Нийл Шустърман
Косачи (40)

39.
Зимен конклав

Аз съм острието, с което замахва ръката ти,

разсичащата извивка на цветна дъга.

Аз съм висулката, но ти си звънецът,

белязващ спускането на мрака.

Ако ти си певец, аз съм песен —

погребална песен, реквием, опело.

Превърна ме в отговор на всички нужди на света,

на копнежа на хората към безсмъртие.

Погребална песен

Из събрани творби на Почитаемия Косач Сократ

В полунощ имунитетът на Цитра Теранова и Роуан Дамиш изтече. Всеки от тях можеше да се превърне в субект на Прибирането и ако указът бъдеше спазен — а Форумът на Косачите щеше да се погрижи да бъде, — единият трябваше да осъществи Прибирането на другия.

Из целия свят Косачи се събираха да обсъждат въпроси, свързани с живота, но най-вече със смъртта. Първият конклав за годината в Средмерика щеше да бъде исторически. Никога по-рано Косачи не бяха губили перманентно живота си след упражняване на Прибирането, а спорната природа на събитието го правеше още по-значимо. Не по-малко спорно беше и тримесечното отсъствие на един от стажантите след фалшивите обвинения на Свещеното острие на Средмерика. Днес дори Световният съвет на Форума на Косачите наблюдаваше Фулкръм Сити и макар имената на стажантите рядко да печелеха популярност другаде, освен в местната Бижутерийна комисия, Косачи от всяко кътче на земното кълбо вече знаеха кои са Цитра Теранова и Роуан Дамиш.

Тази сутрин Фулкръм Сити беше смразяващо студен. Лед беше покрил мраморните стъпала съм Капитолия и ги беше превърнал в застрашително препятствие. Не един Косач се подхлъзна и изкълчи глезен или счупи ръка. Лечебните нанити бяха твърде необходими, за радост на зрителите, които се вълнуваха от всичко, което бавеше Косачите при изкачването и даваше възможност за повече снимки.

Роуан пристигна сам с обществен автомобил, без ментор и без никой, който да се грижи за него. Беше облечен в единственият цвят, отбягван от Косачите — черен. На фона му зелената гривна на стажант се открояваше и излъчваше безмълвна предизвикателност. На Конклава на Жътвата беше провокирал интерес. Сега зрителите се надпреварваха да се снимат с него. Той не им обърна внимание, не поглеждаше никого и се стараеше да се изкачи стабилно по стълбите.

Един Косач до него се подхлъзна на леда и падна. Косач Емерсън, помисли си Роуан, макар никога да не ги бяха запознавали. Роуан протегна ръка да му помогне, но Емерсън само го изгледа остро и отказа помощта му.

— Не искам подкрепа точно от теб — заяви той на Роуан, като постави ударение на думата „теб“ и я изпълнени с най-силната жлъч, достигала до Роуан през всичките му седемнайсет години.

И все пак, щом се изкачи до най-горното стъпало, Косач, когото не познаваше, го поздрави и му заговори с топъл успокоителен глас:

— Преживяхте повече, отколкото е редно за стажант, господин Дамиш. Надявам се да получите титлата Косач. А когато това стане, бих искал да изпием по чаша чай заедно.

Думите му звучаха искрено, не беше просто политическо позиране. Така стояха нещата, щом влезе в ротондата. Кръвнишки погледи от едни, успокоителни усмивки от други. Изглежда, малцина бяха безразлични към него. Той беше или жертва на обстоятелствата, или престъпник, какъвто не е имало от Епохата на смъртните. На Роуан му се искаше да знае към кои точно принадлежи.

 

 

Цитра беше пристигнала преди Роуан. Тя стоеше с Косач Кюри в ротондата, без да изпитва апетит към пищните закуски. Естествено, разговорите в ротондата бяха свързани основно с трагедията в манастира на тоналистите. Цитра дочу най-различни откъслечни теории и почувства гняв, че всичко се върти около четиримата мъртви Косачи. Никой не изпитваше жал към огромния брой тоналисти, подложени на Прибирането. Някои дори си позволяваха коравосърдечно да се шегуват.

— На фона на трагедията с тоналистите конклавът е озвучен от известен… резонанс, не мислиш ли? — чу някой да казва. — Играта на думи не беше умишлена. — Но разбира се, беше точно така.

Косач Кюри изглеждаше още по-притеснена, отколкото на Конклава на жътвата.

— Косач Мандела ми каза, че си се представила добре снощи — сподели тя на Цитра. — Въпреки това беше предпазлив в думите си.

— Какво мислите, че означава това?

— Нямам представа. Знам единствено, че ако днес изгубиш, Цитра, никога няма да си го простя.

Беше абсурдно дори да си помисли, че великата Косач Кюри, Гранд дамата на смъртта, може да е толкова загрижена за нея — дори да си представи, че самата тя може да претърпи провал.

— Имах привилегията да бъда обучавана от двамата най-велики Косачи на този свят — от вас и Косач Фарадей. Ако това не ме е подготвило за този ден, нищо не би могло.

Косач Кюри засия от сладко-горчива гордост.

— Щом всичко приключи и бъдеш ръкоположена, надявам се да ми окажеш огромната чест да останеш с мен като младши Косач. Ще получиш и други покани — вероятно дори от отдалечени региони. Ще се опитат да те убедят, че от тях можеш да научиш тънкости, които няма да усвоиш при мен. Вероятно наистина е така, но все пак се надявам да останеш. — Очите й бяха пълни със сълзи. Ако мигнеше, щяха да потекат… но Косач Кюри не допусна да я видят да хлипа по време на конклав.

Цитра се усмихна.

— Не бих постъпила другояче, Мария.

За пръв път използваше малкото й име и остана учудена колко естествено го почувства.

Докато чакаха започването на конклава, други Косачи идваха да ги поздравят. Никой не спомена за отсъствието на Цитра, нито за бягството й в Чилиаржентинския регион, но някои се пошегуваха с Косач Кюри за смущаващи записки в дневника й.

— В Епохата на смъртните любовта и убийството често са вървели ръка за ръка — пошегува се Косач Туейн. — Вероятно скъпият ни Косач Фарадей идеално те е допълвал.

— О, я върви да упражниш Самоприбирането — отвърна Косач Кюри и усмивката й леко посърна.

— Само ако мога да присъствам на собственото си погребение, мила. — След това пожела на Цитра късмет и се отдалечи.

В този момент Цитра видя Роуан да влиза в ротондата. Не може да се каже, че в залата се възцари тишина, но шумът значително утихна, а след това отново се надигна. Присъствието му вече се усещаше. Не точно като на Косач, а по-различно. На парий, може би. Но никой парий досега не беше оказвал такъв смразяващ ефект върху служителите на смъртта. Имаше такива, които твърдяха, че Роуан хладнокръвно е убил четиримата Косачи и след това е подпалил пожар, за да прикрие доказателствата. Други настояваха, че е късметлия, задето е оцелял, и няма никаква вина. Цитра подозираше, че каквато и да е, истината е много по-сложна и от двете обяснения.

— Недей да говориш с него — посъветва я Косач Кюри, щом я видя да гледа към Роуан. — Дори не допускай да забележи, че поглеждаш към него. Само ще усложниш положението и на двама ви.

— Знам — призна Цитра, макар тайно да се надяваше той да мине през множеството и да дойде при нея. И може би да продума, каквото и да е, за да й докаже, че не е огромният престъпник, за какъвто го мислят хората.

Ако тя бъдеше избрана днес, Цитра нямаше да оспори декрета, който я задължаваше да извърши Прибирането на Роуан, но имаше план как да спаси и двама им. Определено не беше железен план. Ако трябваше да бъде откровена пред себе си, по-скоро се хващаше за сламки. Но дори и най-беглият проблясък на надежда беше по-добър от отчаянието. Дори и да се заблуждаваше, поне щеше да й позволи да премине през този ужасен ден.

 

 

Роуан беше премислял този момент много пъти отначало докрай. Беше решил, че няма да иде при Цитра, когато я види. Не му беше нужно някой да го съветва, че така е по-добре. Нека запазеха дистанция до ужасния момент на истината, който щеше да ги раздели завинаги.

В случай че спечелеше тя, Роуан беше сигурен, че Цитра ще упражни Прибирането. Беше задължена да го направи. Щеше да се разкъсва вътрешно, но в крайна сметка щеше да изпълни дълга си. Чудеше се какъв ли подход щеше да избере. Вероятно да му счупи врата, за да затвори кръга докрай и да приключи обречения им на смърт двоен стаж с изискан поклон.

Честно казано, Роуан се боеше да умре, но много повече се боеше от дълбините на онова, на което вече знаеше, че е способен. Лекотата, с която беше умъртвил майка си по време на теста предишната вечер, говореше твърде показателно в какъв човек се е превърнал. Предпочиташе да бъде избран за Прибирането, отколкото да бъде този човек.

Разбира се, бе възможно да изберат него, а не Цитра. Категорично отхвърляше Самоприбиране — подобен жест би бил твърде жалък и безсмислен. Ако бъдеше ръкоположен, щеше да оспори декрета, позовавайки се на десетата заповед, която ясно заявяваше, че не бива да се спазват други закони, извън тези десет — включително и декрети, издадени от Форума на Косачите. Щеше да откаже да избере Цитра за Прибирането и щеше да я защити, като погуби всеки Косач, който дръзнеше да опита да го направи вместо него с куршум, острие или със собствените си голи ръце. Щеше да превърне конклава в жестоко кърваво бойно поле, докато сам не бъдеше повален, а това нямаше да е лесно, предвид уменията, които беше усвоил в изкуството на елиминиране и силната му мотивация да си отмъсти възможно най-разрушително. Иронията се съдържаше във факта, че дори не можеха да го превърнат в субект на Прибирането! Щом бъдеше ръкоположен, ръцете им оставаха вързани от седмата заповед.

Все пак можеха да го накажат.

Можеха да го осъдят да умре хиляди пъти, а след това да го заключат за цяла вечност… и наистина щеше да е за цяла вечност, тъй като никога нямаше да им даде удовлетворението да избере Самоприбирането. Друга причина, заради която предпочиташе Цитра да го подложи на Прибирането. Една-единствена смърт, причинена от умелите й ръце, звучеше невероятно примамливо в сравнение с алтернативата.

В ротондата бяха поднесени великолепни закуски. Парчета истинска пушена сьомга, ръчен хляб с хрупкава коричка и вафлички с всевъзможни глазури. Само най-доброто за Косачите в Средмерика.

Сутринта Роуан яде с непривична за него лакомия, позволи си напълно да задоволи апетита си, а докато се хранеше, няколко пъти хвърли поглед към Цитра. Дори и сега му се струваше сияеща. Колко нелепо от негова страна да продължава да таи романтични чувства към нея дори в тези финални часове. Чувството, което вероятно някога е било любов, сега беше смирение на отдавна разбито сърце. За късмет на Роуан, сърцето му беше станало толкова студено, че мразовитото му излъчване вече не можеше да го нарани.

 

 

Щом конклавът започна, Цитра осъзна, че се е изключила от по-голямата част от сутрешните ритуали — предпочиташе да запълни съзнанието си със спомени от живота, който скоро щеше да напусне. Съсредоточи се в мисли за родителите си и брат си, който все още беше във възстановителен център.

Ако я ръкоположеха днес, домът, в който беше израсла, вече никога нямаше да е неин дом. Най-голямата й утеха щеше да бъде, че Бен и родителите й щяха да имат имунитет дотогава, докато бе жива тя самата.

След Обявяването на имената и ритуала по измиването цялата сутрин беше посветена на разгорещени дебати дали огънят трябва да бъде забранен като метод за Прибирането.

Обикновено Свещеното острие Ксенократ не правеше друго, освен да води събранието и да отлага дискусиите за следваща дата. Фактът, че настояваше за налагане на забраната, беше приет от всички присъстващи много сериозно. Въпреки това се чуха и силни гласове против.

— Няма да позволя да се потъпкват правата ми! — викна гневно един от Косачите. — Всеки от нас трябва да има свободата да използва огнехвъргачки, експлозиви и други запалителни средства!

Изказването му бе посрещнато с овации и ръкопляскане.

— Този закон ни е нужен, за да ни защити от трагични инциденти в бъдеще — настоя Ксенократ.

— Не е било инцидент! — провикна се някой и почти половината присъстващи в залата се присъединиха към това горчиво заключение — Цитра погледна Роуан, който седеше с по две празни места от двете си страни, все още запазени за починалите. Не направи нищо, за да се защити от обвиненията.

Косач Кюри се наведе към Цитра.

— Колкото и ужасен да е бил онзи пожар, има много Косачи, които се радват да видят, че Годар и свитата му вече не са сред нас. Макар че никога няма да си признаят, всъщност се радват за възникването на пожара, без значение дали е бил инцидент, или не.

— Но има и много, които се възхищаваха на Годар — отбеляза Цитра.

— Уви. Форумът на Косачите явно е разделен на две по този въпрос.

Все пак здравият разум надделя и огънят беше забранен в Средмерика като метод за Прибирането.

На обяд Цитра — която установи, че все още е неспособна да хапне, — наблюдаваше отдалеч как Роуан се натъпка също като на закуската, сякаш нямаше и едничка грижа на този свят.

— Знае, че това е последното му ядене — подхвърли непознат Косач. При все че жената очевидно демонстрираше симпатията си към нея, Цитра се подразни.

— Не виждам какво ви засяга?

Косачът се оттегли, смутена от враждебното отношение на Цитра.

 

 

В шест часа вечерта всички други дела на конклава бяха приключени и денят клонеше към финалния етап.

— Кандидати за титлата Косач, моля, изправете се — заповяда секретарят на конклава.

Цитра и Роуан станаха и в залата се надигна групов шепот.

— Мислех, че са четирима — учуди се Свещеното острие.

— Бяха, Ваша Светлост — отвърна чиновникът. — Другите двама се провалиха на финалния тест и бяха освободени.

— Много добре тогава — заяви Ксенократ. — Нека продължим.

Секретарят се изправи и формално ги представи.

— Форумът на Косачите в Средмерика призовава Роуан Дамиш и Цитра Теранова. Моля, излезте напред.

После, вперили поглед в Косач Мандела, който ги чакаше пред подиума с един-единствен пръстен, Цитра и Роуан излязоха в предната част на залата за събрания, за да посрещнат съдбата си, каквато и да беше тя.