Нийл Шустърман
Косачи (28)

27.
Конклав на жътвата

Прибирането не намира отзвук в публикациите на официалните медии, за голямо огорчение на Косачите със слабост към общественото внимание. Дори мащабни Прибирания не достигат до новините. Въпреки това огромен брой лични снимки и видеозаписи от Прибирането са качени в Бурята, а това е много по-вълнуващо от всичко официално представено.

Скандалността бързо прераства в обожание и слава за Косачите, а най-дръзките актове се превръщат в легенди. Някои Косачи намират славата за привлекателна и търсят все по-голяма известност. Други предпочитат да останат анонимни.

Не мога да отрека, че аз съм легенда. Не заради обикновените Прибирания, към които се придържам сега, а заради по-зрелищните, които съм извършвала преди повече от сто и петдесет години. Сякаш вече не бях безсмъртна, а ме увековечиха наново чрез създаването на карти за колекциониране. Най-новите са ценни за учениците. По-старите струват цяло състояние за страстните колекционери без значение в какво състояние са.

Аз съм легенда. Въпреки това всеки ден си мечтая да не бях.

Из официалния дневник на Почитаемата косач Кюри

Тайното разследване на Цитра разкри някои изненади, които тя нямаше търпение да сподели с Роуан, щом най-сетне го видеше на Конклава на жътвата. Със сигурност не можеше да ги обсъди с Косач Кюри. Двете бяха изградили доверие помежду си и ако Косачът разбереше, че Цитра тайно е използвала правомощията й в мрежата, щеше да го приеме като сериозно потъпкване на това доверие.

Животът на Цитра беше поел в съвършено различна посока от този на Роуан. Тя не беше част от шумни и пищни празненства, нито тренираше срещу живи субекти. Помагаше в кроткото готвене на ястия за съкрушени семейства и провеждаше спаринги по Бокатор с партньор с черен колан. Правеше тинктури и изучаваше практическата употреба на смъртоносни отрови от личната аптечка и градината с токсични билки на Косач Кюри. Изучи прочутите дела на най-добрите и най-лошите Косачи в историята.

Откри, че в миналото причините някой Косач да е лош, са били мързел, пристрастност или липса на проницателност. Имало е такива, които са избрали твърде много от съседите си за Прибирането, тъй като не им се е искало да ходят далеч. Други, въпреки неколкократни дисциплинарни наказания, са продължавали да прибират хора със специфични етнически черти. Що се отнася до грешната преценка, и в тази насока имаше достатъчно много примери. Един от тях беше Косач Сартър, който решил, че е добра идея винаги да извършва Прибирането по време на родео и така напълно унищожил този спорт, тъй като никой не искал да присъства, от страх да не бъде елиминиран.

Разбира се, лошите Косачи не се срещаха само в миналото. Само че сега вместо „лоши“ ги наричаха „новатори“ и „напредничави“.

Като новаторските кървави бани, които устройваха Косач Годар и смъртоносната му свита.

Масовото Прибиране в Лабораторията за магнитни двигатели се разчу като голяма новина, макар да не беше официално оповестено. Имаше и значителен брой лични видеозаписи, качени в Бурята, които показваха как Годар и хората му раздават имунитет като хляб за бедняците. Роуан беше в самия център на събитието. Цитра не знаеше как да го приеме.

— Светът има талант да награждава лошите прояви със слава — коментира Косач Кюри след качването на част от записите. След това стана някак меланхолична. — Наясно съм с недостатъците на това да си популярен Косач — призна тя, макар на Цитра вече да й беше известно. — В началото бях вироглава и глупава. Мислех си, че като избирам правилните хора за Прибирането, ще мога да направя света по-добър. С цялата си арогантност вярвах, че виждам ясно цялостната картина, която убягва на другите. Но разбира се, и аз бях ограничена като всички останали. Когато избрах за Прибирането президента и целия му кабинет, разтърсих света, но в действителност светът беше разтърсен и без мен. Наричаха ме госпожица Сеч, а с времето се превърнах в Гранд дамата на смъртта. Посветих повече от сто години на опити да постигна анонимност, но дори и най-малките деца ме познават. Родителите ме използват като Торбалан, за да накарат отрочетата си да се държат прилично. Бъди добър или Гранд дамата ще дойде за теб. — Косач Кюри тъжно поклати глава. — В повечето случаи славата е мимолетна, но когато си Косач, постъпките ти са увековечени. Послушай съвета ми, Цитра, и поддържай неутралитет.

— Може и да сте Косач знаменитост — отбеляза Цитра, — но дори и в най-спорните си решения не можете да се сравнявате с Годар.

— Не, за щастие, не мога — съгласи се Косач Кюри. — Никога не съм възприемала живота като спорт. Разбираш ли, някои хора търсят известност, за да променят света, а други — за да го завладеят. Годар е от втория вид. — Следващите й думи осигуриха на Цитра много безсънни нощи. — Вече не мога да имам доверие на твоя приятел Роуан. Годар има способността да разяжда като киселина, плисната в очите. Най-доброто, което би могла да направиш, щом настъпи време за Зимния конклав, е да спечелиш пръстена и бързо да подложиш момчето на Прибиране, преди киселината да е стигнала още по-дълбоко.

Цитра беше благодарна, че до Зимния конклав остават месеци. Сега трябваше да се тревожи за Конклава на жътвата. Първоначално очакваше с нетърпение да дойде септември, но с приближаването му започваше да се ужасява. Не я тревожеше изпитът. Чувстваше се подготвена за каквито и да е предизвикателства, на които можеха да подложат стажантите. Плашеше се от срещата с Роуан, тъй като нямаше представа как са му се отразили всичките месеци, прекарани с Годар. Спечели този пръстен и бързо го подложи на Прибирането, беше я посъветвала Косач Кюри. Е, точно сега Цитра нямаше да се тревожи за бъдещето. Разполагаше с четири месеца, преди да й се наложи да вземе подобно решение. Но часовникът постоянно тиктакаше. Приближаваше ги неумолимо към тяхната смърт.

 

 

Конклавът на жътвата се състоя в ясен, но бурен септемврийски ден. Бурята беше ограничила броя на зрителите на предишния конклав, но този път пред сградата на Капитолия във Фулкръм Сити се беше събрало огромно множество. Имаше още повече служители на реда, които да контролира напиращата тълпа. Някои Косачи — предимно представители на старата школа — пристигнаха пеша, предпочели кратка разходка от хотелите си, вместо бляскава поява. Други се бяха спрели на впечатляващи коли, за да подчертаят статута си на знаменитости. Новинарските екипи насочваха камерите си, но се стремяха да пазят дистанция. Все пак не беше червен килим. Никакви въпроси, никакви интервюта, нито твърде любопитно надничане. Косачите махаха срещу камерите, изправяха рамене, за да изглеждат високи, и се завъртаха в най-подходящата поза.

Косач Годар и свитата му се появиха в лимузина — кралскосиня с огромни диаманти, в случай че възникнеха съмнения кой е вътре. Щом Годар и антуражът му се появиха, от публиката се разнесоха възклицания, сякаш присъствието им беше равносилно на шоу с фойерверки.

— Ето го!

— Това е той!

— Толкова е красив!

— Така страшен!

— Има чудесна прическа!

Годар се спря да погледне към публиката и да помаха с ръка с кралски маниер. След това се загледа в случайно момиче сред тълпата, погледна го в очите, посочи го и продължи нагоре по стълбите, без да каже нищо.

— Толкова е странен!

— Колко е загадъчен само!

— Така чаровен!

Що се отнася до момичето, то остана впечатлено, ужасено и объркано от моментното внимание и тъкмо това беше целта.

Всички бяха толкова съсредоточени в Годар и пъстрия му антураж, че почти никой не забеляза Роуан, който се качваше последен по стълбите към входа.

Групата на Годар не беше единствената, чиято основна цел беше да прави шоу. Косач Киркегор беше преметнал лък на рамото си. Не че възнамеряваше да го използва днес, просто беше част от спектакъла. Въпреки това можеше да се прицели във всеки от зрителите и да го повали. Тази мисъл предизвикваше още по-голямо вълнение след тълпата. Досега никой не беше ставал субект на Прибирането на стълбите пред Капитолия преди началото на конклав, но това не значеше, че не е възможно да се случи.

Въпреки че повечето Косачи се насочваха към главния път, Косач Кюри и Цитра минаха по странична уличка, за да избегнат вниманието на хората възможно най-дълго. Косачът величествено се промъкна през множеството, но хората най-близо до нея започнаха да надават възгласи, щом я разпознаха. Протягаха ръка да докоснат гладката й роба в цвят на лавандула. Тя, разбира се, го понесе достойно, но един мъж буквално сграбчи плата и на нея й се наложи да плесне ръката му.

— Внимателно — предупреди го тя и го погледна в очите. — Не приемам добре посегателства срещу себе си.

— Извинявам се, Ваша чест — каза мъжът. След това се протегна към дланта й с намерение да докосне пръстена, но тя я дръпна.

— Дори не си го помисляй.

Цитра се мушна пред Косач Кюри, за да й направи път.

— Може би трябваше да вземем лимузина — рече Цитра. — Поне нямаше да ни се налага да се борим, за да си проправим път.

— Винаги ми се е виждало прекалено показно — отвърна Кюри.

Щом се измъкнаха от тълпата, внезапен порив на вятъра връхлетя широкото стълбище на Капитолия и развя дългата сребриста коса на Косач Кюри като булчински воал, придавайки й почти мистичен вид.

— Знаех си, че трябва да я сплета днес — съжали тя.

Двете с Цитра поеха нагоре по белите мраморни стълби, а някой извика от лявата им страна:

— Обичаме ви!

Косач Кюри спря и се обърна, но не можа да определи кой се беше провикнал, затова заговори към всички:

— Защо? — попита тя настоятелно, но никой не се осмели да отговори под хладнокръвния й взор. — Бих могла да сложа край на съществуването ви във всеки един момент. Защо ме обичате?

Отново никой не отговори, но разменените реплики привлякоха вниманието на един оператор, който се приближи твърде много с камерата си. Косач Кюри замахна към нея с такава сила, че цялото тяло на човека се усука и той едва не я изпусна.

— Пазете приличие — нареди Косачът.

— Да, Ваша чест. Съжалявам, Ваша чест.

Кюри продължи нагоре по стълбите с Цитра след себе си.

— Трудно ми е да си представя, че някога съм се наслаждавала на това внимание. Сега бих го избегнала напълно, стига да можех.

— Не изглеждахте толкова напрегната на последния конклав — отбеляза Цитра.

— Тогава нямах стажант, на когото предстои да бъде изпитан. Вместо това аз изпитвах стажантите на останалите Косачи.

Изпит, на който Цитра зрелищно се беше провалила. Въпреки това не й се искаше да повдига темата.

— Знаете ли какъв ще бъде днешният тест? — попита Цитра, щом стигнаха най-горното стъпало и влязоха в преддверието.

— Не… но знам, че ще го проведе Косач Сервантес, а той е почитател на физическата активност. Предполагам, че ще трябва да се бориш с вятърни мелници.

Както и предния път, Косачите се поздравяваха един друг в голямата ротонда и чакаха вратите на залата за събрания да бъдат отворени. В центъра на ротондата бяха сервирани закуски, включително и пирамида от датски кифлички. Подреждането й вероятно бе отнело часове, а за срутването й беше нужна само секунда, след като, без да се замислят, косачите посегнаха директно към долните и пренебрегнаха разположените по-високо сладкиши. Персоналът се втурна да събира кифличките, преди да са се търкулнали по пода. Цялата сцена се стори доста забавна на Косач Кюри и тя отбеляза:

— Твърде наивно от страна на готвача да си мисли, че Косачите биха се съобразявали с нещо.

Цитра зърна младши Косач Гудол — момичето, ръкоположено на предишния конклав. Робата й беше дело на Клод де Глаз, един от най-предпочитаните модни дизайнери в света. Това беше монументална грешка, тъй като съвременните дизайнери обичаха да шокират и изненадват хората. Робата на оранжеви и сини райета на Косач Гудол я караше да изглежда по-скоро като клоун, отколкото като Косач.

Цитра не можа да пренебрегне факта, че Годар и младшите му Косачи се радваха на още по-голямо внимание, отколкото на Пролетния конклав. Макар немалко Косачи да се извърнаха хладно от тях, доста повече бяха онези, които копнееха да се смесят с групата.

— Все повече Косачи споделят възгледите на Годар — сподели тихо Косач Кюри на Цитра. — Промъкват се в пролуките като змии. Инфилтрират се в нашите среди. Задушават най-добрите сред нас като плевели.

Цитра се замисли за Фарадей — порядъчен Косач, категорично задушен от плевелите.

— Убийците набират мощ — заяви Косач Кюри. — Ако успеят, този свят го очакват твърде мрачни дни. Остава възможността почитаемите Косачи да им се противопоставят категорично. Очаквам с нетърпение деня, в който и ти ще се включиш в тази битка.

— Благодаря, Ваша чест. — За Цитра не беше проблем да се бори на страната на доброто, ако станеше Косач. Последствията, до които избирането й щеше да доведе, бяха това, което не можеше да понесе и приеме.

Косач Кюри отиде да поздрави няколко представители на старата школа, които се придържаха към истинските идеали на основателите. В този момент Цитра най-сетне съзря Роуан. Той не кръжеше край фалшивия блясък на Годар. Вместо това се беше превърнал в отделен малък център на внимание. Беше заобиколен от други стажанти и дори от няколко младши Косачи. Говореха си, смееха се и Цитра се почувства леко обидена, че Роуан не я потърси.

 

 

В действителност Роуан се беше опитал да я открие, но докато Цитра влезе в ротондата, той се озова обграден от неочаквани почитатели. Някои му завиждаха за позицията при Годар, други изпитваха любопитство, а имаше и такива, които копнееха да се докоснат до изгряващата звезда. Печеленето на политически позиции започваше отрано във Форума на Косачите.

— Ти беше в офис сградата, нали? — попита един от новите стажанти — шпат, на когото вероятно му беше първият конклав. — Видях те на записите!

— Не просто беше там — намеси се друг шпат. — Той носеше проклетия пръстен на Годар и раздаваше имунитет!

— Еха! Това позволено ли е?

Роуан сви рамене.

— Годар каза, че е, а и аз не съм искал пръстена. Той сам ми го даде.

Един от младшите Косачи въздъхна с копнеж.

— Човече, наистина трябва да те харесва, за да ти позволи нещо подобно.

Мисълта, че Годар може да го харесва, силно обезпокои Роуан, тъй като той презираше абсолютно всичко, което Годар харесваше.

— Е, и какъв е той?

— Различен… от всеки, когото познавам.

— Ще ми се да бях негов стажант — подхвърли друг шпат, а после направи гримаса, сякаш бе вкусил миризливо сирене. — Мен ме взе Косач Мао.

Роуан знаеше, че Косач Мао също обича да прави шоу и се наслаждава на имиджа си на знаменитост сред обществото. Беше изключително независим и не се причисляваше нито към старата школа, нито към новата. Роуан нямаше представа дали Мао гласува според собствената си съвест, или за този, който дава най-много. Фарадей щеше да знае. Твърде много неща липсваха на стажанта на Фарадей. Едно от тях беше вътрешната информация.

— Годар и младшите му Косачи буквално завладяха стълбището на Капитолия при пристигането си — отбеляза стажантка, която Роуан си спомняше от предишния конклав — онази, запозната с отровите. — Изглеждаха толкова добре.

— Вече реши ли какъв цвят ще избереш? А какви скъпоценни камъни ще има на робата ти? — попита друго момиче и внезапно увисна на ръката му като ластар от лоза. Роуан не можеше да прецени кое ще е по-странно — да се измъкне от хватката й, или тъкмо обратното.

— Невидим — отговори Роуан. — Ще се появя на парадното стълбище чисто гол.

— Е, все пак ще има драгоценности на показ — подхвърли един от младшите Косачи и всички останали се разсмяха.

В този момент Цитра си проправи път към него и Роуан се почувства така, сякаш е спипан да върши пакост.

— Здрасти, Цитра — каза той, но прозвуча прекалено насилено и му се прииска да можеше да си върне думите назад и да измисли нещо различно. Измъкна се от хватката на момичето лоза, но закъсня, тъй като Цитра ги беше видяла.

— Изглежда, си намерил много нови приятели — изтъкна Цитра.

— Всъщност не е точно така — отговори той, но в този момент осъзна, че е обидил всички. — Имам предвид, че всички сме приятели, нали така? Все пак сме в една лодка.

— В една лодка — повтори напълно безизразно Цитра, но погледът й беше остър като кинжалите в оръжейното помещение на Фарадей. — Радвам се да те видя, Роуан. — А после си тръгна.

— Нека си върви — изсумтя момичето лоза. — И без това след последния годишен конклав ще бъде история, нали така?

Роуан не се извини, преди да ги изостави.

Бързо догони Цитра, което му подсказа, че и тя не полагаше особено старание да избяга от него. Беше добър знак. Той внимателно хвана ръката й и тя се извърна към него.

— Хей — промълви младежът. — Съжалявам за преди малко.

— Не, разбирам — отвърна Цитра. — Сега си голяма работа. Трябва да се насладиш.

— Не е така. Да не би да си мислиш, че съм искал да ме обсадят? Стига, добре ме познаваш.

Цитра се поколеба.

— Минаха четири месеца — рече тя. — Човек може да се промени за четири месеца.

Беше напълно права. Но някои неща не се бяха променили. Роуан знаеше какво иска да чуе тя, но щеше да бъде поредният танц. Друг вид позиране. Затова й каза истината.

— Радвам се да те видя, Цитра — започна. — Но е също и болезнено. Дори много и не знам какво да направя по въпроса.

Видя, че истински я трогна, защото очите и започнаха да се пълнят със сълзи, които бликнаха, преди да е успяла да продума.

— Знам. Ужасно е, че трябва да бъде така.

— Чуй какво ще ти кажа — отговори Роуан. — Нека дори да не мислим за Зимния конклав. Нека бъдем тук и сега и да оставим бъдещето настрана.

Цитра кимна.

— Съгласна. — След това пое дълбоко дъх. — Хайде да се разходим. Искам да ти покажа нещо.

Тръгнаха към външния край на ротондата, отвъд арките, под които Косачи договаряха различни дела и съюзи.

Цитра извади телефона си и проектира серия от холограми в дланта си, като я сви така, че никой освен Роуан да не види.

— Измъкнах това от задния мозък на Бурята.

— Как успя?

— Няма значение как. Важното е, че го направих… а също и какво открих.

Холограмите бяха на Косач Фарадей по улиците край дома му.

— Тези са от последния ден — уточни Цитра. — Успях да проследя поне част от стъпките му тогава.

— Но защо?

— Просто гледай. — Холограмата показваше как влиза в нечий дом. — Това е къщата на жената, с която ни запозна на пазара. Прекарал е няколко часа там. След това е отишъл в това кафене. — Цитра пусна друг запис, който показваше как Фарадей влиза в ресторант. — Мисля, че е възможно да се е срещнал с някого там, но не знам с кого.

— Добре — намеси се Роуан. — Значи се е сбогувал с различни хора. Засега ми се струва логично някой да го направи, ако прекарва последния си ден на земята.

Цитра отново превключи. Следващият видеозапис показваше как Косачът се качва по стълбите на железопътната гара.

— Заснет пет минути, преди да умре — обясни тя. — Знаем, че се е случило на тази гара, но познай какво. Камерата на конкретния перон е била повредена, предполагаемо от неприемливите. Била е извън строя през целия ден, затова няма видеозапис, който показва какво точно се е случило там!

Влак потегля от гарата и миг по-късно пристига друг, в обратна посока. Точно той беше убил Фарадей. Въпреки че Роуан не можеше да го види, направи гримаса, все едно го бе зърнал.

— Мислиш, че някой го е елиминирал и се е погрижил да изглежда като Самоприбиране? — Роуан се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава, и заговори тихо: — Ако това е единственото ти доказателство, то е доста слабо.

— Знам. Затова продължавам да търся. — Цитра превъртя записа и отново пусна сцената, на която се виждаше как Фарадей отива към гарата.

— Имало е петима свидетели. Нямаше как да ги проследя, без да използвам данни на Форума на Косачите, а ако го бях направила, щяха да разберат, че търся нещо. Но единствената логика е, че и тези свидетели са слезли по същите стълби, нали? Оттам са слезли общо осемнайсет души по времето, когато е умрял Фарадей. Част от тях вероятно са се качили на първия влак. — Тя посочи влака, който напускаше гарата. — Но не всички. От тези осемнайсет души успях да идентифицирам близо половината. И трима от тях са получили имунитет още същия ден.

Разкритието беше достатъчно да остави Роуан без дъх и да замае главата му.

— Били са подкупени, за да свидетелстваш, че е приложил Самоприбиране?

— Ако беше обикновен гражданин, който е видял как един Косач прибира друг, и ти предложат имунитет, за да си държиш устата затворена, как би постъпил?

На Роуан му се искаше да повярва, че би потърсил справедливост, но се замисли за времето, преди да стане стажант на Косач, когато идеята да бъде такъв го плашеше до смърт.

— Щях да целуна пръстена и да си държа устата затворена.

В другия край на ротондата вратите към залата за събрания се отвориха и Косачите започнаха да се стичат вътре.

— Кой мислиш, че го е извършил? — попита Роуан.

— Кой има най-голяма полза Фарадей да излезе извън картинката?

Не беше нужно да го изричат гласно. И двамата знаеха отговора. Роуан осъзнаваше, че Годар е способен на немислими дела, но дали би убил друг Косач?

Поклати глава, не искаше да повярва.

— Това не е единственото обяснение! — настояваше той. — Възможно е изобщо да не е бил Косач. Може да е близък роднина на някого, когото е прибрал. Някой, който е искал отмъщение. Всеки би могъл да му вземе пръстена, да го бутне пред влака и да използва пръстена, за да даде имунитет на свидетелите. В такъв случай би им се наложило да си замълчат, иначе биха ги взели за съучастници!

Цитра отвори уста, за да го опровергае, но я затвори отново. Беше възможно. Дори пръстенът на Фарадей да бе замразил пръста на убиеца, можеше да си го представи.

— Не се бях замислила за това — призна тя.

— Ами тоналистите? Почитателите на тоналния култ мразят Косачите.

Ротондата започна бързо да се изпразва. Двамата се оттеглиха от нишата и тръгнаха към вратите на залата.

— Не разполагаш с достатъчно факти, за да обвиниш някого — предупреди я Роуан. — Засега ще се наложи да го забравиш.

— Да го забравя? Не говориш сериозно.

— Казах засега! Щом те ръкоположат, ще получиш пълен достъп до информацията на Форума на Косачите и ще можеш да докажеш какво точно се е случило.

Цитра застина на място.

— Какво имаш предвид с „щом ме ръкоположат“? По същата логика може да си ти. Или пропускам нещо?

Роуан стисна устни, ядосан на себе си, че допусна намеренията му да се изплъзнат.

 

 

Ритуалите на конклава бяха същите, както и предния път. Изброяването на имената. Измиването на ръцете, отдаването на почит и мъмренето. И този път имаше анонимно обвинение към Косач Годар, само че за твърде волно раздаване на имунитет.

— Кой повдига това обвинение? — настоя Годар. — Нека обвинителят се изправи, за да го видим!

Разбира се, никой не реагира, което даде възможност на Годар да затвърди позициите си.

— Ще призная, че има основание за това обвинение — заяви Годар. — Аз съм щедър човек и вероятно съм раздавал имунитет доста свободно. Нямам извинение, нито пък оправдание. Оставям се на милостта на Свещеното острие, нека той определи наказанието ми.

Свещеното острие Ксенократ махна пренебрежително с ръка.

— Да, да, просто седни Годар. Наказанието ти ще бъде да помълчиш цели пет минути.

Репликата предизвика бурен смях. Годар се поклони на Свещеното острие и зае мястото си. Макар някои Косачи, включително Косач Кюри, да се опитаха да възразят с аргумента, че в исторически план Косачи, които са прекалявали с властта си да осигуряват имунитет, са ограничили семействата на избраните за Прибирането, никой не ги чу. Ксенократ отхвърли всички възражения в интерес на пестене на време за насрочените процедури.

— Изумително — обърна се тихо Косач Кюри към Цитра. — Годар става недосегаем. Всичко може да му се размине. Ще ми се някой да беше успял да предвиди бъдещето и да го прибере още като дете. Така щеше да е най-добре.

Цитра отбягваше Роуан по време на обедната почивка от страх, че ако отново ги видят заедно, ще събудят още по-големи подозрения. Остана да обядва с Косач Кюри и беше представена на неколцина от най-великите живи Косачи: Косач Меир, която навремето е била делегат в Женева; Косач Мандела, който беше начело на Бижутерийната комисия; Косач Хидейоши, единственият, известен с прилагането на хипноза като метод за Прибирането.

Цитра се постара да не се главозамайва. Срещата с тях почти й вдъхна надежда, че старата школа би могла да постигне триумф над индивиди като Годар. Не спираше да поглежда към Роуан, който отново не можеше да се отърве от почитатели, без значение колко се стараеше.

— Лош знак е — отбеляза Косач Хидейоши, — когато младите ни надежди гравитират така открито около врага.

— Роуан не е враг — избърбори Цитра, но Косач Кюри сложи ръка на рамото й, за да я накара да замълчи.

— Той представлява врага — каза Кюри. — Така поне изглежда пред останалите стажанти.

Косач Мандела въздъхна.

— Не би трябвало да има врагове във Форума на Косачите. Редно е всички да сме на една и съща страна. Страната на човечността.

Сред представителите на старата школа беше широко признато, че времената са размирни, но освен повдигането на обвинения, които неизменно бяха отхвърляни, никой не предприемаше нищо.

Следобед Цитра се почувства ужасно тревожна заради разгорещените спорове, свързани с производството на оръжия. Обсъждаше се дали Косачите трябва да носят пръстена си на дясната ръка или на лявата, дали да им бъде позволено да използват комерсиални стоки като спортни обувки и зърнени закуски. Всичко това беше ужасно незначително за Цитра. Защо подобни теми да са важни, след като актът на Прибирането бавно се приравняваше към убийството от Епохата на смъртните?

Най-накрая настъпи моментът за изпитване на стажантите. Както и предния път, кандидатите за Форума на Косачите излязоха първи, след като бяха изпитани предната вечер. От четиримата, преминали финалните тестове, само двама бяха ръкоположени. Другите двама трябваше да изтърпят страданието да минат позорно по пътеката, преди да излязат от залата и да се върнат към предишния си живот. Цитра почувства вина заради удоволствието, което изпита, щом момичето, залепило се за Роуан, беше изгонено.

След като новите Косачи получиха пръстените си и им бяха дадени новите имена, останалите стажанти бяха извикани отпред.

— Днешният тест — обяви Косач Сервантес — ще бъде състезание по бойното изкуство Бокатор. Кандидатите ще бъдат разпределени по двойки и представянето им ще бъде оценено.

Донесоха мек тепих, който беше разгънат в полукръглото пространство точно пред подиума. Цитра пое дълбоко дъх. Биваше я в това. Бокатор представляваше баланс между сила, издръжливост и концентрация, а тя беше постигнала златната среда. Тогава забиха острието право в сърцето на нейната увереност.

— Цитра Теранова ще се бие срещу Роуан Дамиш.

Откъм публиката долетя мърморене. Цитра осъзна, че жребият не беше случаен. Бяха изправени един срещу друг съвсем умишлено, за да бъдат съперници. И как иначе? Погледът й срещна този на Роуан, но очите му не издаваха нищо.

Първо минаха другите двойки. Участниците дадоха всичко от себе си, но Бокатор беше тежка дисциплина и често не се удаваше на стажантите. Някои победи бяха бързо постигнати, други — доста оспорвани. Тогава дойде ред на мача между Цитра и Роуан.

Изражението на Роуан все още не беше нито ожесточено, нито пък излъчваше съжаление или тъга от факта, че са изправени един срещу друг.

— Добре, нека го направим — каза само това и тогава двамата започнаха да се обикалят един друг.

 

 

Роуан знаеше, че днес е първият му истински тест, но не и единственият, който му бяха подготвили. Задачата му беше да изглежда убедителен, но въпреки това да изгуби мача. Годар, Ксенократ, Сервантес и всички присъстващи на конклава трябваше да повярват, че прави всичко по силите си, но усилията му не са достатъчни.

Започнаха с ритуално ритмично обикаляне в кръг. След това изпълниха ритуалните пози. Роуан се долепи до Цитра, маркира ритник, но пропусна с около един пръст разстояние. Изгуби равновесие и падна на коляно. Много добро начало. Рязко се обърна, изправи се, но преди още да е застанал стабилно, тя замахна към него. Роуан помисли, че ще го повали с лакът, но вместо това тя го сграбчи и го повлече напред, сякаш възнамеряваше да го блъсне. Този ход му помогна да възвърне равновесието си — изглеждаше така, сякаш е претърпяла провал и не се е справила. Роуан се отдръпна и я погледна в очите. Хилеше се срещу него, съвсем умишлено не отместваше поглед. Дразненето се славеше като елемент от Бокатор, но в случая беше много повече. Роуан можеше да изтълкува поведението й, все едно Цитра говореше на глас.

Няма да изгубиш този мач, казваха очите й. Бий се ожесточено — предизвиквам те, защото колкото и да се стараеш да се провалиш, ще намеря начин да те саботирам.

Ядосан, Роуан отново я атакува с отворена длан в рамото, точно пет пръста под идеалното ниво, но тя се измести. Дланта му осъществи контакт, Цитра понесе силата на удара му и падна.

Бъди проклета, Цитра. Бъди проклета!

Можеше да го победи във всичко. Дори в загубата.

 

 

От мига, в който Роуан замахна за първия си ритник, Цитра знаеше какво е намислил и се вбеси. Как смееше да си въобразява, че трябва да се бие зле, за да й даде да победи в мача? Нима беше станал толкова арогантен под ръководството на Годар, та да повярва, че битката няма да бъде честна? Разбира се, беше тренирал, но и тя също. Какво като беше станал по-силен? Това означаваше, че е и по-едър и движенията му са се забавили. Честната битка беше единственият начин да опазят съзнанието си чисто. Не осъзнаваше ли Роуан, че като жертва себе си, вреди и на нея? По-скоро би се подложила на Самоприбиране като първи акт на Косач, отколкото да приеме саможертвата му.

Роуан я изгледа кръвнишки, но само предизвика смеха й.

— Толкова ли умееш?

Той избра нисък ритник, достатъчно бавен, че тя да е подготвена, и не вложи голяма сила в атаката. Цитра трябваше само да се снижи и ритникът щеше да остане без цел. Тя обаче измести центъра на тежестта си и ударът я повали. Строполи се на тепиха, но се изправи толкова бързо, сякаш го бе направила нарочно. След това подходи към Роуан с рамото напред и усука крака си около неговия, приложи сила, но не достатъчно, че коляното му да поддаде. Той я сграбчи, превъртя се и двамата дружно се стовариха на тепиха, като Цитра запази доминантна позиция върху него. Беше го контрирала така, че го принуждаваше да я преобърне и да заеме нейното място. Той се опита да я изтласка, но разположението на ръцете й направи задачата му невъзможна.

— Какво има, Роуан — прошепна тя. — Не знаеш какво да правиш, когато си върху момиче?

Той най-сетне се отмести и тя се изправи. Отново застанаха един срещу друг и започнаха да се дебнат в бойния танц, а Сервантес ги обикаляше в обратна посока като сателит, който изобщо не долавяше какво се случва между тях.

 

 

Роуан знаеше, че мачът почти е приключил. Той щеше да победи, а победата му означаваше загуба. Със сигурност не е бил с всичкия си, за да си мисли, че Цитра ще допусне той умишлено да изгуби мача. Всеки от тях беше силно загрижен за другия. Това беше проблемът. Цитра никога нямаше да приеме пръстена на Косач, докато чувствата й към него стояха на пътя към получаването му.

Изведнъж Роуан измисли нова стратегия.

 

 

В оставащите десет секунди от мача Цитра трябваше само да продължава с танца. Роуан беше очевидният победител. Само още десет секунди отбранително обикаляне и Сервантес щеше да надуе свирката.

Но ето че Роуан направи нещо, което Цитра изобщо не очакваше. Хвърли се към нея със скоростта на светлината. Не беше никак непохватен, нито пък се преструваше на неумел, използваше безупречно заучени движения. Само за миг й приложи хватка, стисна здраво врата й — достатъчно силно, че обезболяващите й нанити да се задействат. После се наведе плътно към нея и изръмжа:

— Попадна право в капана ми. Сега ще си получиш заслуженото. — И преметна тялото й във въздуха, извъртайки главата й на другата страна. Вратът й се счупи със звучно и ужасяващо пукане и мракът завладя Цитра, сякаш земята се беше сринала върху нея.

 

 

Роуан пусна Цитра на земята, а публиката нададе дружно възклицание. Сервантес наду свирката си ожесточено.

— Фал! Фал! — развика се той, точно както се беше надявал Роуан. — Дисквалификация!

Множеството Косачи зажужа. Някои бяха ядосани на Сервантес, а други хулеха Роуан за постъпката му. Роуан издържа стоически, не допусна емоциите си да проличат. Насили се да погледне надолу към тялото на Цитра. Главата й на практика беше извърната в обратна посока. Очите й бяха отворени, но невиждащи. Не можеше да е по-мъртва. Младежът прехапа езика си, докато не прокърви.

Вратите на залата се отвориха със замах и пазачите се втурнаха към мъртвото момиче в средата.

Свещеното острие се обърна към Роуан:

— Върни се при своя Косач — процеди и дори не се опита да прикрие отвращението си. — Сигурен съм, че ще те накаже подобаващо.

— Да, Ваша Светлост.

Дисквалификация. Никой от тях не си даваше сметка, че Роуан е блестящ победител.

Той гледаше как пазачите я отнасят, отпусната като чувал с картофи, навън, където несъмнено линейка дрон вече чакаше да я откара в най-близкия възстановителен център.

Ще се оправиш, Цитра. Ще се върнеш при Косач Кюри за нула време… но няма да забравиш какво се случи днес. Надявам се никога да не ми простиш.