Нийл Шустърман
Косачи (30)

29.
Наричали са го затвор

Аз съм стажант на чудовище. Косач Фарадей беше прав. Човек, който изпитва наслада от убиването, не бива да бъде Косач. В противоречие е с всичко, което са искали основателите. Ако това е бъдещето на Форума на Косачите, някой трябва да го спре. Но не мога да бъда аз. Мисля, че също започвам да се превръщам в чудовище.

Роуан погледна какво е написал и внимателно, съвсем тихо откъсна страницата, смачка я и я хвърли в пламъците на камината в стаята си. Годар винаги четеше дневника му. Като ментор на Роуан имаше пълното право. На Роуан му отне цяла вечност да се научи да записва мислите си, своите истински чувства. Сега трябваше отново да се научи да ги крие. Беше въпрос на оцеляване. Ето защо взе химикалката и направи официални записки.

Днес убих дванайсет движещи се мишени, като използвах само дванайсет куршума и спасих живота на своя приятел. Косач Годар определено умее да мотивира хората да оползотворяват възможностите си докрай. Няма спор, че ставам все по-добър с всеки изминал ден, усъвършенствам съзнанието, тялото и целите си. Косач Годар е горд с напредъка ми. Някой ден се надявам да му се отплатя и да му дам това, което му се полага, за всичко, сторено от него за мен.

Косач Кюри не беше извършвала Прибирането след конклава. Всичките й грижи бяха насочени към Цитра.

— Позволено ми е да намаля малко темпото — каза й Косачът. — Имам достатъчно време да наваксам.

Вечеряха на първия ден след завръщането в Къщата с водопада и Цитра най-сетне повдигна въпроса, който я тормозеше.

— Трябва да ви призная нещо — заговори Цитра пет минути, след като бяха започнали да се хранят.

Косач Кюри сдъвка и преглътна хапката си, преди да реагира.

— Какво е признанието?

— Няма да ви хареса.

— Слушам.

Цитра направи всичко по силите си да устои на хладния сив поглед на жената.

— Занимавам се с нещо от известно време. Нещо, за което не знаете.

Устните на Косача се извиха в уморена усмивка.

— Наистина ли мислиш, че е възможно да се занимаваш с нещо и аз да не знам?

— Разследвах убийството на Косач Фарадей.

Косач Кюри изпусна с трясък вилицата в чинията си.

— Какво си правила?

Цитра разказа на Косач Кюри всичко. Как беше ровила в задния мозък, как старателно беше възстановила стъпките на Фарадей през последния му ден. Също и как беше открила двама от петимата свидетели, получили имунитет, което, ако не доказваше категорично, то предполагаше, че актът е бил извършен от Косач.

Косач Кюри изслуша внимателно всичко, а щом Цитра приключи, наведе глава и се подготви за най-лошото.

— Готова съм за дисциплинарни действия — отсече Цитра.

— Дисциплинарни действия — повтори Косач Кюри отвратено, но омерзението не беше насочено към Цитра. — Би трябвало да накажа себе си, задето съм била така непростимо сляпа за онова, което вършиш.

Цитра изпусна дъха, който беше задържала през последните двайсет секунди.

— Каза ли на някой друг? — попита Косач Кюри.

Цитра се поколеба, но след това осъзна, че няма смисъл да крие.

— Казах на Роуан.

— Боях се, че ще отговориш така. Кажи ми, Цитра, какво направи той, след като му го сподели? Ще ти кажа какво — счупи ти врата! Струва ми се, че тази постъпка красноречиво изразява позицията му. Можеш да се обзаложиш, че Косач Годар вече знае всичко за теорията ти.

Цитра дори не искаше да помисля дали е истина.

— Това, което трябва да направим сега, е да проследим онези свидетели и да опитаме да накараме някой да се разприказва. — Остави на мен — прекъсна я Косач Кюри. — Вече си направила повече от достатъчно. Сега трябва да освободиш съзнанието си от проблема и да се съсредоточиш върху учението и тренировките си.

— Но ако наистина се окаже, че има скандал във Форума на Косачите…

— … тогава най-добрата възможност ще е сама да спечелиш позиция на Косач и да се бориш отвътре.

Цитра въздъхна. Косач Кюри беше по-упорита дори и от Цитра и щом си наумеше нещо, нямаше какво да я разколебае.

— Да, Ваша чест.

Цитра отиде в стаята си, но не можа да се отърси от силното усещане, че Косач Кюри премълчава нещо.

 

 

На следващия ден дойдоха за Цитра. Косач Кюри беше излязла на пазар, а Цитра правеше това, което се очакваше от нея. Упражняваше бойно изкуство с ножове с различни размери и тегло, като се опитваше да запази баланс и грация.

Чу блъскане по вратата, което я накара да изпусне по-голямото острие, и едва не прободе крака си. Връхлетя я като истинско дежа вю, тъй като тропането беше досущ като онова в нощта след смъртта на Косач Фарадей. Напористо, силно и безотказно.

Тя остави по-тежкото оръжие на пода, но скри малкото в джоба, пришит към панталона й. Каквото и да се случеше, нямаше да отвори невъоръжена.

Дръпна вратата и се озова пред двама офицери на Гвардията на Острието, също както се беше случило и в онази ужасна вечер, и сърцето й се сви.

— Цитра Теранова? — заговори единият офицер.

— Да?

— Боя се, че ще трябва да дойдете с нас.

— Защо? Какво се е случило?

Но те не й отговориха, а този път с тях нямаше никой, който да обясни. В този момент й се стори, че нещата може да не са такива, каквито изглеждат. Как можеше да е сигурна, че тези изобщо са служители на Гвардията на Острието? Униформите можеха да са фалшиви.

— Покажете ми значките си! — настоя тя. — Искам да видя значките ви.

Или изобщо не притежаваха такива, или не искаха да си правят труда да ги вадят, но единият я сграбчи.

— Може би не чухте добре. Казах, че трябва да дойдете с нас.

Цитра се измъкна от хватката му, извъртя се, за кратък миг се замисли дали да извади ножа от тайния джоб, но вместо това му нанесе жесток ритник в шията и го повали. Тя се сви, подготви се да атакува другия, но закъсня с част от секундата. Мъжът замахна с някакво пособие и го стовари върху нея. Собственото й тяло изведнъж се превърна в неин враг, тя се свлече и удари главата си достатъчно силно, че да изгуби съзнание.

Когато се свести, беше в кола, заключена на задната седалка със съсипващо главоболие, което нанитите й се бореха да потушат. Опита се да опипа лицето си, но установи, че ръцете й са вързани. Китките й бяха захванати с метални скоби с къса верига помежду им. Някакъв ужасен артефакт от Епохата на смъртните.

Тя заблъска по преградата между предните и задните седалки. Най-сетне единият пазач се извърна към нея и я погледна преспокойно.

— Искаш още един заряд? — заплаши я той. — С удоволствие бих ти го осигурил. А след извършеното от теб бих увеличил волтажа до червено.

— Какво е извършеното от мен? Нищо не съм направила! В какво ме обвинявате?

— В древно престъпление, наречено убийство — отвърна той. — Убийството на Почитаемия Косач Майкъл Фарадей.

 

 

Никой не й прочете правата. Никой не й предложи защитник. Подобни закони и правила бяха присъщи за съвсем друга епоха. Епоха, в която престъпленията са били факти от живота, и цели институции са били ангажирани с опита да накажат престъпниците. В свят без престъпления не съществуваше съвременен прецедент за справяне с нещо подобно. Всеки толкова сложен и странен казус бе оставен за решаване от Бурята… но този проблем засягаше Косач, а това означаваше, че Бурята не можеше да се намесва. Съдбата на Цитра беше изцяло в ръцете на Свещеното острие Ксенократ.

Заведоха я в дома му — колибата насред идеално поддържана морава, която се простираше върху покрива на сто и деветнайсет етажна сграда.

Тя седна на дървен стол. Капаните на ръцете й бяха прекалено стегнати, а нанитите й губеха битката с болката.

Ксенократ се изправи пред нея, закривайки светлината. Този път не беше нито любезен, нито се опитваше да я успокои.

— Не мисля, че разбирате колко сериозно е обвинението срещу вас, госпожице Теранова.

— Знам колко е сериозно. Знам също, че е напълно нелепо.

Свещеното острие не отговори. Тя размърда ръце в лъскавото нещо, стегнало ръцете й. Що за свят би измислил подобно пособие? Що за свят би имал нужда от него?

Тогава от сянката се появи още един Косач с роба в землистокафяво и горскозелено. Косач Мандела.

— Най-сетне един разумен човек! — възкликна Цитра. — Косач Мандела, моля ви, помогнете ми! Моля ви, кажете им, че не съм виновна!

Косач Мандела поклати глава.

— Нищо подобно няма да сторя, Цитра — обяви той скръбно.

— Поговорете с Косач Кюри! Тя знае, че не съм го извършила аз!

— Ситуацията е твърде деликатна, че да въвличаме Косач Кюри на този етап — заяви Ксенократ. — Ще бъде уведомена, щом определим вината ти.

— Почакайте… искате да кажете, че тя не знае къде съм?

— Знае, че сме те задържали — отвърна Ксенократ. — Засега ще й спестим подробностите.

Косач Мандела седна на стол срещу нея.

— Знаем, че си се ровила в задния мозък и си се опитала да изтриеш записи от действията на Косач Фарадей в деня на смъртта му, за да навредиш на собственото ни вътрешно разследване.

— Нищо подобно не съм правила! — но колкото повече отричаше, толкова по-виновна изглеждаше.

— Все пак това не е най-уличаващото доказателство — заяви Косач Мандела. След това погледна към Ксенократ. — Може ли да й покажа?

Ксенократ кимна, а Мандела извади от робата си лист хартия и го пъхна в закопчаните с белезници ръце на Цитра. Тя започна да чете, без да има и най-малка представа какво може да е. Оказа се копие от записки в дневник. Цитра разпозна почерка. Несъмнено беше на Косач Фарадей. А докато четеше, сърцето й се сви до дълбини, които не подозираше, че съществуват на този или който и да е друг свят.

Боя се, че допуснах ужасна грешка. Стажант не бива да се избира набързо, но аз сглупих. Изпитвах нужда да предам всичко, което знам, всичко, което съм овладял. Потърсих начин да отворя път към Форума на Косачите на повече хора, които мислят като мен.

Тя идва до вратата ми нощем. Чувам я в тъмното и мога само да гадая за намеренията й. Веднъж я залових да влиза в стаята ми. Ако бях заспал, кой знае какво можеше да направи?

Притеснен съм, че може да е замислила края ми.

Тя е хитра, целеустремена и пресметлива, а аз я обучих твърде добре в много изкуства за елиминиране. Нека се знае, че ако ме споходи смъртта, няма да е, защото съм упражнил Самоприбирането. Ако животът ми приключи неочаквано, вината ще тежи на нейната ръка, не на моята.

Очите на Цитра се насълзиха от мъка и чувство за предателство.

— Защо? Защо би написал нещо подобно? — започваше да се съмнява в собствения си разум.

— Има само една причина, Цитра — каза Косач Мандела.

— Нашето разследване потвърди, че свидетелите са били подкупени да излъжат какво се е случило всъщност. След това идентичността им е била подправена, така че не можем да ги открием.

— Подкупени! — извика Цитра, улови се за последната си надежда. — Да! Били са подкупени с имунитет! Това доказва, че не може да съм го извършила аз! Може да го е направил единствено друг Косач!

— Проследихме източника на имунитет — продължи Косач Мандела. — Който е убил Косач Фарадей, му е нанесъл и финална обида. След смъртта му убиецът е обезвредил защитата на пръстена му и е гарантирал имунитет на свидетелите.

— Къде е пръстенът, Цитра — настоя Ксенократ.

Тя вече не можеше да го погледне в лицето.

— Нямам представа.

— Имам само един въпрос към теб, Цитра — заяви Косач Мандела. — Защо го направи? Да не би да презираш методите му? Или си свързана с тоналния култ?

Цитра продължаваше да гледа надолу към копието от записките от дневник.

— Нито едното от двете.

Косач Мандела поклати глава и се изправи.

— През всичките ми години като Косач никога не съм виждал подобно нещо — каза той. — Ти посрамваш всички ни. — След това я остави сама с Ксенократ.

Свещеното острие запази мълчание известно време. Цитра не вдигна поглед към него.

— Изучих практика от Епохата на смъртните — информира я той. — Тя включва набор от процедури, разработени за откриване на истината. Струва ми се, че се произнася „из-тезание“. Изисква изключването на нанитите ти и упражняване на високо ниво на физически страдания, докато най-сетне признаеш истината за онова, което си сторила.

Цитра не продума. Все още не можеше да осмисли случващото се. Не знаеше дали някога ще успее.

— Моля те, не ме разбирай погрешно — продължи Ксенократ. — Нямам намерение да те подлагам на из-тезание. Това е просто краен вариант. — След това извади друг лист хартия и го остави на бюрото си. — Ако подпишеш тези признания, можем да избегнем други неприятни моменти от Епохата на смъртните.

— Защо да подписвам каквото и да е? Вече бях изправена на съд и… каква беше думата? Бях осъдена.

— Признанията ще премахнат всички съмнения. Всички ние ще спим доста по-спокойно, ако заличиш колебанията си. — Сега вече Ксенократ се усмихна съчувствено.

— Какво ще се случи, ако подпиша?

— Е, Косач Фарадей ти е осигурил имунитет поне до Зимния конклав. Имунитетът не може да бъде отменен дори и в случаи като този. Ето защо ще бъдеш поставена в изолация дотогава.

— В какво?

— Наричали са го затвор. Все още има няколко изоставени подобни съоръжения, но все ще се намери място за единствения ни затворник. Щом дойде време за Зимния конклав и приятелят ти Роуан бъде ръкоположен, както е предвидено, той ще извърши Прибирането. Предвид всичко, което вече ни е известно, съм сигурен, че няма да има резерви да го извърши.

Цитра погледна скръбно листа пред себе си.

— Не мога да го подпиша — рече тя.

— О, да, разбира се, ще ти трябва писалка. — Той потърси из многобройните джобове на златните си одежди, докато не откри една. Постави я пред нея, а междувременно през съзнанието на Цитра преминаха повече от пет начина, по които би могла да го повали и да го остави мъртъв или поне обездвижен. Но какъв смисъл щеше да има? В съседната стая присъстваха служители от Гвардията на Острието, а през прозореца виждаше още от тях на предната веранда.

Ксенократ внимателно постави писалката близо до нея, а след това извика Мандела като свидетел на подписа й. Щом вратата на бунгалото се отвори, Цитра осъзна, че има само един изход от тази ситуация. Можеше да направи само едно. Може би нямаше да й осигури друго, освен време, но точно сега то беше най-ценният й ресурс на този свят.

Престори се, че посяга към писалката, но вместо това замахна с две ръце в другата посока и ги стовари върху шкембето на Ксенократ.

Свещеното острие се преви и изпъшка, а тя скочи от стола си и се хвърли с рамо към Мандела, който падна по гръб през предната врата. Цитра коленичи над него и на мига се оказа обградена от цял куп пазачи. Сега й бяха нужни всичките й умения. Ръцете й бяха в белезници, но в Бокатор се използваха повече лакти и крака, отколкото длани. Не беше нужно да осакатява служителите на реда, а само да ги обезоръжи и да ги накара да изгубят равновесие. Един хукна към нея с електрошокова палка, но момичето я изрита от ръката му. Друг имаше палка, ала ударът му беше неточен, тъй като Цитра се наведе и използва момента на замаха му, за да го удари в гърба. Двама други не си губеха времето с оръжия — нападнаха я, разперили ръце, атакуваха я като по учебник. Тя легна на моравата, опъна крака и ги покоси като карфици. След това побягна.

— Няма къде да избягаш, Цитра! — провикна се Ксенократ.

Но грешеше.

Концентрира цялата си сила и скорост в краката си и хукна през моравата на покрива. Нямаше предпазен парапет, тъй като Ксенократ не искаше нищо да пречи на гледката му.

Цитра приближи ръба и вместо да забави темпото, ускори крачка, докато тревата под краката й не изчезна и под нея не останаха само сто и деветнайсет етажа въздух. Вдигна вързаните си с белезници ръце над главата, лицето й се изкриви заради вятъра и неприятното усещане от свободното падане, изпъна крака и се предаде на гравитацията. Призова цялата си решителност, преди животът й да приключи за втори път тази седмица, сега несъмнено с най-доброто размазване в историята.

 

 

Беше неочаквано и неприятно, но не променяше нищо. Ксенократ дори не отиде до ръба. Само щеше да си изгуби времето.

— У това момиче има жар — призна Мандела. — Наистина ли мислиш, че работи за тоналния култ?

— Съмнявам се, че някога ще узнаем мотивите й — отговори му Ксенократ. — Но като я премахнем, със сигурност ще помогнем на Форума на Косачите да се излекува.

— Бедната Мария вероятно не е на себе си — предположи Мандела. — Да живее с момичето месеци наред, без дори да предполага…

— Е, Косач Кюри е силна жена — изтъкна Ксенократ. — Ще го преодолее.

Той беше изпратил пазачите си долу във фоайето. Налагаше се да се образува кордон около зоната с останките на Цитра Теранова, преди неприятната й личност да бъде изстъргана от тротоара и закарана в някой възстановителен център. Щеше да бъде далеч по-чисто, ако можеше просто да си остане мъртва. Проклети правила за имунитет! Е, когато отново я обявяха за жива, щеше да се озове в килия без възможност за бягство и по-важното — без контакт с никого, който би могъл да се заеме със случая й или с петиция за освобождаването й.

Ксенократ се качи в експресния асансьор, тъй като нямаше доверие, че охраната му ще се справи със ситуацията долу.

— Ще ме придружиш ли, Нелсън?

— Ще остана тук — отвърна Мандела. — Нямам желание да виждам бедното момиче в това окаяно състояние.

 

 

Ксенократ реши, че случаят ще се разреши чрез просто остъргване и товарене, а освен това линейката дрон вече беше кацнала на улицата, готова да отнесе каквото беше останало от Цитра Теранова. Но нещо не беше наред. Не неговите пазачи охраняваха останките й — вместо тях имаше поне десетима мъже и жени, всички в костюми с цвят на облак, подредени в кръг край нея. Агенти на Облака! Те не обръщаха внимание на заплахите на офицерите на Гвардията на Острието, които настояваха да ги пуснат.

— Какво става тук? — попита настоятелно Ксенократ.

— Проклетите Агенти на Облака! — обясни един от пазачите му. — Вече бяха пристигнали, когато слязохме. Не ни допускат до тялото.

Ксенократ избута охранителите си и се обърна към жена, която очевидно беше главният агент на Облака.

— Вижте сега! Аз съм Свещеното острие Ксенократ. Това тук е работа за Косачите, а аз съм тъкмо такъв, така че вие и останалите агенти на Облака нямате причина да сте тук. Да, законът повелява, че тя трябва да бъде съживена, но ние ще я транспортираме до възстановителен център. Бурята няма абсолютно никаква юрисдикция.

— Точно обратното — отвърна жената. — Всички съживявания се провеждат под покровителството на Бурята, а ние сме тук, за да се уверим, че властта й не е иззета.

За миг Ксенократ изгуби ума и дума, но се окопити:

— Момичето не е обикновена гражданка. Тя е стажант Косач.

— Била е стажант Косач — поправи го жената. — В момента представлява доста жалка купчина останки, които Бурята трябва да поправи. Убедена съм, че щом бъде обявена за жива, отново ще бъде поставена под вашата юрисдикция.

Екип по съживяването излезе от линейката дрон и започна да подготвя тялото за транспортиране.

— Това е непростимо — разгневи се Свещеното острие. — Не можете да си позволявате подобни неща! Настоявам да разговарям с началника ви.

— Боя се, че отговарям директно пред Бурята. Отнася се за всички ни. И тъй като Форума на Косачите и Бурята не поддържат контакт, няма с кого друг да разговаряте. Не е редно дори и аз да общувам с вас.

— Ще ви избера за Прибирането! — закани се Ксенократ. — Ще ви избера всички до един, на мига!

Жената не се притесни.

— Това е ваше право — каза тя. — Все пак съм убедена, че ще се приеме като проява на пристрастност и жестокост. Нарушаване на втория закон на Форума на Косачите от страна на Свещеното острие на региона със сигурност би предизвикало недоумение пред Световния съвет на Косачите на следващия глобален конклав.

След като нямаше какво повече да направи, Ксенократ освободи с викове първичния си гняв право в лицето на жената, докато нанитите му, отговарящи за емоциите, не предизвикаха успокоение. Но той не искаше да се успокоява. Искаше само да крещи ли, крещи.