Нийл Шустърман
Косачи (9)

8.
Въпрос на избор

Косачите трябва да имат ясна преценка за смъртта и все пак съществуват отговори, които ни убягват.

Жената, която прибрах днес, ми зададе невероятен въпрос.

— Къде ще отида сега? — попита ме.

— Разбери — залових се да обясня спокойно, — че твоите спомени и записи от живота ти вече са архивирани в Бурята, така че няма да се изгубят. Тялото ти ще бъде върнато на Земята по начин, определен от близките ти.

— Да, всичко това ми е известно — каза тя. — Но какво ще стане с мен?

Въпросът ме озадачи.

— Както вече споменах, конструкцията на спомените ти ще продължи да съществува в Бурята. Любимите ти хора ще могат да разговарят с нея, а конструкцията ще отговаря.

— Да — промълви тя леко развълнувана — но какво ще стане с мен?

В този момент пристъпих към Прибирането. Чак след като си отиде, признах:

— Не знам.

Из официалния дневник на Почитаемата Косач Кюри

— Днес ще извърша Прибирането сам — съобщи Косач Фарадей на Роуан и Цитра в един февруарски ден през втория месец на обучението им. — Докато отсъствам, имам задача за всеки от вас. — Той отведе Цитра в оръжейното помещение. — Ти, Цитра, ще лъснеш всяко от хладните ми оръжия.

Всекидневно влизаше в стаята за уроците, но никога не беше оставала сама, в уединение с инструментите на смъртта — преживяването бе напълно различно.

Косачът отиде до стената с хладните оръжия, където имаше всичко — от мечове до сгъваеми ножове.

— Някои са почти чисти, други доста зацапани. Ти ще решиш от каква грижа се нуждае всеки предмет.

Цитра го наблюдаваше как мести поглед от едно оръжие към друго, как задържа очи достатъчно дълго, вероятно за да извика спомените си.

— Всичките ли сте използвали? — попита тя.

— Само около половината… освен това само за по едно Прибиране. — Той се протегна и взе рапира от четвъртата стена — тази с по-старите на вид оръжия. Изглеждаше така, както вероятно са изглеждали тези на Тримата мускетари. — Като по-млад значително залагах на драмата. Отидох да прибера човек, който се занимаваше с фехтовка. Предизвиках го на дуел.

— И спечелихте?

— Не. Изгубих. Два пъти. Първия път ме прониза във врата, а на втория сряза феморалната ми артерия… беше много добър. Победите му осигуриха време, но той беше избран за Прибирането и не можех да се откажа. Някои Косачи са склонни да размислят, но това води до компромиси и е в полза на по-убедителните. Аз съм твърд в решенията си.

— На четвъртия тур го пронизах в сърцето с върха на шпагата си. С последния си дъх успя да ми благодари, че съм му позволил да умре в схватка. През всичките ми години като косач това е единственият път, когато съм получил благодарност за онова, което върша.

Косач Фарадей въздъхна и върна рапирата на мястото й, а Цитра осъзна, че това е почетно място.

— След като имате всичките тези оръжия, защо взехте тъкмо нашия нож, когато дойдохте да приберете съседката ни? — не се сдържа Цитра.

Косачът се ухили.

— За да изпитам реакцията ти.

— Изхвърлих го — заяви тя.

— И аз така подозирах — отговори той. — Но тези тук ще ги лъснеш.

После я остави сама.

Щом Косачът си тръгна, Цитра огледа оръжията. Не изпитваше извратено любопитство, но все пак й се искаше да узнае кои от тях бяха употребявани и как. Струваше й се, че благородните оръжия трябва да имат история, която да се предава нататък, и ако не на Роуан и нея, то тогава на кого?

Момичето откачи един ятаган от стената. Тежко чудовище, което можеше да разсече човек с един-единствен замах. Дали Косач Фарадей го беше използвал, за да обезглави някого? В известен смисъл беше в стила му: бързо, безболезнено, ефикасно. Цитра бавно вдигна ятагана във въздуха и се зачуди дали би имала силата да обезглави някого.

Майчице, в какво се превръщам?

Остави оръжието на масата, взе парцала и започна да го чисти, а след като приключи, посегна към следващия предмет, а после и към по-следващия, но през цялото време се опитваше да не поглежда към отражението си в лъщящите остриета.

 

 

Задачата на Роуан не беше толкова емоционална, но беше още по-обезпокоителна.

— Днес ти ще се заемеш с подготовката на следващото Прибиране — съобщи Косач Фарадей, а после му връчи списък с параметри, на които трябваше да отговаря новият субект. — Цялата информация, която ще ти е нужна, е в Бурята и ако си достатъчно умен, ще я откриеш. — След това се отправи към Прибирането за деня.

Роуан едва не допусна грешката да зададе списъка с параметри на Бурята и да поиска посочване на субект — все пак се сети, че на Косачите е строго забранено да търсят помощ оттам. Имаха пълен достъп до цялата мощ на облачната информация, но не можеха да ползват алгоритмите на „съзнанието“. Косач Фарадей им беше разказал за друг Косач, който се опитал да го направи. Още в същия миг до Свещеното острие бил изпратен доклад от името на Бурята и провинилият се бил „сурово наказан“.

— Какво е наказанието за Косач? — беше попитал Роуан.

— Да изпита смъртта дванайсет пъти подред пред комисия от Косачи и всеки път да бъде съживяван. След дванайсетото съживяване беше подложен на пробация в продължение на година.

Роуан предположи, че комисията от Косачи е проявила голяма изобретателност в методите си на наказание. Предположи, че да умреш дванайсет пъти подред от ръката на Косачи, е много по-лошо от това да се размажеш.

Започна да въвежда параметрите на търсене. Беше инструктиран да не го ограничава само до техния град, а да се разпростре в цяла Средмерика — огромна площ в средата на континента. След това стесни търсенето до градове с население под десет хиляди души, намиращи се на брега на реки. Накрая — до къщи или апартаменти, разположени на не повече от трийсет метра от брега на реката. После се разрови за хора на двайсет години и повече, които живеят в съответните домове.

Резултатът включваше четиридесет хиляди души.

Беше стигнал до него за пет минути. Нямаше да изпълни лесно следващите няколко изисквания.

Субектът трябва да е добър плувец.

Сдоби се със списък на всяка гимназия или университет във всеки речен град и направи кръстосана проверка на всички, участвали в отбори по плуване през последните двайсет години, или такива, които са се записали в триатлон. Около осемстотин души.

Субектът трябва да обича кучета.

Посредством кода за достъп на Косач Фарадей Роуан откри списък на всички публикации и блогове, свързани с кучета. Влезе в базите данни на магазините за домашни любимци и направи списък на клиентите, които редовно са купували храна за кучета през последните няколко години. Това сведе броят на имената до сто и дванайсет.

Субектът трябва да е проявил героизъм в сфера, която не е свързана с професионалната му квалификация.

Роуан проведе старателно търсене по думите „герой“, „смелост“ и „спасяване“ сред всичките сто и дванайсет имена. Помисли си, че ще е истински късмет да се появи дори едно-единствено име… но за негова изненада останаха четирима души, които са постъпили героично в определен момент от живота си.

Щракна върху всяко от имената и се появиха четири снимки. На мига съжали, тъй като щом имената се сдобиха с лица, те се превърнаха в хора, вместо в параметри.

Мъж с кръгло лице и завладяваща усмивка.

Жена, която може би беше нечия майка.

Тип с твърде рошава коса.

Мъж, който като че ли не се беше бръснал от три дни.

Четирима души. А Роуан трябваше да реши кой от тях ще умре утре.

Веднага усети, че клони към небръснатия тип, но осъзна, че допуска пристрастие. Човек не бива да бъде дискриминиран само защото не се е избръснал, преди да се снима. Дали изключваше жената само защото е жена?

Добре, тогава оставаше усмихнатият мъж. Сега пък Роуан реши, че избира най-приятния на вид.

Момчето реши да научи повече за всеки от тях, като използва кода за достъп на Косач Фарадей, така че да открие лична информация, до която иначе нямаше как да се добере. Все пак ставаше въпрос за човешки живот — не беше ли редно да прибегне до всички необходими средства, за да вземе справедливо решение?

Този беше влязъл в горяща сграда на младини, за да спаси член на семейството си. Онзи пък има три малки деца. Другият, от своя страна, е доброволец в приют за животни. Но пък братът на този е бил избран за Прибирането преди няколко години…

Роуан си мислеше, че всеки факт би могъл да му е от полза, но колкото повече узнаваше за всеки от тях, толкова по-трудно ставаше решението. Продължи да рови в живота им и затъваше във все по-голямо и по-дълбоко отчаяние, ала в този момент входната врата се отвори и влезе Косач Фарадей. Навън беше тъмно. Кога се беше спуснала нощта?

Косачът изглеждаше уморен, а робата му беше изпръскана с кръв.

— Днес Прибирането беше… по-проблемно, отколкото очаквах — сподели той.

Цитра излезе от оръжейното помещение.

— Всички хладни оръжия са лъснати до блясък — обяви тя.

Фарадей кимна одобрително към нея. После се извърна към Роуан, който все още беше на компютъра.

— И кой е следващият за Прибирането?

— Аз… ъъъ… стесних търсенето до четирима.

— И? — отвърна Косачът.

— Всичките отговарят на профила.

— И? — повтори Косачът.

— Ами, този тъкмо се е оженил, а другият пък си е купил къща…

— Избери един — настоя Косачът.

— … а онзи е получил хуманитарна награда миналата година…

— ИЗБЕРИ ЕДИН! — кресна Косачът с такава ярост, каквато Роуан не беше очаквал от него. Стените буквално се разтресоха. Момчето си мислеше, че може и да му се размине, както се случи с жената и хапчето цианид. Но не — днешният тест беше напълно различен. Роуан погледна към Цитра, която стоеше до вратата на оръжейното помещение, застинала като случаен свидетел на инцидент. Наистина беше сам в ужасното си решение.

Роуан погледна екрана, направи гримаса и посочи мъжа с рошавата коса.

— Този — каза Роуан. — Приберете него.

Роуан затвори очи. Току-що беше осъдил човек на смърт само заради лошата му прическа в конкретния ден.

Тогава почувства стабилната длан на Косача на рамото си. Помисли, че ще получи порицание, но вместо това Косачът отрони:

— Браво.

Роуан отвори очи.

— Благодаря, сър.

— Ако това не е било най-трудното нещо, което си правил през целия си живот, бих се притеснил.

— Някога става ли по-лесно? — попита Роуан.

— Определено се надявам да не е така — отговори Косачът.

 

 

Следващия следобед Брадфорд Зилър се прибра от работа и завари в дневната си Косач. Щом влезе, Косачът се изправи. Инстинктът му подсказа да се обърне и да избяга, но тийнейджър със зелена гривна, който беше застанал встрани, затвори вратата след него.

С нарастващ ужас Брадфорд зачака Косачът да заговори, но той само кимна към момчето, което прочисти гърлото си и изрече:

— Господин Зилър, избран сте за Прибирането.

— Кажи му и останалото, Роуан — подкани го търпеливо Косачът.

— Работата е там… че тъкмо аз ви избрах за Прибирането.

Брадфорд местеше поглед между двамата с внезапно видимо облекчение, тъй като това очевидно беше шега.

— Добре, кои сте вие, по дяволите? Кой организира това?

Тогава Косачът вдигна ръка и показа пръстена си. А куражът на Брадфорд отново се изпари като след второто спускане на влакче на ужасите. Не беше шега… беше съвсем истинско.

— Младежът е един от моите стажанти — обясни Косачът.

— Съжалявам — обади се момчето. — Не беше лично. Просто отговаряте на определен профил. Едно време, в Епохата на смъртните, много хора са губили живота си в опит да избавят някого. Голяма част от тях са скачали в буйни реки, за да спасят домашния си любимец. Повечето са били добри плувци, но това няма значение в бурни води.

Кучетата! Помисли си Брадфорд. Точно така, кучетата!

— Не можете да ме нараните! — заяви той. — Ако го направите, кучетата ми ще ви разкъсат.

Но къде бяха те?

Тогава от спалнята му се появи момиче със същата зелена гривна като на момчето.

— Упоих ги и трите — съобщи тя. — Ще се оправят, но няма да безпокоят никого.

По ръката й имаше кръв. Не на някое от кучетата, а нейна. Бяха я ухапали. Браво на тях.

— Не е лично — повтори момчето. — Съжалявам.

— Едно извинение е достатъчно — обърна се Косачът към момчето. — Особено когато е искрено.

Брадфорд се изсмя, макар вече да знаеше, че всичко е съвсем истинско. Просто му се стори някак забавно. Коленете му омекнаха и той се отпусна на канапето, а смехът му беше заместен от негодувание. Как беше възможно това да е честно? Как можеше да е честно?

В този момент момчето коленичи пред него и щом Брадфорд се извърна, срещна погледа му. Сякаш пред него стоеше много по-стара душа.

— Чуйте ме, господин Зилър, — заговори момчето. — Знам, че сте спасили сестра си от горяща сграда, когато сте били на моята възраст. Знам колко усилия сте положили, за да спасите брака си. Също така мислите, че дъщеря ви не ви обича, но това не е истина.

Брадфорд го изгледа недоверчиво.

— Откъде знаеш всичко това?

Момчето стисна устни.

— Наше задължение е да знаем. Прибирането ви няма да промени нищо. Водили сте добър живот. Косач Фарадей е тук, за да му сложи край.

Зилър взе да се моли за телефонно обаждане, пазареше се за още един ден, но, разбира се, нищо от това не беше възможно. Казаха му, че може да напише бележка, но той така и не намери сили да потърси пособия за писане.

— Знам как се чувствате — промълви момчето.

— Как ще го направите? — попита накрая той.

Косачът отговори:

— Избрах за теб традиционно удавяне. Ще те отведем до реката. Ще те потопя, докато животът те напусне.

Брадфорд стисна очи.

— Чувал съм, че удавянето е неприятен начин да си отидеш.

— Мога ли да му дам малко от същото, което дадох на кучетата? — попита момичето. — Поне ще бъде в безсъзнание.

Косачът помисли и кимна.

— Ако пожелаете, ще ви спестим страданията.

Но Брадфорд поклати глава, осъзнал, че иска да изживее всяка секунда, която му остава.

— Не, искам да бъда в съзнание.

Щом удавянето щеше да е последното му преживяване, то нека поне го оползотвореше докрай. Чувстваше как сърцето му ускорява ритъм, тялото му потрепва от прилива на адреналин. Боеше се, но това означаваше, че още е жив.

— Хайде тогава — рече благо Косачът. — Нека идем заедно до реката.

 

 

Цитра остана силно възхитена от начина, по който се справи Роуан. Макар да започна разговора с човека леко разтреперан, бързо се окопити. Хвана юздите на страха на мъжа и го успокои. Цитра силно се надяваше, когато дойде нейният ред да направи избор, да може да запази самообладанието си така, както го беше постигнал Роуан. Задачата й днес се изчерпваше с упояването на няколко кучета. Разбира се, беше ухапана, но нищо особено. Опита се да убеди Фарадей да заведат кучетата в приют, ала той не се съгласи. Все пак й позволи да се обади в приюта да приберат животните. Също и на патолога да дойде за човека. Косачът предложи да я заведе в болница за експресно лекуване на ухапванията по ръката, но тя отказа. Собствените й нанити щяха да я изцерят до сутринта, а и имаше нещо завладяващо в дискомфорта, който изпитваше. Длъжна беше да понесе малко болка заради онзи мъж.

— Това беше впечатляващо — призна тя пред Роуан по дългия път към дома.

— Да, преди да повърна на брега на реката.

— Все пак се случи чак след Прибирането — отбеляза Цитра. — Даде на онзи човек сила да се изправи пред смъртта.

Роуан сви рамене.

— Вероятно.

Скромността му се стори на Цитра едновременно влудяваща и достойна за възхищение.