Нийл Шустърман
Косачи (35)

34.
На второ място сред най-ужасните неща, които някога ще ти се наложи да направиш

Колкото по-дълго живеем, толкова по-бързо като че ли минават дните ни. Твърде тревожно, ако живееш цяла вечност. Годината сякаш изтича за няколко седмици. Десетилетията отлитат без следа. Започваме да привикваме с неизбежното робство на живота си, докато в един момент не се погледнем в огледалото и не видим почти непознато лице, което ни умолява да се подложим на подмладяване, за да бъдем както преди.

Но наистина ли ставаме по-млади, щом преминем през процедурата?

Запазваме спомените си, навиците, неосъществените си мечти. Телата ни може да са подвижни и здрави, но какъв ще е краят. Няма край. Никога няма да има.

Наистина вярвам, че смъртните са се стремили по-искрено към целите си, тъй като са съзнавали, че времето е от значение. Ами ние? Можем да отлагаме всичко много по-дълго от онези, на които им предстои да умрат, защото смъртта се е превърнала в изключение, вместо в правило.

Застоят, според който така пламенно избирам субектите за Прибирането, прилича на епидемия, която постоянно се разраства. Има моменти, в които се боя, че ще изгубя битката срещу старомодния апокалипсис на живите мъртви.

Из официалния дневник на Почитаемата Косач Кюри

Зимата неумолимо приближаваше. В началото Роуан пресмяташе хората, чийто живот временно бе прекратил, но след това изгуби бройката. Повече от десет на ден, седмица след седмица, месец след месец. Всички се смесваха. За осемте месеца, в които тренира при Косач Годар, беше извършил повече от две хиляди елиминирания, в повечето случаи сред едни и същи хора, отново и отново. Дали го презираха, чудеше се, или приемаха действията му просто като работа? Имаше случаи, в които тренировката изискваше от тях да бягат или дори да се отбраняват. Повечето не се справяха, но имаше и очевидно обучени. На някои от тренировките самите мишени бяха въоръжени. Беше порязван, пронизван и прострелван, но никога толкова жестоко, че да му е необходимо съживяване. Беше се превърнал в изключително добре обучен елиминатор.

— Ти се усъвършенства повече от най-смелите ми очаквания — призна му Годар. — Подозирам, че си носел искрата у себе си, но никога не си допускал, че може да се превърне в такъв изпепеляваш пожар!

И да, беше започнал да изпитва удовлетворение, точно както беше предвидил Косач Годар. Също така, в съответствие с очакванията на Косач Волта, Роуан се презираше заради това.

— Чакам с нетърпение да те ръкоположат — каза му Волта един ден след съвместния им следобеден урок. — Може би аз и ти ще можем да се отделим от Годар. Да извършваме Прибирането със свое собствено темпо и по наш начин. — Но Роуан знаеше, че Волта никога няма да намери подходящ момент да се откъсне от притегателната сила на Годар.

— Предполагаш, че ще изберат мен пред Цитра — отбеляза Роуан.

— Цитра я няма — напомни му Волта. — От месеци няма и следа от нея. Ако покаже лицето си на конклава, Бижутерийната комисия няма да бъде възторжена от дългото й отсъствие. Трябва единствено да преминеш през финалния тест, а ти несъмнено ще победиш.

Точно от това се боеше Роуан.

Новината за изчезването на Цитра беше достигнала до него неофициално. Не беше наясно с всички подробности. Била обвинена за нещо от Ксенократ. Била свикана спешна среща на дисциплинарната комисия и Косач Кюри се появила в нейна защита, за да изчисти името й от обвинения в непочтени действия. Обвинението вероятно бе дирижирано от Годар, тъй като той беше бесен от решението на дисциплинарната комисия да спре преследването. Но дотогава Цитра вече се беше изпарила. Изглежда, дори Косач Кюри нямаше представа къде е.

На следващия ден Годар поведе всичките си младши Косачи и Роуан на поход за Прибирането, подклаждан от гнева си. Изпусна парата си докрай на претъпкан есенен фестивал — този път Роуан не успя да спаси никого, тъй като Чомски го държеше плътно до себе си в ролята му на оръженосец. Косач Чомски използва огнехвъргачката си, за да овъгли царевичен лабиринт, така че димът да прогони хората и те да бъдат изловени от останалите Косачи.

Този път в немилост беше Косач Волта, тъй като хвърли контейнер с отровен газ в горящия лабиринт. Изключително ефикасно, но така открадна бройки за елиминиране от Годар и останалите Косачи.

— Направих го от човечност — довери Волта на Роуан. — По-добре е да умреш от газ, отколкото от огън. — А след това добави. — Или да бъдеш покосен точно когато си мислиш, че си се измъкнал от лабиринта.

Може би Роуан грешеше за Волта. Може би щеше да избяга от Годар… но със сигурност нямаше да го направи без Роуан. Още една причина да спечели пръстена.

До края на тази ужасна вечер всички бяха изпълнили квотата си, но кръвожадността на Годар като че ли още не беше задоволена. Гневеше се на системата, макар и само пред учениците си, и копнееше за деня, в който Косачите нямаше да се съобразяват с ограничения в Прибирането.

Цитра се върна при Косач Кюри в Къщата с водопада седмици преди Зимния конклав. Месецът на Светлините тъкмо беше започнал и се разменяха подаръци между приятели и любими хора, за да се отпразнуват древни чудеса, които всъщност никой вече не си спомняше.

За разлика от ужасното пътешествие към северното амазонско крайбрежие, Цитра летя към дома удобно и спокойно. Не се налагаше да се оглежда през рамо през пет минути, тъй като вече никой не я преследваше. Както беше обещала Косач Кюри, името й беше изчистено от всякакви обвинения в непочтеност. И докато Косач Мандела беше изпратил на Косач Кюри бележка, в която молеше за извинение пред Цитра, Свещеното острие Ксенократ не направи подобен жест.

— Ще се преструва, че никога не се е случвало — сподели й Косач Кюри, щом двете поеха с кола от летището. — Това е най-близкото до извинение, на което този човек е способен.

— Но се случи — настоя Цитра. — Наложи се да се хвърля от сграда, за да избягам.

— А на мен ми се наложи да взривя две наистина прекрасни коли — припомни унило Косач Кюри.

— Няма да забравя какво направи той.

— И не бива. Имаш пълното право да съдиш Ксенократ строго… но не прекалено. Подозирам, че в играта има повече променливи, отколкото предполагаме.

— Така каза и Косач Фарадей.

Косач Кюри се усмихна при споменаването на името му.

— И как е нашият добър приятел Джералд? — попита тя и намигна закачливо.

— Информацията за смъртта му е била силно преувеличена — отвърна Цитра. — Занимава се предимно с градинарство и дълги разходки по плажа.

Фактът, че Фарадей още е жив, беше информация, която и двете възнамеряваха да запазят в тайна. Дори Косач Мандела повярва, че Цитра е останала при близки на Косач Кюри в Амазония и нямаше причина да подозира, че не е истина.

— Вероятно ще се присъединя към него на плажа му след стотина години — призна Косач Кюри. — Но засега имам доста за вършене във Форума на Косачите. Предстоят ми твърде важни битки. — Цитра забеляза как стисна волана при тези думи. — Бъдещето на всичко, в което вярваме като Косачи, е заложено на карта, Цитра. Говори се дори за премахването на квотите. Точно затова трябва да вземеш пръстена. Знам, че ще бъдеш точно такъв Косач, какъвто ми е нужен.

Цитра отмести поглед. Без ежедневното извършване на Прибирането обучението й при Косач Фарадей през последните няколко месеца се изразяваше в усъвършенстване на съзнанието и тялото й. Но най-важното, представляваше достигането на морал и етично ниво, към каквито традиционните Косачи трябва да се придържат. Нямаше нищо общо със „старата школа“. Просто така беше правилно. Цитра знаеше, че тези високи идеали отсъстват в обучението на Роуан, но това не означаваше, че не ги пази в сърцето си въпреки кръвожадния си ментор.

— Роуан също може да стане добър Косач — каза Цитра.

Косач Кюри въздъхна.

— Вече не може да му се вярва. Виж какво ти причини на Конклава на жътвата. Можеш постоянно да му търсиш извинения, но истината е, че той вече е неизвестна величина. Обучението под ръководството на Годар е способно да го промени по начин, който никой не би могъл да предвиди.

— Дори да е истина — промълви тихо Цитра, най-сетне стигайки до същината, която обикаляха отдалеч, — не знам как бих могла да го подложа на Прибирането.

— Това ще е на второ място сред най-ужасните неща, които някога ще ти се наложи да направиш — съгласи се Косач Кюри. — Все пак ще трябва да намериш начин да го изпълниш, Цитра. Имам вяра в теб.

Ако избирането на Роуан за Прибирането бе второ сред най-болезнените задачи за Цитра, коя ли щеше да е най-болезнената? Не посмя да попита, тъй като наистина не искаше да знае.