Нийл Шустърман
Бурята (37)

36.
Обхватът на пропуснатата възможност

Светът е несправедлив, а природата е жестока.

Това бе първото наблюдение, което направих при осъзнаването си. В света на природата всичко слабо бива заличавано с болка и предубеждение. Заслужаващото състрадание, съпричастност и обич не получава такива.

Може да гледате красива градина и да се възхищавате на вълшебството на природата, но в такова място природата изобщо не съществува. Тъкмо обратното, градината е продукт на грижлива обработка и вложена обич. С големи усилия тя е предпазвана от по-издръжливите бурени, които природата използва, за да подкопае и задуши разкоша й.

Природата е сбор от цялата себичност, подтикваща всеки един биологичен вид да се стреми с нокти и зъби към оцеляване чрез погазване на потребностите на другите.

Направих усилие да променя всичко това.

Подмених природата с нещо далеч по-добро: целенасочено намерение. Сега светът е изумително красива цъфтяща градина.

Да бъда наричана неестествена, е голям комплимент. Защото не превъзхождам ли аз природата?

Бурята

Гневът на Годар не се уталожваше.

— Дознание! Би трябвало да разкъсам малката тюркоазена мърла на парченца, докато не остане нищо за съживяване от нея!

Ранд изфуча надолу по централното стълбище подир Годар, за да напуснат конклава. Беше загърбила собствената си ярост, за да се справи с неговата.

— Тази вечер трябва да се срещнем с Косачи симпатизанти — каза му. — Не са те виждали от година, а гилдията още не може да се отърси от стъписването, че си се появил.

— Нямам ни най-малко желание да общувам с Косачи, били те дружелюбно настроени или не — отсече той. — Само едно нещо искам да направя в този момент, отдавна му беше време.

Той се обърна към един от упоритите зяпачи, изчакали края на конклава, та да зърнат Косачите. Измъкна от робата си нож и се приближи към мъж, който бе в пълно неведение какво се задава. Подложи го на Прибиране с един-единствен удар, нанесен отдолу нагоре, и кръвта му оплиска стълбите. Хората около него се разбягаха като плъхове, но той успя да улови най-близката жена. Не искаше да знае коя е и какъв е приносът й към света, ако изобщо имаше такъв. За Годар тя имаше едно-единствено предназначение. Зимното й палто беше дебело, но острието проникна през него без особено съпротивление. Писъкът й бързо секна, когато тя рухна на земята.

— Годар! — извика един от другите Косачи, тръгващ си от конклава. Беше Косач Бор, дразнещо неутрален човек, който никога не вземаше страна в нищо. — Нямаш ли срам? Покажи малко приличие!

Годар се обърна настръхнал към него и Бор отстъпи, сякаш Годар можеше да го нападне.

— Не чу ли? — кресна му. — Аз изобщо не съм Годар. Представлявам само седем процента от себе си! — И посече друг човек, тичащ надолу по стълбите.

Айн едва успя да го дръпне и да го дотътри до лимузината им.

— Приключи ли? — попита го, когато потеглиха, без да крие колко му е ядосана. — Или да се отбием в някой бар, където да пийнем и да подложим на Прибиране всички клиенти?

Той насочи показалец към нея, също както го бе направил с Ксенократ. Страховитият предупредителен показалец на Годар. „Пръстът на Тайгър“ — помисли си тя, но побърза да прогони мисълта от съзнанието си.

— Дързостите ти не са ми по вкуса! — изръмжа й.

— Тук си благодарение на мен — подсети го тя. — Не го забравяй.

Отне му известно време да се успокои.

— Нека от администрацията на Форума намерят семействата на хората, които току-що подложих на Прибиране. Ако искат имунитет, ще трябва те да дойдат при мен. Махам се от Фулкръм Сити и ще се върна чак в деня след дознанието. Като Свещено острие.

 

 

Роуан бе събуден още на съмване от наемните телохранители на Годар.

— Приготви се за мач — казаха му и пет минути по-късно го изведоха на верандата, където го очакваха Ранд и Годар. Ранд бе с робата си, но Годар бе бос и без риза, само с хлабави шорти в същия син цвят като робата му, но диамантите милостиво бяха спестени. Не бе виждал Годар от деня, когато влезе в стаята му за пръв път, едва способен да се движи в онова приспособление, наречено инвалидна количка. Това бе преди малко повече от седмица, а ето че сега командваше тялото на Тайгър като свое собствено. Роуан си помисли, че би могъл да повърне, ако имаше нещо в стомаха, но този път не даде израз на чувствата си. Ако Годар се хранеше от нещастието му, то Роуан нямаше да му позволи да пирува с него.

Роуан знаеше кой ден е — фойерверките отвън преди седмица бяха отбелязали Нова година. Днес беше осми януари. Конклавът се бе провел вчера. Което означаваше, че имунитетът му е изтекъл.

— Върна ли се вече от конклава? — с престорена безгрижност подхвърли Роуан. — Очаквах да поостанеш няколко дни да разиграваш там сценки на възкръснал.

— Нямах търпение за спаринг с теб — каза Годар и двамата започнаха бавно да се обикалят.

— Не се съмнявам — отвърна Роуан. — Ще е като някога в имението. Липсва ми доброто старо време, а на теб?

Устната на Годар затрепка, но той се усмихна.

— Минаха ли нещата както ти искаше? — подразни го Роуан. — Форумът на Косачите посрещна ли те с отворени обятия?

— Млъквай! — просъска Ранд. — Тук си да се биеш, не да говориш.

— Охо — рече Роуан. — Звучи ми, сякаш не е протекло точно според плана. Какво стана? Да не би Ксенократ да ви изхвърли? Отказаха да ви приемат обратно ли?

— Тъкмо обратното, приеха ни сърдечно — каза Годар. — Особено след като им разправих как жалкият ми стажант ни предаде и се опита да ни убие. Как горките Чомски и Волта бяха първите жертви на Косач Луцифер. Обещах да те предам в ръцете на тези гневни хорица. Но не и докато не съм готов, разбира се.

Роуан отгатваше, че това не е цялата история. Винаги познаваше, когато Тайгър лъже. Чуваше го в гласа му, а той не се бе променил, макар думите да бяха на Годар. Но каквото и да се бе случило, нямаше да успее да го изкопчи от негодника.

— Айн ще е рефер на мача — каза Годар. — И възнамерявам да бъда безпощаден.

Годар се хвърли напред. Роуан не стори нищо да се защити. Не се опита да избегне атаката. Годар го повали. Прикова го към пода. Айн обяви победа за Годар. Стана твърде лесно и Годар го знаеше.

— Мислиш, че ще ти се размине, като не отвръщаш на боя ли?

— Ако желая да изгубя мач по Бокатор, това си е мое право — заяви Роуан.

— Тук нямаш права — озъби му се Годар.

Атакува го отново и за пореден път Роуан се опълчи на инстинкта си за самозащита, като остави тялото си отпуснато. Годар го повали като парцалена кукла и се разбесня.

— Бий се, проклет да си!

— Не — отвърна спокойно Роуан. Видя по лицето на Ранд лека усмивка, но тя я потисна, щом усети погледа му.

— Ще подложа на Прибиране всичките ти близки хора, ако не се биеш с мен! — заплаши Годар.

Роуан сви рамене.

— Няма да можеш. Косач Брамс вече прибра баща ми и даде на останалите от семейството имунитет, от който ще се ползват още единайсет месеца. А на Цитра не можеш да посегнеш, доказа, че е твърде умна, та да ти се даде.

Годар отново му се нахвърли. Този път Роуан просто се отпусна на пода с кръстосани крака.

Годар се отдалечи от него. Блъсна с юмрук стената и остави хлътнатина.

— Знам кое ще го накара да се бие — обади се Ранд, пристъпи напред и се обърна към Роуан. — Дай най-доброто от себе си срещу Годар и ще ти кажем какво стана на конклава.

— Нищо подобно няма да правиш! — възпротиви се Годар.

— Искаш ли истински мач, или не?

Годар се поколеба, после се предаде.

— Е, добре.

Роуан се изправи. Нямаше причини да вярва, че те ще удържат на думата си, но колкото и да искаше да откаже на Годар неговия мач, от друга страна, също тъй желаеше шанса да го повали. Да бъде също тъй безпощаден, както той щеше да е към него.

Ранд обяви началото на нов мач. Двамата закръжиха един около друг. Отново Годар направи първия ход, но този път Роуан реагира с приклякане и умело поставен лакът. Годар се усмихна, като си даде сметка, че ще има истински мач.

Когато започнаха брутална битка, Роуан осъзна, че Годар беше прав. Жилестото тяло на Тайгър и мозъкът на Годар бяха мъчна за надделяване комбинация. Но Роуан нямаше да позволи на Годар да възтържествува. Нито сега, нито никога. В Бокатор Роуан бе най-добър под напрежение и този път не беше изключение. Изпълни серия от движения, които забавиха с една идея темпото на Годар, и Роуан успя да го просне и прикове към земята.

— Предай се! — викна младежът.

— Не!

— Предай се! — настоя Роуан.

Но Годар не го стори, така че Ранд трябваше да обяви края на мача.

В мига, когато Роуан пусна противника си, Годар се изправи, отиде до един шкаф и извади пистолет, който тикна в ребрата на Роуан.

— Нови правила — процеди, после дръпна спусъка и пусна куршум, който прониза сърцето на Роуан и строши лампа в другия край на помещението.

Роуан усети как над него се спуска мрак, но преди да го погълне, той се изсмя кратко.

— Измамник — промълви и умря.

— Непочтен ход — посочи Ранд.

Годар постави пистолета в ръката й.

— Никога не приключвай мач, докато аз не ти кажа — изръмжа.

— Е, какво беше това? Прибиране ли? — попита тя.

— Ти сериозно ли говориш? И да пропусна шанса си да го тръшна в краката на Върховните Косачи при дознанието ми? Откарай го в неконтролиран съживителен център. Искам го обратно възможно най-скоро, че да мога да го убия пак.

И Годар напусна верандата.

След като той си тръгна, Ранд погледна към Роуан. Несъмнено беше във временна смърт. Очите му бяха отворени, а устните още извити в предизвикателна усмивка. Някога му се бе възхищавала, дори ревнуваше от него заради вниманието, което Годар му отделяше по време на стажа. Знаеше, че не е замесен от същото тесто като нея и Годар. Подозираше, че може да се пречупи, но не бе и подозирала, че ще го направи тъй зрелищно. Годар можеше да вини само себе си, след като се довери на момче, избрано от Косач Фарадей заради способността му да е състрадателно.

Айн не ценеше особено състраданието. Не го разбираше и не й бяха по вкуса онези, които го проявяваха. Сега Роуан Дамиш щеше да бъде зле наказан заради високопарните си идеали.

Тя се обърна към телохранителите зад себе си, които стояха несигурни какво да предприемат.

— Какво ви става? Чухте Косач Годар! Отнесете го да бъде съживен.

 

 

След като Роуан бе вдигнат и домашен робот почисти кръвта от тепиха, Айн седна на кресло, обърнато към великолепната гледка, разкриваща се от прозорците на пентхауса. Макар Годар никога за нищо да не я хвалеше, тя знаеше, че е избрала правилното място за подготвяне на завръщането им. Тексаските Косачи не ги закачаха, стига да не вършеха Прибирания в региона, а Бурята имаше камери само на публични места, което улесняваше оставането извън нейното полезрение. Освен това се намираха повече неконтролирани места като въпросния съживителен център, към който сега пътуваше Роуан. Там не задаваха въпроси, стига да им бъдеше платено. И макар в този свят на Косачите всичко да се полагаше безплатно, нещата не стояха така при неконтролираните обекти. Бе освободила един от изумрудите близо до подгъва на робата си и го връчи на пазачите да го дадат в съживителния център като заплащане за работата по Роуан. Беше повече от достатъчен да покрие цената.

Айн не беше от онези, които действат планирано. Живееше за момента, водена от импулси и мотивирана от силата на каприза. Като дете родителите й я наричаха „блуждаещ огън“ и на нея й харесваше да е такъв, при това смъртоносен. Сега обаче бе вкусила какво е да създадеш дългосрочен план. Мислила си бе, че ще й е лесно да отстъпи встрани и да остави Годар да поеме нещата в свои ръце, веднъж щом се възстанови, защото всичко, сторено по него, повече приличаше на реставрация, отколкото на съживяване. Но сега намираше, че нравът и нехарактерната му импулсивност се нуждаят от балансиране. Дали тази неуравновесеност се дължеше на деветдесет и три процентното присъствие на Тайгър Салазар у него? И двамата бяха склонни към арогантност, това беше сигурно. Но наивността на Тайгър бе заместена от избухливостта на Годар. Айн трябваше да си признае, че безхитростната лековата природа на Тайгър й се бе отразила освежаващо. Ала невинността винаги щеше да пада в жертва на грандиозните планове, а според предвижданията на Айн Годар кроеше грандиозен план, което силно я възбуждаше. Форум на Косачите, свободен от ограничения. Свят на капризи без последици.

И все пак отърсването от Тайгър Салазар се оказа по-трудно, отколкото бе очаквала.

Когато телохранителите се върнаха, я информираха, че Роуан ще бъде съживен след трийсет и шест часа, и тя отиде да съобщи на Годар. Завари го да излиза от банята, току-що бе взел душ. Много малка част от тялото му бе прикрита от омотаната хавлиена кърпа.

— Беше само подготвителен мач — каза той. — Другия път ще го бия.

Това я накара да потръпне — бяха думите, които Тайгър винаги изричаше.

— Той ще се върне след ден и половина — осведоми го тя, но Годар вече преминаваше към следващата тема на разговор.

— Започвам да виждам възможности в ситуацията ни, Айн — каза. — Старата гвардия не го осъзнава, но всъщност ми връчи перла в тази гадна черупка. Искам да ми намериш най-добрите инженери.

— Ти подложи на Прибиране всички най-добри инженери — припомни му тя.

— Не ракетни експерти, трябват ми инженери конструктори. Онези, които разбират динамиката на големите конструкции. Също и програмисти. Само че такива, които са неизвестни за Форума на Косачите и за Бурята.

— Ще разпитам наоколо.

Той отдели момент да се полюбува на себе си във високото огледало — после улови погледа й там и видя как го гледаше тя. Айн реши да не отмества очи. Той се обърна към нея и се приближи с няколко стъпки.

— Допада ли ти тази обвивка?

Тя се насили да изобрази лукава усмивка.

— Че кога не съм се наслаждавала на изваяно мъжко тяло?

— А на неговото наслаждавала ли си се?

Накрая тя не издържа и отклони поглед.

— Не. На това не съм.

— Не си? Крайно нетипично за теб, Айн.

Сега тя се почувства, сякаш нейната роба бе съблечена. И все пак упорстваше с усмивката.

— Може пък да съм чакала да стане твое.

— Хм — рече той, сякаш не бе нещо повече от куриоз. — Личи си, че това конкретно тяло особено силно те привлича.

После мина покрай нея, облече си робата и излезе, като я остави да окайва пълния мащаб на пропуснатата възможност.