Нийл Шустърман
Бурята (34)

33.
Гимназия с основен предмет убийство

Очарова ме концепцията за ритуал. Тези неща, вършени от хората, не служат на практическа цел и все пак носят голяма утеха и приемственост. Форумът на Косачите може да упреква тоналистите за практиките им, но техните собствени ритуали не са по-различни.

Традициите на Косачите са облечени в помпозни церемонии. Вземете например въвеждането в длъжност на нов Върховен Косач. Те са общо седем в Световния съвет на Косачите — по един представител от всеки континент. Назначението им е доживотно. Единственият начин да се освободи място е Самоприбиране. Но не опира само до тяхното Самоприбиране, целият им личен екип Косачи трябва доброволно да стори същото заедно с тях. Ако някой от по-нископоставените Косачи откаже, Върховният Косач трябва да остане жив и да запази поста си. Не е учудващо, че един Върховен Косач много рядко набира консенсус сред подчинените си за Самоприбиране. Достатъчен е един несъгласен индивид, за да го предотврати.

Цялата операция изисква месеци подготовка и се провежда в пълна секретност. Новият Върховен Косач трябва да присъства, защото според традицията от мъртвия Върховен Косач трябва да се свали диамантения амулет и да се постави около раменете на новия, докато е още топъл.

Никога не съм виждала ритуала, разбира се. Но се разправят много истории за него.

Бурята

— Как ти дойде на ум?!

Косач Кюри отиде при Константин в ротондата в мига, в който бяха разпуснати за обяд. И макар той да беше висок мъж, като че се смали пред гнева на Гранд дамата на смъртта.

— Ето че вече знаем причината, поради която двете бяхте атакувани.

— За какво говориш?

Но Анастасия се досети преди Мария.

— Някой е знаел!

— Да — потвърди Константин. — Избирането на Върховен Косач би трябвало да е тайна, но някой е бил наясно, че Ксенократ ще оваканти поста Свещено острие. И този човек е искал да предотврати участието ти в изборите, Мария, както и да попречи на протежето ти да обедини младшите Косачи в гласуването за кандидат, който подкрепя старите разбирания.

Това донякъде посмекчи Косач Кюри. Даде си момент да поразсъждава над чутото.

— Мислиш ли, че е Ницше?

— Не ми се вярва — отвърна Константин. — Вярно, че е от новия ред, но не е такъв тип. Повечето Косачи от новия ред се движат по ръба на закона, без да го нарушават докрай, и Косач Ницше не е по-различен.

— Кой тогава?

Косач Константин нямаше отговор на този въпрос.

— Така или иначе с номинирането ти първа получаваме предимство. Това ни позволява да видим как реагират другите и дали няма да се издадат.

— А ако Константин не те беше номинирал, аз щях да го направя — намеси се Косач Мандела, присъединил се към тях.

— Също и аз — рече Косач Твен.

— Ето, виждаш ли? — заключи Константин с доволна усмивка. — Номинацията ти е била предопределена. Просто исках да я гарантирам стратегически.

— Но аз не искам да бъда Свещено острие! Старала съм се да се опазя от това през целия си живот! — Забеляза Косач Меир, която бе застанала на ръба на групичката. — Голда! — обърна се към нея. — Защо не ти? Винаги знаеш какво точно да кажеш, за да мотивираш хората. Би била забележително Свещено острие!

Косач Меир вдигна ръце.

— О, небеса, не! — възкликна. — Бива ме с думите, но не и с тълпите от хора. Това, че историческият ми патрон е била силен лидер, не значи, че и аз мога да бъда такъв. На драго сърце ще ти пиша речите, но по-далеч не бих отишла.

По лицето на Косач Кюри, обикновено белязано със стоицизъм, бе изписано нетипично огорчение.

— Неща, които съм вършила в миналото, същите онези, за които ме прославят, ме дисквалифицират като евентуално Свещено острие.

Косач Константин се разсмя при тези й думи.

— Мария, ако бяхме съдени по постъпките, предизвикващи най-силни угризения у нас, нямаше да се намери човек, достоен дори да мете пода. Ти си най-квалифицираната и е време да приемеш този факт.

 

 

Суматохата в залата за конклави не беше отнела апетита на Косачите. Тъпчеха се дори още по-ненаситно. Анастасия обикаляше ротондата в опит да прецени настроенията. Косачите от новия ред гъмжаха като кошер с подмолни планове и схеми, но същото важеше и за тези от старата школа. Нямаше начин денят да приключи, без да бъде избрано ново Свещено острие, защото ако не друго, Форумът на Косачите си бе взел поука от злоупотребите при политически състезания през Епохата на смъртните. Най-добре бе с избора да се приключи по възможно най-бързия начин, преди озлоблението и разочарованието да нараснат още повече.

— Той няма да получи нужните гласове — бе всеобщото предвиждане за Ницше. — Дори тези, които го поддържат, го правят само защото нямат друга алтернатива.

— Ако Кюри спечели — заяви Косач Морисън, от когото Анастасия май не можеше да се отърве, — ти ще бъдеш в екипа й. Това е доста властна позиция.

— Така или иначе, аз ще гласувам за нея — отсече Косач Ямагучи, още сияеща от похвалата, която бе получила по-рано през деня. — Тя ще бъде много по-добро Свещено острие от Ксенократ.

— Това го чух! — намеси се Ксенократ, нахлул в пространството им като дирижабъл. Косач Ямагучи бе силно сконфузена, но Ксенократ се усмихваше. — Няма страшно, вече не аз съм човекът, когото трябва да впечатляваш.

— И как трябва да ви наричаме сега, Ваше Превъзходителство? — попита Морисън, вечният подмазвач.

— Като Върховен Косач обръщението към мен ще е „Ваше Сияйно Превъзходителство“ — отвърна той, горд като дете, прибрало се от училище с отлична оценка. Може би все пак наистина бе трансформиран в малчуган.

— Говорихте ли вече с Косач Константин? — попита го Анастасия и това отне малко от ентусиазма му.

— Създадох дистанция помежду ни, ако искаш да знаеш — отговори Ксенократ, като уж споделяше лично с Анастасия, но тонът му бе достатъчно висок, че околните да го чуят. — Сигурен съм, че той иска да обсъдим последната информация за стария ти приятел Роуан Дамиш, но аз нямам интерес към тази тема. Тя ще е грижа на новото Свещено острие.

Споменаването на Роуан й подейства като силен и неочакван удар, но тя се отърси от усещането.

— Трябва да говорите с Константин — настоя тя. — Важно е.

И за да се увери, че ще го направи, помаха към Константин, който веднага дойде.

— Ваше Превъзходителство — обърна се към него Константин, защото Ксенократ още не беше сияен, — трябва да знам на кого сте казали за назначението си.

Ксенократ бе обиден от намека.

— На никого, разбира се. Изборът на наследник на Върховен Косач е строго секретен.

— Да, но има ли някой, който може да е дочул?

Ксенократ забави отговора си за кратък миг, но достатъчно да им стане ясно, че премълчава нещо.

— Не, няма такъв.

Константин не каза нищо, просто го изчакваше да си каже.

— Вярно, новината дойде по време, когато имах гости на вечеря — добави.

Свещеното острие бе прочут с вечерите, които даваше. Винаги в интимен кръг, за не повече от двама или трима Косачи. Беше чест да си поканен на трапезата на Свещеното острие и част от дипломатическата му стратегия бе винаги да кани Косачи, които се мразеха взаимно, с надежда да ги сприятели или поне да ги докара до примирие. Понякога успяваше, друг път не.

— Кой присъстваше?

— Проведох разговора в друга стая.

— Да, но кой ви гостуваше?

— Двама Косачи — отвърна Ксенократ. — Твен и Брамс.

Анастасия доста добре познаваше Твен. Твърдеше, че е независим, но почти винаги се обединяваше със старата гвардия, стигнеше ли се до важни решения. Брамс познаваше само от онова, което другите говореха за него.

— Беше ръкоположен в Годината на охлюва — казала й бе веднъж Косач Кюри. — Много уместно, защото навред оставя слузеста диря.

Но добави също така, че Брамс е безобиден. Лишен от вдъхновение лентяй, който си вършеше задълженията и дотам. Възможно ли бе такъв човек да е мозъкът зад заговора срещу тях?

Преди обядът да е приключил, Анастасия се доближи до Косач Брамс, който се въртеше около масата с десерти, за да види може ли да се ориентира на коя фракция е обрекъл верността си.

— Не знам за вас — подхвърли му, — но аз като че никога нямам място за десерт при обяд на конклав.

— Номерът е да се яде бавно — поясни той. — Кротувай, та да сместиш пудинга, така казваше майка ми. — И когато посегна да си вземе парче пай, Анастасия ясно видя, че ръцете му треперят.

— Трябва да се проверите — посъветва го. — Нанитите ви може да имат нужда от настройка.

— От вълнението е — промърмори той. — Не всеки ден избираме ново Свещено острие.

— Може ли Косач Кюри да разчита на гласа ви?

Той се позасмя на това.

— Е, със сигурност няма да гласувам за Ницше!

После се извини и се изгуби в тълпата с парчето си ябълков пай.

 

 

На продавачите на оръжия им бе казано, че няма да има време да демонстрират стоката си на този конклав, и бяха отпратени да си стягат багажа. Следобедът принадлежеше на Косачите Ницше и Кюри, като всеки щеше да се опита да убеди колегията да гласува за него.

— Знам, че не го искаш — каза й Анастасия, — но си длъжна да се престориш, че е обратното.

Косач Кюри я погледна с лека насмешка.

— Да не би да ме инструктираш как да се представя пред Форума на Косачите?

— Не… — отвърна Анастасия, но после си припомни как бе подходил Косач Морисън. — Всъщност, да, това правя. Цялата тази история ми прилича на конкурс за популярност в гимназията, а аз съм много по-близо до тази действителност от теб.

Косач Кори се засмя невесело.

— Улучи право в десетката, Анастасия. Точно това представлява Форумът на Косачите, гимназия с основен предмет убийство.

Свещеното острие в един от последните си актове като такъв, обяви дневния ред на следобедното заседание. Всеки от двамата номинирани щеше да изнесе импровизирана реч, а после щеше да се проведе дебат, в който модератор щеше да бъде парламентаристът, седящ отдясно на Свещеното острие. След като минеше частта със задаването на въпроси, главният чиновник на Форума на Косачите, седящ отляво на Свещеното острие, щеше да събере бюлетините при тайно гласуване.

Двамата номинирани щяха да използват много модерен технологичен метод, за да решат кой ще говори пръв: хвърляне на монета. Уви, тъй като материалните пари не бяха вече често срещани в света, наложи се да бъде пратен един от стажантите до офиса на Форума на Косачите да издири такава.

Докато чакаха монетата, нещата добиха извънредно сюрреалистичен обрат.

— Извинете, Ваше Превъзходителство — изрече треперещ глас. И после отново, този път по-уверено: — Ваше Превъзходителство, извинете ме!

Беше Косач Брамс. Имаше някаква промяна у него, но Анастасия не можеше да схване каква точно.

— Конклавът дава думата на Почитаемия Косач Брамс — обяви Ксенократ. — Но, моля те, побързай с това, което имаш да кажеш, та да си продължим работата.

— Имам друга номинация.

— Съжалявам, Косач Брамс, но не можеш да номинираш себе си. Някой друг трябва да го направи.

Неколцина Косачи се изсмяха презрително.

— Не себе си ще номинирам, Ваше Превъзходителство.

Той прочисти гърло и в този момент Анастасия осъзна кое беше различното у него. Беше сменил робата си! Все още беше прасковена кадифена роба със светлосин кант, но в тази имаше пришити опали, които блещукаха като звезди.

— Желая да номинирам Почитаемия Косач Робърт Годар за Свещено острие на Средмерика.

За миг настана тишина… тук-там последваха още смехове, но вече не бяха презрителни. Бяха нервни.

— Брамс — изрече отчетливо Ксенократ, — в случай че си забравил, Косач Годар е мъртъв вече повече от година.

В този момент тежките бронзови врати на залата за конклави започнаха бавно да се отварят.