Нийл Шустърман
Косачи (17)

16.
Момчето за басейна

Не съм от хората, които се гневят лесно, но как смеят Косачите от старата школа да диктуват поведението ми? Нека до един подложат сами себе си на Прибирането, за да можем да приключим с тяхната себеомраза и лицемерие. Аз съм човек, избрал да извършва Прибирането с гордост, а не със срам. Аз избирам да прегърна живота, макар да боравя със смърт. Не греша — ние, Косачите, сме над закона, защото го заслужаваме. Виждам ден, в който Косачите ще бъдат избирани не според някакви езотерични морални ценности, а защото им е приятно да отнемат живот. Все пак, този свят е идеален… а в един идеален свят не е ли редно всички ние да правим това, което обичаме?

Из официалния дневник на Почитаемия Косач Годар

Пред вратата на имението на изпълнителния директор стоеше Косач. Всъщност цели четирима, при все че останалите трима бяха застанали отзад, така че акцентът да пада върху облечения в кралскосиньо.

Изпълнителният директор беше уплашен или по-скоро ужасѐн — от друга страна, не се беше издигнал до този пост благодарение на емоции. Притежаваше остър ум и изражението на умел играч на покер. Нямаше да се уплаши от факта, че смъртта се е появила пред прага му, дори робата й да бе обшита с диаманти.

— Изненадан съм, че сте стигнали до входната ми врата, без пазачите да ме уведомят — каза изпълнителният директор възможно най-небрежно.

— Щяха да ви предупредят, но ние ги избрахме за Прибирането — заяви жена в зелена роба и с паназиатски черти.

Изпълнителният директор нямаше да допусне тази информация да го разтърси.

— О, значи очаквате да ви дам личните им данни, за да известите семействата им.

— Не точно — отговори главният Косач. — Може ли да влезем?

Тъй като изпълнителният директор беше наясно, че няма правото да откаже, се отмести встрани.

Окиченият с диаманти Косач и подобната му на дъга свита го последваха и огледаха поовехтелия разкош на имението.

— Аз съм Почитаемият Косач Годар. Това са младшите ми Косачи Волта, Чомски и Ранд.

— Забележителни роби — беше коментарът на изпълнителния директор, който все още успешно прикриваше страха си.

— Благодаря — отговори Косач Годар. — Виждам, че имате добър вкус. Комплименти за човека, декорирал дома ви.

— Съпругата ми — поясни той, но вътрешно направи гримаса, задето беше привлякъл вниманието на човек, отнемащ животи, към нея.

Косач Волта — облеченият в жълто с изразени африкански черти — огледа внимателно пищното фоайе и надникна през арките, водещи към другите крила на имението.

— Отлична трактовка на Фън-шуй. Енергийните потоци са особено важни, най-вече в толкова голям дом като този.

— Предполагам, че има подобаващ по размери басейн — вметна онзи в огнената роба украсена с рубини. Косач Чомски. Той беше със светлоруса коса и доста грубоват.

Изпълнителният директор се зачуди дали не се забавляват, като проточват срещата. Колкото повече го разиграваха, толкова повече засилваха позициите си, затова той премина директно на въпроса, преди да са го видели да поддава.

— Мога ли да попитам по каква работа сте дошли?

Косач Годар хвърли поглед към него, но пренебрегна въпроса. Направи жест към подчинените си и двама от тримата тръгнаха. Мъжът в жълто пое по витото стълбище, а жената в зелено се зае да проучи първия етаж. Онзи със светлата кожа в оранжево остана до него. Той беше най-едър от всички и вероятно беше бодигард на лидера им — сякаш някой беше толкова глупав, че да посегне на Косач.

Изпълнителният директор се зачуди къде са децата му в момента. Дали бяха в задния двор с бавачката? Горе? Не беше сигурен, а последното, което искаше, беше Косачи да бродят из къщата и да не са пред очите му.

— Почакайте! — обади се той. — Каквито и да са целите ви, сигурен съм, че можем да постигнем някакво съгласие. Нали знаете кой съм?

Косач Годар се загледа в произведение на изкуството, окачено във фоайето, вместо да погледне към него.

— Някой достатъчно заможен, че да притежава Сезан.

Щеше ли да е по-добре да не знае? Имаше ли вероятност посещението им тук да не е планирано? Косачите би трябвало да правят избора си на произволен принцип, но дали присъствието им тук беше случайно? Той усети как черупката, която удържаше страха му, се пропуква.

— Моля ви — отрони изпълнителният директор. — Аз съм Максим Изли… Името със сигурност ви е познато?

Косачът се обърна към него без намек за потвърждение. Реакцията дойде от онзи в огнената премяна.

— Човекът, който ръководи „Регенезис“?

Най-сетне и Годар показа, че името му е известно.

— О, да… компанията ви е на второ място в индустрията за подмладяване.

— Скоро ще заеме първата позиция — побърза да се похвали на Годар. — Щом пуснем технологията, която позволява клетъчна регресия отвъд двайсет и една годишна възраст.

— Мой приятел използва услугите ви. И на мен самия ми предстои.

— Може да бъдете първият, който официално да се облагодетелства от новата ни процедура.

Годар се разсмя и се обърна към сподвижника си.

— Представяш ли си ме като тийнейджър?

— Ни най-малко.

Колкото повече се забавляваха, толкова по-силно се ужасяваше Изли. Вече нямаше смисъл да крие отчаянието си.

— Вероятно има нещо, което искате… нещо ценно, което мога да ви предложа…

Най-накрая Годар свали картите си на масата.

— Искам собствеността ти.

Изли успя да обуздае желанието си да възкликне „Извинете?“, тъй като изявлението беше твърде категорично. Но Максим Изли беше незаменим в преговорите.

— Притежавам гараж с повече от дванайсет моторни превозни средства от Епохата на смъртните. Всяко едно от тях е безценно. Можете да си изберете което искате. Можете дори да ги вземете всичките.

Косачът се приближи към него и изведнъж Изли усети острието на нож, притиснато от дясната страна на адамовата му ябълка. Изобщо не беше забелязал Косача да вади оръжието. Беше се случило толкова бързо, че сякаш за миг сам се бе появил до югуларната му вена.

— Нека изясня — заяви спокойно Годар. — Не сме дошли да правим бартер, нито да се пазарим. Ние сме Косачи, което означава, че по закон можем да вземем всичко, което поискаме. Ако пожелаем да сложим край на нечий живот, ще го направим. Много е просто. Тук ти нямаш никаква власт. Бях ли достатъчно ясен?

Изли кимна и почувства как острието едва не поряза кожата му. Удовлетворен, Годар го отмести от гърлото му.

— Имот като този трябва да се поддържа от доста голям персонал. Икономи, градинари, вероятно дори и коняри. Колко души работят за теб?

Изли се помъчи да отговори, но от устата му не излезе и звук. Той прочисти гърлото си и опита отново.

— Дванайсет — призна. — Дванайсет души на пълен работен ден.

Тогава жената в зелено се появи откъм кухнята и доведе мъж, когото жената на Изли беше наела наскоро. Беше малко над двайсетгодишен или поне така изглеждаше. Изли не успя да си спомни името му.

— А това кой е? — попита Годар.

— Момчето за басейна.

— Момчето за басейна — повтори подигравателно Косач Ранд.

Годар кимна към мускулестия Косач, който се приближи към младежа и докосна бузата му. Момчето за басейна се срина на земята, а главата му се удари в мрамора. Беше станал жертва на Прибирането.

— Действа! — обяви Косач Чомски и погледна ръката си. — Определено си струва цената, която плати Господарят на оръжията.

— Добре тогава — заговори Годар. — Тъй като сме в правото да вземем каквото ние решим, ще бъда честен. В замяна на този прекрасен имот предлагам на теб, семейството ти и оцелелите ти служители по една година имунитет за всяка година, в която решим да останем тук.

Облекчението на Изли беше неимоверно и мигновено. Колко странно — да ти откраднат дома, а ти да изпитваш облекчение.

— На колене — заповяда Годар, а Изли се подчини на мига.

— Целуни го.

Изли не се поколеба. Допря устни до пръстена и ги притисна силно, така че почувства ръбовете му.

— Сега ще идеш в офиса си и незабавно ще освободиш поста си.

Този път Изли не се въздържа:

— Извинете?

— Някой нов може да върши работата ти — сигурен съм, че има и други, които копнеят за такава възможност.

Изли се изправи, а краката му продължаваха леко да треперят.

— Но… но защо? Не можете ли просто да пуснете мен и семейството ми да си вървим? Няма да ви създаваме грижи. Няма да вземем друго, освен дрехите на гърба си. Никога повече няма да ни видите.

— Уви, не мога да ви пусна да си вървите — отвърна Косач Годар. — Имам нужда от ново момче за басейна.