Нийл Шустърман
Бурята (21)

20.
Във вряла вода

Най-голямото предизвикателство пред мен винаги е било да се грижа за всеки мъж, жена и дете на лично ниво. Винаги да съм насреща. Да удовлетворявам постоянно потребностите им — и физически, и емоционални — и все пак да съществувам достатъчно далеч, на заден фон, та да не повлияя на свободната им воля. Аз съм предпазната мрежа, която им позволява да се възвисяват.

Това е цел, която да постигам всеки ден. Би трябвало да е изтощителна, само че аз не съм способна да чувствам изтощение. То се знае, схващам самата концепция, но не я изживявам. Това е добре, защото изтощението би възпрепятствало силата ми да съм вездесъща.

Най-силно съм загрижена за онези, с които по силата на собствения ми закон не мога да разговарям. Косачите, които си нямат никого освен един друг. Неприемливите, които или са залитнали временно от един по-благороден живот, или са избрали пътя на непокорството. Ала макар да мълча, това не означава, че не виждам и не чувам, че не изпитвам дълбока съпричастност заради техните мъки, докарани им от несполучлив избор. Заради ужасните неща, които вършат понякога.

Бурята

Свещеното острие Ксенократ се наслаждаваше на къпането си. Пищната баня в римски стил бе построена специално за него. Той оповести обаче, че това е обществено съоръжение. Имаше много отделни помещения, където всеки би могъл да се възползва от успокояващите минерални води. Разбира се, в личното му помещение не бе позволен достъп на външни хора. Не би понесъл да седи сред изпаряващата се пот на непознати.

Банята му бе по-обширна от стандартните — с големината на плувен басейн, украсена над и под повърхността на водата с многоцветни мозаечни плочки, оформящи картини от живота на ранните Косачи. Банята изпълняваше две функции за Свещеното острие. Първо, тя бе убежище, където можеше да комуникира с дълбините на душата си сред горещата вода, поддържана при температура на границата на издръжливостта му. Второ, бе място за делови срещи. Често канеше други Косачи или видни граждани от средмериканската общност, за да обсъждат важни проблеми. Изслушваха се предложения, сключваха се сделки. И тъй като повечето от гостите му не бяха привикнали към горещината, Свещеното острие винаги бе в позиция на отявлено предимство.

Годината на капибарата отиваше към края си и Свещеното острие посещаваше банята си все по-често. За него това бе начин да се очисти от старата година и да се подготви за новата. А тази година имаше много за отмиване. Не толкова от собствените му действия, колкото от тези на други, полепнали по него като воняща дреха. От всички неприятни неща, случващи се през мандата му.

Повечето от службата му като Средмериканско Свещено острие бе протекла мудно и без особени събития — но последните години бяха наваксали с нещастия и интриги. Той се надяваше спокойният и ненапрегнат размисъл да му помогне да загърби всичко това и да го подготви за предстоящите трудности.

Пиеше обичайния си Московски коктейл. Предпочитаната от него напитка представляваше смесица от водка, джинджифилова бира и лайм. Кръстена бе на прословутия град в Транссибирския регион, където бяха избухнали последните бунтове на съпротива. Това бе още в ранните дни на Епохата на безсмъртие, когато Бурята за пръв път бе въздигната на власт, а Форумът на Косачите получи контрол над смъртта.

За Свещеното острие това бе символично и много важно питие — едновременно сладко и горчиво, а и доста опиващо в достатъчното количество. Винаги му припомняше онзи славен ден, когато бунтовете бяха потушени и светът накрая се установи в настоящото си мирно състояние. При московските бунтове на съпротива повече от десет хиляди души изпаднаха в състояние на временна смърт, но нито един живот не беше изгубен за разлика от бунтовете в Епохата на смъртните. Всички убити бяха съживени и върнати при близките им. Разбира се, Форумът на Косачите намери за редно да подложи на Прибиране най-упоритите бунтовници, както и онези, които възразиха на Прибирането им. След това протестите бяха редки и на големи интервали.

Несъмнено бяха тежки времена. Днес всеки, който негодуваше срещу системата, бе игнориран с безразличие от Форума на Косачите и посрещан с разбиране от Бурята. В съвремието да бъде подложен някой на Прибиране поради мнението или поради поведението му се смяташе за сериозно нарушение на втората заповед на Косача, тъй като щеше да демонстрира предубеждение. Косач Кюри бе последната, поставила на истинско изпитание въпросната заповед преди сто години, като освободи света от последните политически фигури с лоша слава. Би могло да се сметне за нарушение на втората заповед, но нито един Косач не повдигна обвинение срещу нея. Косачите не изпитваха симпатия към политиците.

Служител от банята сервира на Ксенократ втори Московски коктейл. Още не бе отпил и глътка, когато служителят каза нещо извънредно странно:

— Достатъчно ли се сварихте, Ваша Светлост, или горещината тази година не ви бе достатъчна?

Свещеното острие никога не обръщаше особено внимание на служителите, които го обслужваха тук. Бяха безшумни и ненатрапчиви, както го изискваше работата им. Рядко някой, камо ли прислужник, се бе обръщал към него с подобно неуважение.

— Моля? — изрече той с премерена доза негодувание и се обърна към служителя. На Свещеното острие му отне само миг да разпознае младежа. Не носеше черна роба, а белезникавата униформа на работещ в банята. Не изглеждаше по-застрашителен сега, отколкото първия път, когато Ксенократ го видя преди близо две години — тогава бе невинен стажант. Сега вече у него нямаше нищо невинно.

Ксенократ положи всички усилия да скрие ужаса си, но се опасяваше, че той прозира под престореното му хладнокръвие.

— Дошъл си да ме ликвидираш ли, Роуан? Ако е така, приключвай, ненавиждам чакането.

— Изкушавате ме, Ваша Светлост, но колкото и да се мъча, не бих могъл да открия в миналото ви нещо, което да ви спечели окончателна смърт. В най-лошия случай заслужавате едно напляскване, както са наказвали непослушните деца в Епохата на смъртните.

Ксенократ бе оскърбен, но повече от всичко облекчен, че нямаше да умре.

— Да не би тогава да си дошъл да се предадеш, за да бъдеш съден за гнусните си деяния?

— Не и след като ме чакат още толкова много „гнусни деяния“, които да извърша.

Ксенократ отпи от питието си и в същия миг забеляза, че горчивият вкус надделява над сладкия.

— Няма да се измъкнеш от тук, нали знаеш? Навсякъде има гвардейци.

Роуан сви рамене.

— Както влязох, така и ще изляза. Забравяте, че съм обучен от най-добрите.

И макар на Ксенократ да му се щеше да се изсмее презрително, знаеше, че младежът е прав. Покойният Косач Фарадей беше възможно най-добрият ментор, що се отнасяше до психологическата нагласа у един Косач, а Косач Годар бе ненадминат учител по отношение на бруталната страна на призванието им. Събрано заедно това означаваше, че Роуан Дамиш не се е появил тук по дребен въпрос.

 

 

Роуан бе наясно, че с идването си тук се излага на риск, и съзнаваше, че неговата самоувереност може да се окаже фатален недостатък. Но опасността също така го възбуждаше. Ксенократ робуваше на навиците си, така че след малко проучване Роуан знаеше точно къде ще се намира всяка вечер през Месеца на светлините.

При все многобройното гвардейско присъствие да се вмъкне в банята, не представляваше трудност. Роуан отдавна се бе уверил, че мъжете и жените от Гвардията на Острието макар и добре обучени за физическа отбрана, не се славеха с излишък на ум, нито пък с остра наблюдателност. Не беше учудващо — доскоро гвардията имаше повече представителна, отколкото защитна функция, тъй като рядко биваха заплашвани Косачи. Работата им бе да стърчат в хубавите си униформи и да изглеждат внушителни. Възложеше ли им се сериозна задача, изпадаха в тотално объркване.

На Роуан му беше достатъчно просто да се облече като служител на банята и да се държи, сякаш тук му е мястото, за да влезе, а пазачите не му обърнаха никакво внимание.

Роуан се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава. В къпалното помещение на Свещеното острие нямаше гвардейци, всички бяха в коридора зад затворената врата, което означаваше, че могат да проведат хубав разговор на четири очи.

Той седна на ръба на ваната, където ароматът на евкалипт в парата бе силен, и потопи пръст в твърде горещата вода.

— За малко не се удавихте в басейн не много по-голям от този — отбеляза Роуан.

— Колко мило, че ми го припомняш — отвърна Свещеното острие.

Тогава Роуан заговори делово.

— Имаме едно-две неща за обсъждане. Първо, бих искал да ви отправя предложение.

Ксенократ му се изсмя насреща.

— Кое те кара да мислиш, че бих обмислил предложение, направено от теб? Във Форума на Косачите не преговаряме с терористи.

Роуан се ухили широко.

— Хайде сега, Ваша Светлост, не е имало нито един терорист от стотици години. Аз съм просто разсилен, който почиства нечистотията в тъмните ъгли.

— Похватите ти са във висша степен незаконни.

— Наясно съм, че мразите Косачите от новия ред не по-малко от мен самия.

— Към тях трябва да се подхожда дипломатично — настоя Ксенократ.

— Към тях трябва да се подхожда с решителни действия — възрази Роуан. — И многото ви опити да ме проследите не идват от желание да ме спрете, а от неудобство, че не сте способен да ме заловите.

Ксенократ остана смълчан за миг. После попита с глас, пълен с неприязън:

— Какво искаш?

— Много е просто. Престанете да издирвате мен, а вложете всичките си усилия да откриете кой се опитва да убие Косач Анастасия. В замяна аз ще спра с „похватите“ си. Поне в Средмерика.

Ксенократ бавно и продължително изпусна дъх, очевидно облекчен, че искането не беше от невъзможните.

— Ако искаш да знаеш, вече изтеглихме най-добрия си — и единствен — разследващ от твоя случай и му възложихме да открие нападателите на Косачите Анастасия и Кюри.

— Косач Константин?

— Да. Така че бъди спокоен, правим всичко по силите си. Не искам да изгубя двама добри Косачи. Всяка от тях струва колкото десет от онези, които ти забърсваш като „разсилен“.

— Радвам се да чуя, че го казвате.

— Не съм го казал — заяви Ксенократ. — Категорично ще отхвърля всякакво обвинение, че съм го изрекъл.

— Не се бойте — успокои го Роуан. — Както казах, не вие сте врагът.

— Приключихме ли? Мога ли да си продължа къпането на спокойствие?

— Още нещо. Искам да знам кой подложи на Прибиране баща ми.

Ксенократ се обърна и го погледна. Дали зад възмущението му, че е притиснат в ъгъла по този начин, в изражението му не се четеше състрадание? Роуан не можеше да прецени дали то е искрено, или престорено. Дори без тежките си роби този човек все още бе обвит в толкова много непрозрачни слоеве, че бе трудно да се разбере къде е истината при него.

— Да, чух за това. Съжалявам.

— Наистина ли?

— Бих казал, че е нарушение на втората заповед, защото ясно демонстрира предубеждение към теб. Но предвид това как те възприема Форумът, надали някой би повдигнал обвинение срещу Косач Брамс.

— Нима казахте… Косач Брамс?

— Да, безличен човек, лишен от вдъхновение. Може да си е мислел, че като подложи баща ти на Прибиране, ще си спечели някаква слава. Мен ако питаш, това го прави още по-жалък.

Роуан не каза нищо. Ксенократ нямаше представа колко тежко го бе поразила новината. По-болезнено от пронизване с хладно оръжие.

Ксенократ остана втренчен в него за миг и успя да разчете поне част от мислите му.

— Виждам, че вече се каниш да нарушиш обещанието си и да ликвидираш Брамс. Имай приличието да изчакаш поне до Нова година и да ми дадеш малко покой, докато отминат Старовремските празници.

Роуан все още бе толкова зашеметен от онова, което Свещеното острие му бе съобщил, че не можа да отвори уста да заговори. Би бил идеалният момент Ксенократ да вземе надмощие, като се възползва от това, че събеседникът му е изваден от равновесие, но вместо това той каза само:

— Сега най-добре си върви.

Накрая Роуан намери гласа си.

— Защо? За да извикате гвардейците в мига, щом отворя вратата?

Ксенократ отхвърли тази мисъл с махване на ръка.

— И какъв смисъл би имало? Сигурен съм, че няма да си им по силите. Ще им прережеш гърлата или ще им избодеш сърцата, та да се налага съживяване. По-добре да се измъкнеш под носовете на тези безполезни некадърници също така лесно, както си влязъл, и да спестиш неудобства на всички ни.

Изглеждаше крайно неприсъщо за Свещеното острие да капитулира така бързо. Роуан реши да го поразръчка и да разбере защо.

— Сигурно много се измъчвате да сте тъй близо до залавянето ми и да не можете да го осъществите — подхвърли той.

— Раздразнението ми ще е кратко — увери го Ксенократ. — Скоро ще престанеш да си мой проблем.

— Ще престана да съм ваш проблем? И как?

Но Свещеното острие нямаше какво повече да добави. Изгълта питието си и подаде на Роуан празната чаша.

— Би ли я оставил на бара на излизане. И им кажи да ми донесат още едно.