Тук не става дума за „измъкване чрез хитрост“ или бягане от закона. Идеята е съвсем друга, уважаема госпожо. А именно, заляга се на „сития на гладния не вярва“.
Разказът все пак е писан в началото на миналия век. Много трудни години за българската държава, а именно селското население е отнесло основната тежест по „издръжката“ на държавата. Реално, по селата тогава е било — счупваш се от работа на полето и, ако ти остане нещо след плащането на данъците, може и да оживееш през студените месеци.
Това е и основната идея в разказа. Ако въпросния Станойчо успееше да си плати дължимото „ще опъва уши от глад цяла зима“. Да, Вие знаете, че по това време в българските семейства, живеещи по селата, обикновено е имало по 5–6 деца. Само че от тези деца са оставали 2–3 максимум. Защото са измирали в ранна възраст от болести и глад.
Това не е разказ за „изграждане на ценностна система“ да си плащаш дължимото, а отражение на тогавашната действителност. И изборът, който си принуден да направиш, за да оцелееш. А не да прецакаш системата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.