Нийл Шустърман
Косачи (39)

38.
Финалният тест

Властта върху живота и смъртта не може да се дава лекомислено, а само въз основа на стабилна и качествена преценка. Получаването на правомощията на Косач не бива да бъде лесно. Ние, които сме основали Форума на Косачите, сме се сблъсквали с трудности във времето и трябва да се уверим, че всеки, който се присъедини към нас в нашата мисия, ще се изправи пред изпит — не само поучителен, но и преобразяващ. Косач е най-висшето призвание сред човечеството и за да бъде осъществено то, новоприетият трябва да го почувства в самото ядро на душата си, за да не забравя никога цената на пръстена, който носи.

Разбира се, за страничните хора ритуалът, през който се преминава, може да изглежда немислимо жесток. Ето защо той трябва да остане свещена тайна.

Из официалния дневник на Почитаемия Косач Прометей,

първо Свещено острие на света

На втори януари, Годината на капибара, в деня преди Зимния конклав, Косач Кюри поведе Цитра на дълго пътуване до сградата на Капитолия в Средмерика.

— Финалният тест ще се проведе тази вечер, но няма да научиш резултата преди утрешния конклав — каза тя на Цитра. — Тестът е един и същ всяка година, за всеки стажант. Всеки преминава през теста сам.

Това беше нещо, което Цитра не знаеше. Струваше й се логично финалният тест да е стандартна процедура, през която всички кандидати преминават, но някак мисълта да го направи сама, не в компанията на другите, й се струваше обезпокоителна. Защото този път нямаше да се съревновава с Роуан и останалите. Щеше да се изправи единствено срещу себе си.

— Трябва да ми кажете какво представлява тестът.

— Не мога — отвърна Косач Кюри.

— Имате предвид, че няма да го направите.

Косач Кюри се замисли над думите й.

— Права си. Няма да го направя.

— Ако мога да говоря откровено, Ваша чест…

— Кога не си говорила откровено, Цитра?

Цитра прочисти гърлото си и се опита да звучи възможно най-убедително.

— Играете прекалено честно и това ме поставя в неизгодна позиция. Не искате да страдам, защото сте твърде почтена, нали?

— В работата, която вършим, трябва да запазим всяка капка почтеност, която притежаваме.

— Сигурна съм, че останалите Косачи казват на стажантите си какъв е финалният тест.

— Вероятно — кимна Косач Кюри. — Но има вероятност и да не е така. Съществуват традиции, които дори най-безскрупулните сред нас не биха дръзнали да нарушат.

Цитра скръсти ръце и не продума повече. Съзнаваше, че се цупи, че се държи детински, но не я интересуваше.

— Нали вярваш на Косач Фарадей? — попита Косач Кюри.

— Да.

— Започна ли поне да вярваш и на мен толкова?

— Да.

— Тогава ми се довери и остави този въпрос. Имам вяра в способността ти да блеснеш на финалния тест, без да знаеш какво представлява.

— Да, Ваша чест.

 

 

Пристигнаха в осем часа вечерта и научиха, че жребият е отредил Цитра да бъде изпитана последна. Роуан и другите двама кандидати за Форума на Косачите трябваше да минат преди нея. Тя и Косач Кюри бяха настанени в друга стая, за да изчакат малко, и още малко, и още малко.

— Това изстрел ли беше? — попита Цитра след може би час. Цитра се чудеше дали не е плод на въображението й.

— Шшш — гласеше отговорът на Косач Кюри.

Накрая дойде пазач да я вземе. Косач Кюри не й пожела късмет — само й кимна сериозно.

— Ще изчакам, докато приключиш — каза й.

Цитра беше въведена в издължена стая, която й се стори неприятно студена. Петима Косачи се бяха настанили в удобни кресла в единия край. Тя разпозна двама от тях: Косач Мандела и Косач Майър. Останалите трима не познаваше. Бижутерийната комисия, досети се.

Пред нея имаше маса, покрита с чисто бяла покривка, а на равни разстояния бяха подредени оръжия: пистолет, ловджийска пушка, ятаган, дълъг нож с раздвоено острие и шишенце с отровно хапче.

— За какво служат? — попита Цитра и на мига осъзна, че въпросът е глупав. Знаеше за какво са предназначени. Затова перифразира: — Какво точно искате да направя с тях?

— Погледни в другия край на залата — отговори Косач Мандела и посочи натам. Фокусирана светлина озари друг стол в дъното на дългото помещение, който седеше скрит в сянката — не така удобен като техните. Някой седеше на него с вързани ръце и крака и платнен чувал на главата.

— Искаме да видим как умееш да извършваш Прибирането — отговори Косач Майър. — За да ни го демонстрираш, сме ти приготвили уникален субект.

— Какво искате да кажете с „уникален“?

— Виж сама — предложи Косач Мандела.

Цитра се приближи към фигурата. Чу леко подсмърчане под качулката. Вдигна я.

Нищо не би могло да я подготви за онова, което видя. Сега разбра защо Косач Кюри не й издаде нищо.

Вързан за стола, със запушена уста, ужасѐн и разплакан, беше брат й Бен.

Той се опита да каже нещо, но иззад лепенката се чуваха само приглушени стонове.

Цитра се отдръпна, а след това хукна към петимата Косачи.

— Не! Не можете да го направите! Не можете да ме накарате да го направя.

— Не можем да те накараме да правиш нищо — заяви един от непознатите Косачи, жена във виолетово и с паназиатски черти. — Както и да постъпиш, ще го извършиш по свое желание. — Сетне жената пристъпи напред и подаде малка кутийка на Цитра. — Изборът на оръжие ще бъде случаен. Изтегли листче от кутията.

Цитра протегна ръка и извади сгънат лист. Не се осмели да го разтвори. Обърна се и погледна към брат си, седнал така безпомощно в стола.

— Как може да причинявате подобни неща на хората? — промълви тя.

— Мила моя — заговори Косач Майър с отработено спокойствие, — това не е Прибирането, тъй като все още не си Косач. Просто трябва да го умъртвиш. Линейка дрон ще го откара за съживяване веднага щом изпълниш поставената задача.

— Но той ще си спомня!

— Да — отговори Косач Мандела. — Ти също.

Един от другите непознати Косачи кръстоса ръце и изпъшка почти по същия начин, както беше направила и тя по пътя насам:

— Твърде опърничава е. Да я пратим да си върви. И без това вечерта прекалено се проточи.

— Да й дадем време — отвърна строго Косач Мандела.

Петият Косач, нисък мъж със странна намръщена физиономия, се изправи и прочете от пергамент, който вероятно беше на стотици години:

— Не можеш да бъдеш принуждавана за нищо. Разполагаш с цялото време, което ти е нужно. Трябва да използваш определеното оръжие. Когато приключиш, ще оставиш субекта и ще излезеш пред комисията, за да бъдеш оценена. Наясно ли си с всичко това?

Цитра кимна.

— Вербален отговор, моля.

— Да, наясно съм.

Той се върна на мястото си, а Цитра разгъна листчето. На него беше изписана една-единствена дума.

Нож.

Тя изпусна хартията на пода. Не мога да го направя, каза си. Не мога. Но в ушите й прозвуча нежният глас на Косач Кюри. Да, Цитра, можеш.

В този момент се замисли, че всеки от Косачите във Форума на Косачите е започнал с преминаването на този тест. Всеки един от тях е бил принуден да отнеме живота на някого, когото обича. Да, въпросният човек щеше да бъде съживен, но това не омаловажаваше хладнокръвния акт.

Подсъзнанието на хората не е способно да различи перманентното от временното елиминиране. Макар че Бен щеше да бъде съживен, как щеше да погледне брат си в очите отново? Защото, ако го елиминираше сега, Цитра завинаги щеше да остане тази, която е отнела живота му.

— Защо? — попита тя. — Защо трябва да го правя?

Раздразнителният Косач й посочи вратата.

— Изходът е ето там. Ако ти се струва прекалено, може да си тръгнеш.

— Струва ми се, че тя пита за законовата страна на въпроса — намеси се Косач Майър.

Раздразнителният Косач се присмя, ниският сви рамене. Паназиатката взе да потропва с крак, а Косач Мандела се наведе напред.

— Трябва да го направиш, за да продължиш напред като Косач — обясни Косач Мандела. — Ще знаеш в сърнето си, че най-трудното нещо, което някога ще ти се наложи да направиш… е вече направено.

— Ако си способна да го извършиш — добави Косач Майър, — значи притежаваш вътрешната сила, необходима, за да бъдеш Косач.

Въпреки че част от Цитра копнееше да се завърти и да избяга през тази врата, момичето изпъна рамене, изправи се, протегна ръка и взе двуострия нож. Скри го зад кръста си и приближи към брат си. Извади оръжието чак след като се озова точно пред него.

— Не се бой — рече тя. Коленичи и използва ножа, за да среже въжетата около краката му, а след това около китките, вързани за стола. Опита се да отлепи лепенката на устата, но не се получи, затова сряза и нея.

— Може ли вече да си ида у дома? — попита Бен така безпомощно, че й скъса сърцето.

— Още не — отвърна му тя, все още на колене пред него. — Съвсем скоро ще можеш.

— Ще ме нараниш ли, Цитра?

Цитра не можеше да контролира сълзите си, дори не направи опит. Какъв смисъл имаше?

— Да, Бен. Съжалявам.

— На Прибирането ли ще ме подложиш? — едвам промълви той.

— Не — увери го тя. — Ще те отведат във възстановителен център. Ще бъдеш като нов.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Изглежда, поне мъничко му олекна. Тя не му обясни защо се налага да направи това и той не попита. Вярваше й. Вярваше, че каквато и причина да има, е достатъчно основателна.

— Ще боли ли? — попита Бен.

Цитра отново не сметна за нужно да го лъже.

— Да, ще боли. Но само за кратко.

Беше му нужно време да го обмисли. Да го анализира. Да го приеме. След това помоли:

— Може ли да го видя?

За момент тя не разбра точно какво я пита, но той посочи ножа. Цитра внимателно го постави в ръцете му.

— Тежък е — каза момчето.

— Знаеш ли, че тексаските Косачи упражняват Прибирането само с двуостри ножове?

— Там ли ще бъдеш Косач? В Тексас?

— Не, Бен. Ще остана тук.

Той завъртя ножа в ръце и двамата се загледаха в отблясъците на острието на светлината. След това й го върна.

— Ужасно уплашен съм, Цитра — промълви той шепнешком, едва чуто.

— Знам. Аз също. Нормално е да се страхуваш.

— Ще получа ли сладолед? — попита той. — Чух, че черпели със сладолед във възстановителните центрове.

Цитра кимна и избърса сълза от бузата му.

— Затвори очи, Бен. Представи си сладоледа, който искаш. После ми разкажи.

Бен направи каквото му беше казано.

— Искам мелба с горещ фъдж, три топки и шоколадови парчен…

Преди да е успял да довърши, тя го придърпа към себе си и заби ножа, както беше виждала Косач Кюри да го прави. Прииска й се да вие от агония, но не си позволи.

Бен отвори очи, погледна я и след миг си отиде. Бен вече го нямаше. Цитра хвърли оръжието и прегърна брат си. После го положи внимателно на земята. През врата зад тях, която дори не беше забелязала, забързано влязоха двама медици по съживяването, вдигнаха умъртвения й брат на носилка и изчезнаха в същата посока, от която се бяха появили.

Лампи осветиха Косачите. Видяха й се много по-далеч от преди. Струваше й се непосилно да прекоси стаята и да иде пред тях, а те започнаха да сипят коментари един през друг.

— Небрежно.

— Ни най-малко: почти нямаше кръв.

— Тя постави ножа в ръката му. Знаете ли колко рисковано е това?

— И всички тези ненужни приказки.

— Тя го подготвяше… уверяваше се, че е готов.

— Защо да е от значение?

— Тя показа кураж, но по-важното е, че прояви състрадание. Не трябва ли всички да се стремим към това?

— Трябва да се стремим към ефикасност.

— Ефикасността трябва да е подчинена на състраданието!

— Въпрос на гледна точка!

Тогава Косачите замълчаха, очевидно съгласни, че не постигат съгласие.

Цитра подозираше, че Косачи Мандела и Майър са на нейна страна, а раздразнителният — не. Не можеше да прецени позициите на другите двама.

— Благодаря ви, госпожице Теранова — каза Косач Майър. — Можете да си вървите. Резултатите ще бъдат оповестени на конклава утре.

Косач Кюри я чакаше отвън в коридора. Цитра изпита силен гняв към жената.

— Трябваше да ми кажете!

— Само щеше да стане още по-зле. А ако бяха усетили, че си имала представа, преди да влезеш в тази зала, щеше да бъдеш дисквалифицирана. — Тя погледна ръцете на Цитра. — Хайде, трябва да се измиеш. Съвсем наблизо има баня.

— Как е минало при останалите кандидати? — попита Цитра.

— Чух, че млада жена категорично отказала и си тръгнала. Едно момче започнало, но не могло да доведе нещата докрай.

— Ами Роуан? — попита Цитра.

Косач Кюри дори не я погледна.

— Оръжието, което е изтеглил, било пистолет.

— И?

Косач Кюри се поколеба.

— Кажете ми!

— Дръпнал е спусъка, още преди да приключат с четенето на инструкциите.

Цитра направи гримаса, щом си го представи. Косач Кюри беше права — не звучеше като онзи Роуан, когото тя познаваше. През какво ли беше преминал, че да стане толкова безчувствен? Не искаше дори да помисля.