Нийл Шустърман
Бурята (15)

14.
Тайгър и изумрудения косач

Няма голяма загадка в избора ми да установя за Белязаните региони закони и порядки, различни от тези в останалия свят. Просто разбирах нуждата от многообразие и социална иновация. Светът в голямата си част стана хомогенен. Такава е съдбата на една обединена планета. Отделните майчини езици стават вторични. Расите се преливат в приятен меланж от най-доброто от етносите с малки вариации.

Но в Белязаните региони различията са насърчавани и социалните експерименти изобилстват. Създадох седем такива — по един на всеки континент. Където бе възможно, запазих границите, дефиниращи района в Епохата на смъртните.

Особено много се гордея със социалните експерименти, провеждани във всеки от тези Белязани региони. Така например в Непал ходенето на работа е забранено. Всички граждани са свободни да се ангажират в рекреационни дейности по свой избор и получават много по-висок Гарантиран основен доход, отколкото в другите региони, така че да не се чувстват потиснати от неспособността да печелят прехраната си. В резултат това доведе до алтруистични и благотворителни начинания. Социалното положение на човек не се измерва по богатството, а по неговите състрадание и всеотдайност.

В Белязания регион Тасмания от всеки гражданин се изисква да избере биологична модификация, характеризираща стила му на живот — най-популярни са дишащите с хриле, което им дава възможност да съществуват като амфибии, и способните да летят — подобно на летящите катерици, с което популяризират летателния спорт и придвижването по въздух.

Разбира се, никой не е задължен да участва в тези експерименти — хората са свободни да живеят в Белязан регион или да го напуснат по свое желание. Увеличаването или намаляването на населението в даден Белязан регион са добри показатели, доколко са успешни уникалните за мястото закони. По този начин продължавам да усъвършенствам условията за живот на хората, като широко прилагам най-сполучливите социални програми в останалия свят.

Да си дойдем на думата за Тексас.

Това е регион, където се пробвам с добронамерена анархия. Съществуват малко закони и леки последствия от нарушаването им. Там не толкова управлявам, а по-скоро не се пречкам на пътя на хората и наблюдавам какво се случва. Резултатите са от смесен характер. Виждала съм хора да се издигат до лично съвършенство, както и други, падащи в жертва на дълбоко вкоренените си недостатъци. Тепърва ще решавам каква поука може да се извлече от този регион. Необходими са още проучвания.

Бурята

— Покажи нещо повече, щатен веселяко.

Необузданата жена Косач в яркозелено и с див поглед в очите изрита в краката Тайгър Салазар, подсече го и той се стовари тежко на тепиха. И защо изобщо го наричаха тепих, когато падането върху него бе също толкова болезнено, колкото и върху пода от тиково дърво на верандата на пентхауса, където провеждаха спаринг? Не че той възразяваше. Дори при нанити за болка, регулирани на най-ниска степен, бе започнал да се наслаждава на притока на ендорфини, който идваше с болките от тренирането. Беше дори по-хубаво от размазването. Вярно, след известно време човек започваше да се пристрастява към скачането от високи сгради, но същото важеше за ръкопашния бой, а за разлика от размазването при борбата всеки път бе различно. Единственото разнообразие при размазването бе, ако се удариш в нещо при летежа си надолу.

Той бързо отново се изправи на крака и зае бойна позиция, като нанесе достатъчно добри удари, че да ядоса Косач Ранд. Успя да я извади от равновесие и да я повали, а после се засмя, с което още повече я вбеси. Такова бе и намерението му. Избухливостта й бе нейната слабост. Макар да бе много по-добра от него в бруталното бойно изкуство Бокатор на черната вдовица, сприхавият й нрав я правеше небрежна и лесна за надхитряване. За миг помисли, че тя ще му се нахвърли. В безумието си бе способна да скубе, да дере очи и да дращи всеки участък оголена плът с нокти, които можеха да оставят бразди в камък.

Но не и днес. Днес тя контролираше буйната си природа.

— Достатъчно — каза и пристъпи назад от кръга. — Бягай под душа.

— Няма ли да ме придружиш? — подразни я Тайгър.

Тя се подсмихна.

— Някой ден току-виж съм откликнала на предложението ти и тогава в чудо ще се видиш.

— Забравяш, че съм професионален парти гост. Поназнайвам едно-друго.

Той свали мократа си от пот фланелка, разголи скулптирания си торс като визуално потвърждение и тръгна към банята.

Докато вземаше несподеления си душ, Тайгър се дивеше на завидната си ситуация. Попаднал бе на много сладка работа. Като пристигна, очакваше обичайния ангажимент. Но купон нямаше, не присъстваха други гости освен него. Бе изтекъл месец от пристигането му, а нямаше никакви признаци, че ангажиментът му ще приключи скоро — макар той да допускаше, че ако това наистина бе стажуване, рано или късно щеше да му дойде краят. Междувременно се радваше на живот в разкошен пентхаус и храна на корем. Единственото изискване към него бе да тренира.

— Трябва да те направим як за предстоящите дни, купонджийче — казваше тя. Никога не го наричаше по име, само „купонджийче“ или „веселяко“, когато беше в настроение, и „гнида“ или „кюфте“, когато не беше.

Макар никога да не му призна възрастта си, той предполагаше, че е на двайсет и пет, при това истински двайсет и пет. Възрастните, които връщаха възрастта си между двайсет и трийсет, винаги нещо ги издаваше. Изкуствената им младост бе някак повехнала. Докато изумрудената Косач Ранд очевидно преминаваше през живота за пръв път.

Честно казано, той не бе напълно убеден, че жената изобщо е Косач. Вярно, имаше пръстен, който изглеждаше истински, но никога не я видя да излиза за Прибиране, а познаваше достатъчно Косачи, та да е наясно, че имат квота за изпълняване. Нещо повече, тя никога не се срещаше с други Косачи. Не бяха ли длъжни да присъстват на някакви свои сбирки няколко пъти в годината? Наричаха ги конклави. Е, може би тази изолация бе типична за Тексас. Правилата и традициите тук бяха по-други, отколкото в останалата територия на Мериките. Неслучайно на региона бяха дали прякора Самотна звезда.

И все пак той не се канеше да гледа зъбите на харизан кон. Израснал бе в семейство, където бе меко казано обект на пренебрежение, и му идваше добре да е център на вниманието.

А сега вече бе и силен. Гъвкав. Екземпляр, достоен за завист и възхищение. Дори и нищо да не излезеше от цялата работа и изумрудената Косач Ранд да го натиреше без едно „довиждане“ и „благодаря“, можеше да се върне към бизнеса с партита, без да е пропуснал кой знае какво, а със сегашната си физика вече щеше да бъде много търсен. Без съмнение можеше да я осребри богато.

Ами ако не го натиреше, тогава какво? Щяха ли да му връчат пръстен и да го пратят да върши Прибиране? Беше ли по силите му да го прави? То се знае, на майтап се беше впускал в псевдосмъртоносни авантюри, но не го ли бе правил всеки? Споменът за най-прочутата му още го караше да се усмихва. Плувният басейн в гимназията беше източен за поддръжка и на Тайгър му хрумна блестящата идея да го напълни с холографска вода. Най-добрият гмуркач в училището застана на десетметровия трамплин и се хвърли в перфектен лебедов скок, който доведе до неумишлено размазване. Стонът, който нададе, преди да изпадне във временна смърт, беше класически. Почти си струваше трите дни отстраняване от училище и шестте уикенда общественополезен труд, наложени му от Бурята. Дори и гмуркачът, след като бе освободен няколко дни по-късно от съживителния център, призна, че шегата си я е бивало.

Ала временно умрял и окончателно мъртъв бяха съвсем различни неща. Дали носеше у себе си способността да отнеме завинаги човешки живот и да го прави всеки ден? Може би щеше да прилича на онзи веселяк, при когото бе стажувал Роуан, Косач Годар. Човекът уреждаше върховни партита. Ако това беше част от длъжностната характеристика, Тайгър все някак щеше да преглътне останалото.

То се знае, не беше съвсем сигурен, че това тук е стаж за Косач. В крайна сметка Роуан бе претърпял провал, а на Тайгър не му се вярваше да успее в начинание, оказало се непосилно за Роуан. Плюс това цялото преживяване силно бе променило приятеля му. Умствените предизвикателства, пред които се бе изправил, го бяха направили мрачен и сериозен. Тайгър не бе заплашен от умствени предизвикателства. Той до голяма степен бе изключил мозъка от функционирането си и това го устройваше. Бездруго не му беше най-силният орган.

Може пък да го тренираха за бодигард на Косач. Макар да не си представяше защо на един Косач може да му е нужен такъв. Никой не беше толкова глупав да нападне Косач, след като наказанието бе Прибиране за цялото семейство. Ако случаят се окажеше такъв, не бе сигурен дали да приеме службата. Оставаше само бъхтенето без никаква власт. Трябваше да му предложат много съблазнителни придобивки, та да се съгласи.

— Мисля, че си почти готов — заяви му изумрудената Косач Ранд по време на вечерята. Роботът й току-що им бе сервирал по един постен стек — истински, не от синтетичните. В края на краищата естественият протеин бе най-доброто за изграждане на мускули.

— Готов за пръстена си ли? — попита той. — Или имаш нещо друго предвид?

Тя му отправи енигматична усмивка, която му се стори по-привлекателна, отколкото му се щеше да признае. Не му се бе видяла такава при пристигането му, ала имаше нещо в яростния им и все пак интимен спаринг по Бокатор, който променяше отношенията им.

— Ако става дума за пръстена на Косач, няма ли изпитания, през които да премина на конклав? — попита той.

— Повярвай, купонджийче — каза тя, — ще имаш пръстена на ръката си, без да се налага да се изправяш пред конклав. Лично ти го гарантирам.

Значи все пак щеше да бъде Косач! Тайгър излапа с ентусиазъм остатъка от вечерята си. Беше едновременно главозамайващо и смразяващо да знае какво му готви съдбата.