Нийл Шустърман
Косачи (15)

14.
Дребно условие

Наистина вярвам, че хората все още се боят от смъртта, но само стотна спрямо преди. Казвам го предвид настоящите квоти, според които шансът човек да стане субект на Прибирането през следващите сто години е едва един процент. Което означава, че шансът дете, родено днес, да бъде прибрано от този момент до следващите петстотин години от живота му на Земята, е едва петдесет процента.

Разбира се, след като вече не отброяваме годините числено, с изключение на децата и юношите, никой вече не знае на каква възраст точно е — понякога човек не знае дори своите години. В наши дни числото може да се определи само приблизително, с точност до десетилетия. Пишейки това, ще ви кажа, че съм някъде между сто и шейсет и сто и осемдесет годишна, при все че не ми е приятно да мисля за възрастта си. Като всички останали, от време на време и аз се подлагам на значително биологично подмладяване, но като много Косачи не си позволявам да премина границата от четиридесет години. Само Косачите, които са истински млади, трябва да изглеждат такива.

Определям възрастта на най-старите човешки същества някъде около триста години, и то само защото сме толкова близо до Епохата на смъртните. Чудя се какъв ли ще бъде животът ни примерно след хилядолетие, когато средната възраст ще наближи хиляда години. Дали всички ще бъдем ренесансови деца с умения в безбройните области на изкуството и науката, тъй като ще имаме време да ги овладеем? Или пък скуката — чумата на робската рутина, изцяло ще ни завладее и ще ни дава още по-малко основания да живеем безкрайния си живот? Мечтая за първото, но подозирам, че ще е второто.

Из официалния дневник на Почитаемата Косач Кюри

Роуан настъпи Цитра, докато вървяха към пътеката. Тя изохка тихо, но не го смъмри.

Беше твърде заета да прехвърля оръжия и отрови в съзнанието си. Непохватността на Роуан беше най-малката й грижа.

Цитра мислеше, че ще ги отведат в друга стая в сградата, тихо местенце за изпита им, но други стажанти, които вече бяха присъствали на конклава, поеха по пътеката към свободното пространство пред подиума. Подредиха се в права линия, сякаш без да следват определен ред, и се обърнаха към конклава като участници в хор, затова Цитра застана в редичката до Роуан.

— Какво става? — прошепна тя.

— Не съм сигурен — отвърна той, също шепнешком.

Бяха общо осем. Някои стояха със сковано изражение в опит да овладеят емоциите си, а други се стараеха да не излъчват ужас. Цитра не беше съвсем сигурна какво точно изразява лицето й и леко се ядоса от факта, че Роуан изглежда съвсем нормално, сякаш чакаше автобуса.

— Днес ще изпитва Почитаемата Косач Кюри — обяви Ксенократ.

Залата утихна и Косач Кюри, Гранд дамата на смъртта, пристъпи напред. Тя се разходи два пъти пред редицата от стажанти, огледа ги. После каза:

— На всеки от вас ще бъде зададен по един въпрос. Ще имате една възможност да дадете приемлив отговор.

Един въпрос? Що за изпит можеше да се изчерпи с един въпрос? Как биха могли да тестват нечии знания по този начин? Сърцето на Цитра биеше толкова силно, че имаше чувството как ще изскочи от гърдите й. А утре щеше да се събуди във възстановителен център, станала за посмешище.

Косач Кюри започна от левия край на редицата. Това означаваше, че Цитра щеше да бъде четвъртата, на която щяха да зададат въпрос.

— Джейкъри Цимърман — обърна се Косач Кюри към върлинестото момче в края. — Жена се хвърля пред оръжието ти, предлага да жертва себе си, за да спаси детето си от Прибирането, и умира. Какво ще направиш?

Момчето се поколеба само за миг, а след това отговори:

— Щом възразява на Прибирането, тя нарушава третия закон. По тази причина съм длъжен да подложа цялото й семейство на Прибирането.

Косач Кюри не продума за миг, а след това заключи:

— Неприемлив отговор.

— Но… но… — не разбираше Джейкъри — тя възразява! Според правилото…

— Правилото се отнася за възразяване срещу собственото Прибиране. Ако тя беше избраната, прилагането на третата заповед щеше да бъде уместно. При наличие на каквито и да е съмнения сме длъжни да не допускаме грешки от състрадание. В този случай би трябвало да прибереш детето, да се погрижиш жената да бъде изпратена във възстановителен център и да гарантираш имунитет на нея и останалата част от семейството. — Сетне посочи надолу към множеството. — Слез долу. Твоят ментор ще избере наказанието ти.

Цитра преглътна. Не трябваше ли наказанието за грешка да бъде ужасяващото опознаване на тази грешка? Какво ли наказание би наложил Косач на посрамения си ученик?

Косач Кюри пристъпи към момиче с твърд поглед, високи скули и лице, което сякаш можеше да устои и на ураган.

— Клодет Каталино — започна Косач Кюри. — Сбъркала си с избора на отрова…

— Това не би могло да се случи — заговори Клодет.

— Не ме прекъсвай.

— Но предположението ви е грешно, Почитаема Косач Кюри. — Познавам отровите толкова добре, че никога не бих допуснала грешка. Никога.

— Е — изрече Косач Кюри със смразяваща ирония. — Менторът ти трябва да е изключително доволен, че се е сдобил с първия перфектен ученик в историята на човечеството. — Репликата й предизвика кикот в залата. — Добре тогава — продължи Косач Кюри. — Да речем, че някой, подразнен от самодоволството ти, е саботирал твоята отрова. Субектът ти — мъж, който не е оказал съпротива, изпада в конвулсии и изглежда, че краят ще настъпи бавно и ще е придружен от доста повече болка, отколкото нанитите му биха могли да подтиснат. Какво ще направиш?

Клодет отговори без капка колебание:

— Изваждам пистолета, който държа зареден за всеки случай, и слагам край на мъките му с един-единствен точен изстрел. Но преди това бих наредила на всички присъстващи членове на семейството да излязат от стаята, за да им спестя травмата от гледката на балистичното Прибиране.

Косач Кюри повдигна вежди, помисли над думите й и отвърна:

— Приемливо. И мисълта за семейството внася приятна нотка… макар само хипотетично. — След това се усмихна. — Разочарована съм, че се провалих в опита си да докажа, че не си съвършена.

Следваше момче, фиксирало погледа си в точка на стената отсреща, очевидно с надежда да се пренесе на някое щастливо място.

— Ноа Збарски — обяви Кюри.

— Да, Ваша чест. — Гласът му трепереше. Цитра се чудеше какво може да се очаква от Кюри. Какъв ли въпрос би задала на толкова уплашено момче?

— Назови ми пет животински вида, които генерират невротоксин, достатъчно мощен, че да е ефикасен за натопена в отрова стрела.

Момчето, което беше задържало дъха си, шумно въздъхна от облекчение.

— Ами, жаба дърволаз, разбира се, по-известна като отровна жаба стрела — започна той, — синьопръстен октопод, мраморен конусовиден охлюв, континентален тайпан и… ъъъ… смъртоносен скорпион.

— Отлично — заяви Косач Кюри. — Можеш ли да назовеш още?

— Да — отговори Ноа. — Но вие казахте един въпрос.

— Ами ако ти кажа, че съм променила решението си и искам шест, вместо пет?

Ноа пое дълбоко дъх, но не го задържа.

— Тогава ще ви отговоря по най-любезния възможен начин, че не държите на думата си, а дълг на всеки Косач е да държи на думата си.

Косач Кюри се усмихна.

— Приемлив отговор! Много добър!

И тогава застана пред Цитра.

— Цитра Теранова.

Цитра осъзна, че Косачът знае имената на всички, и въпреки това се стресна, щом я чу как произнася нейното.

— Да, Почитаема Косач Кюри.

Жената се наведе към нея и заби поглед в очите на Цитра.

— Кое е най-лошото нещо, което някога си правила?

Цитра беше подготвена за какви ли не въпроси.

Какви ли не, но не и за този.

— Извинете ме?

— Въпросът е прост, мила. Кое е най-лошото нещо, което някога си правила?

Цитра стисна челюст. Устата й пресъхна. Знаеше отговора. Дори не беше нужно да се замисля.

— Може ли момент?

— Не се притеснявай.

Тогава един от Косачите се провикна откъм залата:

— Вършила е толкова лоши неща, че й е трудно да избере само едно.

Чу се дружен смях. В този момент я изпълни омраза към всички.

Цитра погледна Косач Кюри в очите. Тези всевиждащи сиви очи. Добре знаеше, че не може да се измъкне от въпроса.

— Когато бях осемгодишна — започна тя, — спънах едно момиче по стълбите. То си счупи врата и се наложи да остане три дни във възстановителен център. Така и не й признах, че съм била аз. Това е най-лошото нещо, което някога съм правила.

Косач Кюри кимна, след това се усмихна съчувствено и рече:

— Лъжеш, мила. — Тя се обърна към множеството и поклати глава, може би дори с лека тъга. — Неприемлив отговор. — После отново се обърна към Цитра. — Слез долу — нареди тя. — Косач Фарадей ще избере наказанието ти.

Тя не възрази, не настоя, че казва истината. Защото не беше така. Нямаше представа откъде го знаеше Косач Кюри.

Цитра се върна на мястото си, неспособна да погледне Косач Фарадей, а и той не й продума.

След това Косач Кюри премина към Роуан, който изглеждаше толкова самодоволен, че на Цитра й се прииска да го удари.

— Роуан Дамиш — поде Косач Кюри. — От какво се боиш. Кой е най-големият ти страх?

Роуан не се поколеба в отговора си. Сви рамене и каза:

— Не се страхувам.

Цитра не беше сигурна, че го е чула добре. Да не би да твърдеше, че не се страхува от нищо? Да не би да си бе изгубил ума?

— Вероятно искаш да помислиш малко, преди да отговориш? — подсказа му Косач Кюри, но Роуан само поклати глава.

— Не ми е нужно повече време. Това е отговорът ми. Няма да го променям.

В залата настъпи пълно мълчание. Цитра усети, че неволно клати глава. И в този момент осъзна… че го прави заради нея. Тя нямаше да понесе наказанието, каквото и да беше то. Вършеше го, за да не страда, че е изостанала от него. Все още й се искаше да го фрасне, но този път по напълно различна причина.

— Е, днес имаме един безупречен ученик и един безстрашен — обяви Косач Кюри. После въздъхна. — Но се боя, че никой не е чак толкова смел, затова смятам отговора ти за неприемлив.

Тя изчака, вероятно мислеше, че Роуан ще каже нещо, но той дори не отвори уста. Просто я изчака да заяви:

— Слез долу. Косач Фарадей ще избере наказанието ти.

Роуан се върна на мястото си до Цитра безцеремонно и с невинно изражение.

— Ти си кретен! — прошепна му тя.

Роуан сви рамене по същия начин, както и пред Косач Кюри.

— Вероятно е така.

— Мислиш ли, че не знам защо го направи?

— Може да съм го направил, за да изглеждам по-добре на следващия конклав. Възможно е, ако отговоря твърде добре днес, следващия път въпросът ми да е прекалено труден.

Но Цитра беше убедена, че не такава е била логиката му. Роуан не разсъждаваше по този начин. Тогава се намеси и Косач Фарадей — тонът му беше тих и премерен, но в същото време смразяващо напрегнат.

— Не биваше да го правиш.

— Ще приема наказанието, което ви се струва подходящо, каквото и да е то.

— Не става въпрос за наказанието — процеди той.

Косач Кюри препита още няколко стажанти. Един беше пратен на мястото си, двама други бяха оставени.

— Може Косач Кюри да оцени жеста ми като благороден — предположи Роуан.

— Да, също и всички останали — парира го Фарадей. — Мотивите лесно могат да се превърнат в оръжия.

— Което доказва — не се стърпя Цитра, — че си пълен кретен.

Но той само й се ухили кретенски.

Тя реши, че е казала последната дума по темата и всичко е свършило, докато се приберат у дома, където Косач Фарадей щеше да наложи досадно, но справедливо наказание, отговарящо на провинението. Грешеше.

След като мъчението на стажантите приключи, Косачите започнаха да се разсейват. Носеше се неспирно мърморене, крояха се планове за вечеря, тъй като наближаваше седем часът. Останалите проблеми като че ли не вълнуваха никого. Въпросите засягаха поддръжката на сградата и дали трябваше да се обявяват намеренията за подмладяване, за да не е твърде шокиращо, когато някой изглежда с трийсет години по-млад на следващия конклав.

Като че ли всичко вървеше към финал, когато един Косач се изправи и невъздържано се обърна към Ксенократ. Беше жената със зелената роба, обшита с изумруди. Принадлежеше към свитата на Годар.

— Извинете ме, Ваша Светлост — започна тя, въпреки че видно се обръщаше към цялата асамблея, а не само към Свещеното острие. — Чувствам се леко объркана от подбора на нови стажанти и особено на тези, които доведе Косач Фарадей.

И Роуан, и Цитра вдигнаха поглед. Фарадей не. Той сякаш беше застинал, свел поглед надолу като изпаднал в транс. Или може би се подготвяше за онова, което предстоеше.

— Доколкото ми е известно, Косачите никога не са вземали по двама стажанти, които трябва да се съревновават за пръстена — продължи тя.

Ксенократ извърна поглед към парламентариста, който имаше юрисдикция по подобни въпроси.

— Не съществува закон, който го забранява, Косач Ранд — отговори парламентаристът.

— Да — не се отказа Косач Ранд. — Но очевидно съревнованието се е превърнало в дружба. Как ще се разбере кой е по-добрият кандидат, ако те постоянно си помагат един на друг?

— Оплакването ви не е ясно изразено — натърти Ксенократ, но Косач Ранд не беше приключила.

— Предлагам, за да сме сигурни, че наистина става въпрос за съревнование, да прибавим дребно условие.

Косач Фарадей скочи на крака.

— Възразявам! — извика. — Този конклав не може да измисля условия, според които да обучавам стажантите си! Мое право е да ги уча, тренирам и наказвам!

Ранд вдигна ръце в жест на престорено примирение.

— Просто търсех начин да се уверя, че изборът ви ще бъде честен и справедлив.

— Смятате ли, че можете да залъгвате този конклав с бърборенето и суетата си? Не сме толкова първични, че да се замайваме от блещукане.

— Какво е вашето предложение, Косач Ранд? — попита Ксенократ.

— Възразявам! — викна Фарадей.

— Не може да възразите срещу нещо, което тя още не е казала.

Фарадей преглътна възраженията си и зачака.

Цитра наблюдаваше почти безстрастно, сякаш се намираше на тенис мач и някой бе отбелязал точка. Но тя не беше обикновен зрител, нали така? Тя беше топката. Както и Роуан.

— Предлагам — обяви Косач Ранд с коварството на смъртоносен скорпион — след определянето на победителя първата му задача да бъде Прибирането на губещия.

Из залата се разнесоха въздишки и възклицания. А Цитра… тя не можеше да повярва… чуваше се също и смях и дори похвали. Искаше й се да се убеди, че жената в зелено не говори сериозно. Че това е просто следващото ниво от изпитанията.

Фарадей така беше излязъл от кожата си, че в първия момент не каза нищо. Не можеше дори да намери думи, за да възрази. Накрая гневът му се стовари като природна стихия. Вълна, помитаща брега.

— Това е плесница в лицето на всичко, което сме ние! На всичко, което вършим! Ние се занимаваме с Прибирането, но вие, Косач Годар и методите му… искате да превърнете работата ни в кървав спорт!

— Глупости — обади се Ранд. — Съвсем логично е. Заплахата от Прибирането ще бъде идеалният стимул за постигане на най-високо ниво.

И вместо да отхвърли искането като нелепо, за ужас на Цитра, Ксенократ се обърна към парламентариста:

— Има ли правило срещу подобно нещо?

Парламентаристът помисли и отвърна:

— При положение, че няма прецедент с явяването на двама стажанти, няма как да има правила, които указват как да се случва обучението им. Предложението се вписва в рамките ни.

— Рамки? — кресна Косач Фарадей. — Рамки? Самият морал на Форума на Косачите трябва да бъде наша рамка! Варварство е дори да си го помислим!

— О, моля — отговори Ксенократ с пренебрежително махване на ръката. — Спести ни цялата тази мелодрама, Фарадей. Това е преди всичко следствие от решението ти да вземеш двама стажанти, след като един е напълно достатъчен.

Тогава часовникът започна да отмерва седем часа.

— Настоявам за обстоен дебат и гласуване по този въпрос! — заяви Косач Фарадей, но три удара вече бяха отминали и Ксенократ не му обърна внимание.

— В правомощията си на Свещено острие, нареждам в случая на Роуан Дамиш и Цитра Теранова победителят да бъде длъжен да извърши Прибирането на другия в момента, в който получи пръстена си.

След това удари силно с чукчето си, постави край на конклава и подпечата съдбата им.