Нийл Шустърман
Бурята (36)

35.
7-процентният изход

В тази смутни времена регионът ни крещи за лидер, който не само да познава смъртта, но да я прегръща с готовност. Да й се наслаждава. Да подготви света за нов светъл ден, в който Косачите, тези най-мъдри и просветени човеци на Земята, да се издигнат до пълния си потенциал. Под моето ръководство ще отстраним паяжините на архаичното мислене и ще излъскаме нашата велика институция до блясък, който да предизвика завистта на всички останали региони. С тази цел предлагам да бъде премахната системата на квоти, за да се разчисти пътят пред средмериканските Косачи да подлагат на Прибиране съответен брой хора изцяло по своя преценка. Ще създам комисия за ново интерпретиране на скъпите на сърцата ни Заповеди на Косача, с оглед разширяване на параметрите и премахване на ограниченията, които ни възпират. Стремежът ми ще е да подобря живота на всеки Косач и на всички достойни средмериканци. Така ще възвърнем отново величието на Форума на Косачите.

Из речта на Почитаемия Косач Годар,

кандидат за Свещено острие,

7-ми януари, Година на раптора

Намираме се на кръстопът в историята си, също толкова критичен като деня, в който победихме смъртта. Светът ни е съвършен — но съвършенството не стои на едно място. То е като светулка, по същината си е изплъзващо се и непредсказуемо. Може да сме го уловили в буркан, но този буркан сега е счупен и има опасност да се порежем на стъклата. Ние от „старата гвардия“, както ни наричат, изобщо не сме стари. Приветстваме революционните промени, проповядвани от Косачите Прометей, Ганди, Елизабет, Лаодзъ и всичките основатели. Сега повече от всякога трябва да прегърнем тъкмо тяхното напредничаво мислене и да се посветим на техните идеали, иначе рискуваме да изгубим себе си в плен на алчността и корупцията, тези бичове за смъртното човечество.

Ние сме Косачи и важното е не какво искаме в личен план, а какви светът се нуждае да бъдем. Като ваше Свещено острие ще поддържам общия ни стремеж към най-висшите идеали, за да се гордеем с това кои и какви сме.

Из речта на Почитаемата Косач Кюри,

кандидат за Свещено острие,

7-ми януари, Година на раптора

Решено бе да се наруши традицията и да се ръкоположат новите Косачи, а после преди гласуването да бъдат изпитани стажантите. Това щеше да даде време на всички да осмислят дебата — но предвид състезателното му естество за това бе нужен далеч по-дълъг период от няколко часа.

Косач Кюри се върна от дебата емоционално изтощена. Анастасия го прозря, но Мария успешно го прикри от всички други.

— Как бях? — попита.

— Забележителна — отвърна Анастасия и всички седнали наоколо направиха приблизително същия коментар, само че бе надвиснало мрачно предчувствие, което хвърляше сянка и върху най-сърдечните благопожелания този следобед.

Косачите бяха разпуснати в ротондата за много нужната им след дебата почивка. Може би всички бяха все още сити от обяда, но така или иначе никой не посегна към следобедните лакомства. По изключение цялата гилдия сякаш бе в съгласие, че предстоящото бе далеч по-важно от храната.

Косач Кюри бе заобиколена от ядрото свои поддръжници като от защитна стена: Мандела, Сервантес, Анджелоу, Сун Дзъ и неколцина други. Както винаги Анастасия се чувстваше недостойна да е сред тези видни фигури, но те я приеха радушно като равна.

— Как ви изглежда ситуацията? — питаше Косач Кюри всеки, който би имал смелостта да й отговори.

Косач Мандела угрижено поклати глава.

— Наистина не знам. Числено превъзхождаме отявлените привърженици на Годар, но има повече от сто незаели засега страна Косачи, за които не е известно как ще гласуват.

— Ако питате мен — обади се Сун Дзъ, вечният песимист, — нещата вече са ясни. Не чухте ли какви въпроси се задаваха? „Как ще повлияе премахването на квотата върху избора ни за Прибиране?“, „Ще има ли облекчения в закона за забрана на бракове и партньорско съжителство?“, „Може ли да бъде отменен прегледът по генетичен индекс, та Косачите да не бъдат наказвани за случайни прояви на етническа предубеденост?“ — Той поклати глава с негодувание.

— Истина е, че почти всички въпроси бяха насочени към Годар — принуди се да признае Анастасия.

— А той им отговаряше каквото искат да чуят — допълни Косач Сервантес.

— Ами явно така стоят нещата в света — оплака се Косач Анджелоу.

— Не и при нас — настоя Мандела. — Ние стоим над показния блясък.

Сервантес огледа залата.

— Кажи го на Косачите, които добавиха скъпоценни камъни по робите си.

И тогава в разговора се включи нов глас. Беше на Косач По, който имаше още по-мрачна настройка от историческия си патрон.

— Не ми се ще да съм вестител на обреченост — изрече тъжно, — но това тук е тайно гласуване. Сигурен съм, че има мнозина, които изказват подкрепа за Косач Кюри пред нея, но ще гласуват за Годар, след като никой няма да ги види.

Истината в тези думи ги блъсна така осезаемо, сякаш гарван се бе ударил във вратата на залата.

— Нужно ни е повече време — изпъшка Мария, но времето беше лукс, с който не разполагаха.

— Самата причина за гласуване в рамките на един ден е да се предотврати упражняването на натиск — припомни Косач Анджелоу.

— Но той ги залъгва! — избухна Сун Дзъ. — Появява се изневиделица и предлага амброзията на боговете — всичко, което един Косач би могъл да иска. Кой може да ги обвини, задето бяха заслепени?

— Не можем да бъдем така елементарни — упорстваше Мандела. — Ние сме Косачи!

— Ние сме човешки същества — уточни Мария. — Допускаме грешки. Повярвайте ми, ако Годар бъде избран за Свещено острие половината от Косачите, осигурили му поста, още утре ще се разкайват, че са гласували за него, но вече ще е късно.

Нови Косачи идваха при Мария да й изкажат подкрепата си, но все още не бе ясно, дали тя ще е достатъчна. Анастасия реши да изпълни своята роля в няколкото минути, оставащи от почивката. Щеше да упражни авторитета си и да разговаря с младшите Косачи. Можеше да успее да отклони някои от тях, попаднали под въздействието на Годар. И, разбира се, първият, на когото попадна, беше Косач Морисън.

— Вълнуващ ден, а?

Анастасия нямаше търпение да се занимава с него.

— Морисън, моля ти се, остави ме на мира.

— Хей, стига вече си била такава… твърдоглава — довърши, но паузата в изречението подсказа на Анастасия, че бе имал на ум „кучка“.

— Приемам сериозно работата си на Косач — каза му. — Бих хранила повече уважение към теб, ако и с теб беше така.

— Така е! В случай, че си забравила, подкрепих номинацията на Гранд дамата, нали? Знаех си, че това мигом ще ме превърне във враг за Косачите от новия ред, но не се поколебах.

Тя се почувства въвлечена в драма, която би похабила ценното й време.

— Ако искаш да си полезен, Морисън, използвай чара и хубавата си външност, за да спечелиш още гласове за Косач Кюри.

Морисън се усмихна.

— О, значи харесваш външността ми?

Това беше капката, която преля чашата. Наистина не си струваше да се занимава с него. Тръгна да се отдалечава, но тогава той изрече нещо, което я накара да се закове на място.

— Просто те побиват тръпки от това, че Годар не е изцяло Годар, нали?

Тя се обърна към него. Думите му се бяха забили тъй силно в съзнанието й, че чак изпита болка.

Като видя, че отново е спечелил вниманието й, той додаде:

— Все пак главата е само десет процента от човека, нали така?

— Седем процента — поправи го Анастасия, припомнила си този факт от уроците по анатомия. Колелцата в ума й, допреди малко застинали, сега се въртяха с бясна скорост.

— Морисън, ти си гений. Тоест, идиот си, разбира се, но също и гений!

— Благодаря все пак.

Вратите на залата вече бяха отворени, за да приемат отново Косачите вътре. Анастасия си пробиваше път в търсене на приятелски лица — онези, за които знаеше, че са готови да й услужат.

Косач Кюри вече беше вътре, но тя не би се и обърнала към нея, жената си имаше достатъчно грижи на главата. Нямаше как да помоли и Косач Мандела — той беше председател на Бижутерийната комисия и щеше да бъде ангажиран с раздаване на пръстени на стажантите, на които предстоеше да бъдат ръкоположени за Косачи. Косач Ал-Фараби бе възможен избор, но вече я бе подиграл за лошите й познания по парламентарната процедура и просто отново щеше да й се присмее. Трябваше й някой приятелски настроен, който би я посветил в структурните машинации на Форума на Косачите. Как се правеха нещата… и как не се правеха.

Отново си припомни как Бурята бе открила пролука в собствените си закони, която й бе позволила да й заговори в състоянието между живота и смъртта. Казала й беше, че тя е важна. Критично важна дори. Подозираше, че част от това се отнасяше към действията й днес. Сега бе ред на Анастасия да открие пролука и да я разшири достатъчно, та да промъкне всички Косачи през нея.

Накрая се спря на достоен съзаклятник.

— Косач Сервантес — каза и леко го хвана за ръката, — може ли да поговорим?

 

 

Бяха ръкоположени двама нови Косачи, а двама стажанти бяха отхвърлени. Онзи, който бе изтичал за монетата, по ирония стана Косач Торп — кръстен на прочут олимпийски атлет, известен с бързината си. Другата стана Косач Маколиф по името на първата жена астронавт, загинала при космическа катастрофа, случила се далеч преди ужасните космически катастрофи от постморталната епоха.

Косачите бяха изправени на нокти, обзети от напрегнато очакване, когато излязоха стажантите, очакващи своите изпитания. В главите на всички бе гласуването за Свещено острие, но Ксенократ си бе наумил, че то няма да се случи, преди да се проведат тестовете, защото какъвто и да бе резултатът от изборите, после щеше да му е невъзможно да въведе ред, за да се свърши друга работа.

Предизвикателството, поставено от Косач Салк, бе тест за познаването на отровите. От всеки стажант се искаше да приготви конкретна отрова и нейния антидот и после да ги поеме последователно. Шестима успяха, трима не и се докараха до временна смърт, така че трябваше да бъдат пратени в съживителен център.

— И така — рече Ксенократ, след като последният изпаднал във временна смърт стажант бе отнесен, — има ли още нещо, преди да пристъпим към гласуването?

— Обявявайте го и толкова! — обади се глас, в който личеше разбираемо раздразнение.

— Добре тогава. Моля, пригответе таблетите си. — Той замълча, докато Косачите се подготвяха за моменталното електронно гласуване, криейки таблетите между гънките на робите си, така че дори съседът им да не види за кого гласуват. — Гласуването ще започне по знак от мен и ще трае десет секунди. Глас, пуснат след това, ще се зачете като въздържал се.

Анастасия не каза нищо на Косач Кюри. Вместо това срещна погледа на Сервантес, който й кимна. Тя пое дълбоко дъх.

— Начало! — обяви Ксенократ и гласуването започна.

Анастасия пусна гласа си в първата секунда. После зачака… и чакаше ли, чакаше със затаен дъх. Моментът трябваше да бъде уцелен прецизно. Нямаше място за грешки. И тогава на осмата секунда тя се изправи и се провикна достатъчно високо, та всички да я чуят:

— Призовавам за дознание!

Свещеното острие се изправи.

— Дознание? Насред гласуване сме!

— В края на гласуване сме, Ваше Превъзходителство. Времето изтече, всички гласове вече са подадени. — Анастасия не позволи на Свещеното острие да я прекъсне. — До момента на обявяване на резултатите всеки от Косачите, който е взел думата, има право да изиска дознание.

Ксенократ погледна към парламентариста, който каза:

— Тя има право, Ваше Превъзходителство.

Поне сто Косачи възроптаха шумно, но Ксенократ, отдавна вече отказал се от чукчето си, ревна насреща им с ярост, която сподави възраженията.

— Настоявам да се контролирате! — нареди. — Всеки, който не е в състояние да го стори, ще бъде отстранен от този конклав! — После се обърна към Анастасия. — На какви основания изискваш дознание? Дано са сериозни.

— На основание, че господин Годар не е достатъчно Косач, та да заеме поста Свещено острие.

Годар не можа да се сдържи.

— Какво?! Това очевидно е някаква тактика да се протака гласуването.

— Гласуването вече приключи — припомни му Ксенократ.

— Ами нека тогава главният чиновник съобщи резултатите! — настоя Годар.

— Извинете — намеси се Анастасия, — но аз имам думата и резултатите не могат да бъдат съобщени, докато аз не приема, или дознанието, искано от мен, не бъде отказано.

— Анастасия — обърна се към нея Ксенократ. — Нелогично е да искаш подобно дознание.

— Простете, че няма да се съглася, Ваше Превъзходителство, но е съвсем логично. Както е уточнено в учредителните разпоредби на първия Глобален конклав, един Косач трябва да бъде телом и духом готов, за да се присъедини към Форума на Косачите и да бъде утвърден на събрание на регионалните Косачи. Но господин Годар е запазил само седем процента от тялото, ръкоположено за Косач. Останалото, включително онази част от него, носеща пръстена, не е, нито някога е било, ръкополагано за Косач.

Ксенократ се втренчи изумен в нея, а на Годар само дето не му излезе пяна на устата.

— Това е пълен абсурд! — кресна той.

— Не — възрази му Анастасия, — абсурд е онова, което вие сте направили, господин Годар. Вие и сподвижниците ви сте подменили вашето тяло посредством процедура, забранена от Бурята.

Косач Ранд се изправи.

— Не си в час! Правилата на Бурята не важат за нас! Това никога не е било и няма да бъде!

Но Анастасия не се даваше, а продължи спокойно към Ксенократ.

— Ваше Превъзходителство, намерението ми не е да оспорвам избора. Как бих могла да го направя, след като още не знаем кой е спечелил? Но според разпоредбата, въведена в сила още в зората на Косачите, в Годината на ягуара по-точно, от второто Върховно световно острие Наполеон, цитирам, „всяко спорно събитие без прецедент в парламентарната процедура може да бъде отнесено за официално дознание пред Световния съвет на Косачите“.

Тогава се изправи Косач Сервантес.

— Подкрепям искането на Почитаемата Косач Анастасия за дознание.

При тези му думи поне сто други Косачи се изправиха и започнаха да аплодират в подкрепа на тази стъпка. Анастасия погледна към Косач Кюри, която беше, меко казано, смаяна, но се опитваше да го скрие.

— Ето за какво си приказвала с Косач Сервантес — поусмихна се тя. — Хитро малко дяволче такова!

Ксенократ се допита до парламентариста, който само можеше да вдигне рамене.

— Тя има право да изисква дознание, Ваше Превъзходителство, при положение че резултатите от избора още не са обявени.

В другия край на залата бесният Годар вдигна ръка, която не беше негова, и посочи към Ксенократ.

— Ако одобрите това, ще има последствия!

Свещеното острие му отправи изгарящ поглед, от който стана ясно, че все още той контролира залата.

— Нима открито ме заплашваш пред всички средмерикански Косачи, Годар?

Това накара Годар да даде заден.

— Няма такова нещо, Ваше Превъзходителство, не бих си го и помислил! Просто изтъкнах, че отлагане на обявяване на резултатите от вота би имало последствия за Форума на Косачите. Средмерика ще остане без Свещено острие до приключване на дознанието.

— В такъв случай назначавам Косач Пейн, нашия забележителен парламентарист, за временно изпълняващ длъжността Свещено острие.

— Какво? — ахна Косач Пейн.

Ксенократ не му обърна внимание.

— Той служи със забележителна компетентност и почтеност и никога не е проявявал пристрастия към една или друга от зародилите се във Форума на Косачите фракции. Може да управлява, опирайки се на здравия си разум, докато въпросът не бъде поставен пред Световния съвет. Ще е моя първа задача като Върховен Косач. А последната ми задача в качеството ми на Свещено острие на Средмерика е да дам ход на исканото дознание. Резултатът от гласуването ще бъде запечатан, докато дознанието не бъде завършено. — Удари с чукчето и изрече: — Обявявам Зимния конклав в Годината на раптора за официално закрит.

 

 

— Не казах ли, че тя ще раздруса нещата? — подхвърли Косач Константин на вечерята в широк кръг в един от най-добрите ресторанти на Фулкръм Сити. — Поздравления, Анастасия. — На лицето му се изписа широка усмивка, която при други обстоятелства би изглеждала зловеща. — Днес ти си най-обичаният и най-мразен Косач в цяла Средмерика.

Анастасия установи, че няма отговор на това.

Косач Кюри я замести с коментар, докато се колебаеше:

— Няма как да избягаш от това, скъпа. Ако искаш да оставиш отпечатък, пътем трябва да подложиш на Прибиране някое и друго его.

— Не оставям отпечатък — каза й Анастасия. — Просто пъхнах пръст в дига. И тя още е там.

— Да — съгласи се Косач Сервантес. — Задържа мръсните води за друг път, а всеки ден ни дава шанс да открием по-елегантно разрешение.

На масата имаше повече от дузина Косачи, образуващи истинска дъга. Някак си Косач Морисън бе успял да си изпроси покана.

— Аз й дадох идеята — похвали се той пред другите. — Е, донякъде.

Анастасия бе с твърде приповдигнат дух, за да му се съпротивлява да й влезе под кожата. Представяше си как другаде в града Косачите от новия ред си ближеха раните и я проклинаха, но не и тук. Тук тя беше защитена от това.

— Надявам се да опишеш случилото се днес в дневника си — каза й Косач Анджелоу. — Уверена съм, че преразказът ти на този ден ще влезе в аналите на Косачите също както отчетите на Мария за ранните й Прибирания.

Мария очевидно почувства известна неловкост.

— Нима хората още ги четат? Мислех си, че тези дневници изчезват в Александрийската библиотека и никога повече не виждат бял свят.

— Престани да скромничиш толкова — сряза я Косач Анджелоу. — Отлично знаеш, че много от писанията ти станаха популярни, и то не само сред Косачите.

Мария махна пренебрежително с ръка.

— Е, аз никога не съм ги чела, след като ги написах.

Анастасия си помисли, че има да каже много за случилото се днес, а и в дневника си можеше да изказва мнение. Разбира се, Косач Годар щеше да направи същото. Само времето щеше да оцени чие описание на събитията ще се превърне в история и чие ще бъде отхвърлено. Но за момента собственото й място в историята бе последното, което я занимаваше.

— Подозираме, че Косач Ранд е стояла зад покушенията срещу живота ви, като е използвала Косач Брамс за посредник — каза Константин. — Но тя е прикрила добре следите си, а не ми е позволено да разследвам Косачи също толкова… щателно… колкото разследвам обикновени граждани. И все пак, бъдете спокойни, и двамата ще бъдат под наблюдение, при това го знаят.

— С други думи, ние сме в безопасност — каза Косач Кюри.

Константин се поколеба.

— Не бих стигнал толкова далеч в твърденията си. Но може да дишате по-спокойно. Всяка евентуална атака срещу вас очевидно ще бъде предприета от страна на новия ред. Подобна вина само ще навреди на каузата им.

Възхвалата продължи дори след като храната бе сервирана. Анастасия се чувстваше неловко.

— Постъпката ти беше плод на вдъхновение! — възкликна Косач Сун Дзъ. — А колко премерено се обади, след като гласовете вече бяха подадени!

— Косач Сервантес предложи именно този момент — каза тя, като се опита да отклони част от вниманието. — Ако бяхме поискали дознание преди гласуването, изборите щяха да бъдат отложени и в случай че спечелехме при дознанието, Годар щеше да бъде заменен с Ницше в бюлетината. Тогава щяха да имат достатъчно време да осигурят подкрепа за Ницше. Но при вече подадени гласове, ако спечелим при дознанието, Годар ще бъде дисквалифициран и Косач Кюри автоматично става Свещено острие.

Косачите бяха извън себе си от възторг.

— Ти подхлъзна мошениците!

— Победи ги в собствената им игра!

— Истински шедьовър на политическата стратегия!

Анастасия се почувства засрамена.

— От думите ви излиза, че съм някоя коварна манипулаторка.

Но Косач Мандела, който никога не губеше яснотата на мисълта си, постави нещата в перспектива — макар и да бе перспектива, нежелана от Анастасия.

— Трябва да приемеш фактите, Анастасия. Ти се опря на техническа подробност в системата, която ти позволи да я използваш в свой интерес.

— Колко макиавелианско! — отбеляза Косач Константин с ужасната си усмивка.

— О, моля ти се, мразех Косач Макиавели — намръщи се Сун Дзъ.

— Онова, което стори днес, бе също тъй брутално като Прибиране с хладно оръжие — добави Косач Мандела. — Но не бива да се колебаем да вършим нужното, макар то да наранява нашата чувствителност.

Косач Кюри остави вилицата си и отдели миг да анализира дискомфорта на Анастасия.

— Целта невинаги оправдава средствата, мила — каза тя. — Но понякога е точно така. Мъдростта е да разпознаваш разликата.

Когато вечерята приключваше и Косачите вече се прегръщаха за сбогуване, за да тръгне всеки по пътя си, на Анастасия й хрумна нещо. Обърна се към Косач Кюри.

— Мария — промълви, — най-после се случи.

— Кое, скъпа?

— Престанах да се възприемам като Цитра Теранова — отговори тя. — Най-накрая станах Косач Анастасия.