Нийл Шустърман
Косачи (7)

6.
Елегия от Косачи

Заповедите на Косача

1) Ти ще елиминираш.

2) Ти ще елиминираш безпристрастно, без проява на фанатизъм или злоба.

3) Ти ще гарантираш имунитет на любимите хора на онези, които приемат появата ти, и на всеки, когото сметнеш за значим.

4) Ти ще елиминираш любимите хора на онези, които се съпротивляват.

5) Ти ще служиш на човечеството до края на дните си и за това, като отплата, твоето семейство ще получи имунитет, докато си жив.

6) Ти трябва да имаш примерен живот на думи и дела и да водиш дневник за всеки изминал ден.

7) Ти не бива да елиминираш друг Косач освен себе си.

8) Ти не бива да милееш за земни блага, а да пазиш робите, пръстена и дневника си.

9) Ти не бива да имаш брачен партньор или потомство.

10) Ти не бива да спазваш други закони освен тези.

 

Веднъж годишно размишлявам над заповедите. В действителност размишлявам над тях ежедневно, но веднъж годишно ги използвам като духовна храна. В простотата им се крие гениалност. Преди Бурята правителствата са имали конституция и дебели томове със закони… и въпреки това дори и тогава около тях винаги са се вихрили дебати, спорове и манипулации. Водили са се войни заради различно интерпретиране на една и съща доктрина.

Когато бях доста по-наивна, мислех, че простотата в заповедите към Косача ги прави невъзможни за анализиране. Откъдето и да ги погледнеш, винаги изглеждат еднакви. След много години изпитах едновременно изумление и ужас от това колко променливи и разтегливи могат да бъдат. Нещата, които ние, Косачите, можем да оправдаем. Нещата, които можем да извиним.

По времето, когато започнах, все още имаше няколко Косачи, съвременници на съставянето на заповедите. Сега не е останал никой от тях, всички са се съобразили със заповед номер седем. Ще ми се да бях попитала откъде се е взело това правило. По каква причина е възникнал всеки от законите? Как са избрали начина на изразяване? Имало ли е и други възможности, преди тези десет окончателно да бъдат въведени?

И какъв е смисълът на номер десет?

От всички заповеди номер десет дава най-голямо поле за размисъл. Да поставиш своя закон пред всички останали е фундаментална рецепта за бедствие.

Из официалния дневник на Почитаемата Косач Кюри

Полетът беше навреме. Както обикновено. Макар метеорологичните условия да не можеха да бъдат контролирани напълно, отклоняването им от летищата и летателните трасета беше лесно. Повечето авиокомпании осигуряваха точност до 99,9 процента по разписанието.

Самолетът беше пълен, но щедрото пространство около седалките при съвременното въздухоплаване предотвратяваше усещането за претъпканост. Напоследък летенето беше също толкова удобно, колкото и седенето в собствената ти дневна в допълнение с живо представление. Струнни квартети и вокални изпълнители кръстосваха небето в салони, пълни с доволни пасажери. Въздушният транспорт вече беше далеч по-цивилизован, отколкото по времето на Епохата на смъртните. Достигането на определена точка беше станало изключително приятно. Въпреки това пасажерите на „Биг Скай“ от полет 922 бяха на път към дестинация, различна от планираната.

Бизнесменът се беше настанил удобно на място 15C — до пътеката. Винаги настояваше да седи на там, не от суеверие, а по-скоро по навик. В случай че не получеше мястото, ставаше свадлив и се дразнеше от всичко наоколо. Компанията, която управляваше — специализирана в развитието на технологията на хибернация, някой ден щеше да е в състояние да направи продължителността и на най-дългото пътуване да изглежда като няколко минути, но засега го устройваше и „Биг Скай“, стига да получеше място 15C.

Хората все още се качваха и се настаняваха по седалките. Бизнесменът оглеждаше пасажерите, минаващи по пътеката, неособено заинтригувано — вълнуваше го единствено да не ударят рамото му с чантите или куфарите си.

— Заминавате или се прибирате у дома? — попита го жената, седнала до него на място 15A. Нямаше място 15B — концепцията за седалка B, свряна между двама други пасажери, много отдавна беше останала в историята, заедно с други неприятни неща като болестите и правителствата.

— Заминавам — отговори й той. — А вие?

— Отивам си у дома — каза тя и въздъхна тежко, но все пак с облекчение.

Пет минути преди излитането оживление в предната част на самолета привлече вниманието му. Беше се качил Косач, който разговаряше с една стюардеса. Когато Косач искаше да пътува, всяко от местата беше на негово разположение. Косачът можеше да измести пасажер от седалката му, да го накара да се премести другаде или дори да пътува с друг полет. Доста по-обезпокоителни обаче бяха разказите за Косачи, които избират за Прибирането човека, на чието място са решили да се настанят.

Бизнесменът можеше само да се надява, че точно този Косач не е набелязал място 15C.

Робата на Косача беше необичайна. Кралскосиня, обсипана с бляскави скъпоценни камъни, които приличаха на диаманти. Доста ексцентрично за Косач. Бизнесменът не знаеше как да тълкува това. Изглеждаше на възраст малко под четиридесет, но външността не означаваше нищо. Никой вече не изглеждаше на действителната си възраст — Косачът можеше да е както на трийсет и няколко, така и на двеста трийсет и няколко. Косата му беше тъмна и добре подстригана. Погледът — остър и агресивен. Бизнесменът се опита да отклони очи, докато Косачът оглеждаше салона откъм пътеката.

Още трима Косачи се появиха след първия. Те бяха по-млади — вероятно малко над двайсетгодишни. Техните роби, всяка в различен ярък цвят, също бяха украсени със скъпоценни камъни. Имаше тъмнокоса жена с ябълковозелени одежди, обсипани с изумруди, мъж в оранжево, подчертано с рубини, и още един в жълто със златисти цитрини.

Какво беше общото наименование на група Косачи? Не беше ли „елегия“? Странно е да има отделна дума за нещо толкова рядко срещано. Според опита му Косачите винаги се движеха поотделно, никога не пътуваха заедно. Стюардесата посрещна елегията от Косачи, а след това, в секундата, в която я отминаха, се обърна и побягна от самолета.

Спасява се, помисли си бизнесменът, но после мисълта му се стори невероятна. Сигурно бързаше към служителя при гейта, за да го уведоми, че е качила повече пътници. Това е всичко. Не беше възможно да се е паникьосала — стюардесите преминаваха през специално обучение, за да не изпадат в паника. В този момент обаче другата стюардеса затвори вратата, а изражението й излъчваше пълна увереност.

Пасажерите започнаха да си бъбрят. Мърмореха. Някои се смееха нервно.

След това главният Косач се обърна към пътниците:

— Моля за вниманието ви — заговори той с пораждаща безпокойство усмивка. — Със съжаление ви съобщавам, че целият полет е избран за Прибирането.

Бизнесменът го чу, но мозъкът му упорстваше, че вероятно се е объркал. Или пък беше хумор, типичен за Косачите, ако подобно нещо изобщо съществуваше. Целият, полет е бил избран за Прибирането. Не беше възможно. Не беше допустимо. Нали?

В продължение на няколко минути пасажерите осмисляха чутото. После се разнесоха въздишки, стонове, плач и накрая неконтролируемо хлипане. Нещастието можеше да се сравни с отказването на двигател по време на полет, както се беше случвало навремето, в дните на смъртните, при инцидентна повреда на техниката.

Бизнесменът имаше бърза мисъл и мигновено стигаше до решение в момент на криза. Знаеше какво трябва да направи. Вероятно и другите си мислеха същото, но той пръв премина към действие. Скочи от мястото си и хукна по пътеката към задната част на самолета. Други го последваха, но той стигна до задната врата преди тях. Огледа мигновено механизма й, дръпна червената й ръчка и я отвори в ярката слънчева сутрин.

Скок от такава височина до пистата можеше да му причини някоя счупена кост или изкълчен глезен, но нанитите в кръвоносната му система бързо щяха да отделят опиати, които да притъпят болката. Щеше да е в състояние да избяга, независимо от каквато и да е травма. Преди да е успял да се хвърли, чу Косачът да казва:

— Предлагам всички да се върнете по местата си, ако цените живота на обичаните от вас хора.

Беше обичайна процедура Косачите да прибират близките на онези, които оказват съпротива или бягат от Прибирането. Елиминирането на цели семейства беше сериозен повод за преосмисляне на действията. Но все пак ставаше дума за самолет — как щяха да узнаят кой точно е той, ако скочеше и избягаше?

Сякаш прочел мислите му, главният Косач добави:

— Разполагаме с данни за този самолет. Знаем имената на всички на борда. Включително и на стюардесата, която прояви страх да остане на поста си и си тръгна. Цялото й семейство ще плати цената, наред с нея.

Бизнесменът падна на колене и отпусна глава в дланите си. Мъжът зад него го избута и все пак скочи.

Тупна на земята и побягна, по-разтревожен за случващото се в момента, отколкото от онова, което предстоеше утре. Вероятно нямаше семейство, за което да го е грижа, или предпочиташе и те да го придружат в неизвестното. Но бизнесменът не можеше да понесе мисълта, че съпругата и децата му ще бъдат прибрани заради него.

Прибирането е необходимо, каза си той. Всеки го знае и всеки е съгласен, че е жизнено необходимо. Кой беше той, че да спори? Струваше му се ужасно само сега, когато седеше в един от студените столове на смъртта.

Главният Косач вдигна ръка и посочи към него. Ноктите на пръстите му изглеждаха малко по-дълги, отколкото е редно.

— Ти — отсече той, — дръзкият. Ела тук.

Останалите се отдръпнаха от пътеката и бизнесменът пристъпи напред. Дори не усещаше краката си. Сякаш Косачът го дърпаше напред с невидимо въже. Толкова властно беше присъствието му.

— Трябва да приберем първо него — заяви русият грубоват Косач в яркооранжевата роба и вдигна нещо, което приличаше на огнехвъргачка. — Прибери първо него за назидание на другите.

Но главният Косач поклати глава.

— Преди всичко прибери това. Няма да си играем с огън на борда на самолет. Второ, назиданието предполага, че ще остане някой, който ще извлече поука. Безсмислено е, след като няма да оцелее човек, на когото примерът да послужи.

Онзи свали оръжието си и смирено сведе глава. Останалите двама Косачи нищо не казаха.

— Твърде бързо напусна мястото си — обърна се главният Косач към бизнесмена. — Очевидно си на алфа позицията в самолета. Като такъв, ще те помоля да посочиш реда на Прибирането на тези добри хора. Може да избереш да бъдеш последен, но преди това трябва да определиш поредността на останалите.

— Аз… аз…

— Хайде, не бъди колеблив. Доста решително хукна към опашката на самолета. Призови същата воля, за да понесеш този момент.

Очевидно Косачът се забавляваше. Не беше редно — това беше едно от основните правила на Форума на Косачите. В съзнанието му се оформи мисълта Трябва да подам оплакване. Но осъзна, че ще е доста трудно да го направи, когато е мъртъв.

Огледа ужасените хора наоколо — сега бяха ужасени от него. Сега и той беше техен враг.

— Чакаме — напомни жената със зелената роба, нетърпелива да започват.

— Как? — попита мъжът, като се опитваше да наложи контрол върху дишането си. — Как ще извършите Прибирането?

Главният Косач отмести една от плохите на робата си и разкри цял арсенал спретнато подредени оръжия. Ножове с най-различни размери. Огнестрелни. Други предмети, които бизнесменът дори не разпозна.

— Ще избираме метода според настроението си. Без запалителни устройства, то се знае. Сега, моля, започни да посочваш, за да пристъпим към действие.

Жената сви длан около дръжката на мачете и отметна косата си със свободната си ръка. Тя наистина ли облиза устните си? Предстоящата сцена нямаше да има нищо общо с Прибирането — щеше да бъде кървава баня и бизнесменът не желаеше да участва по какъвто и да е начин в нея. Да, съдбата му беше предопределена и нищо не можеше да я промени. А това означаваше, че не е нужно да играе извратената игра на Косача. Изведнъж усети, че побеждава страха и се изправи, така че да изравни поглед с тъмните очи на Косача в същия нюанс на синьото като робата му.

— Не, няма да избирам и няма да ви доставя удоволствието да гледате как се гърча. — След това се обърна към останалите пасажери. — Съветвам всеки от вас сам да сложи край на живота си, преди Косачите да ви пипнат. Изпитват твърде голямо удоволствие. Не заслужават ранга си, нито честта да ви подложат на Прибирането.

Главният Косач го изгледа остро, но само за миг. След това се обърна към придружителите си.

— Започвайте! — заповяда. Другите извадиха оръжия и се впуснаха в чудовищното Прибиране. — Аз съм вашият край — заяви главният Косач на висок глас пред умиращите. — Аз съм последната дума в пълноценно изживените ви животи. Благодарете. И нека това е сбогуването ви.

Главният Косач извади ножа си, но бизнесменът беше готов. В мига, в който острието проблесна, той се хвърли към него — последното доказателство за волята му бе да направи смъртта свой собствен избор вместо на Косача. Отхвърли ако не метода на Косача, то безумието му.