Читателски коментари (за „Андрешко “ от Елин Пелин)

„Когато правото се превърне в безправие, съпротивата е задължителна“. Разказът на Елин Пелин има непреходно звучене с темите си за неравенството, солидарността и малките актове на ежедневна съпротива срещу несправедливостта, облечена в репресивна власт. Авторът представя двамата герои в контраст — самодоволния, високомерен, тлъст, жесток, покварен от властта си съдия-изпълнител от големия град и младия селянин — предпазлив, находчив, оцеляващ, солидарен в бедата и колективното чувство на потиснатия народ. Съдията се себеразкрива чрез думите си, докато Андрешко играе научената с тежък опит роля на глупавия, наивен, неразбиращ селянин. Постепенно в думите му се появява пасивната, но осъзната съпротива на селянина срещу градския и държавен експлоататор и контрастът става надличностен — нахранените, образованите, чиновниците, работещи от 9 до 5, живеещи за сметка на изсмукваните, гладни, живеещи в несигурност селяни. Непреходна и за сегашния момент е темата за обвиняването на жертвата — селяните сами са си виновни, понеже пият, лъжат, не са достойни за уважение, подчовеци („говеда“); „ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата“. Разказът е писан през 1903 година, три години след първите селски бунтове през 1899–1900 година, когато се разрушава илюзията за национална солидарност. Поради падеж на изтеглените чуждестранни заеми от българския елит, селяните са отново, за пръв път след Освобождението, обложени с данък десятък. Протестите им са смазани с българската армия, стотици са убити и държавата вече открито ги използва като основен източник на приходи. Съдията-изпълнител е доволен инструмент на тази експлоатация и насилствено дисциплиниране на бедните. Но в разказа виждаме и малкия акт на съпротива и солидарност на Андрешко. Държавата, на която е останала само силата като източник на авторитет, не може да предизвика лоялност. Когато правото се превърне в безправие, съпротивата е задължителна. С гласа на Андрешко от мрака вече звучи заканата на организиращите се 99%, които не могат да бъдат вече излъгани от държавата, дори и тя да претендира да е национална, наша си, българска. Този глас от мрака ще се надига с женските и войнишките бунтове през 1918, със земеделската власт на Стамболийски 1919–1923, със Септемврийското въстание, с незаконно спряната общинска власт на комуните, със Съпротивата през Втората световна война. Калта и мракът ще се махнат и никой няма да гладува, за да си плати данъците. Съдията-изпълнител ще стане безсмислена професия. И после пак всичко това ще се върне.