Нийл Шустърман
Косачи (38)

37.
Раздрусване на дървото

Косачи Ранд и Чомски водят тягостни разговори. Те са извратени, но за пръв път признавам, че може би тъкмо в това се крие част от чара им. Днес обсъждаха какъв метод биха избрали един ден за упражняване на Самоприбирането. Ноа каза, че би се изкатерил до върха на активен вулкан и заобиколен от грандиозна церемония, би се хвърлил в лавата. Айн заяви, че би се гмурнала дълбоко в Големия бариерен риф, докато остане без въздух или не бъде изядена от гигантска бяла акула. Искаха да се включа в играта им и да споделя какво ще направя аз. Наречете ме скучен, но не пожелах. Защо да говоря за Самоприбирането, когато то трябва да е на най-заден план в мислите ни? Нашата работа е да прекратяваме живота на другите, не своя… а аз възнамерявам да достигна хилядолетие.

Из официалния дневник на Почитаемия Косач Волта

— Трагедия. Ужасна трагедия. — Свещеното острие Ксенократ седеше на плюшеното канапе в грандиозното имение, което беше обитавал покойният Косач Годар допреди два дни. Сега се намираше срещу стажанта, който изглеждаше твърде спокоен за млад мъж, преминал през подобно премеждие. — Погрижих се да наложа забрана на всеки Косач в Средмерика срещу използването на огън на утрешния конклав.

— Определено с известно закъснение — каза му Роуан. Не говореше като стажант, а по-скоро като равен, което подразни Свещеното острие. Ксенократ изгледа изпитателно Роуан.

— Извадил си голям късмет, като си се измъкнал оттам жив.

Роуан го погледна право в очите.

— Бях поставен до външната порта — обясни той. — Когато видях ставащото, огънят вече се беше разраснал твърде много и нямаше какво да направя. Косач Годар и останалите бяха в капан. Това място беше истински лабиринт. — Роуан направи пауза. И той оглеждаше Ксенократ също толкова внимателно, колкото Свещеното острие оглеждаше него. — Вероятно всички останали Косачи ще решат, че нося ужасно лош късмет. След като преминах през двама Косачи само за година. Предполагам, че това анулира стажа ми.

— Глупости. Стигна толкова далеч — отвърна Ксенократ. — От уважение към Косач Годар ще вземеш финалния изпит тази вечер. Не мога да говоря от името на Бижутерийната комисия, но не се съмнявам, че предвид всичко, през което премина, ще бъдат на твоя страна.

— Ами Цитра?

— Ако ти получиш пръстена, вярвам, че ще подложиш госпожица Теранова на Прибирането и с това ще сложиш край на тази неприятна глава от историята ни.

Пристигна прислужник с шампанско и малки сандвичи. Ксенократ се огледа наоколо. В имението, претъпкано с прислужници през изминалите дни, сега беше останал само един. Останалите вероятно се бяха разбягали при вестта, че Годар и свитата му са загинали в пожар. Очевидно не само Ксенократ беше освободен от ненавременния край на Годар.

— Защо още си тук, след като всички останали са си тръгнали? — попита той прислужника. — Със сигурност не е от лоялност.

Роуан отговори:

— Всъщност, това е неговият имот.

— Да — отговори мъжът — но възнамерявам да го обявя за продан. Семейството ми и аз не можем да си представим да живеем повече тук. — Той подаде шампанско в ръката на Ксенократ. — Но винаги съм готов да служа на Свещеното острие.

Очевидно човекът се беше превърнал от прислужник в подмазвач. Не беше значителен преход. Щом той излезе от стаята, Ксенократ пристъпи към истинската причина да дойде тук — да раздруса дървото и да види какво ще падне от него. Наведе се към Роуан.

— Носят се слухове, че Косач — или поне някой, който прилича на Косач — е влязъл в спор с пожарникарите.

Роуан дори не мигна.

— И аз ги чух… има дори клипчета от телефони, качени в мрежата. Доста размазани от дима. Почти нищо не се вижда.

— Да, може би само засилват общото объркване.

— Има ли още нещо, Ваша Светлост? Защото съм доста изтощен, а тази вечер ми предстои финалният тест и трябва да си почина за него.

— Наясно си, че не всички във Форума на Косачите са убедени, че е било инцидент. За всеки случай ще трябва да започнем разследване.

— Логично — отговори Роуан.

— За момента успяхме да идентифицираме Косач Волта и Косач Чомски по пръстените и скъпоценните камъни от робите им, останали край останките им. Рубините на Чомски и цитрините на Волта. Що се отнася до Косач Ранд, почти сигурни сме, че е затисната под руините на гигантския камертон, паднал от покрива на параклиса.

— Логично — повтори Роуан.

— Все пак се оказа, че откриването на Косач Годар ще е истинско предизвикателство. Разбира се, толкова много тоналисти са били субект на Прибирането, преди пожарът да излезе от контрол, че е почти невъзможно да разчитаме на идентификация. Можем да предполагаме, че останките на Косач Годар ще бъдат заобиколени от малки диаманти и големия камък на пръстена му, дори всичко да се е разтопило.

— Логично — отбеляза Роуан за трети път.

— Не е логично обаче, че край скелета, който мислим за негов, не е намерено нито едно от тези неща — заяви Ксенократ. — Няма и череп.

— Странно — каза Роуан. — Е, сигурен съм, че е някъде там.

— Тема за размисъл.

— Може би трябва да потърсят по-старателно.

Чак тогава Ксенократ забеляза момичето, което стоеше на прага, сякаш не можеше да прецени дали да влезе, или да си иде. Ксенократ не беше сигурен колко е чула… дори и да имаше значение.

— Есме — извика я Роуан. — Влез. Спомняш си Негова Светлост Свещеното острие Ксенократ, нали?

— Да — отговори тя. — Той скочи в басейна. Беше забавно.

Ксенократ се размърда неспокойно при споменаването на случката. Не беше от моментите, които искаше да си спомня.

— Организирах връщането на Есме при майка й — информира го Роуан. — Но може да искате сам да я отведете.

— Аз? — отвърна Ксенократ с престорено безразличие. — Защо бих искал нещо подобно?

— Защото сте загрижен за хората — продължи Роуан и намигна в точния момент. — За някои дори повече от други.

Свещеното острие гледаше дъщерята, която не би могъл да признае публично, нито дори само пред себе си, и леко се размекна. Момчето несъмнено го беше планирало. Коварно създание беше този Роуан Дамиш, хитър младеж — пускаше стръвта в нужния момент. Вероятно Роуан заслужаваше по-голямо внимание, отколкото му беше обърнал Свещеното острие в миналото.

Есме изчака да види какво ще се случи и Ксенократ най-сетне й се усмихна сърдечно.

— С удоволствие ще те заведа у дома, Есме.

При тези думи Ксенократ се изправи да си върви, но засега не можеше да го направи. Трябваше да свърши още нещо. Да вземе решение в рамките на своите правомощия. Обърна се към Роуан.

— Вероятно трябва да използвам влиянието си и да отменя разследването — рече. — От уважение към загиналите ни другари. Нека паметта им не бъде петнена от непохватни патолози, които могат да накърнят достойнството им.

— Нека мъртвите си останат мъртви — съгласи се Роуан.

И така постигнаха неизказано споразумение. Свещеното острие щеше да престане да друса дървото, а Роуан щеше да запази тайната на Свещеното острие.

— Ако имаш нужда от място, на което да отседнеш, след като си тръгнеш оттук, Роуан, знай че вратата ми винаги е отворена за теб.

— Благодаря, Ваша Светлост.

— Не, аз ти благодаря, Роуан.

После Свещеното острие хвана Есме за ръка и я поведе към дома й.