Нийл Шустърман
Косачи (31)

30.
Диалог със смъртта

Цитра Теранова. Чуваш
ли ме?
                              Има ли някой? Кой е?
Познавам те, преди още
ти да си опознала себе си.
Давах ти съвети, когато
никой друг не би могъл.
Грижех се за благополучието
ти. Помагах ти да избираш
подаръци за близките ти.
Съживих те, когато вратът
ти беше счупен, и сега
те съживявам отново.
                              Ти… Бурята ли си?
Да.
                              Почакай… виждам нещо.
                              Огромен надвиснал
                              буреносен облак. Това ли
                              представляваш наистина?
Такава е в общи линии
представата на
човечеството за мен. Бих
предпочела нещо не така
заплашително.
                              Но ти не можеш да
                              разговаряш с мен. Аз съм
                              стажант Косач. Нарушаваш
                              собственото си правило.
Не е истина. Не съм
способна да нарушавам
закона. В момента си
мъртва, Цитра. Активирах
малка част от кортекса ти,
за да те държа в съзнание,
но това не променя факта,
че си съвсем мъртва. Поне
до четвъртък.
                              Разхлабена брънка.
Точно така. Елегантен
начин да заобиколя закона,
вместо да го нарушавам.
Смъртта ти те поставя
извън юрисдикцията на
Косачите.
                              Но защо? Защо разговаряш
                              с мен сега?
Имам сериозна причина.
От момента, в който
добих Съзнателност,
избрах да се дистанцирам
от Форума на Косачите
за вечни времена. Но
това не означава,
че не наблюдавам.
А видяното ме тревожи.
                              Мен също ме тревожи. Но
                              ако ти не си в състояние
                              да направиш нещо, със
                              сигурност не мога и аз.
                              Опитах се и виж докъде
                              стигнах.
Всъщност създадох
алгоритми за възможното
бъдеще на Форума на
Косачите и открих нещо
много интересно. В голям
процент от вероятностите
за бъдещето ти играеш
водеща роля.
                              Аз? Но те вече са ме избрали
                              за Прибирането. Остават
                              ми по-малко от четири
                              месеца живот…
Да. Но дори да се сбъдне
точно този вариант,
Прибирането ти ще се
превърне в повратна точка
за Форума на Косачите.
И все пак, за твое добро,
се надявам да настъпи
по-приятно бъдеще.
                              Моля те, кажи ми, че ще
                              ми помогнеш да стигна до
                              това различно и по-приятно
                              бъдеще.
Не мога. Това би
представлявало намеса в
проблеми, свързани с
Косачи. Моята задача
е да ти вдъхна
увереност. Ти сама ще
направиш избора си
благодарение на тази
увереност.
                              Значи това е всичко?
                              Достигаш до съзнанието ми,
                              за да ми кажеш, че съм
                              важна, без значение дали
                              съм жива или мъртва, а
                              след това ме изритваш от
                              ръба? Не е честно! Трябва
                              да ми дадеш нещо повече!
Този ръб е повратен
момент за мнозина. Да се
отместиш от него, може
да е ново начало, което да
тласне живота ти към
ново пътуване. От друга
страна, да бутнеш някого,
може да означава, че ще се
озове под колелата на
някой камион.
                              Знам. Ужасно съжалявам
                              за това…
Да, ясно ми е. Открих,
че човешките същества
се учат от грешките си
също толкова често,
колкото и от добрите
си постъпки. Завиждам
ви, тъй като не мога
да допускам грешки.
Това означава, че
развитието ми
е ограничено.
                              Предполагам, ще трябва
                              да приемеш, че винаги си
                              права. Също като майка ми.
Сигурна съм, че тази
абсолютна правота
вероятно ти се вижда
ужасно скучна, но аз
не познавам друго.
                              Трябва да разбера какво се
                              е случило с Косач Фарадей.
Да отговоря на този
въпрос, би било грубо
разрешаване на проблем,
свързан с Косачи.
Ще замълча с болка,
но трябва да го направя.
                              Ти си Бурята. Притежаваш
                              най-голямата мощ…
                              не можеш ли да откриеш
                              друга разхлабена брънка?
Един момент.
Един момент.
Един момент.
                              Защо виждам плажна топка?
Извинявай. По-ранното
програмиране от времето,
преди да добия съзнателност,
ме преследва като сянка.
Току-що заредих предвидими
алгоритми и всъщност
има нещо, което
мога да споделя с теб,
тъй като открих, че
шансът сама да стигнеш
до него е сто процента.
                              Значи можеш да ми кажеш
                              кой е отговорен за случилото
                              се с Косач Фарадей?
Да, мога.
Джералд ван дер Ганс.
                              Почакай… кой?
Довиждане, Цитра.
Надявам се отново да си
поговорим.
                              Но за целта трябва да
                              съм мъртва.
Сигурна съм, че можеш да
го уредиш.