Нийл Шустърман
Косачи (14)

13.
Пролетен конклав

Системата на квотите се използва от над двеста години и макар да варира в различните региони, много ясно определя отговорностите на всеки Косач. Разбира се, всичко е базирано на средни стойности — могат да минат дни и дори седмици, преди да пристъпим към Прибирането, — но трябва да изпълним квотата си преди следващия конклав. Има нетърпеливци, които бързат да приберат колкото могат повече бройки в началото, така че да нямат много за вършене преди датата на конклава. Има и такива, които протакат дълго и им се налага да бързат накрая. И двата подхода водят до небрежност и неволна пристрастност.

Често се чудя дали квотата някога ще се промени и ако е така, с колко. Прирастът на населението все още е доста висок, но се балансира от способността на Бурята да осигури нужното за все по-увеличаващото се население. Възобновяеми източници, жилища в предградията, изкуствени острови, а на всичкото отгоре наоколо никога не е било по-озеленено и няма усещане за пренаселеност. Постигнали сме господство над този свят и в същото време сме го съхранили по начин, по който прадедите ни биха могли само да мечтаят.

Но всичко си има граници. Макар Бурята да не се намесва в работата на Форума на Косачите, все пак препоръчва броя на Косачите, нужни на света. В момента по целия свят се прибират приблизително пет милиона души годишно — нищожна частица от нивото на смъртност в Епохата на смъртните и твърде далеч от баланса спрямо нарастването на населението. Изтръпвам, като си помисля колко много Прибирания ще са необходими, ако някога ни се наложи да обуздаем отведнъж демографския прираст.

Из официалния дневник на Почитаемата Косач Кюри

Фулкръм Сити беше постмортален метрополис близо до самия център на Средмерика. Там, край реката, разположена в подножието на високите кули на елегантния градски живот, се издигаше достолепна каменна постройка, впечатляваща ако не с вида си, то със своята масивност. Мраморни колони и арки поддържаха медния купол. Безспорно отдаваше почит на Древна Гърция и Римската империя, родните места на цивилизацията. Все още я наричаха Сградата на Капитолия, тъй като мястото някога е било столица, по времето, когато все още е имало щати — преди правителствата да станат ненужни. Сега постройката имаше честта да помещава административните офиси на Форума на Косачите в Средмерика, както и да домакинства на конклава три пъти в годината.

 

 

В деня на Пролетния конклав валеше проливен дъжд.

Цитра рядко имаше нещо против дъжда, но мрачното време в комбинация със силното напрежение не й действаше добре. От друга страна, хубав и слънчев климат би бил истинска подигравка. Цитра си даде сметка, че няма подходящ ден да бъдеш представен на заплашителна елегия от Косачи.

Фулкръм Сити беше само на час път със свръхвлака, но разбира се, Косач Фарадей приемаше свръхвлака като ненужно разточителство.

— Освен това искам да се радвам на гледките, вместо на подземен тунел без прозорци. Все пак съм човешко същество, не къртица.

Пътуването с обикновен влак траеше шест часа и Цитра наистина се наслади на гледките, въпреки че през по-голямата част от времето учи.

Фулкръм Сити се намираше край реката Мисисипи. Момичето си спомни, че някога на брега й се е извивала голяма сребриста арка, но отдавна вече я нямаше. Била разрушена още в Епохата на смъртните от нещо, наречено „тероризъм“. Би научила повече за града, ако не беше така фокусирана във всичките си отрови и оръжия.

Пристигнаха вечерта преди конклава и отседнаха в хотел в центъра на града. Сутринта настъпи твърде бързо.

Когато Цитра, Роуан и Косач Фарадей поеха от хотела си в ужасния час шест и трийсет сутринта, хората по улиците притичваха към тях и им подаваха чадъри — предпочитаха самите те да станат вир-вода, вместо да гледат как Косач и стажантите му вървят без чадър.

— Те знаят ли, че сте взели двама ученици, вместо само един? — попита Цитра.

— Разбира се, че знаят — намеси се Роуан. — И защо не?

Но мълчанието на Косач Фарадей по въпроса категорично алармира Цитра.

— Нали сте го уговорили със Свещеното острие, Косач Фарадей?

— Разбрал, съм, че е по-добре да искаш прошка от Форума на Косачите, отколкото позволение — отвърна им той.

Цитра изгледа Роуан, сякаш искаше да му натякне правотата си, и той вдигна леко чадъра си, за да не я гледа.

— Няма да бъде проблем — каза Фарадей, но не звучеше особено убедително.

Цитра отново погледна към Роуан, който вече не беше скрит от чадъра.

— Само аз ли се притеснявам?

Роуан сви рамене.

— Имаме имунитет до Зимния конклав и той не може да бъде снет. Всички го знаят. Кое е най-лошото, което биха могли да направят?

 

 

Част от Косачите пристигнаха в сградата на Капитолия пеша, други с обществени автомобили, някои с лични коли, а неколцина дори с лимузини. Имаше въжета, които да ограничават достъпа на зрителите от всяка страна на широкото мраморно стълбище, както и служители на реда и представители на Гвардията на Острието — елитните охранителни сили на Форума на Косачите. Пазеха пристигащите Косачи от обожаващата ги публика, при все че същата тази публика не беше защитена от тях.

— Мразя подобни масови прояви — промърмори Косач Фарадей по повод хората, събрани около стълбите, водещи към конклава. — Когато не вали, е още по-зле. Тълпата се сгъстява още повече от двете страни.

Сега бяха само наполовина. Цитра никога не би предположила, че хората биха дошли да видят пристигането на Косачите за конклава, но от друга страна, събитията, на които присъстваха знаменитости, привличаха публика — защо същото да не важеше и за голямата група Косачи?

Някои от Косачите се придържаха към задължителното помахване с ръка, други се закачаха с тълпата, целуваха бебета и от време на време даваха имунитет. Цитра и Роуан следваха Фарадей, който напълно пренебрегна навалицата.

В преддверието се бяха събрали десетки Косачи. Събличаха връхните си дрехи, а отдолу се показваха роби във всякакви цветове и материи. Същинска дъга, която предизвикваше само мисли за смърт. Цитра забеляза, че беше умишлено. Косачите искаха да се покажат във всички форми на светлината, а не на мрака.

Внушителна аркада водеше до друга зала под централния купол — ротонда, в която стотици Косачи се поздравяваха помежду си и водеха неангажиращи разговори край бюфет с изискани закуски в центъра. Цитра се зачуди за какво ли си приказват Косачите. За инструментите на Прибирането? За времето? За изработката на робите си? Беше достатъчно заплашително да бъдеш в компанията дори само на един Косач. Да бъдеш в компанията на стотици, беше направо потресаващо.

Косач Фарадей се наведе към тях и им заговори с приглушен глас:

— Вижте там — той посочи към мъж с голяма брада. — Това е Косач Архимед, един от най-възрастните Косачи. Може да ви каже, че е присъствал на създаването на Форума на Косачите през Годината на кондора, но не е истина. Не е чак толкова стар! А ето там… — той насочи вниманието им към жена с дълга посребрена коса в светлолилава роба. — Това е Косач Кюри.

Цитра ахна.

— Гранд дамата на смъртта.

— Така се говори.

— Наистина ли е прибрала последния президент, преди Бурята да поеме контрола? — попита Цитра.

— Както и целия му кабинет, да. — Фарадей се взря в нея, вероятно с известен копнеж, помисли си Цитра. — Действията й по онова време бяха доста спорни.

Жената улови погледите им и се обърна към тях. Цитра се смрази, щом пронизващите сиви очи на жената се спряха върху нея. После тя се усмихна на тримата, кимна им и продължи разговора си.

До входа на залата за събрания имаше четирима-петима Косачи, но вратите още бяха затворени. Бяха облечени в ярки роби, обсипани със скъпоценни камъни. В центъра на вниманието им като че ли беше Косач в кралскосиньо, придружено с диаманти. Той каза нещо, а останалите се засмяха, може би твърде сърдечно, за да е искрено.

— Кой е този? — попита Цитра.

Изражението на Косач Фарадей веднага помръкна.

— Това — заговори той, без дори да си прави труда да прикрие отвращението си, — е Косач Годар и е най-добре компанията му да се избягва.

— Годар… не е ли прочут с масовото Прибиране? — попита Роуан.

Фарадей го изгледа угрижено.

— Къде си слушал тези истории?

Роуан сви рамене.

— Имам приятел, който е обсебен от подобни неща, така че чува това-онова.

Цитра ахна, щом осъзна, че също е в течение за Годар, но не защото името му бе стигало до нея, а заради делата му. По-скоро само слухове, тъй като така и не бяха изнесени официални данни. Но както спомена Роуан, човек чува това-онова.

— Той ли беше извършил Прибирането на цял самолет?

— Защо? — попита студено Фарадей и я изгледа обвинително. — Да не би да се възхищаваш на такива постъпки?

Цитра поклати глава.

— Не, тъкмо обратното. — Все пак не можеше да отрече, че бе леко замаяна от бляскавата роба на мъжа. Отнасяше се за всички присъстващи — вероятно точно такова е било намерението му.

И все пак неговата роба не беше най-впечатляващата. Сред хората се движеше Косач с богато позлатени одежди. Беше толкова едър, че робата му приличаше на златна палатка.

— Кой е дебелият? — поинтересува се Цитра.

— Изглежда важен — отбеляза Роуан.

— Всъщност — отвърна Косач Фарадей, — „дебелият“, както го нарекохте, е Свещеното острие. Най-влиятелният човек сред Форума на Косачите в Средмерика. Той председателства конклава.

Свещеното острие се движеше сред множеството като огромна газообразна планета, която изтласква околното пространство. Би могъл да настрои нанитите си така, че да се отърве поне от част от масата си, но очевидно беше предпочел да не го прави. Изборът показваше дързост, а размерите му го превръщаха във впечатляваща фигура. Щом зърна Фарадей, той любезно прекъсна разговора, в който участваше, и се насочи към тях.

— Почитаеми Косач Фарадей, винаги е удоволствие да те видя.

Използва и двете си ръце, за да поздрави сърдечно Фарадей, и въпреки това жестът му изглеждаше някак изкуствен и насилен.

— Цитра, Роуан, искам да ви представя Свещеното острие Ксенократ — обяви Фарадей, а след това отново се обърна към едрия мъж. — Това са новите ми стажанти.

Той ги огледа добре.

— Двойно обучение — подхвърли шеговито. — Струва ми се, че се случва за пръв път. Повечето Косачи срещат трудности и само с едно.

— По-добрият от двамата ще получи благословията ми за пръстена.

— А другият — подхвърли Свещеното острие — ще остане горчиво разочарован, сигурен съм. — После отиде да поздрави други Косачи, току-що спасили се от дъжда.

— Виждаш ли? — обади се Роуан. — А ти се тревожеше.

Но на Цитра нищо в този мъж не й се струваше искрено.

 

 

Роуан беше притеснен, но просто не искаше да го показва. Знаеше, че ако си признае, Цитра още повече ще се разтревожи, което щеше да разтревожи и него. Ето защо той преглътна страховете си и наостри очи и уши за всичко, което се случваше наоколо. Имаше и други стажанти. Чу двама да си говорят, че това е „големият ден“. Момче и момиче — и двамата по-големи от него, вероятно на осемнайсет или деветнайсет, днес щяха да получат пръстените си и да станат младши Косачи. Момичето се жалваше, че през първите четири години ще трябва да получават одобрение от Съвета при подбора на субектите за Прибирането.

— За всяко едно от тях — оплака се тя. — Сякаш сме бебета.

— Поне обучението не трае четири години — опита да се включи в разговора Роуан. Двамата го изгледаха едва ли не с отвращение.

— Имам предвид, че образованието в колеж отнема четири години, нали? — Роуан съзнаваше, че се закопава все по-дълбоко, но вече нямаше връщане назад. — Поне за лиценз за Прибирането не се чака толкова.

— Кой си ти, по дяволите? — попита момичето.

— Не му обръщай внимание, просто шпат.

— Какъв? — не можа да повярва Роуан. Бяха го наричали всякак, но не и така.

И двамата се ухилиха самодоволно.

— Нищо ли не знаеш? — подсмихна се момичето. — Шпат като шпатула. Така казват на стажантите новаци, защото не стават за друго, освен да обръщат бургерите на Косачите си.

Роуан се разсмя, но това само ги подразни още повече.

В този момент Цитра се приближи към тях.

— Щом ние сме шпатули, вие какви сте? Детски ножички? Или сте просто някакви инструменти?

Младежът я изгледа, сякаш бе готов да я изравни със земята.

— Кой Косач е вашият ментор? — попита я. — Редно е да бъде уведомен за неуважението, което проявявате.

— Аз — заяви Фарадей и сложи ръка върху рамото на Цитра. — А вие ще можете да изисквате уважение чак след като получите пръстените си.

Момчето сякаш се снижи с поне десетина сантиметра.

— Почитаеми Косач Фарадей! Съжалявам, нямах представа.

Момичето отстъпи встрани, сякаш за да се дистанцира от него.

— Желая ви много късмет днес — рече той и направи великодушен жест, какъвто не заслужаваха.

— Благодаря — отговори момичето, — но ако мога да изразя мнението си, късметът тук е без значение. И двамата се упражнявахме дълго и сме добре обучени от нашите Косачи.

— Самата истина — съгласи се Фарадей.

Те кимнаха уважително за довиждане, обърнаха се и си тръгнаха.

След като се отдалечиха достатъчно, Фарадей каза на Роуан и Цитра:

— Момичето ще получи пръстена си. Момчето ще бъде отхвърлено.

— Откъде знаете? — попита Роуан.

— Имам приятели в Бижутерийната комисия. Момчето е умно, но твърде избухливо — фатален недостатък, който в никакъв случай не се толерира.

Роуан намираше хлапето за дразнещо, но все пак му домъчня за него.

— Какво се случва, когато отхвърлят някой стажант?

— Връща се при семейството си и продължава да води предишния си живот.

— Но ние никога не можем да бъдем същите, след като цяла година сме се обучавали за Косачи — отбеляза Роуан.

— Така е — отговори Фарадей. — Но само добрите могат наистина да разберат какво се иска, за да бъдеш Косач.

Роуан кимна, ала си помисли, че за човек, притежаващ такава мъдрост, понякога Фарадей изглеждаше доста наивен. Обучението за Косач беше страховито преживяване. Съвсем целенасочено, но все пак плашещо.

Ротондата се препълни с Косачи, а ехото от мраморните стени, под и купол предизвика истинска какофония. Роуан се опитваше да долови по-лични разговори, но те се губеха в общата шумотевица. Фарадей им беше споменал, че огромните бронзови врати към залата за събранието ще бъдат отворени точно в седем часа сутринта, а Косачите ще бъдат освободени точно в седем вечерта. Разполагаха с дванайсет часа да свършат цялата си работа. Всичко, което останеше недовършено, щеше да чака цели четири месеца до следващия конклав.

— В началото — обясни им Косач Фарадей, щом вратите се отвориха, за да пропуснат множеството, — конклавът е продължавал три дни. В крайна сметка хората осъзнали, че след първия ден всичко опира само до спорове и позиране. И сега има доста такива сцени, но поне са сведени до минимум. Налага се да се движим бързо по дневния ред.

Залата беше огромна и полукръгла, с масивен дървен подиум отпред, на който седеше Свещеното острие, а малко по-ниско бяха разположени местата, отредени за чиновника на конклава, който водеше протокола, и за парламентариста, разясняващ правилата и процедурите по всички въпроси, възникнали в хода на събранието. Косач Фарадей им беше разказал достатъчно за структурата на властта, че Роуан да може да ги различи.

Първата задача след настаняването на присъстващите беше Обявяването на имената. Един по един, без ясно определен ред, Косачите излизаха отпред и произнасяха имената на хора, за чието Прибиране се бяха погрижили през последните четири месеца.

— Не можем да изредим всички — обясни им Косач Фарадей. — При повече от триста Косачи това би означавало не по-малко от двайсет и шест хиляди имена. Трябва да изберем десет. Най-запомнящите се, онези, които са умрели най-храбро, или чийто живот е бил най-забележителен.

След произнасянето на всяко име се удряше желязна камбана и отекваше тържествено кънтене. Роуан остана доволен, че Косач Фарадей спомена името на Коул Уитлок сред избраните десет.

Обявяването на имената бързо омръзна на Цитра. Макар редуцирано до десет на човек, то продължи почти два часа. Беше благородно от страна на Косачите да почетат онези, които са прибрали, но при положение, че разполагаха само с дванайсет часа да обсъдят свършеното през изминалите четири месеца, тя не разбираше логиката.

Не притежаваха дневния ред в писмен вид, така че двамата с Роуан нямаха представа какво следва, а Косач Фарадей им разясняваше нещо чак след като се случеше.

— Кога ще бъдем изпитани? Някъде другаде ли ще ни заведат? — попита Цитра, но Фарадей й направи знак да мълчи.

След Обявяването на имената следваше задачата по ритуалното измиване на ръцете. Всички Косачи се изправиха и се подредиха на опашка пред два умивалника от двете страни на подиума. И в това Цитра не виждаше никаква логика.

— Прилича ми на тоналните ритуали — изтъкна тя, щом Фарадей се върна с все още влажни ръце.

Той се наведе над нея и прошепна:

— Гледай останалите Косачи да не чуят какви ги приказваш.

— Чувствате ли се по-чист, след като накиснахте ръцете си във вода, в която се миха още стотици длани?

Фарадей въздъхна.

— Носи утеха. Създава у нас усещане за общност. Недей да омаловажаваш традициите ни, защото един ден могат да станат и твои.

— Или пък не — додаде Роуан.

Цитра се размърда нервно и се намуси:

— Просто ми се вижда като ужасна загуба на време.

Фарадей вероятно знаеше, че истинската й драма се дължи на неизвестността кога ще бъдат представени пред конклава и отведени за тестовете си. Цитра не беше от момичетата, които търпяха да бъдат държани дълго на тъмно. Вероятно точно поради тази причина Фарадей се беше постарал да я постави в настоящата ситуация. Той постоянно посочваше слабостите им.

После няколко Косачи бяха отлъчени заради прояви на пристрастност при Прибирането. Това събуди интереса на Цитра и й позволи да надникне зад кулисите на организацията.

Една жена Косач беше извършила Прибиране на твърде малко богати хора. Тя беше порицана и й бе наредено до следващия конклав да Прибира само заможни субекти.

Друг Косач беше обвинен в расизъм. Предимно към мексиканците и не чак толкова към хората с африкански произход.

— Дължи се на демографската обусловеност на района, в който живея — оправда се той. — Броят на мексиканците като цяло е твърде висок.

Не успя да подведе Свещеното острие Ксенократ.

— Тогава разшири територията — посъветва го той. — Извършвай Прибирането другаде.

Наказанието му беше да изпълни отново квотата си или щеше да понесе наказание — то се състоеше в задължително одобряване на избора му за бъдещите Прибирания пред Съвета за подбор. Отнемането на свободата да избираш сам беше унижение, което никой Косач не искаше да понесе.

Групата се състоеше от шестнайсет Косачи. Десетима получиха предупреждение, шестима бяха наказани. Най-странният случай беше на Косач, който, за зла беда, беше твърде хубав. Изправиха го пред конклава заради Прибирането на твърде много непривлекателни хора.

— Що за идея? — провикна се един от останалите Косачи. — Представете си само в какъв свят щяхме да живеем, ако прибирахме само грозни хора!

Репликата му предизвика бурен смях в залата.

Косачът се опита да се оправдае със старата пословица „Красотата е в очите на съзерцаващия“, но номерът не мина пред Свещеното острие. Очевидно това беше третото му провинение, затова Косачът беше поставен под постоянна пробация. Можеше да живее като Косач, но нямаше право да извършва Прибирането.

— До следващата Година на влечуго — обяви Свещеното острие.

— Това е лудост — възкликна Цитра, но достатъчно приглушено, че да я чуят само Фарадей и Роуан. — Никой не знае на какво животно ще бъде наречена следващата година. Последната такава е била тази на гекона, и то още преди да бъда родена.

— Именно! — съгласи се Фарадей с известно чувство на вина заради задоволството си. — Което означава, че наказанието му може да приключи следващата година или никога. Сега ще прекара остатъка от дните си в офиса на Календария и ще се моли за наименуване на Годината на късокракия гущер или на отровния брадавичар, или на някое друго влечуго, което още не е използвано.

Преди да приключат с раздела с наказанията, беше призован още един Косач.

— Пред мен има анонимно писмо — обяви Свещеното острие, — в което Почитаемият Косач Годар е обвинен в злоупотреба.

В залата се надигна ропот. Цитра видя Годар да си шушука с кръга си от приближени, а след това да се изправя.

— В какъв вид злоупотреба съм обвинен?

— В ненужна жестокост при извършването на Прибирането.

— И все пак обвинението е анонимно! — възрази Годар. — Не мога да повярвам, че въпросният Косач проявява подобно малодушие. Настоявам незабавно да се разкрие.

В залата настъпи още по-голям смут. Никой не се изправи. Никой не пое отговорност.

— Добре тогава — отсече Годар. — Отказвам да отговарям пред невидим обвинител.

Цитра очакваше Свещеното острие Ксенократ да се наложи по-властно по въпроса. Все пак беше редно обвинения от друг Косач да се приемат сериозно, но Свещеното острие остави листа и заяви:

— Е, ако това е всичко, ще направим сутрешна почивка.

И ето че Косачите, великите земни вестители на смъртта, започнаха да се изнизват в ротондата за понички и кафе.

Щом се озоваха в ротондата, Фарадей се наведе към Роуан и Цитра и им прошепна:

— Няма никакъв анонимен обвинител. Убеден съм, че Косач Годар сам е пуснал клевета срещу себе си.

— Защо би направил подобно нещо? — учуди се Цитра.

— За да освободи напрежението, насъбрало се у враговете му. Това е най-старият трик. Сега всеки, който се осмели да го обвини, ще бъде сметнат за страхливия невидим доносник. Вече никой няма да се изправи срещу него.

 

 

Роуан усети, че се вълнува доста по-слабо от подредбата и стълкновенията в залата за събрания, отколкото от случващото се извън нея. Вече започваше да опознава Форума на косачите и да разбира начина, по който функционираше. Най-същественото протичаше не зад масивните бронзови врати, а в ротондата и в мрачните кътчета на сградата, а такива имаше много, вероятно създадени съвсем целенасочено.

Разговорите рано сутринта се изчерпваха само с небрежно бъбрене, но сега, с напредването на деня, Роуан виждаше как по време на почивката редица Косачи се разделят на групички, сключват сделки, изграждат съдружия и кроят планове.

Дочу няколко Косачи да се договарят да предложат забрана над взривовете с дистанционно детониране като метод за Прибирането — не по етични съображения, а просто защото оръжейното лоби беше направило значително дарение за определен Косач. Друга група се опитваше да уреди един от младите Косачи с позиция в Съвета по подбор, за да може да влияе на избора, когато им е нужно.

Навсякъде другаде властните политици може би бяха спомен от миналото, но тук, във Форума на Косачите, те олицетворяваха настоящето.

Менторът на Роуан и Цитра не се присъедини към нито една от кликите или техните кроежи. Фарадей остана встрани от жалката политика, както вероятно постъпиха половината Косачи.

— Известни са ни схемите на онези, които се занимават с тях — каза той на стажантите си с поничка със сладко в ръка. — Получава им се само когато го позволим.

Роуан се престраши да хвърли поглед към Косач Годар. Мнозина се бяха събрали да поприказват с него. Останалите мърмореха по негов адрес. Антуражът му от младши Косачи представляваше мултикултурна смес в стария смисъл на думата. При все че вече никой нямаше първични расови гени, приближените му се отличаваха с чертите на един или друг етнос. Момичето в зелено приличаше на паназиатка, мъжът в жълто имаше африкански вид, онзи в яркооранжевото се доближаваше максимално до типа на бялата раса, а самият Годар напомняше на латинос. Несъмнено беше Косач, който целеше да бъде забелязан — дори и етническият баланс, който беше постигнал сред обкръжението си, биеше на очи.

Макар Годар така и да не се обърна да погледне към Роуан, младежът изпитваше натрапчиво усещане — Косачът знаеше, че го е наблюдавал.

 

 

През останалата част от сутринта в залата за събрания се даваха предложения и се водеха разгорещени дебати. Както Косач Фарадей беше предрекъл, конспираторите надделяваха само тогава, когато изтъкнатата част от Форума на Косачите го допускаше. Забраната за дистанционно детониране беше приета, но не заради подкупа на оръжейното лоби, а защото взривяването на хора се смяташе за дивашко, жестоко и далеч от разбиранията на Форума на Косачите. Що се отнася до младия Косач, тикан към поста в Съвета за подбор, той беше отхвърлен, тъй като нито един член на комисията не можеше да зависи от нечий джоб.

— Някой ден трябва да попадна в комисия на Косачите — заяви Роуан.

Цитра го изгледа учудена.

— Защо говориш като Фарадей?

— Нали знаеш, когато си в Рим…

— Ние не сме в Рим — напомни му тя. — Ако беше така, мястото, на което се провежда конклавът, щеше да е много по-готино.

Местните ресторанти се надпреварваха да доставят храна за конклава, затова обядът представляваше бюфет отвън в ротондата, още по-разточителен и от закуската — дори Фарадей си сервира порция, което не беше типично за него.

— Не го виня — каза Косач Кюри на Роуан и Цитра с мелодичен, но същевременно остър глас. — За тези от нас, които приемат обета си за въздържание сериозно, конклавите са единствените моменти, в които можем да си позволим лукса на хубавата храна и питиета. Това ни напомня, че сме хора.

Цитра, чиято мисъл беше доста целенасочена, се възползва от шанса да се добере до информация.

— Кога ще бъдат изпитани стажантите? — попита тя.

Косач Кюри се усмихна и приглади назад лъскавата си сребриста коса.

— Онези, които се надяват да получат пръстените си днес, бяха изпитани снощи. Що се отнася до всички останали, ще бъдете изпитани съвсем скоро — добави тя.

Объркването на Цитра предизвика кикота на Роуан, но така само си спечели кръвнишкия й поглед.

— Просто млъкни и се натъпчи добре — изръмжа тя.

Роуан се подчини на драго сърце.

 

 

Въпреки че се беше съсредоточила върху предстоящите тестове, Цитра започна да се чуди какво ли ще изпусне от конклава, когато стажантите бъдат извикани за изпитване. И тя като Роуан намираше, че случващото се е незаменимо обучение. Малцина освен Косачите и техните стажанти някога бяха присъствали. А и въпросните малцина само бяха хвърляли бегъл поглед — като върволиците от търговци, които след обяда бяха допуснати едва за десет минути, за да похвалят предимствата на дадено оръжие или отрова. Опитваха се да ги продадат на Форума на Косачите или още по-добре — на Господаря на оръжията, на когото принадлежеше последната дума относно всички покупки на Форума. Звучаха като ужасните хора от инфохолограмите, които твърдяха: „Кълца и филетира! Но почакайте! Това не е всичко!“

Един търговец продаваше дигитална отрова, която превръщаше лечебните нанити в кръвоносната система на човек в хищни малки гадинки, поглъщащи организма на жертвата отвътре навън за по-малко от минута. Той действително използва думата „жертва“, което мигновено помрачи настроението на Косачите. Категорично беше отпратен от Господаря на оръжията.

Най-успешният търговец предлагаше продукт, наречен Спокойно докосване, което звучеше по-скоро като дамски козметичен продукт, отколкото като средство за причиняване на смърт. Жената показа малка таблетка… но тя не беше предназначена за субекта. Хапчето бе за Косача.

— Глътнете го и след няколко секунди пръстите ви ще започнат да секретират трансдермална отрова. Ще осъществите Прибирането върху всеки, когото докоснете през следващия час, мигновено и безболезнено.

Господарят на оръжията толкова се впечатли, че излезе на сцената и сам взе една доза, а после, още преди демонстрацията да е приключила, подложи продавачката на Прибирането. Тя продаде посмъртно петдесет шишенца на Форума на Косачите.

Останалата част от следобеда премина в нови дискусии, спорове и гласувания. Косач Фарадей изрази мнението си само веднъж — когато се стигна до формирането на Комисия по имунитета.

— Струва ми се очевидно, че трябва да се упражнява надзор над осигуряването на имунитет, също както Съветът за подбор упражнява надзор над Прибирането.

Роуан и Цитра отбелязаха със задоволство тежестта, която имаше думата му. Няколко Косачи, които първоначално бяха гласували против създаването на Комисия за имунитета, промениха решението си. И все пак, преди да са взели окончателно решение, Свещеното острие Ксенократ обяви, че времето за законови обсъждания е свършило.

— Въпросът ще бъде на първо място в дневния ни ред на следващия конклав.

Няколко Косачи аплодираха, но имаше и такива, които се изправиха и гръмко изразиха несъгласието си, че решаването на проблема се отлага. Косач Фарадей не даде гласност на собственото си недоволство. Само задиша дълбоко.

— Интересно… — Това бяха единствените му думи.

Коментарът му вероятно би привлякло вниманието на Роуан и Цитра, ако Свещеното острие не беше обявил, че следващата задача е свързана със стажантите.

На Цитра й се прииска да хване ръката на Роуан и да я стиска силно, докато не изцеди и последната му капка кръв, но се въздържа.

Роуан, от своя страна, последва примера на ментора си. Пое дълбоко въздух, а сетне издиша, като се опита да се освободи от тревогата си. Беше научил всичко, което можеше да научи, бе овладял всичко, което бе способен да овладее. Щеше да направи всичко по силите си. Ако се провалеше днес, щеше да разполага с повече от достатъчно възможности да поправи грешките си.

— Късмет — пожела Роуан на Цитра.

— И на теб също — отвърна тя. — Нека накараме Косач Фарадей да се гордее!

Роуан се усмихна на Цитра и си помисли, че и Фарадей може го направи, но не би. Менторът им не отместваше поглед от Ксенократ.

Първите кандидати за Форума на Косачите бяха извикани. Имаше четирима, чийто стаж беше приключил. След като предишната вечер бяха преминали и последния тест, не оставаше нищо друго, освен да бъдат ръкоположени. Или пък не, в зависимост от случая. Говореше се, че има и пети кандидат, който се провалил снощи. Той или тя дори не беше поканен на конклава.

Донесоха три пръстена, поставени върху червени кадифени възглавнички. Четиримата се спогледаха, вече наясно, че макар всички да бяха преминали последния тест, един от тях нямаше да бъде ръкоположен и щеше да си иде посрамен у дома.

Косач Фарадей се обърна към този зад него и каза:

— Само един Косач подложи сам себе си на Прибирането след последния конклав и въпреки това днес се ръкополагат трима… Нима населението е нараснало толкова драстично, че са ни нужни двама допълнителни Косачи?

Тримата избрани стажанти бяха повикани един по един от Косач Мандела, председател на Бижутерийната комисия. Всеки коленичи пред него и той неизменно им казваше по нещо. Сетне им даде пръстените, които те сложиха на ръцете си и вдигнаха на показ пред конклава — в отговор получиха дежурните аплодисменти. След това обявиха патрона си от историята, светилото, чието име щяха да носят. Конклавът приветства всяко от обявените имена и прие косачите Гудол^[1], Шрьодингер и Колбер^[2] във Форума на Косачите на Средмерика.

След като тримата напуснаха сцената, остана избухливият младеж, точно както беше предрекъл Фарадей по-рано през деня. Той изчака аплодисментите да утихнат. Косач Мандела заговори:

— Рансъм Паладини, решихме, че няма да бъдеш ръкоположен като Косач. Където и да те отведе животът, желаем ти всичко добро. Ти си отхвърлен.

Младежът постоя там известно време, вероятно помисли, че е шега… или пък последен тест. Накрая стисна устни, лицето му почервеня, закрачи бързо и безмълвно по централната пътека и блъсна тежките бронзови врати, а пантите проплакаха при напускането му.

— Колко ужасно — промълви Цитра. — Поне можеха да го аплодират за старанието.

— Няма отличие за недостойните — отговори Фарадей.

— Един от нас ще си тръгне по този начин — обърна се Роуан към нея. Той реши, че ако се случи на него, няма да бърза по пътеката. Щеше да установи зрителен контакт и да кимне на възможно най-много Косачи на излизане. Без значение дали щеше да бъде избран, беше решен да напусне конклава с достойнство.

— Останалите стажанти може да излязат напред — обяви Ксенократ. Роуан и Цитра се изправиха, готови да посрещнат това, което им беше подготвил Форумът на Косачите.