Нийл Шустърман
Косачи (29)

28.
Водород, горящ в сърцето на Слънцето

Борих се срещу чистката. Вършила съм неща, с които не се гордея, но съм много горда, че се противопоставих на това.

Не мога да си спомня кой Косач даде начало на отвратителната кампания за Прибирането само на родилите се смъртни, но тя се разпространи из целия Форум на Косачите, същински вирус във време, надживяло вирусите. „Не трябва ли онези, които са родени с очакването на смъртта, да бъдат единствените субекти на Прибирането?“ беше сред най-популярните мъдрости. Но всъщност бе фанатизъм, маскиран като мъдрост. Егоизъм, представен като просвещение. И Косачите, които възразиха, никак не бяха много — родените в постморталната епоха смятаха родените в Епохата на смъртните за обезпокоително различни според начина им на мислене и живот. „Нека умрат заедно с епохата, която ги е създала“, проповядваха Косачи от постморталната епоха във Форума на Косачите.

Накрая кампанията беше оценена като отблъскващо нарушаване на втория закон и всички Косачи, участвали в чистката, бяха строго наказани. Само че беше прекалено късно да се поправи онова, което бяха сторили. Изгубихме своите старци. Изгубихме по-възрастните. Изгубихме жизнената си връзка с миналото. Все още има някои от родените през Епохата на смъртните, но те крият възрастта и историята си от страх, че могат отново да бъдат набелязани.

Да, борих се срещу чистката… но Бурята не го направи. Според собствените си закони да не се намесва в делата на Косачите нямаше право да стори нищо, за да спре чистката. Можеше само да наблюдава отстрани. Бурята ни позволи да допуснем тази скъпоструваща грешка и остави Форума на Косачите да тъне в самосъжаление за този ден.

Често се чудя дали ако Форумът на Косачите напълно излезе от релси и реши да подложи на Прибирането цялото човечество с цел глобално елиминиране, Бурята ще наруши своята дистанцираност и ще го спре? Или отново ще понесе да наблюдава как се самоунищожаваме, без да оставим нищо след себе си, освен жив облак, пълен с познанията, постиженията и така наречената ни мъдрост?

Чудя се дали Бурята би скърбила за гибелта ни? И ако да, дали това ще е скръб като на дете, изгубило родител, или като на родител, който не е успял да спаси сприхавото си дете от собствения му погрешен избор?

Из официалния дневник на Почитаемата Косач Кюри

Цитра Теранова, прозвуча глас едновременно властен и нежен. Цитра Теранова, чуваш ли ме?

Кой е? Има ли някой?

Интересно, каза гласът. Много интересно…

 

 

Да си мъртъв беше голяма досада. Не ще и дума.

След като отново беше обявена за жива, Цитра отвори очи срещу непознато, но излъчващо професионализъм и доброжелателност лице на медицинската сестра във възстановителния център, която проверяваше жизнените й показатели. Опита се да се извърне към нея, но вратът й все още беше в шина.

— Добре дошла обратно, мила — приветства я медицинската сестра.

Стаята се завърташе всеки път, щом помръднеше очи. Освен болкоуспокояващите нанити навярно бяха влели в тялото й какви ли не обезболяващи и съживяващи химически вещества и микроботи.

— Колко дълго? — прошепна дрезгаво Цитра.

— Само два дни — отвърна весело сестрата. — Проста операция на гръбнака. Нищо, с което да не можем да се справим.

Два дни бяха откраднати от живота й — не ги беше изживяла.

— Семейството ми?

— Съжалявам, мила, но проблемът засяга единствено Косачи. Не са уведомени! — сестрата потупа ръката й. — Ще можеш да им разкажеш всичко, щом се видите. Сега е най-добре да си почиваш. Ще останеш тук още ден и след това ще си като нова. — После предложи на Цитра най-великолепния сладолед, който някога беше вкусвала.

 

 

Същата вечер дойде Косач Кюри и я осветли за всичко, което беше пропуснала. Роуан беше дисквалифициран и строго смъмрен за липсата на спортсменство.

— Да не би да ми казвате, че съм победила заради дисквалификацията му?

— За беда, не — отговори Косач Кюри. — Той очевидно клонеше към победа. И двамата бяхте обявени за губещи. Наистина трябва да поработим по уменията ти в бойните изкуства, Цитра.

— Е, просто чудесно — ядоса се Цитра, но поради съвсем различни причини от тези, които предполагаше Косач Кюри. — Значи и двамата с Роуан постигнахме кръгла нула в два от конклавите.

Косач Кюри въздъхна.

— Третият път ще имаш късмет — увери я тя. — Сега трябва да мислим колко добре ще се справиш на Зимния конклав. Освен това вярвам, че ще блеснеш на последния тест.

Цитра затвори очи и си припомни изражението на Роуан при последната хватка. Излъчваше студенина. Пресметливост. В този миг съзря страна от личността му, която не беше виждала дотогава. Сякаш очакваше с нетърпение онова, което възнамеряваше да й причини. Дори щеше да изпита удоволствие. Чувстваше се толкова объркана. Дали беше планирал този ход от самото начало? Дали искрено не е подозирал, че ще бъде дисквалифициран, или е предвидил последствията?

— Как се държа Роуан след случилото се? — попита Цитра Косач Кюри. — Изглеждаше ли шокиран от стореното? Наведе ли се до мен? Помогна ли да ме отнесат до линейката дрон?

Косач Кюри замълча за момент, преди да отговори. Най-накрая каза:

— Той просто стоеше там, Цитра. Лицето му беше като от камък. Гледаше предизвикателно и не показа и капчица разкаяние, също като своя Косач.

Цитра се опита да се извърне, но въпреки че бяха свалили шината, вратът й все още беше твърде скован, за да мръдне.

— Той вече не е човекът, когото познаваш — изрече Косач Кюри бавно, за да може момичето да го проумее.

— Не — съгласи се Цитра. — Не е. — И все пак нямаше абсолютно никаква представа какъв беше сега.

 

 

Роуан си мислеше, че щом се върнат в имението, ще понесе поредния брутален побой. Не можеше да е по-далеч от истината.

Косач Годар преливаше от гордост и бърбореше весело. Повика иконома и му заповяда да донесе шампанско и чаши още във фоайето, за да вдигнат тост за дързостта на Роуан.

— За това беше нужен по-голям кураж, отколкото предполагах, че притежаваш, момче — заяви Годар.

— Да, точно така — присъедини се Косач Ранд. — Можеш да дойдеш в стаята ми и да ми счупиш врата по всяко време.

— Той не просто й счупи врата, а буквално прекърши гръбнака й, без дори да трепне! Всички го чуха. Сигурен съм, че успя да събуди дори Косачите от последния ред!

— Класика! — заяви Косач Чомски и гаврътна чашата си, без да дочака тоста.

— Направи могъща заявка — похвали го Годар. — Напомни на всички, че си мой стажант, че не бива да си играят игрички с теб! — после утихна за миг. Дори леко се разнежи. — Знам, че имаше чувства към момичето, и все пак направи каквото трябваше, та дори повече.

— Но ме дисквалифицираха — напомни им Роуан.

— Официално, да — съгласи се Годар, — но спечели възхищението на изтъкнати Косачи.

— А също и врагове сред останалите — отбеляза Волта.

— Нищо повече от рисунка в пясъка — отвърна Годар. — Трябва да си силен мъж, за да го сториш. Мъж, за когото с радост бих вдигнал тост.

Роуан надигна поглед и видя Есме да ги наблюдава, седнала на най-горното стъпало на главното стълбище. Зачуди се дали момичето знае какво е направил и мисълта, че е възможно, го накара да се засрами.

— За Роуан! — обяви Косач Годар и вдигна високо чашата си. — За смелото скършване на вратове и трошенето на гръбнаци.

На Роуан му се наложи да преглътне най-горчивото си питие.

— А сега — заяви Годар, — вярвам, че е време за парти.

 

 

Партито след Конклава на жътвата отбеляза рекорд и никой не остана недокоснат от енергията, бликаща от Годар. Още преди гостите да започнат да пристигат и първият от петимата диджеи да пусне музиката, Косачът разпери широко ръце в декорираната дневна на имението и заяви, без да се обръща конкретно към никого:

— Аз принадлежа на своя елемент, а моят елемент е водород, горящ в сърцето на Слънцето!

Изказването беше толкова безумно, че накара дори Роуан да се разсмее.

— Големи глупости ръси — прошепна в ухото му Косач Ранд. — Не може да не го харесаш.

Стаите, терасите и пространството край басейна започнаха да се пълнят с празнуващи и Роуан постепенно се измъкваше от унинието, в което беше изпаднал след ужасното стълкновение с Цитра.

— Проверих заради теб — довери му Косач Волта. — Цитра отново е в съзнание и ще остане още един ден във възстановителния център. Ще се прибере у дома при Косач Кюри съвсем оздравяла, без наранявания и травми. Е, травмата си я биваше, но нали тъкмо това беше целта ти?

Роуан не му отговори. Зачуди се дали някой друг беше прозрял причината за постъпката му. Надяваше се, че не.

Тогава Волта стана сериозен въпреки веселбата, развихрила се наоколо.

— Не губи възможността да станеш Косач заради нея, Роуан — предупреди го той. — Поне не нарочно. Ако тя те победи в честен двубой, е едно, но да се подложиш на острието й заради пощурелите си хормони, е пълна глупост.

Може би Волта имаше право. Вероятно трябваше да даде всичко от себе си в последния им изпит и ако старанието му доведеше до по-голям успех от този на Цитра, да вземе пръстена на Косач. Може би тогава първото му и единствено дело щеше да бъде да упражни Самоприбирането. Така нямаше да му се налага да го причинява на Цитра. Фактът, че разполагаше с някакъв изход, успокояваше Роуан, макар това да беше възможно най-тежкият сценарий.

 

 

Богатите и прочутите пристигаха с хеликоптери и лимузини, а една от странните и запомнящи се появи беше с реактивна раница. Годар се постара да запознае всеки с Роуан, сякаш той беше трофей, с който си струваше човек да се фука.

— Вижте това момче — повтаряше Годар на изтъкнатите си гости. — Той ще стигне далеч.

Роуан никога не се беше чувствал тъй силно ценен и уважаван. Трудно беше да мразиш човек, който те третира като месо, вместо като недорасла маруля.

— Ето така трябва да се прекарва животът — заяви Годар, щом се настаниха в луксозното бунгало с отворена фасада, през която наблюдаваха празненството. — Да се изпита всичко, което може да се изпита, и да се наслаждаваш на компанията на другите.

— Макар на част от тях да им е платено да бъдат тук?

Годар погледна към претъпканото пространство край басейна, което щеше да е далеч по-просторно и доста по-красиво без присъствието на наетите гости.

— Във всяка продукция има пълнеж — обясни Косачът на Роуан. — За запълване на празнините и обогатяване на сценария. Нали не искаме всички да са знаменитости? Те не правят друго, освен да се карат!

В басейна беше поставена мрежа и десетки се събраха за игра на волейбол.

— Огледай се, Роуан — заговори Годар, истински удовлетворен. — Изпитвал ли си някога по-голямо удоволствие? Хората ни обичат не заради метода, по който извършваме Прибирането, а заради начина, по който живеем. Трябва да прегърнем ролята си на нови кралски особи.

Роуан не се възприемаше като кралска особа, но точно днес му се искаше да се включи в играта. Ето защо се приближи към басейна и скочи в него, обяви се за капитан на единия отбор и се присъедини към любимците на Годар.

Проблемът в партитата на Косач Годар беше, че е ужасно трудно да не се забавляваш, без значение колко се стараеш. На фона на всички приятни емоции лесно се забравяше какъв безцеремонен касапин е Годар в действителност.

Но дали беше и убиец на Косачи?

Цитра не беше обвинила Годар директно и все пак стана ясно, че той е главният заподозрян. Разследването й беше обезпокоително, но в същото време, колкото и да търсеше, откакто беше при Годар, Роуан не беше открил нито едно доказателство за нарушаване на някой от законите на Косачите. Менторът му можеше и да интерпретира правилата по-свободно, но реално не ги беше престъпил.

— Старата школа ме презира, тъй като живея и извършвам Прибирането с жар, каквато очевидно й липсва — каза Годар на Роуан. — Те са ято огорчени хора, които си забиват ножове в гърбовете и ми завиждат, че съм открил тайната на съвършения Косач.

Е, съвършенството беше спорен въпрос. Роуан със сигурност не би нарекъл Годар съвършен Косач и все пак в репертоара му от злоупотреби нямаше такава, която да подскаже, че може да е елиминирал Фарадей.

 

 

На третия ден от този като че безкраен гуляй се появиха двама неочаквани гости — или поне неочаквани за Роуан. Първият беше Свещеното острие Ксенократ.

— Какво прави той тук? — обърна се Роуан към Косач Чомски, щом видя Свещеното острие да излиза от басейна.

— Не питай мен — отговори той. — Не съм го поканил аз.

Беше странно Свещеното острие да се появи на парти, организирано от Косач, будещ толкова противоречиви емоции. Изглежда, се чувстваше на мястото си тук. Демонстрираше самочувствие и се опитваше да не се набива на очи, но за някой толкова масивен и облечен в златисто бе доста трудно да остане незабелязан. Открояваше се като гигантски балон с горещ въздух на празна поляна.

Вторият гост обаче причини на Роуан много по-силен шок. Съблече се по бански веднага щом се озова на платформата край басейна. Беше не кой да е, а самият Тайгър Салазар, приятелят на Роуан, когото той не беше виждал от деня, в който му показа оръжейното помещение на Косач Фарадей.

Роуан го заобиколи отдалеч и го дръпна зад грижливо подкастрен жив плет.

— Какво правиш тук, по дяволите?

— Здрасти Роуан! — отвърна Тайгър и изви неизменната си широка усмивка. — И аз се радвам да те видя! Човече, изглеждаш много напомпан! Какво са ти инжектирали?

— Нищо, всичко е истинско… а ти не отговори на въпроса ми. Защо си дошъл? Знаеш ли какви неприятности можеш да си навлечеш, ако някой научи, че си се промъкнал? Това не е като нахълтване на училищните танци!

— Успокой се! Не съм се промъквал. Записах се в Гости без граници. Вече съм лицензиран парти гост!

Тайгър често беше заявявал, че целта на живота му е да бъде парти гост, но Роуан никога не го беше приемал сериозно.

— Тайгър, идеята е ужасна, по-лоша от другите ти лоши идеи. — После прошепна: — На професионалните парти гости понякога им се налага… да правят неща, за които не са готови. Знам го, случвало се е пред очите ми.

— Приятел, познаваш ме, готов съм на всичко, което животът ми поднесе.

— И родителите ти са съгласни?

Тайгър сведе поглед и изведнъж престана да бъде толкова наперен.

— Родителите ми се отказаха от мен.

— Какво? Майтапиш ли се?

Тайгър сви рамене.

— Прекалих с размазването. Дойде им много. Сега съм под опеката на Бурята.

— Съжалявам, Тайгър.

— Хей, недей. Може и да не вярваш, но Бурята е по-добър родител, отколкото баща ми някога е бил. Сега получавам добри съвети, а някой, когото наистина го е грижа, ме пита как е минал денят ми.

Както всичко друго, свързано с Бурята, качествата й на родител бяха безспорни. И все пак — сигурно беше тежко да си отхвърлен от собствените си родители.

— При всички положения — отбеляза Роуан, — имам чувството, че не Бурята те е посъветвала да станеш професионален парти гост.

— Не… но не може и да ме спре. Изборът си е мой. Освен това заплащането е доста добро. — Младежът се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги слуша, а после прошепна: — Но знаеш ли за кое плащат още по-добре?

Роуан почти се боеше да попита:

— Кое?

— Носи се мълва, че тренираш с живи субекти. За това се предлага много! Мислиш ли, че би могъл да ходатайстваш за мен? Имам предвид, че постоянно умирам. Бих могъл поне да изкарам пари, докато го правя!

Роуан се втренчи невярващо в Тайгър.

— Ти да не си се побъркал? Знаеш ли изобщо какви ги плещиш? Майчице, на какво изобщо разчиташ?

— Само на собствените си нанити, човече. Само на собствените си нанити.

 

 

Косач Волта се чувстваше късметлия, задето е част от кръга приближени на Косач Годар. През по-голямата част от времето. Най-малкият от тримата младши Косачи приемаше себе си като балансираща сила. Чомски беше безмозъчният здравеняк, а Ранд — агресивната, дива природна стихия сред тях. Волта беше чувствителният, виждаше повече, отколкото допускаше някой да забележи. Той пръв зърна Ксенократ след пристигането му, както и неуспешните му опити да избегне срещи. Накрая все пак се ръкува с редица други гостуващи Косачи — някои от доста отдалечени региони като Паназия и Евроскандия. Ксенократ ги поздравяваше с такава неохота, че Волта разбра: Свещеното острие не беше тук изцяло по своя воля.

Волта се настани близо до Годар, за да се постарае да разплете ситуацията.

Щом Годар видя Ксенократ, се изправи — задължителен знак на почит.

— Ваша Светлост, каква чест е да присъствате на скромното ми събиране.

— Не е толкова скромно — отговори Ксенократ.

— Волта! — подвикна Годар. — Донеси ни два стола до басейна, за да можем да бъдем по-близо до действието.

Въпреки че подобни задачи обикновено се възлагаха на прислугата, Волта не възрази, понеже му се предоставяше прекрасна възможност да ги подслушва. Той постави два стола на каменната веранда край дълбоката част на басейна.

— По-близо — настоя Годар. Волта премести столовете толкова близо до ръба, че ако някой решеше да използва трамплина, щеше да ги изпръска. — Остани наоколо — тихо заръча той на Волта, който и бездруго възнамеряваше да направи точно това.

— Нещо за хапване, Ваша Светлост? — попита Волта и посочи отрупаната маса съвсем близо до тях.

— Не, благодаря — отвърна Ксенократ. Подобно изказване от човек с репутация на чревоугодник беше твърде показателно. — Нужно ли е да се срещаме тук? — попита Ксенократ. — Не предпочиташ ли да идем в някоя тиха стая?

— Днес нито една от стаите ми не е тиха — отвърна Годар.

— Да, но тукашният Форум е доста публичен.

— Глупости, това не е Форум, а по-скоро палатът на Нерон.

Волта избухна в искрен, но приглушен смях. Ако днес трябваше да играе роля, щеше сам да я избере.

— Е, да се надяваме, че няма да се превърне в Колизея — отбеляза Ксенократ с известна горчивина.

Въпреки това Годар се изкикоти.

— Повярвай ми, бих се почувствал повече от щастлив да хвърля няколко тоналисти на лъвовете.

Един от празнуващите — от наетите гости — изпълни перфектно тройно салто с превъртане от трамплина, а пръските оставиха мокра следа по тежката роба на Свещеното острие.

— Не мислиш ли, че в някакъв момент показният начин на живот ще те догони? — попита Ксенократ.

— Не може да ме догони, ако продължавам да се движа — отвърна Годар и се ухили самодоволно. — Почти приключих с мястото. Вече търся истински имот долу на юг.

— Нямам това предвид и ти го знаеш.

— За какво е цялото напрежение, Ваша Светлост? — попита Годар. — Поканих те тук, за да видиш с очите си ползите от партитата ми за Форума на Косачите. Всички наоколо са в толкова добри отношения! И ти трябва да направиш един пищен прием в дома си.

— Забравяш, че живея в колиба.

Годар присви очи — не го изгледа злобно, но беше близо.

— Да, колиба, разположена на върха на най-високата сграда във Фулкръм Сити. Аз поне не съм лицемер, Ксенократ. Не разигравам скромност.

Тогава Свещеното острие изрече нещо, което смути Волта, макар че, погледнато в ретроспекция, изобщо не трябваше да представлява изненада за него.

— Най-голямата ми грешка — заяви Ксенократ — беше, че преди всички онези години избрах тъкмо теб за мой ученик.

— Да се надяваме, че е така — отвърна Годар. — Не ми се иска да вярвам, че тепърва ти предстои да допуснеш най-голямата си грешка в този живот. — Беше заплаха, без формално да е заплаха. Годар беше особено добър в това.

— Е, кажи — продължи Годар. — Дали късметът ще се усмихне и на моя стажант, така, както се усмихна на твоя?

Сега Волта наостри уши, зачуди се за какъв ли късмет точно говори Годар.

Ксенократ пое дълбоко въздух, а после издиша.

— Късметът ще се усмихне. Момичето ще престане да бъде проблем до седмица. Сигурен съм. — Друг скачач ги изплиска. Ксенократ вдигна ръце да се предпази, но Годар дори не потрепна.

Ще престане да бъде проблем. Това можеше да означава какво ли не. Волта се огледа и откри Роуан. На пръв поглед водеше разгорещена дискусия с някакво момче, гост на партито. Цитра, която „престава да бъде проблем“, щеше да е най-добрият вариант за него, поне според Волта.

— Приключихме ли вече? Мога ли да си вървя?

— Само момент — възрази Годар, а сетне се обърна към плитката част на басейна. — Есме! Есме, ела тук, искам да те запозная с един човек.

Ужасът, който се изписа върху лицето на Свещеното острие, беше смразяващ. Ситуацията ставаше все по-интересна с всяка минута.

— Моля те, Годар, не.

— Какъв е проблемът? — попита Годар.

Есме дотича при тях, пръскайки вода по ръба на басейна.

— Да, Косач Годар?

Той я придърпа към себе си и тя се настани в скута му, извърната към мъжа в златисто.

— Есме, знаеш ли кой е това?

— Косач?

— Не просто Косач. Това е Ксенократ, Свещеното острие на Средмерика. Той е господин Голяма клечка.

— Здрасти — каза тя.

Ксенократ само кимна, но не погледна момичето в очите. Неудобството му от срещата нажежаваше обстановката. Волта се зачуди дали Годар е намислил нещо, или просто е жесток.

— Струва ми се, че сме се виждали — продължи Есме. — Много, много отдавна.

Ксенократ не отговори.

— Изтъкнатият ни гост изглежда доста скован — заяви Годар. — Не си ли съгласна, че трябва да се присъедини към партито, Есме?

Есме сви рамене.

— Трябва да се позабавлява като останалите — отвърна тя.

— По-мъдри думи не съм чувал — отвърна Годар. След това протегна ръка към Волта зад гърба на Есме и щракна с пръсти.

Волта пое въздух звучно и бавно. Знаеше какво иска от него Годар. Но Волта нямаше желание да се включи. Сега съжаляваше, че изобщо беше взел участие в това.

— Може би трябва да покажете малко чупки на дансинга, Ваша Светлост — настоя Годар. — Така моите гости ще могат да се посмеят на вас, както вие накарахте целия Форум на Косачите да се смее на мен на конклава. Да не си мислите, че съм забравил?

Годар продължаваше да протяга ръка към Волта, а пръстите му шаваха нетърпеливо, така че Волта нямаше друг избор, освен да му даде онова, за което настояваше. Младият Косач бръкна в един от многото тайни джобове на жълтата си роба, извади малък кинжал и го постави в ръката на Годар.

Годар сви пръсти около него и особено внимателно, без да буди никакво подозрение, приближи върха на кинжала на два сантиметра от врата на Есме.

Момичето не го видя. Изобщо не разбра за съществуването му. Но Ксенократ — да. Той застина с разширени очи и леко отворена уста.

— Знам! — заговори ведро Годар. — Защо не идеш да поплуваш?

— Моля — проплака Ксенократ. — Това не е необходимо.

— О, но аз настоявам.

— Не мисля, че му се плува — обади се Есме.

— Но на моите партита всички плуват!

— Не го прави — молеше се Свещеното острие.

В отговор Годар още повече приближи острието до врата на нищо неподозиращата Есме. Сега дори Волта изпадна в паника. Никой никога не беше подлаган на Прибирането на празненствата на Годар, но винаги имаше първи път. Волта знаеше, че битката е въпрос на воля, и единственото, което го спря да се хвърли напред и да изтръгне кинжала от ръцете на Годар, беше фактът, че знаеше кой ще мигне пръв.

— Проклет да си, Годар! — процеди Ксенократ. След това стана и се хвърли във водата, както беше със златната роба и всичко останало.

 

 

Роуан не чу нищо от случилото се между Ксенократ и Годар, но видя как Свещеното острие се хвърли в дълбоката част на басейна и направи бомба, чийто плясък привлече вниманието на всички.

Ксенократ потъна и не изплува отново на повърхността.

— Остана на дъното! — Възкликна някой. — Заради всичко това злато е!

Роуан не изпитваше особена привързаност към Свещеното острие, но не му се искаше да го види как се дави. Не беше паднал — беше скочил и ако се удавеше, омотан в собствената си златна роба, щеше да се приеме като Самоприбиране. Роуан се гмурна в басейна, а Тайгър последва примера му. Достигнаха дъното, където последният дъх на Ксенократ се издигаше във вид на мехурчета. Роуан сграбчи тежката многослойна роба и я изхлузи през главата на човека, а двамата с Тайгър го издърпаха на повърхността. Ксенократ пое въздух, закашля се и изплю вода. Публиката ги аплодира.

Сега той не изглеждаше като Свещеното острие — приличаше по-скоро на дебел мъж в мокро златисто бельо.

— Изглежда, съм изгубил равновесие — избърбори той, като се опита да замаже положението и да даде ново тълкувание на случката. Може би другите повярваха, но Роуан го бе видял да се хвърля. Нямаше как да го сбърка със случайно падане. Защо би направил нещо подобно, по дяволите?

— Почакайте — каза Ксенократ и погледна дясната си ръка. — Пръстенът ми!

— Аз ще го взема! — предложи Тайгър, който се беше превърнал в звездата на парти гостите и се гмурна да го извади.

В това време се появи Чомски и двамата с Волта се наведоха през ръба на басейна, за да помогнат на Ксенократ да се измъкне от водата. Нямаше начин сцената да е по-унизителна за мъжа. Напомняше на претъпкана рибарска мрежа, изхвърлена на палубата на някой траулер.

Годар загърна Свещеното острие с голяма хавлия с нетипично глуповато изражение.

— Наистина искрено се извинявам — заяви Годар. — Изобщо не предполагах, че има опасност да се удавиш. Би било голяма беда за всички.

В този момент Роуан прозря защо в действителност Ксенократ се беше хвърлил в басейна:

Защото Годар му беше наредил да го направи.

А това означаваше, че Годар държи Свещеното острие много по-здраво, отколкото някой би предположил. Но как?

— Може ли вече да си вървя? — попита Есме.

— Разбира се, че може — отвърна Годар и я целуна по челото. После Есме се отдалечи, за да потърси приятелчета за игра сред децата на звездите.

Тайгър се появи с пръстена. Ксенократ го дръпна от ръцете му, без да губи време за благодарности, и го мушна на пръста си.

— Опитах се да измъкна и робата, но е твърде тежка — обясни Тайгър.

— Ще извикам хора с водолазна екипировка, за да се помъчат да спасят съкровището — пошегува се Годар. — Въпреки че могат да предявят претенции над собствеността.

— Приключи ли? — обади се Ксенократ. — Защото искам да си вървя.

— Разбира се, Ваша Светлост.

Тогава Свещеното острие на Средмерика си тръгна от платформата край басейна, а от него капеше вода, докато вървеше към сградата, изгубил цялото достойнство, с което беше дошъл.

— Проклятие, трябваше да целуна пръстена, когато имах тази възможност — оплака се Тайгър. — Държах имунитета в ръцете си и го изпуснах.

Щом Ксенократ си отиде, Годар се провикна към множеството:

— Всеки, който качи в мрежата снимки на Ксенократ по бельо, незабавно ще се превърне в субект на Прибирането!

И всички се разсмяха… след това спряха, тъй като осъзнаха, че изобщо не се шегува.

 

 

Партито приключи, Годар се сбогува с най-важните си гости, а Роуан наблюдаваше всичко внимателно.

— Е, нали ще се видим на следващото парти? — попита Тайгър и го извади от концентрацията му. — Може тогава да ми възложат задачата по-рано и да прекарам повече време тук, не само последния ден.

Фактът, че мозъкът на Тайгър е плитък колкото фонтана отвън, подразни Роуан. Странно, но повърхностната натура на приятеля му никога преди не го беше притеснявала. Вероятно защото и Роуан не бе много по-различен. Вярно, не беше търсач на силни емоции като Тайгър, но по свой начин и Роуан се беше плъзгал по повърхността на живота си. Кой би предположил, че ледът е така заплашително тънък? Сега беше затънал прекалено дълбоко, че Тайгър да може да го осмисли.

— Разбира се, Тайгър. До другия път.

Тайгър си тръгна с останалите професионални парти гости, с които наглед споделяше много повече общи черти, отколкото с Роуан. Роуан се зачуди дали изобщо съществува някой от стария му живот, с когото би могъл да общува.

Косач Годар мина покрай него, докато момчето стоеше до входа.

— Ако се упражняваш да бъдеш неокласическа статуя, ще трябва да ти издигна пиедестал — докачи го. — Разбира се, и без теб вече си имаме достатъчно статуи.

— Съжалявам, Ваша чест, просто се бях замислил.

— Ако прекалиш, може да стане опасно.

— Просто се чудех защо Свещеното острие скочи в басейна така внезапно.

— Падна случайно. Сам го каза.

— Не, аз го видях — настоя Роуан. — Скочи.

— Е, откъде да зная тогава? Ще трябва да попиташ него. Ала не мисля, че припомнянето на подобна смущаваща ситуация би ти направило голяма услуга. — После смени темата. — Видя ми се прекалено дружелюбен към едно от парти момчетата. Трябва ли да ти поканя повече такива другия път?

— Не, нищо подобно — отговори Роуан и се изчерви въпреки старанието да не го допуска. — Той е просто приятел от дома.

— Разбирам. И ти си го поканил?

Роуан поклати глава.

— Записал се е, без да подозирам. Ако зависеше от мен, изобщо нямаше да е тук.

— Защо не? — учуди се Годар. — Твоите приятели са и мои приятели.

Роуан не отговори. Никога не можеше да прецени дали Годар се шегува, или го подиграва.

Мълчанието на Роуан само предизвика смеха на Годар.

— Разведри се, момче! Това беше парти, не инквизиция. — Косачът плесна Роуан по рамото и се отдалечи. Сякаш смяташе, че Роуан ще остави нещата така. Но той не го направи.

— Говори се, че Косач Фарадей е бил убит от друг Косач.

Годар се закова на място и бавно се извърна назад.

— Така ли се говори?

Роуан пое дълбоко дъх и сви рамене, опита се да се престори, че не е нещо важно. Да даде заден ход. Но беше прекалено късно.

— Нищо повече от слух.

— И ти мислиш, че може някак да съм замесен в това?

— Така ли е?

Косач Годар се приближи и като че успя да проникне през фасадата, която Роуан поддържаше — озова се в мрачното и студено място, което стажантът обитаваше сега.

— В какво ме обвиняваш, момче?

— В нищо, Ваша чест. Беше само въпрос. Просто приказки. — Опита се да отвърне на погледа на Годар, да проникне в неговите хладни кътчета, но откри, че той е непрозрачен и непроницаем.

— Смятай, че сме поприказвали — заяви Годар със саркастична лековатост. — Огледай се наоколо, Роуан. Можеш ли да помислиш дори за миг, че бих жертвал всичко това, като наруша седмата заповед, за да отърва света от изветрял Косач от старата школа? Фарадей избра да упражни Самоприбирането, тъй като дълбоко в себе си е бил наясно, че ще е най-значимото нещо, което е правил от над сто години насам. Времето на неговия вид е приключило и той го е знаел. И в случай, че малката ти приятелка подготвя някоя подлост, по-добре да помисли внимателно, преди да ме обвинява. Мога да избера цялото й семейство за Прибирането в мига, в който имунитетът им изтече.

— Подобна постъпка би била сметната за жестокост, Ваша чест — заяви Роуан любезно. — Биха могли да ви обвинят в нарушаване на втората заповед.

За миг изглеждаше, сякаш Годар е готов да унищожи Роуан на място, но пламъците в очите му бяха погълнати от онези непроницаеми дълбини.

— Не спираш да се грижиш за мен, нали така?

— Старая се, Ваша чест.

Годар постоя втренчен в него още съвсем малко, а след това каза:

— Утре ще тренираш с пистолети по движещи се мишени. Ще умъртвиш всички субекти, с изключение на един, само с един изстрел, или аз лично, без да пестя жестокост, ще извърша Прибирането на приятеля ти от партито.

— Какво?

— Да не би да не бях достатъчно ясен?

— Не, Ваша чест. Аз… разбрах.

— И следващия път, когато отправяш обвинение, по-добре бъди сигурен, че е истина, а не просто обида.

Годар продължи гневно по пътя си, а робата му се вееше зад него като пелерина. Преди да се е отдалечил прекалено, все пак допълни:

— Разбира се, ако бях убил Косач Фарадей, нямаше да постъпя толкова глупаво, че да го призная пред теб.

 

 

— Той просто си играе с теб.

Същата вечер Косач Волта остана с Роуан при билярдната маса в стаята за игри.

— Все пак мисля, че успя да го обидиш. Елиминиране на друг Косач? Подобно нещо не се случва.

— Аз мисля, че може и да се е случило. — Роуан стреля, но изобщо не успя да уцели топките. Умът му беше другаде. Дори не му беше по силите да си спомни дали играе с малките, или с големите.

— Аз мисля, че е възможно и Цитра да си играе с теб. Замислял ли си се? — Волта направи ход, но вкара и малка, и голяма топка, което не помогна на Роуан да разбере към кои трябва да се стреми той. — Погледни се само… съвсем си се вкиснал. Тя ти бърника в мозъка, а ти дори не го виждаш!

— Тя не е такава! — отсече Роуан, прицели се към една от големите топки и я вкара в джоба. Очевидно беше направил правилен избор, тъй като Волта му позволи да продължи да играе.

— Хората се променят — упорстваше Волта. — Особено по време на стаж. Да си стажант на Косач, е повод за огромни промени. Защо, мислиш, се отказваме от имената си и никога повече не ги използваме? Защото, докато бъдем ръкоположени, сме се превърнали в напълно различни хора. В професионалисти в Прибирането, вместо хлапета със сладки дупета. Тя те мачка като дъвка.

— Аз й прекърших врата — припомни Роуан. — Предполагам, че сме изравнили резултата.

— Не те устройва равен резултат. Трябва да идеш на Зимния конклав и да имаш явна преднина… или поне да се чувстваш така.

Есме надникна само колкото да обяви:

— Аз ще играя с победителя — и след това отново изчезна.

— Най-добрата причина да загуби човек — изръмжа Волта.

— Трябва да я вземам на сутрешните си кросове — подхвърли Роуан. — Ще е добра тренировка за нея. Може да влезе във форма.

— Така е — отговори Волта — но при нея килограмите са заложени. Генетично е.

— Откъде знаеш…

В този момент на Роуан му просветна. Беше му пред очите, а той не бе успял да го види.

— Не! Шегуваш се!

Волта поклати глава.

— Нямам представа за какво говориш.

— Ксенократ?

— Това е твое предположение — настоя Волта.

— Ако се разчуе, че Свещеното острие има незаконна дъщеря, това ще го унищожи. Би било сериозно нарушение.

— Знаеш ли кое би било още по-лошо? — допълни Волта. — Ако въпросната дъщеря, за която никой не знае, стане субект на Прибирането.

Десетки мисли преминаха през ума на Роуан на фона на новата перспектива. Сега всичко изглеждаше логично. Начинът, по който Есме се хранеше, отношението към нея… какво беше казал Годар? Че тя е най-важният човек, който някой може да срещне? Ключът към бъдещето?

— Но тя няма да стане субект на Прибирането — възрази Роуан. — Не и докато Ксенократ прави каквото Годар му каже. Като да скочи в дълбоката част на басейна.

Волта бавно кимна.

— Наред с други неща.

Роуан стреля и по грешка уцели осма топка, което сложи край на играта.

— Печеля — обяви Волта. — Проклятие. Сега ще трябва да играя с Есме.