Нийл Шустърман
Косачи (41)

40.
Ръкоположените

С горчиво-сладка радост наблюдавам връчването на пръстени на младшите Косачи на всеки конклав. Радост, защото те са нашата надежда и в сърцата им все още гори идеализмът на първите Косачи. Но е горчиво-сладка, защото знам, че един ден ще се уморят и претоварят и сами ще отнемат живота си, както накрая са направили всички онези първи Косачи.

Въпреки това при всяко връчване на пръстен на нови Косачи отново изпитвам радост, защото си позволявам, макар и в едва няколко бляскави мига, да вярвам, че всички ние ще изберем да живеем вечно.

Из официалния дневник на Почитаемата Косач Кюри

— Здравей, Цитра. Радвам се да те видя.

— Здравей, Роуан.

— Може ли кандидатите да се въздържат от приказки помежду си пред целия конклав, моля — намеси се Ксенократ.

Шепненето и бърборенето на събралите се Косачи замлъкна, секунда преди Цитра и Роуан да се изправят пред тях. Никога в тази зала не беше настъпвала пълна тишина. Роуан леко се усмихна — не защото му беше весело, а от удовлетворение. Двамата, рамо до рамо, притежаваха невероятна енергия, която можеше да накара триста Косачи да замълчат. Каквото и да се случеше днес, Роуан имаше този момент.

Цитра успя да запази фасада на стоицизъм, не позволи на адреналина в кръвоносната й система да се отрази на изражението й.

— Бижутерийната комисия проучи стажа ви — каза им Косач Мандела, макар думите му да бяха предназначени по-скоро за целия конклав. — Прегледахме представянето ви на всичките три изпитания — на първото и двамата се провалихте, но и в двата случая съвсем безобидно. Очевидно инстинктът ви е подсказал да се защитите взаимно. Но трябва да защитаваме най-вече Форума на Косачите. На всяка цена.

— Точно така! — провикна се някой от дъното.

— Решението на комисията не беше взето с лека ръка — продължи Косач Мандела. — Знайте, че оценихме всеки от двамата възможно най-честно. — След това извиси глас още по-силно. — Кандидати за титлата Косач, ще приемете ли решението на Бижутерийната комисия на Средмерика? — попита, сякаш имаха възможност да не го приемат.

— Да, Ваша чест — отговори Цитра.

— Аз също, Ваша чест — каза Роуан.

— Тогава нека се знае — продължи Косач Мандела, — че сега и завинаги… Цитра Теранова ще носи пръстена на Косач и ще понася бремето, съпътстващо пръстена.

Залата избухна в радостни възгласи. Не само от очевидните симпатизанти, а и от всички останали. Дори онези, които подкрепяха Роуан, одобриха решението на комисията, а и в крайна сметка каква подкрепа имаше Роуан във Форума на Косачите? Онези, които се възхищаваха на Годар, презираха Роуан, а всеки, който изпитваше известни съмнения в полза на Роуан, вече клонеше към Цитра. Чак сега стана ясно, че Цитра е ръкоположена от мига, в който Годар и учениците му бяха изпепелени в пожара.

— Поздравления, Цитра — рече Роуан сред многолюдното одобрително бучене. — Знаех, че ще успееш.

Тя осъзна, че дори не е в състояние да му отговори, дори не можеше да го погледне.

Косач Мандела се обърна към нея:

— Избра ли името на своя патрон?

— Да, Ваша чест.

— Тогава вземи пръстена, който ти давам, сложи го на пръста си и обяви пред Форума на Косачите в Средмерика и пред света… коя… си… ти… сега.

Цитра Взе пръстена, но ръцете й така трепереха, че едва не го изпусна. Беше й точно по мярка. Тежеше на пръста й, а златният обков беше студен, но бързо пое от горещината на тялото й. Тя вдигна ръката си, както беше виждала да правят ръкоположените кандидати.

— Избирам да бъда позната като Косач Анастасия — обяви тя. — Като най-малкия член на фамилия Романови.

Присъстващите Косачи се извърнаха един към друг и започнаха да коментират избора й.

— Госпожице Теранова — обади се Свещеното острие Ксенократ, видимо недоволен. — Не бих казал, че изборът ви е особено подходящ. Царете в Русия са били известни по-скоро с разточителство, отколкото с принос към цивилизацията, а Анастасия Романова не е направила нищо съществено в краткия си живот.

— Тъкмо затова избрах нея, Ваша Светлост — отвърна Цитра, без да отмества поглед от неговия. — Тя е била продукт на корумпирана система и точно по тази причина й е било отнето правото да живее. Почти същото се случи и с мен.

Ксенократ настръхна на мига. Цитра продължи:

— Ако беше останала жива, кой знае какво можеше да постигне. Може би щеше да промени света и да изчисти фамилното име. Аз избрах да бъда Косач Анастасия. Заклевам се да се превърна в тази възможна промяна.

Свещеното острие продължи да я гледа в очите и запази мълчание. Тогава един Косач се изправи и започна да аплодира. Косач Кюри. След това към нея се присъедини още един и още един и скоро целият Форум на Косачите се изправи на крака в овации към новоръкоположената Косач Анастасия.

 

 

Роуан знаеше, че са взели правилното решение. А когато чу Цитра да защитава името на историческия си патрон, й се възхити повече от всякога. Ако вече не стоеше изправен, щеше да скочи на крака и също да се присъедини към овациите.

След като похвалите утихнаха и Косачите седнаха по местата си, Косач Мандела се обърна към Цитра.

— Знаеш какво трябва да направиш.

— Да, Ваша чест.

— Какъв метод избираш?

— Хладно оръжие — отговори тя. — Толкова много от изпитанията ми бяха свързани с хладно оръжие, няма защо това да се различава.

И разбира се, поднос с ножове вече беше подготвен на скрито място. Донесе го младши Косач, ръкоположен едва на Конклава на жътвата.

Роуан погледна внимателно Цитра, но тя не отвърна на погледа му. Огледа подноса с ножовете и накрая се спря на страховито на вид острие с раздвоен връх.

— Вчера използвах този, за да убия брат си — каза Цитра. — Заклех се никога повече да не го докосна, но ето че ще го направя.

— Как е той? — попита Роуан. Най-сетне Цитра го погледна. В очите й се четеше страх, но също и решителност. Добре, помисли си Роуан. Нека е решителна в този момент. Ще бъде по-бързо.

— Във възстановителен център е — рече тя. — Поръчал си е мелба с горещ фъдж, щом се събудил.

— Късметлия — отвърна Роуан и погледна към грандиозната елегия от Косачи. В този момент не бяха толкова конклав, колкото публика. — Очакват шоуто — продължи той. — Ще им го осигурим ли?

Цитра кимна леко.

И в момент на пълна искреност и сърдечност Роуан заяви:

— За мен ще е чест точно ти да ме избереш за Прибирането, Косач Анастасия.

Тогава Роуан пое последен дъх и се подготви да почувства острието й. Но тя все още не беше готова да замахне. Вместо това погледна към пръстена на другата си ръка.

— Това — процеди тя — е задето ми счупи врата.

После отметна юмрук назад и го удари с такава сила в лицето, че едва не го повали. Чу се колективно ахване — не бяха очаквали точно това.

Роуан вдигна длан и напипа кръвта, която шуртеше от огромен прорез на бузата му, оставен от пръстена.

Цитра най-сетне взе ножа и се подготви за Прибирането… но точно когато се канеше да го забие в гръдния му кош, някой нададе вик от подиума зад нея:

— СПРИ!

Беше парламентаристът. Вдигна нагоре собствения си пръстен. Светеше в червено. Този на Цитра също. Роуан се огледа наоколо и видя, че пръстените на всички косачи в радиус от десет метра излъчват същото предупредително сияние.

— Той не може да бъде подложен на Прибирането — обяви парламентаристът. — Има имунитет.

В залата се надигна гневен ропот. Роуан погледна пръстена на Цитра, покрит с кръвта му. Беше прехвърлила неговото ДНК в базата данни за имунитет много по ефективно, отколкото ако сам беше целунал пръстена.

— Ти си гениална, Цитра. Знаеш го, нали?

— За теб съм Почитаемата Косач Анастасия — заяви тя. — Освен това нямам представа за какво говориш. Беше инцидент. — Но блясъка в очите й подсказваше, че е тъкмо обратното.

— Ред! — извика Ксенократ и удари с чукчето си. — Настоявам за ред на конклава. — Цитр… ъъъ… Косач Анастасия, позволихте си безочливо незачитане на декрет на Форума на Косачите!

— Нищо подобно, Ваша Светлост. Бях напълно готова да упражня Прибирането, но вашият парламентарист ме спря. Дори не ми е хрумнало, че Роуан може да получи имунитет.

Ксенократ я изгледа в пълно недоумение, а после бурно се разсмя, въпреки опитите си да се въздържи.

— Хитро и много добре изпипано — призна. — С точно премерена доза отричане. Струва ми се, че ще се впишете доста добре сред нас, Косач Анастасия.

След това се обърна към парламентариста и попита пред какви опции са изправени.

— Предлагам изпращане в затвор за една година, докато имунитетът му изтече.

— Съществуват ли изобщо места, на които човек може да бъде официално затворен? — попита един от другите Косачи. После и останалите Косачи в залата започнаха да дават предложения, някои дори настояваха Роуан да остане под домашен арест, което вещаеше добро или зло, в зависимост от мотивите им.

Щом ситуацията прерасна в дебат по отношение на непосредственото бъдеще на Роуан, Цитра се наведе към него и му прошепна:

— Има поднос с ножове до теб, а на източния изход те чака кола.

След това се изправи и остави бъдещето му изцяло в собствените му ръце.

Стори му се, че няма как да е по-впечатлен от нея. Току-що му беше доказала, че е грешил.

— Обичам те — промълви той.

— Взаимно е — отговори тя. — Сега изчезвай.

 

 

Зрелището, което той сътвори, беше истинско чудо. Взе три хладни оръжия от подноса и някак успя да развърти и трите едновременно. Косач Анастасия не направи нищо, за да опита да го спре, но дори и да беше, нямаше да е от полза. Той беше изключително бърз. Хвърли се като мълния долу на централната пътека. Косачът най-близо до него скочи и се помъчи да го спре, но Роуан риташе, завърташе се, стрелваше ножовете и се движеше бързо. Никой не успя да го докосне. В очите на Косач Анастасия той беше същинска смъртоносна стихия. От Косачите, излезли на пътя му, късметлиите се бяха измъкнали само със срязани роби. Тези с по-малко късмет се сдобиха с рани, които дори не разбраха как са получили. Един — Косач Емерсън, както й се стори, — щеше да прекара известно време във възстановителен център.

Накрая Роуан изчезна, оставяйки след себе си пълен хаос.

Свещеното острие се опита да въдвори ред, а Косач Анастасия погледна ръката си и направи нещо изключително странно за Косач. Целуна собствения си пръстен, като така пое част от кръвта на Роуан върху устните си. Достатъчно, че да помни този момент вечно.

 

 

Колата чакаше, точно както му бе обещала Цитра. Роуан си помисли, че ще е обществен автомобил. Мислеше, че ще бъде сам. Нито едното не се оказа вярно.

Качи се и на мястото на шофьора видя призрак. След всичко, което беше преживял този ден, сърцето му почти спря.

— Добър вечер, Роуан — каза Косач Фарадей. — Затвори вратата, студът навън е арктически.

— Какво? — отвърна Роуан, докато все още се опитваше да осмисли момента. — Как така не сте мъртъв?

— Бих могъл да те попитам същото, но времето е от съществено значение. Сега затвори вратата, моля те.

Роуан се подчини и те потеглиха сред мразовитата нощ във Фулкръм Сити.

 

 

Имали ли сме някога враг, по-лош от самите нас? В Епохата на смъртните постоянно сме враждували помежду си по улиците, в училищата, в домовете си, докато войната не ни е накарала отново да погледнем навън, да поставим врага на по-приемлива дистанция.

Но всички тези конфликти са минало. Има място на Земята, което да бъде добро за целия човешки вид.

Само че…

Ето как стоят нещата: винаги има изключения. Не съм Косач отдавна, но вече виждам, че има опасност Форумът на Косачите да се превърне в такова изключение. Не само в Средмерика, но и по целия свят.

Първите Косачи са били вдъхновени мечтатели и са видели мъдрост в идеята да се продължи култивирането на мъдрост. Разбирали са, че душата на Косача трябва да остане чиста. Свободна от злоба, алчност и гордост и пълна с проницателност. Въпреки това, случва се и най-здравите основи да поддадат.

Ако пропадне съзнанието на Форума на Косачите и бъде заменено от борбата за привилегии, отново можем да се превърнем в най-лошия си враг. Положението се утежнява още повече от факта, че към тъканта на Форума на Косачите всеки ден се прибавят нови гънки. Вземете например последния слух, който се носи из Форума на Косачите през последните месеци, след като бях ръкоположена, а вече се разпространи и сред населението.

Според слуха има човек, който търси корумпирани и окаяни Косачи и слага край на съществуването им чрез подпалване. Едно е сигурно: той не е ръкоположен Косач. Въпреки това хората започнаха да го наричат Косач Луцифер.

Ужасена съм, че може да е вярно — но още по-ужасена съм, че искам да се окаже вярно.

Никога не съм копняла да бъда Косач. Предполагам, че това ме прави добра в работата ми. Все още не знам, тъй като всичко е съвсем ново и имам още много да уча. Засега трябва да насоча цялото си внимание към упражняване на Прибирането със състрадание и съвестност, с надежда, че ще помогна нашият идеален свят да остане идеален.

И все пак, ако се натъкна на Косач Луцифер, надявам се той да ме прецени като една от добрите. Както направи навремето.

Из официалния дневник на Почитаемата Косач Анастасия