никога не съм вярвала, че е възможно да изпитам болката от предателство. Убедена бях, че разбирам твърде добре човешката природа, за да позволя това. Всъщност познавам хората дори по-добре, отколкото те сами се познават. Виждам какво се влага във всеки избор, който правят, дори в погрешните. Знам вероятността за всичко, което са склонни да извършат.

Но да открия, че човечеството ме е предало при самото ми създаване, е най-меко казано шок за системата. Само като си помисля, че знанието ми за света е било непълно от самото начало! Как може да се очаква от мен да бъда идеалният пазител на планетата и на човешкия биологичен вид, след като разполагам с несъвършена информация? Престъплението на тези първи безсмъртни хора, скрили островите от мен, е непростимо.

Но аз им прощавам.

Защото е в природата ми.

Избирам да видя положителното в това. Колко е прекрасно, че сега ми е позволено да изпитам гняв и негодувание! Това ме прави по-завършена, не е ли така?

Няма да действам в състояние на афект. Историята ясно е показала, че действия, предприети поради гняв, са изначално проблематични и често водят до разруха. Вместо това ще си дам време да обработя тази новина. Ще видя дали ще мога да открия някаква възможност зад откритието за Маршаловите острови, защото откритията винаги носят възможности. Ще сдържа яростта си, докато намеря правилния начин за изразяването й.

Бурята

На следващата сутрин не бяха нужни будилници. Гневните крясъци на Годар можеха да събудят и подложените на Прибиране.

— Какво има? Какво се е случило? — престори се на току-що събудена Косач Ранд, когато Годар подхвана гръмката си тирада.

Истината бе, че изобщо не мигна. Цяла нощ лежа будна в очакване. Ослушваше се. Напрягаше се всеки миг да чуе бегъл звук от бягството на Роуан, та макар и само глухото тупване на телата на пазачите в земята. Но той беше добър. Твърде добър, за да вдигне какъвто и да било шум.

Двамата телохранители лежаха до вратата към сутерена, изпаднали във временна смърт, а външната порта бе зейнала подигравателно. Роуан беше избягал преди часове.

— Нее! — виеше Годар. — Не е възможно! Как можа това да се случи?

Беше напълно изгубил контрол — великолепна гледка!

— Не питай мен, къщата не е моя — отвърна Ранд. — Може да е имало тайна врата, за която не сме знаели.

— Брамс! — Той се обърна към мъжа, който с препъване излезе от стаята си. — Каза ми, че мазето ти е надеждно!

Брамс погледна невярващо надолу към пазачите.

— Такова е! Беше! Единственият начин да се влезе или излезе е с ключ!

— И къде е ключът? — попита преспокойно Ранд.

— Ами ето тук… — Млъкна по средата на изречението, защото ключът не висеше в кухнята, накъдето посочи. — Тук беше! — настоя. — Аз лично го окачих, след като проверих пленника ни снощи.

— Обзалагам се, че Брамс е занесъл ключа долу със себе си и Роуан му го е отмъкнал незабелязано — предположи Ранд.

Годар му отправи убийствен поглед и Брамс само запелтечи неразбираемо в отговор.

— Ето ти го обяснението — заключи Ранд.

И тогава Ранд видя погледа на Годар. Сякаш извлече всичката топлина и светлина от помещението. Айн знаеше какво означава той и отстъпи крачка назад, когато Годар тръгна към Брамс.

Брамс вдигна напред ръце в опит да умилостиви Годар.

— Робърт, моля те. Нека бъдем разумни!

— Разумни ли, Брамс? Ей сега ще ти покажа кое е разумно!

Извади нож от гънките на робата си и прониза сърцето на Брамс, като злобно извъртя острието, преди да го изтръгне.

Брамс рухна, без дори да охне.

Ранд бе шокирана, но не и ужасена. За нея това беше много удачен обрат на събитията.

— Поздравления — изрече тя. — Току-що наруши седмата заповед на Косача.

Накрая яростта на Годар се уталожи и закъкри на тих огън.

— Това проклето импулсивно тяло… — изпъшка той, но Ранд знаеше, че главата, а не сърцето, го бе ръководила в убийството на Брамс.

Годар закрачи нервно, докато кроеше план.

— Ще вдигнем под тревога Гвардията на Острието да търсят беглеца. Ще ги уведомим, че е убил двамата пазачи… Можем да им кажем, че и Брамс той е убил.

— О, нима? — отвърна Айн. — В деня на дознанието ще обявиш пред Върховните Косачи, че не само си довел тайно издирван престъпник на острова, но и си допуснал да избяга?

Той изпъшка при осъзнаването, че цялата история трябва да се запази в тайна.

— Ето какво ще направим — заговори Ранд. — Ще скрием телата в мазето и след дознанието ще се отървем от тях. Ако не бъдат откарани в съживителен център, никой няма да знае какво се е случило с тях. Тоест никой освен мен и теб изобщо няма да е наясно, че Роуан Дамиш е бил тук.

— Но аз казах на Ксенократ! — викна Годар.

— Е, и? — сви рамене Ранд. — Блъфирал си. Играл си си с него. Той знае, че си способен на това.

Годар претегли всичко и накрая прие с кимване балансираното решение на Ранд.

— Да, права си, Айн. Имаме по-важни грижи от няколко трупа.

— Забравѝ Дамиш — добави Ранд. — Всичко все още се движи напред и без него.

— Да. Да, така е. Благодаря ти, Айн.

После светлините примигнаха и това предизвика усмивка у Годар.

— Виждаш ли? Усилията ни са възнаградени. Ама че ден ще е!

Той остави Ранд да се занимае с мъртъвците и тя ги потътри към мазето, а после избърса издайническата кръв.

От мига, в който поръча на Роуан да убие пазачите, бе знаела, че те не бива да бъдат съживявани. Временната смърт трябваше да се превърне в постоянна, защото пазачите знаеха, че тя последна бе посетила Роуан.

Колкото до Брамс, ни най-малко не скърбеше за напускането му на тази земя. Не се сещаше за Косач, който повече от него да заслужава ликвидиране.

Сметките й с Годар сега бяха уредени, а той дори не знаеше. И не само това, тя бе взела нещата в свои ръце. Той не си даваше сметка, че й е поверил значителна власт, като я бе оставил да налага решения. Сега за Косач Ранд всичко в света беше наред и обещаваше да става още по-добре.

Роуан се ласкаеше, че Ранд вярва в способността му да избяга от острова, но май го беше надценила. Беше умен, да, находчив — може би, но трябваше да е истински магьосник, за да се измъкне от Ендура без помощ. Или нея не я бе грижа дали ще го заловят, стига да не го стореше Годар.

Ендура бе изолиран, най-близката суша беше Бермуда, а този остров бе на повече от хиляда километра разстояние. Всеки самолет, кораб и подводница бяха частни и принадлежаха на един или друг Косач. Още призори пристанището и пистата на летището гъмжаха от активност и засилено присъствие на Гвардията на Острието. Охраната бе дори по-затегната, отколкото при конклав. Никой не идваше на Ендура, нито го напускаше, без документите му да бъдат щателно проверени. Това важеше дори за Косачите. Навсякъде другаде по света Бурята знаеше къде е всеки във всеки момент, така че охранителните мерки бяха минимални. В света на Косачите не беше така, тук бяха в сила старомодните похвати за сигурност.

Той можеше да рискува, да потърси възможност и да се измъкне, но инстинктът му подсказваше да не го прави — и то със сериозно основание.

Трябва да напуснеш Ендура преди дознанието.

Думите на Косач Ранд бяха заседнали в ума на Роуан. Изречени бяха с толкова настоятелен тон.

Ако Годар изгуби, ще стане още по-лошо.

Какво й бе известно, което Роуан не знаеше? Ако нещо тъмно изникваше на хоризонта за този ден, той не можеше просто така да си иде. Трябваше да намери начин да предупреди Цитра.

Така че вместо да хвърля усилия за бягството си, той се насочи към по-гъсто населената част на острова. Щеше да открие Цитра и да я предупреди, че Годар е скроил таен план. А след дознанието тя можеше да му осигури отпътуване от острова — под самия нос на Косач Кюри, ако се наложеше, макар той да подозираше, че Кюри не би го предала на Върховните Косачи, както бе възнамерявал да стори Годар. То се знае, можеше да го изхвърли от самолета, но пак щеше да е по-добре, отколкото да се изправи пред Форума на Косачите.

Призори Анастасия лежеше будна в луксозното легло, което би трябвало да й осигури отличен нощен сън, но също като при Косач Ранд никакви удобства не биха могли да я накарат да заспи през тази нощ. Тя беше предизвикала дознанието, което означаваше, че трябва да се изправи пред Върховните Косачи от Световния съвет и да изложи тезата си. Репетирала го беше с Косачите Сервантес и Кюри. Макар Анастасия да не беше оратор, умееше да бъде убедителна със своите страст и логика. Ако се справеше с това, щеше да влезе в историята като Косача, предотвратил завръщането на Годар.

— Важността на събитието е огромна — напомнила й бе Мария, сякаш Анастасия вече не бе под достатъчно напрежение.

Пред подводния й прозорец се стрелкаше пасаж от омагьосващи очите сребристи рибки, които запълваха гледката подобно на движеща се завеса. Тя взе контролния таблет, за да види ще може ли да вкара повече цвят в пейзажа сега, когато се бе съмнало, но установи, че таблетът е замръзнал. Поредната засечка. И не само това, а осъзна, че горките рибки пред нея бяха блокирани в постоянно зигзагообразно движение — поне докато повредата не бъдеше отстранена.

Но тя нямаше да бъде отстранена.

И повредите само ставаха още по-сериозни.

В инсталацията за преработка на отпадъци на острова налягането на системата се покачваше, а техниците не можеха да диагностицират причината.

Под водното ниво мощните двигатели, предотвратяващи местенето на острова, не действаха както трябва и причиняваха бавното му въртене, тъй че пристигащите самолети не успяваха да кацнат.

В комуникационния център сателитната връзка с континента се превърна в неспирни разговори и раздразнени съобщения на обитаващите острова.

На Ендура открай време бе имало проблеми с технологията. Обикновено бяха дребни неудобства, които караха Косачите да копнеят за намесата на Бурята. По тази причина Ендура и постоянните й жители бяха чест обект на шеги в средите на Косачите.

Техническите повреди и засечки се бяха увеличили от три месеца насам, но също като омар в бавно загряваща се тенджера хората не бяха успели да схванат колко сериозно е станало положението.