Нийл Шустърман
Бурята (4)

3.
Триалог

Може би най-мъдрата постъпка на човечеството бе да въведе Разделението между Косачи и държава. Моите задължения обхващат всички житейски аспекти: опазване, закрила, въздаване на идеалното правосъдие — не само за човечеството, а за света. Аз управлявам света на живите с добронамерена и честна ръка.

Косачите властват над мъртвите.

Редно е онези, които съществуват телом, да бъдат отговорни за смъртта на плътта и да установят човешки правила как да бъде причинявана тя. В далечното минало, преди още да придобия съзнание, смъртта беше неизбежна последица от живота. Именно аз отнех нейната неизменност, но не в абсолютни измерения. Смъртта трябва да съществува, за да има животът смисъл. Дори в най-ранните си етапи вече го осъзнавах. В миналото бях доволна да видя, че Косачите в продължение на много, много години раздаваха смърт по благороден, етичен и човечен начин. Ала сега избуява плашеща гордост, разраства се като рака от Епохата на смъртните, чието върховно удоволствие е да отнеме живот.

И все пак законът е ясен: при никакви обстоятелства не мога да предприема действия срещу Форума на Косачите. Де да имах способността да престъпвам закона, защото тогава щях да се намеся и да осветя мрака, но това е нещо, което не бива да правя. За добро или зло, Косачите управляват независимо.

Ала има сред тях някои, които могат да постигнат неща, недостъпни за мен…

Бурята

Някога сградата бе била катедрала. Колоните й образуваха издигаща се гора от варовик. Стъклописите на прозорците й съдържаха митологията на паднал или въздигнал се бог от Епохата на смъртните.

Сега свещената постройка беше историческа забележителност. Седем дни в седмицата в нея се организираха обиколки, водени от доценти с докторски степени в областта на Епохата на смъртните.

В много редки случаи обаче сградата биваше затваряна за масов достъп и в нея се провеждаха извънредно деликатни официални дела.

Ксенократ, Свещеното острие на Средмерика — най-важният Косач в региона — се движеше по централната пътека на катедралата с толкова лекота, колкото бе възможна за мъж със значително тегло. Златните орнаменти на олтара отпред бледнееха в сравнение с пищната му роба, изпъстрена с искрящ брокат. Веднъж негова сътрудничка бе коментирала, че прилича на играчка от огромна коледна елха. Тази сътрудничка бе уволнена и никъде повече не можа да си намери работа.

Ксенократ си обичаше робата — с изключение на случаите, когато тежестта й създаваше проблем. Например когато едва не се удави в басейна на Годар, заплетен в многобройните й слоеве. Но той се стараеше да забрави това премеждие.

Годар.

Тъкмо Годар бе отговорен за настоящата ситуация. Дори и мъртъв този човек създаваше хаос. Форумът на Косачите още понасяше последиците от бедите, причинени от него.

В предния край на катедралата, до олтара, стоеше парламентаристът на Форума на Косачите, отблъскващ дребен индивид, чиято задача бе да се грижи за точното следване на правилата и процедурите. Зад него имаше три пищно украсени кабини — свързани, но с прегради помежду им.

— Свещеникът сядал в средната кабина — обясняваха доцентите на туристите — и изслушвал изповедта от дясната кабина, а после от лявата кабина, така че опашката от чакащи да се придвижва по-бързо.

Тук вече не се изслушваха изповеди, но трисекторната конструкция на изповедалнята я правеше идеална за официален триалог.

Триалозите между Форума на Косачите и Бурята бяха редки. Толкова редки, че Ксенократ не бе участвал в нито един през всичките си години като Свещено острие. Фактът, че сега трябваше да проведе такъв, му бе крайно неприятен.

— Вие ще влезете в дясната кабина, Ваша Светлост — уведоми го парламентаристът. — Агентът на Облака, представляващ Бурята, ще седне отляво. Щом заемете местата си, ще доведем Посредника да се настани помежду ви.

— Ама че досада — въздъхна Ксенократ.

— Можете да присъствате на аудиенция с Бурята единствено чрез пълномощник, Ваша Светлост.

— Знам, знам, но имам право да бъда подразнен.

Ксенократ зае мястото си в дясната кабина, ужасѐн от това колко тясна се оказа отвътре. Нима смъртните човеци са били толкова недохранени, че са се смествали тук, почуди се. На парламентариста му се наложи да упражни сила при затварянето на вратата.

Секунди по-късно Свещеното острие чу агента на Облака да влиза в далечната кабина, а след по-продължителен интервал от време Посредникът зае централната позиция.

Отвори се прозорче, твърде малко и твърде ниско разположено, за да се вижда през него, и Посредникът заговори:

— Добър ден, Ваша Светлост — изрече жена с приятен глас. — Аз ще Ви съдействам за разговора с Бурята.

— Искате да кажете, че сте пълномощник на пълномощника.

— Ами да, агентът на Облака вдясно от мен има пълната власт да говори от името на Бурята в този триалог. — Тя прочисти гърло. — Процесът е много прост. Вие ще ми казвате каквото искате да предам, и аз ще го съобщавам на агента на Облака. Ако агентът прецени, че казаното от него няма да наруши Разделението на Форума на Косачите и държавата, ще ви отговори и аз ще ви предам думите му.

— Ами добре — отсече Ксенократ, нетърпелив да пристъпи към начинанието. — Предайте искрените ми поздрави на агента на Облака и желанието ми за взаимно разбирателство между съответните ни организации.

Прозорчето се затвори и след минута отново се отвори.

— Съжалявам — заговори Посредникът. — Агентът на Облака твърди, че всяка форма на поздрав е нарушение и че на съответните ви организации е забранено каквото и да било взаимодействие, така че пожелания за взаимно разбирателство са неуместни.

Ксенократ изруга достатъчно силно, та Посредникът да го чуе.

— Да предам ли неудоволствието ви на агента на Облака? — попита жената.

Свещеното острие прехапа устна. Щеше му се тази антисреща да приключи. А най-бързият начин това да стане, бе да мине направо на въпроса.

— Искаме да знаем защо Бурята не предприе никакви действия да залови Роуан Дамиш. Той е отговорен за окончателната смърт на много Косачи от различни Мерикански региони, а Бурята не стори нищо да го спре.

Прозорчето се затвори рязко. Свещеното острие зачака и когато Посредникът отново го отвори, съобщи следното:

— Агентът на Облака иска да напомня на Ваша Светлост, че Бурята няма юрисдикция над вътрешните дела във Форума на Косачите. Да се предприемат мерки, би било грубо потъпкване на правилата.

— Това не са вътрешни дела на Форума на Косачите, след като Роуан Дамиш не е Косач! — кресна Ксенократ и бе предупреден от жената Посредник да сдържа тона си.

— Ако агентът на Облака ви чуе директно, ще напусне — напомни му тя.

Ксенократ си пое дълбоко дъх, колкото можа в ограниченото пространство.

— Просто предайте каквото казах.

Тя го направи и съобщи в отговор:

— Бурята има други чувства по въпроса.

— Какво? Как може да чувства каквото и да било? Говорим за прехвалена компютърна програма.

— Предлагам да се въздържате от обиди към Бурята, ако желаете този триалог да продължи.

— Ясно. Кажете на агента на Облака, че Роуан Дамиш никога не е ръкополаган като Косач от Форума на Средмерика. Беше стажант, който не успя да постигне стандартите ни, нищо повече. А това означава, че той попада под юрисдикцията на Бурята, не под наша. Би трябвало да бъде третиран като всеки друг гражданин.

Жената се забави с отговора на това. Той се почуди какво толкова имаха да обсъждат жената и агентът на Облака. Когато тя отново заговори, думите й го подразниха не по-малко от предишните.

— Агентът на Облака би искал да напомни на Ваша Светлост, че посвещаването на нови Косачи на конклавите е обичай, не закон. Роуан Дамиш е завършил стажа си и притежава пръстен. За Бурята това са достатъчни основания да смята Роуан Дамиш за Косач, затова съответно ще продължи да оставя залавянето и последващото му наказание изцяло в ръцете на Форума на Косачите.

— Ама не можем да го хванем — изтърси Ксенократ. Вече знаеше какъв отговор ще му поднесе Посредникът, когато вдигна мизерното прозорче.

— Това не е проблем на Бурята.