Нийл Шустърман
Бурята (17)

16.
Екстра си, докато вече не си

Често изпитвам недоумение от съпротивата на някои хора към щателното ми наблюдение на техните дейности. Не проявявам натрапчивост. Неприемливите може да твърдят, че е така, но аз присъствам само там, където съм функционална, необходима и поканена. Да, имам камери в частни домове навсякъде освен в Белязаните региони, но тези камери могат да бъдат изключени с една дума. Разбира се, способността ми да служа на индивида е възпрепятствана, когато познанието ми за неговото поведение и връзки е непълно. При това положение мнозинството от хората не си правят труда да ме изолират. Във всеки един момент 95,3 процента от населението ми позволяват да бъда свидетел на личния им живот, защото знаят, че това не е повече нахлуване в личното пространство, отколкото присъствието на сензор върху осветително тяло, активиращ се при движение.

Онези 4,7 процента от „дейностите при затворени врати“, както ги наричам, се изчерпват предимно със секс. Намирам за абсурдно, че много човешки създания не желаят да наблюдавам дейностите им при затворени врати, тъй като надзорът ми помага за подобряването на всяка една ситуация.

Постоянното наблюдение не е нищо ново. То е било основен канон на религиозната вяра още от ранните дни на цивилизацията. През вековете повечето вероизповедания са имали в центъра си Всемогъщ Бог, който виждал не само деянията на хората, но надзъртал и в душите им. Такива умения са предизвиквали голяма любов и преклонение у хората.

А не съм ли аз неизмеримо по-добронамерена от разните версии на Бог? Никога не съм докарала наводнение, нито съм разрушавала цели градове като наказание за неподчинението им. Не съм пращала армии на завоевателни походи в мое име. Всъщност никога не съм убила или наранила нито едно човешко създание.

Ето защо, макар да не изисквам преклонение, нима не го заслужавам?

Бурята

Камерите безшумно се въртяха да проследят Косач в червена роба, който влезе в кафене, придружен от двама едри служители на Гвардията на Острието. Микрофони улавяха всеки звук — от почесване на брада до прочистване на гърло. Диференцираха какофонията от гласове, за да отделят конкретен разговор, който започна със сядането на Косача в червена роба.

Бурята наблюдаваше. Бурята слушаше. Имаше да управлява и поддържа цял един свят и знаеше, че да отдели такова внимание на едничък разговор, бе неефективно използване на ресурсите й, но пък Бурята преценяваше този разговор като по-важен от над милиард други, които водеше или следеше в този момент. Може би заради индивидите, участващи в него.

— Благодаря, че приехте да се срещнете с мен — каза Косач Константин на Косачи Кюри и Анастасия. — Оценявам, че напуснахте укритието си, за да проведем тази малка конференция.

— Не се крием — посочи Косач Кюри, очевидно възмутена от такова предположение. — Предпочетохме да минем към номадски начин на живот. Напълно приемливо е за Косачите да странстват където си пожелаят.

Бурята засили осветлението в помещението само с няколко лумена, за да оценява по-добре недоловимите промени в израженията.

— Независимо дали ще го наричате укриване, странстване или бягане, очевидно изглежда ефикасна стратегия. Или атентаторите са се снишили до следващата си атака, или са решили да не си правят труд с движещи се мишени и са насочили вниманието си другаде. — Той направи пауза, преди да добави: — Но аз се съмнявам в това.

Бурята беше наясно, че Косач Кюри и Косач Анастасия не се задържаха някъде за повече от ден или два след опита за покушение срещу тях. Но ако на Бурята й бе позволено да направи предложение, би им казала да поемат по по-непредсказуем маршрут из континента. Винаги бе възможно да се предскаже с четирийсет и два процента точност къде предстоеше да отидат. А това означаваше, че и нападателите им щяха да успеят да го предвидят.

— Имаме насока откъде са доставени материалите за експлозивите — каза им Константин. — Знаем и къде са сглобени и дори сме набелязали превозното средство, което ги е докарало, но все още не сме наясно за извършителите.

Ако Бурята можеше да прихне презрително, би го направила. Тя знаеше точно кой е изработил експлозивите, кой ги е поставил и е опънал жицата, свързана с детонатора. Но да сподели с Форума на Косачите онова, което знаеше, би било грубо нарушение на Разделението Косачи-държава. Най-многото, което можеше да стори, бе индиректно да мотивира Грейсън Толивър да предотврати смъртоносната експлозия. Ала макар Бурята да знаеше кой е поставил експлозивите, знаеше също така, че това не са истински отговорните индивиди. Те бяха просто пешки, придвижвани от много по-способна ръка. Ръката на някого достатъчно хитър и предпазлив, че да избегне засичане — и то не само от Форума на Косачите, а от самата Буря.

— Трябва да обсъдя с теб методите ти на Прибиране, Анастасия — каза Косач Константин.

Косач Анастасия се размърда неспокойно на мястото си.

— Това вече бе обсъдено на конклава, имам всички права да върша Прибирането по своя начин.

— Не става дума за правата ти като Косач, а за твоята безопасност — уточни Косач Константин.

Косач Анастасия понечи да възрази, но Косач Кюри я възпря със съвсем леко докосване по ръката.

— Нека Косач Константин довърши каквото има да каже — предложи тя.

Косач Анастасия дълбоко пое дъх, задържа го и после го изпусна. Бурята подозираше, че Косач Кюри вече отгатва в каква посока ще говори Константин. А виж, Бурята нямаше защо да гадае, тя знаеше.

Цитра, от друга страна, нямаше никаква представа. Но си мислеше, че е наясно какво ще каже Косач Константин, и макар да се постара да изобрази внимание на физиономията си, вече формулираше своя отговор.

— Може да е трудно да бъдат проследени твоите движения, Косач Анастасия, затова пък е много лесно да бъдат проследени тези на хората, които си маркирала за Прибиране — посочи Косач Константин. — Всеки път, когато някой от тях се свърже с теб, за да уреди време и място за своето Прибиране, това дава лесна възможност на враговете ти да те ликвидират.

— Досега съм си екстра — изтъкна тя.

— Да — кимна Косач Константин. — И ще си бъдеш екстра до момента, когато вече не си. Именно затова помолих Свещеното острие Ксенократ да те освободи от Прибиране, докато заплахата не отмине.

Точно това Цитра бе очаквала да чуе от него, така че мигом парира:

— Освен ако не нарушавам някоя от Заповедите за Косачи, дори Свещеното острие няма право да ми нарежда какво мога или не мога да правя. Аз съм автономна и стоя над всички закони също като вас.

Отговорът й не подтикна Косач Константин към спор, нито той прояви несъгласие и това разтревожи Цитра.

— Да, разбира се, отвърна той. — Не съм казал, че си принуждавана да спреш Прибирането, а че си освободена от задълженията си. Тоест, ако не изпълниш квотата си, няма да бъдеш санкционирана.

— Е, в такъв случай — с нетърпящ възражение тон изрече Косач Кюри — аз също ще отложа Прибирането. — После повдигна вежди, сякаш идеята й бе хрумнала току-що. — Може да идем в Ендура! — Тя се обърна към Косач Анастасия. — След като сме в принудителна почивка, защо да не я превърнем в истинска ваканция?

— Отлична идея — отбеляза Косач Константин.

— Не ми трябва ваканция — упорстваше Цитра.

— Ами тогава го приеми като образователно пътуване! — възкликна Косач Кюри. — Всеки младши Косач трябва да обходи Острова на Издръжливото сърце. Това ще ти даде контекст и връзка с естеството на работата ни и причините да я вършим. Току-виж дори си се срещнала с Върховното острие Кало!

— Ще видиш сърцето, на което е кръстен островът — добави Константин, сякаш това би я примамило. — Също и Хранилището на реликвите и бъдещето, а то не може да бъде посетено от всеки, но аз съм близък с Върховния Косач Хемингуей от Световния съвет на Косачите. Обзалагам се, че той може да уреди индивидуална обиколка.

— Аз самата никога не съм влизала в Хранилището — рече Косач Кюри. — Чувала съм, че било много впечатляващо.

Косач Анастасия вдигна ръце нагоре.

— Стига! — изпъшка. — Колкото и примамливо да звучи едно пътуване до Ендура, не забравяйте, че имам тук отговорности, които не мога да загърбя просто така. Има още близо трийсет души, които съм набелязала за Прибиране. Инжектирани са с отрова, която ще ги убие след месец. Не това е начинът, по който искам да ги подложа на Прибиране.

— Не е нужно да се тревожиш за това — каза Косач Константин. — Те вече бяха подложени на Прибиране.

Бурята, разбира се, го знаеше, но Цитра бе напълно стъписана. Тя чу как Константин изрече думите, но й бе нужен момент да ги регистрира с нервната си система и чак тогава със съзнанието си. Усети как ушите й пламнаха, а гърлото й се стегна.

— Какво казахте?

— Казах, че вече бяха подложени на Прибиране. Бяха изпратени няколко други Косачи да завършат Прибиранията ти, чак до господина, когото си избрала вчера. Уверявам те, всичко мина по реда си. На семействата им бе даден имунитет. Няма изостанали задачи, които да те поставят в опасност.

Цитра понечи да каже нещо, но заекна, което бе много нетипично за нея. Гордееше се, че винаги е членоразделна и точна в изказа си, но този шок буквално я извади от равновесие. Обърна се към Косач Кюри.

— Ти знаеше ли за това?

— Не — отвърна Мария. — Но има логика, Анастасия. Когато се успокоиш и поразсъждаваш над това, ще разбереш защо е трябвало да бъде направено.

Само че Цитра бе много далеч от успокояване. Замисли се за разните хора, които бе набелязала за Прибиране. Обещала им беше, че ще имат време да приключат делата си, че ще могат сами да изберат как и къде да посрещнат края си. Думата на Косача бе всичко. Бе част от кодекса на честта, който Цитра се бе заклела да спазва. А сега всичките й обещания бяха рухнали.

— Как можахте? Кое ви дава това право?

Сега Косач Константин повиши глас. Не викаше, но звучният му тембър се извиси над негодуванието на Цитра.

— Твърде ценна си за Форума на Косачите, та да си позволим да те изгубим!

Ако тя бе зашеметена от първото му изявление, то това направо я нокаутира.

— Какво?

Косач Константин скръсти ръце на гърдите си и се усмихна, очевидно се наслаждаваше на момента.

— О, да, драга моя Косач Анастасия, ти си с много висока стойност. Искаш ли да знаеш защо? — Наведе се към нея и прошепна: — Защото разбъркваш казана.

— Как да разбирам това?

— Хайде сега. Не може да не си забелязала какъв ефект имаш върху Косачите от ръкополагането си насам. Смущаваш старата гвардия и плашиш новия ред. Караш самомнителните Косачи да застанат нащрек и да внимават. — Той се облегна на стола си. — Нищо не ме радва повече от това да видя Косачите изтръгнати от самодоволството им. Даваш ми надежда за бъдещето.

Цитра не можеше да прецени дали той е искрен, или саркастичен. Странно, мисълта, че наистина можеше да е искрен, я притесняваше повече. Мария й бе казала, че Косач Константин не е врагът, но, о, колко много искаше Цитра той да е такъв! Идеше й да се нахвърли срещу него и надменността, с която контролираше ситуацията, но знаеше, че ще е напразно. Ако възнамеряваше да запази достойнство, трябваше да поддържа хладната резервираност на „мъдрата“ Косач Анастасия. Когато се насили да уталожи мислите си, хрумна й идея.

— Значи са прибрали всички, подбрани от мен през последния месец?

— Да, вече ти го казах — отвърна Косач Константин, леко подразнен, че отново е поставен на разпит.

— Знам какво ми казахте… но ми е трудно да повярвам, че сте могли да подложите всички на Прибиране. Обзалагам се, че има още един-двама, до които не сте се добрали. Бихте ли го признали, ако случаят е такъв?

Константин я изгледа с известно подозрение.

— Накъде биеш?

— Към евентуална възможност…

За момент той не каза нищо. Косач Кюри взе да мести поглед между двама им. Накрая Константин заговори.

— Има трима още нелокализирани. Планът ни е, в мига щом ги открием, да ги подложим на Прибиране.

— Но няма да го направите — отсече Цитра. — Ще оставите мен да го извърша, както бе предвидено… а вие ще издебнете онзи, който се опита да ме убие.

— По-вероятно е Мария да е тяхната цел, не ти.

— Е, ако никой не ме нападне, тогава ще го знаете със сигурност.

Но той все още не бе убеден.

— Ще подушат капана от километър.

— Тогава трябва да бъдете по-съобразителни от тях — усмихна се Цитра. — Или искам твърде много?

Константин се смръщи и това накара Косач Кюри да се разсмее.

— Само да си видиш физиономията в този миг, Константин. Струва си дори покушение над живота ни!

Той не отговори на това, а задържа вниманието си върху Цитра.

— Дори да ги надхитрим, а ние ще го сторим, пак ще е рисковано.

Цитра отново се усмихна.

— Какъв е смисълът да се живее вечно, ако човек не може да поеме някой и друг риск?

Накрая Константин неохотно се съгласи да позволи на Цитра да се превърне в примамка за капан.

— Предполагам, че Ендура може да почака — въздъхна Косач Кюри. — А очаквах с такова нетърпение да ида там.

Ала Цитра подозираше, че тя е далеч по-въодушевена от новия план, отколкото даваше да се разбере.

Макар че това щеше да я постави в опасност, Цитра установи, че придобиването на известен контрол над ситуацията й носи така нужното облекчение.

Всъщност дори Бурята регистрира, че тя се освободи от напрежението. Тя не можеше да прозира в съзнанието на Цитра, но разчиташе езика на тялото и биологичните промени с голяма прецизност. Засичаше фалша и истината, били те изречени или не. Което означаваше, че знаеше дали Косач Константин бе искрен, или не, като твърдеше, че иска да я запази жива. Ала както винаги, когато опреше до Косачи, беше длъжна да запази мълчание.