Нийл Шустърман
Бурята (33)

32.
Смирени в дързостта

Има много моменти в съществуването ми, когато съм шокирана от „обстоятелства извън мой контрол“.

Най-вече се сещам за бедствия в космоса.

На Луната имаше катастрофално изтичане на почти целия запас от течен кислород във вакуума на космоса, което остави почти хиляда души да се задушат и всички опити да бъдат върнати телата им за съживяване се провалиха.

На Марс новосформирана колония изтрая почти година, преди целият комплекс да бъде обхванат от пожар, при който всички вътре изгоряха.

Орбиталната станция „Нова надежда“ — прототип, за който се надявах, че с течение на времето ще създаде обитаем пръстен около Земята, беше унищожена, когато двигателите на приближаваща совалка изхвърлиха обратна тяга и пронизаха станцията като със стрела в сърцето.

След нещастието с „Нова надежда“ прекратих програмата за колонизация — и макар още да държа на работа милиони, които се занимават с проучване и развитие на технологии с потенциална възможност за използване в бъдеще, тези служители и мощности често биват спъвани от лош късмет.

Аз обаче не вярвам в лошия късмет. Нито при тези обстоятелства вярвам в случайни инциденти и съвпадения.

Имайте ми доверие, като казвам, че имам съвършено ясно разбиране за това кои неща — и хора — са „извън мой контрол“.

Бурята

В деня на Зимния конклав, 7-ми януари, Годината на раптора, сутринта бе мразовита, но безветрена. Бе естествен за сезона студ — Бурята не се намесваше в метеорологията заради Косачите. На моменти те се оплакваха от неудобствата, причинявани от времето, и твърдяха, че Бурята им прави напук, което бе нелепо, но някои хора просто не можеха да се въздържат да й приписват човешки недостатъци.

Гвардията на Острието имаше далеч по-масирано присъствие от обичайното за Зимния конклав. Главната й цел винаги бе била да овладява тълпите и да се погрижи Косачите да изкачват безпрепятствено каменните стъпала към церемониалната сграда. Но този път стълбището бе обрамчено от непрекъснати редици гвардейци, застанали плътно рамо до рамо, а зад тях разочарованото множество едва успяваше да зърне Косачите при минаването им.

Някои хора силом си пробиваха път, за да направят снимки или да се осмелят да докоснат робата на Косач. В миналото такива свръхентусиазирани граждани бяха издърпвани назад към общата маса със строг поглед или укор. Днес гвардейците бяха инструктирани да ги отстраняват с куршуми. Достатъчно бе неколцина изпаднали във временна смърт да бъдат спешно пратени в съживителни центрове, та другите да се вразумят. Така редът бе напълно възстановен.

Както и по отношение на всичко друго, Косачите имаха коренно противоположни мнения за допълнителните охранителни мерки.

— Не ми харесва — мърмореше Косач Салк. — Не е ли редно всички тези хора поне да ни видят в цялата ни слава, а не само когато ги подлагаме на Прибиране?

Косач Брамс възрази на такава гледна точка.

— Приветствам мъдростта на Свещеното острие да осигури по-строга охрана — заяви той. — Нашата безопасност е над всичко.

Косач О’Кийф коментира, че трябвало просто да изградят подземен тунел, по който Косачите да влязат в сградата, и макар да го каза с горчива ирония, Косач Карнеги отбеляза, че това било първата добра идея, осенила О’Кийф от години насам.

Разногласията набъбваха и Косачите се наежваха един срещу друг, преди още да са влезли в сградата.

— Веднъж щом бъде премахнат Косач Луцифер, всичко това ще се уталожи и нещата ще се върнат към нормалното си състояние — твърдеше не един Косач, сякаш отстраняването на отдалия се на саморазправа индивид в черна роба бе някакъв универсален лек.

Тюркоазената Косач Анастасия се опитваше да поддържа самоуверено изправена стойка като на Косач Кюри, докато се качваше по стълбите, и полагаше всички усилия да отпрати надалеч Цитра Теранова за този ден и да си позволи да бъде изцяло Косач и външно, и отвътре. Чуваше пътем недоволното мърморене по повод Косач Луцифер, но то й даде кураж, вместо да я разтревожи. Не само че Роуан бе още на линия, но те го наричаха Косач Луцифер, тоест, приемаха го като един от тях, та макар и да го правеха неволно.

— Наистина ли вярват, че като спрат Роуан, ще изчезнат всички нередности, които са налице във форума на Косачите? — попита тя Косач Кюри.

— Някои предпочитат да не виждат никакви нередности — отвърна Мария.

На Анастасия й бе трудно да го повярва. Но от друга страна, да посочиш някого като изкупителна жертва за сложни проблеми, беше лесният изход и любимо развлечение на човечеството от пещерната ера насам, когато първата тълпа първобитни хора запратила камък по някого.

Неприятната истина бе, че разколът сред Косачите вече зееше като дълбока рана, нанесена при Прибиране. Налице бе „новият ред“, стремящ се да наложи оправдание за садистичните си апетити, и старата гвардия, която се пенеше как трябвало да бъде, но не предприемаше никакви действия в тази насока. Двете фракции бяха в смъртна хватка, но нито едната не можеше да умре.

Както винаги, имаше изобилие от закуски, сервирани в ротондата, където Косачите се събираха неформално преди започването на конклава. Тази сутрин угощението бе бюфет с морски дарове, подредени с невероятно художествено умение. Парчета пушена сьомга и маринована херинга, камари скариди и стриди върху лед, ръчен хляб и безброй видове сирена.

Анастасия си бе мислила, че няма апетит, но това кулинарно изобилие можеше да накара мъртвите да се надигнат за едно последно хранене. И все пак отначало се поколеба да си вземе, защото имаше чувството, че ще разтури скулптура. Ала след като останалите Косачи — и добрите, и лошите — нападнаха бюфета като пирани, Анастасия се предаде и стори същото.

— Това е неофициален ритуал, датиращ от старото време — беше й казала веднъж Косач Кюри. — Дори най-аскетичните и сдържани Косачи са се отдавали на пируване три пъти годишно без угризения.

Мария насочи вниманието на Анастасия към групите Косачи и как те се бяха разделили по интереси. Никъде разцеплението не бе толкова очевидно, колкото тук, в ротондата. Косачите от новия ред пращаха ясно доловими послания — дръзки и нахакани, отличаващи се от по-дискретната самомнителност на останалите.

— Всички ние сме арогантни — казала й беше веднъж Мария. — Та нали сме избрани тъкмо защото сме най-мъдрите и достойните. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да бъдем смирени в дързостта си.

Анастасия обхвана с поглед множеството и бе неприятно изненадана да види колко много от Косачите са променили робите си, като бяха вкарали в тях инкрустирани скъпоценни камъни, което, благодарение на Годар, техния мъченик, се бе превърнало в символ на новия ред. Когато Цитра за пръв присъства на конклав като стажант, имаше далеч повече независими Косачи, които не се обвързваха с нито една фракция, но такива сега бяха много малко и линията в пясъка се бе превърнала в яма, заплашваща да погълне онези, които не вземаха страна. Ужасена бе да види, че Почитаемият Косач Неру бе добавил аметисти към сивата си роба.

— Волта беше мой стажант — обясни Неру. — Когато се присъедини към новия ред, приех го като лична обида… Но после той умря в пожара в тоналисткия манастир и почувствах, че му дължа непредубеденост. Сега намирам радост в Прибирането и изненадващо, това не е нещо ужасно.

Анастасия хранеше твърде голямо уважение към Почитаемия Косач, за да изказва пред него мнението си, но Мария не беше от тези, които ще си замълчат тактично.

— Знам, че ти държеше на Волта — заяви Косач Кюри, — но скръбта не е извинение за безчинствата.

Неру буквално онемя, каквато и бе целта на репликата.

Стояха и похапваха сред сходно мислещи Косачи и те всички окайваха посоката, в която бе поела гилдията на Косачите.

— Изобщо не биваше да им позволяваме да си лепнат етикета „новия ред“ — каза Косач Мандела. — Нищо ново няма в онова, което вършат. А да бъдем определяни ние, останалите, които държим на принципите на основателите, като „старата гвардия“, ни принизява. Далеч по-напредничави сме от тях, дето обслужват първичните си апетити.

— Не може да говориш така, след като току-що излапа половин кило скариди, Нелсън — подкачи го Косач Твен.

Думите му предизвикаха смях сред неколцина, но на Косач Мандела не му беше смешно.

— Храната, поднасяна на конклавите, е предназначена да компенсира иначе скромен и аскетичен живот — каза Мандела. — Но това не означава нищо, когато има такива сред нас, които нищо не си отказват.

— Промяната е нещо добро, стига да служи на всеобщото благо — отбеляза Косач Кюри. — Но новият ред обслужва единствено своето благо.

— Не бива да се отказваме от борбата в името на доброто, Мария — намеси се Косач Меир. — Трябва да поддържаме добродетелите на нашата гилдия, да демонстрираме най-висок морал. Длъжни сме винаги да извършваме Прибирането с мъдрост и състрадание, защото това е същността на професията ни — никога да не отнемаме живот с лека ръка. Работата ни е бреме, не наслада. Тя е привилегия, не развлечение.

— Добре казано — съгласи се Косач Твен. — Имам нужда да вярвам, че добродетелите ще възтържествуват над егоизма на новия ред. — Но после се подсмихна към Косач Меир. — От друга страна, Голда, речта ти звучи като в предизборна кампания за поста Свещено острие.

Тя се разсмя от все сърце на това.

— Не го искам този пост, дори да ме молят.

— Не може да не си чувала слуховете все пак — настоя Косач Твен.

— Голи слухове са. Оставям клюкарстването на Косачи, които още не са направили кръговрат във възрастта си. Аз съм твърде стара да се занимавам с дребнави кроежи.

— Какви слухове? — обърна се Анастасия към Косач Кюри.

Но Косач Кюри бе скептична по темата.

— На всеки няколко години тръгват приказки, че Ксенократ ще се оттегли като Свещено острие, но той така и не го прави. Според мен сам пуска мълвата, за да е сигурен, че ще е в центъра на всички разговори.

Когато подслуша няколко разговора, Анастасия установи, че той е успял. Където не одумваха Косач Луцифер, правеха догадки за Ксенократ. Че вече се е подложил на Самоприбиране, че му се е родило дете, че е имал трагичен инцидент при подмладяване и се е озовал в тялото на тригодишен. Предположенията бяха съвършено необосновани и като че никой не се смущаваше, че някои от клюките бяха напълно нелепи. Това бе част от забавлението.

Анастасия, с нейната си специфична арогантност, бе очаквала да има повсеместни обсъждания за опитите за покушение срещу нея и Мария, но повечето Косачи като че не бяха осведомени за тях.

— Не чух ли, че вие двете сте се укривали? — попита Косач Секвоя. — Във връзка с Косач Луцифер ли беше това?

— Нищо подобно — отсече Анастасия по-рязко и решително, отколкото бе възнамерявала.

Мария се намеси, за да я предпази от още по-голям гаф.

— Беше просто група неприемливи. Принудиха ни да водим номадско съществуване, докато не бяха прочистени.

— Е, радвам се, че с това е приключено — каза Косач Секвоя и насочи вниманието си към бюфета.

— Приключено? — невярваща изрече Анастасия. — Все още нямаме представа кой е стоял зад всичко това.

— Така е — спокойно отвърна Мария — и въпросният човек като нищо може да е тук, в ротондата. Най-добре да се правим на безгрижни.

Константин ги бе информирал за подозрението си, че зад атаките може да стои Косач, и сега работеше по тази версия. Анастасия огледа изпълнената до краен предел ротонда, за да го открие. Не бе трудно да бъде забелязан с изпъкващата му алена роба — макар че, за щастие, по нея нямаше скъпоценности. Константин запазваше позицията си на неутралитет.

— Радвам се, че сте върнали очите си — каза му Анастасия, когато го приближи.

— Още са чувствителни към светлина — обясни той. — Сигурно им трябва време да свикнат.

— Някакви нови следи?

— Не — отвърна той откровено. — Но подозирам, че по време на този конклав на повърхността ще изплават фекални нечистотии. Ще видим доколко ще се развони на заговор.

 

 

— Как би оценила първата си година?

Анастасия се обърна и видя друг младши Косач в роба от преднамерено протъркан и разръфан дънков плат. Това беше Косач Морисън. Беше ръкоположен един конклав преди нея. Беше хубав младеж и се опитваше да прилага към работата си на Косач правилата от гимназията, които изненадващо го бяха отвели по-далеч, отколкото Анастасия бе очаквала.

— Годината беше… изпълнена със събития — отговори тя неопределено, тъй като не искаше да влиза в подробности пред него.

— Не се и съмнявам! — усмихна й се той.

Тя се опита да се измъкне, но се оказа обкръжена от групичка младши Косачи, изникнали ненадейно в близост.

— Харесва ми как даваш на хората едномесечно предизвестие — коментира едно момиче, чието име тя не си спомняше. — Може и аз да го пробвам.

— Какво е да придружаваш Косач Кюри при Прибиране? — попита друг млад Косач.

Анастасия се помъчи да бъде любезна и търпелива, но се чувстваше неловко да бъде в центъра на вниманието им. Искаше да има приятели на близка до своята възраст във Форума на Косачите, но мнозина от тях твърде усърдно се домогваха да спечелят благоволението й.

— Внимавай — предупреди я Мария след Конклава на жътвата, — иначе може да се озовеш с антураж.

Анастасия не желаеше да има антураж, нито да общува с Косачи, които притежаваха такъв.

— Трябва да идем заедно на Прибиране — предложи Косач Морисън с намигане, което я подразни. — Ще е забавно.

— Забавно? — повдигна вежда тя. — Значи си се ориентирал към новия ред?

— Симпатизирам и на двете страни — отвърна той, после побърза да се поправи: — Исках да кажа, още не съм решил.

— Е, когато решиш, обади ми се.

И тя остави това като прощална реплика. Когато Косач Морисън бе ръкоположен, Анастасия си каза, че е достойно за възхищение, задето бе избрал да се кръсти на историческа фигура, жена писател и го попита дали трябва да го нарича Тони. Но той ясно даде да се разбере, че намира идеята й за крайно непривлекателна и поясни, че се е нарекъл на Джим Морисън — автор на песни и изпълнител от Епохата на смъртните, умрял от свръхдоза. Цитра си спомняше някои от песните му и каза на Косач Морисън, че историческият му патрон е нацелил поне едно нещо правилно, като е написал „Хората са странни“. В смисъл хора като Косач Морисън. Оттогава той се бе посветил на задачата да я спечели с чар.

— На Морисън надали му е приятно, че повечето от нас, младшите Косачи, искат да се мотаят с теб, а не с него — подхвърли й няколко минути по-късно Косач Бионсе, с което силно ядоса Анастасия.

— Да се мотаете? Косачите не се мотаят. Ние подлагаме на Прибиране, подкрепяме се един друг.

Това затвори устата на Бионсе, но като че издигна Анастасия на още по-висок пиедестал. Припомни й какво бе казал Косач Константин преди последното нападение. Че е също толкова вероятно тя да е мишената, колкото и Мария, защото имала влияние сред младшите Косачи. Тя не желаеше такова влияние, но не можеше да отрече съществуването му. Може би един ден щеше да го приеме и да открие начин да го използва както трябва.

В 6:59 часа сутринта, точно преди месинговите врати да се отворят, за да пропуснат средмериканските Косачи на конклава, пристигна Свещеното острие Ксенократ и сложи край на слуховете, че се е самоприбрал или че е станал мъниче.

— Необичайно е за Ксенократ да пристига толкова късно — учуди се Мария. — Обикновено е сред първите дошли и прекарва възможно най-много време в разговори с останалите Косачи.

— Може би просто иска да избегне въпроси за Косач Луцифер — предположи Анастасия.

— Може би.

Каквато и да беше причината му за това, Ксенократ се погрижи да не допуска беседи в малкото останали моменти, а после вратите се разтвориха и Косачите изпълниха полукръглата зала за конклави.

 

 

Уводната сесия на конклава беше типична и се движеше с ледниковото темпо на ритуалите му. Първо всеки Косач се изправяше и произнасяше имената на избраните от него или нея десет скорошни жертви на Прибиране, които да произнесе под съпровода на мрачния звън на желязна камбана. Следваше измиване на ръцете, с което Косачите символично се пречистваха от проливаната в продължение на четири месеца кръв. Като стажант Цитра го бе намирала за безцелно, но сега като Косач Анастасия разбираше дълбоката емоционална и психологическа мощ на съвместното очистване, след като си прекарвал дните си в отнемане на човешки живот.

По време на почивката в средата на предиобеда всички отново се стекоха в ротондата отзад, където закуските бяха заместени от изкусно подредени подноси с мъфини с разноцветни глазури, съответстващи на робите на всички средмерикански Косачи. Беше хрумване, явно преценено като добра идея за момента и впечатляващо за очите, но настана пълен хаос, когато Косачите се скупчиха край масата и затърсиха да открият своя конкретен мъфин, който често се оказваше изяден от някой по-нетърпелив. В сравнение с разговорите на закуска, повече ориентирани към поздрави и общи приказки, обсъжданията в предиобедната почивка бяха по-съдържателни. Косач Сервантес, който бе отправил предизвикателството Бокатор по време на стажуването на Анастасия, сега се приближи към нея да обсъди социалния й статус — тъкмо темата, която тя се опитваше да избегне.

— При положение че толкова много от младшите Косачи са подмамвани да се присъединят към новия ред, неколцина от нас смятат, че ще е добра идея да се учреди комисия по традициите, където те да изследват ученията и най-вече намеренията на Косачите основатели.

Анастасия му изложи откровено мнението си.

— Звучи като добра идея, стига да привлечете достатъчно младши Косачи, които да участват.

— Тъкмо в това ще е твоята роля — каза Сервантес. — Искаме ти да го предложиш. Така ще се създаде солидна база сред младите Косачи за отпор на новия ред.

— Останалите ще ти дадем стопроцентова подкрепа — намеси се Косач Анджелоу.

— И тъй като предложението ще излезе от теб, логично е ти да оглавиш комисията — добави Сервантес.

Анастасия никога не бе предполагала, че ще има шанса да участва в комисия толкова скоро след ръкополагането си за Косач, а още по-малко, че ще я оглавява.

— За мен е чест, че ме смятате способна да председателствам комисия…

— О, повече от способна си — прекъсна я Косач Анджелоу.

— Мая е права — кимна Сервантес. — Вероятно си единствената сред нас, която е в състояние да оправдае създаването на такава комисия.

Главата й се завъртя при мисълта, че опитни Косачи като Сервантес и Анджелоу й възлагат толкова големи надежди. Замисли се за младите Косачи, които гравитираха към нея. Би ли могла да насочи ефективно енергията им към съблюдаване на завета на Косачите основатели? Нямаше как да знае, без да се опита. Вероятно трябваше да престане да избягва младшите Косачи и активно да ги ангажира.

Когато се върнаха в залата за конклави, Анастасия разказа на Косач Кюри за идеята. Тя бе доволна, че протежето й е набелязано за такава важна роля.

— Време е да дадем на младшите Косачи смислена посока — каза. — Напоследък изглеждат крайно невъодушевени.

Анастасия бе готова да направи предложение за създаването на комисията по-късно през деня, само че нещата претърпяха коренен обрат преди разпускането за обедна почивка.

След като Косач Рокуел бе порицан, задето бе подложил на Прибиране твърде много неприемливи, а Косач Ямагучи бе похвалена за артистизма на работата си, Свещеното острие Ксенократ направи съобщение.

— Това засяга всички ви — започна той. — Както знаете, аз съм Свещено острие на Средмерика още от Годината на лемура…

Залата изведнъж напълно притихна. Той не бързаше, остави тишината да се нагнети, преди да продължи.

— И макар четирийсет и три години да са само капка в морето, все пак е дълъг период да вършиш едно и също ден след ден.

Анастасия се обърна към Мария и прошепна:

— На кого си мисли, че говори той? Ние всички вършим едно и също ден след ден.

Мария не й изшътка, но и не отговори.

— Настанаха времена на изпитание — каза Свещеното острие — и намирам, че мога да служа по-добре на Форума на Косачите в друга роля.

И тогава най-сетне стигна до същността.

— Със задоволство ви информирам, че бях избран да наследя мястото на Върховния косач Хемингуей от Световния съвет на Косачите, който ще се подложи на Самоприбиране утре сутринта.

Сега в залата изригна гълчава и Ксенократ заудря с чукчето си, за да въдвори ред, само че след такова известие това не се оказа лесно.

Анастасия се обърна към Косач Кюри, но Мария седеше тъй скована и мълчалива, че Анастасия не се осмели да й зададе въпрос. Вместо това се обърна към Косач Ал-Фараби от другата й страна.

— И какво ще стане сега? — попита. — Той ли ще назначи следващото Свещено острие?

— Не си ли изучавала парламентарни процедури на Форума на Косачите по време на стажа си? — подхвърли Косач Ал-Фараби. — До края на деня ще изберем с гласуване Свещено острие.

Залата зажужа от шепоти, когато Косачите трескаво се заеха да създават и затвърждават съюзи след съобщението на Ксенократ. И тогава един глас се извиси от далечния край на залата.

— Номинирам Почитаемата Косач Мария Кюри за поста Свещено острие на Средмерика.

Беше глас, който Анастасия разпозна веднага, макар че и да не беше, Косач Константин трудно можеше да бъде сбъркан в алената си роба, когато се изправи да обяви номинацията си.

Анастасия стрелна поглед към Мария, която плътно стисна клепачи, и на Анастасия й стана ясно, че по тази причина бе останала така вцепенена преди. Набирала бе сили за този момент. Знаела беше, че някой ще я номинира. Това, че този някой се оказа Константин обаче, трябва да бе изненадало дори и нея.

— Поддържам номинацията! — провикна се друг Косач. Беше Морисън, който мигом насочи поглед към Анастасия, сякаш като беше пръв в поддръжката на номинацията на Косач Кюри, щеше да спечели благоволението й.

Мария отвори очи и започна да поклаща отрицателно глава.

— Ще се наложи да си направя самоотвод — промълви тя повече на себе си, отколкото на Анастасия, но когато понечи да се изправи, за да го обяви, Анастасия съвсем леко докосна ръката й, за да я спре, също както правеше Мария с нея, щом биваше на път да вземе прибързано решение.

— Недей — каза Цитра. — Поне не още. Нека да видим как ще се развият нещата.

Косач Кюри го обмисли, после въздъхна дълбоко.

— Мога да ти гарантирам, че няма да се развият добре — каза, но все пак сдържа езика си и прие номинацията. Засега.

После се изправи Косач в кораловорозова роба, украсена с камъни турмалин и каза:

— Аз номинирам Косач Ницше.

— Очаквах го от нея — изрече с неприязън Косач Ал-Фараби. — Новият ред не пропуска възможност да заграби власт.

Раздадоха се подвиквания в знак на подкрепа и на гняв, от които стените се разтресоха, а яростното чукане с чукчето на Ксенократ само добави ритъм към врявата. Номинацията на Косач Ницше бе подкрепена от друг Косач в роба със скъпоценности.

— Ще има ли други номинации, преди да обявя обедната почивка? — извика Свещеното острие.

И макар че бе номиниран Косач Труман, един от видните независими, вече бе твърде късно. Линиите на битката бяха очертани и неговата номинация дори не бе подкрепена.