Иван Вазов
Казаларската царица (39)

III
Любов и клюки

Тая вечер Милка се разхожда с Христа из отстранените алеи на Княз Борисовата градина…

Милка се засреща често, почти всеки ден, с Бранкова. Те се виждаха било у една нейна приятелка, госпожа Петрова, учителка, било вечер в Борисовата градина. За тия късни вечерни разходки сам Бранков идеше да я взима със съгласието на майка й. Защото Милка беше назовала драговника си пред майка си и тя беше погледнала благосклонно на момъка. Драгана, въпреки възрастта си, беше жена с по-нови понятия. Старата учителка остаяше млада по душа. От бащата обаче се криеше това. Човек строг, останал с възгледите на своето минало, той не би допуснал такава близост между Бранкова и Милка, даже ако бяха годеници. А те не бяха годеници. Ни той, ни тя не помисляха още за годявка, честити с любовта си, намирайки лишно изпълнението на тия условности, които сами по себе си не можеха да смятат нищо в тяхното взаимно уважение и щастие. Майката бе загатнала на Милка, но тя намери, че не е още време за сгодяване; Бранков не се сещаше. И двамата намираха, че тъй е много хубаво, много поетично. Всякакво оформяване тяхната любов би й отнело в голяма степен очарованието, би размесило малко проза във възхищенията на душите им. Те продължаваха да се виждат под тайнствените сенки на алеите, под трептенето на звездите: те внушаваха сладостта на чистата и с несвързани крила любов сред великата природа. Душите им се сливаха и сродяваха всеки път по-силно и когато се разделяха в тъмнината край Хрусановата вратня, и двамата се връщаха в къщи препълнени от чувство на щастие, усилено от дадената дума да се намерят утре вечер в алеите пак.

Така измина юлий, измина се и август…

Но това безоблачно щастие правеше шумец извън розовото царство по техните сладостни копнежи. Шепотът, вниманието бяха разбудени. Махалата изтъка романи за тия срещи на влюбените. И зложелателството, законно чедо на завистта, също се разтъжи усърдно, взело рухото на дружеско съчувствие към Бранковото семейство.

Христовата майка хвана да бъде по-често посещавана от някогашни познайници и далечни роднини, които сега се сетиха да спасят честта на фамилията им.

— Како Гено — казваше една, като си взимаше сладкото, — чула ли си за господин Христакя с каква мома се води?

— С каква мома?

— С Хрусановата. — И тя й разправи поверително, че тая същата Милка Хрусанова се разхождала и с други младежи.

— Сберете му ума, да не се изгори момъкът — довършваше тя с участие.

Друга доброжелателка й обаждаше:

— На портата я причекват всяка вечер ергени: там се смеят, приказват, закачат я до късно… Развалени моми на днешно време, па хайде ми си… — въздишаше тя съкрушено.

Други се тревожеха и от сиромашията на Хрусанова.

— Мари такава ли гола като прът девойка да иска да вземе господин Христо! Той да намигне само, и ще вземе богата и от първа фамилия…

Обезпокоил се беше и вуйката, доктор Карлов.

— Ако Христо вземе тая госпожица, ще помисля, че е луд: той ще трябва да храни и нея, и всичките в къщи. Ще му се смее светът… После, тая госпожица била социалистка… На такава ли снаха ще налетим?

И тъй нататък…

Майката слушаше настръхнала. Тя не искаше да вярва, но не можеше да не вярва. Хвана сега да си обяснява честите закъсняванета Христови, неговата мечтателност и избягване другарите си. Бедната жена силно страдаше. Подир дълги колебания тя му каза един ден решително:

— Христо, истина ли е, което ми разправят хората? Ти си се бил заплеснал в Хрусановата мома? Истина ли е?

Той проговори твърдо:

— Истина. Аз я обичам, мамо, и тя ме обича.

— Една развратница! — извика майка му, кипнала от внезапно негодувание.

И тя му разправи всичко, какво е чула за поведението на Милка.

Той се възмути.

— Милка Хрусанова е една честна мома! — извика той. — Не вярвай тия гнусни клевети.

Той й разправи впечатленията си от близкото опознаване на госпожица Хрусанова през пътуването за Варна и във Варна.

— Как, ти ли си бил с нея?

— Защо?

— И това ми казаха: че там се водила с някой чапкънин.

— Успокой се: аз бях… Видиш ли как се образуват клюките? Как се раздухват и изопачават от хорската злоба най-простите факти?

Майка му го гледаше зачудена.

— Аз не бих ти простил, мамо, през целия си живот думата „развратница“, ако да ми не беше майка и ако да не знаех, че любовта ти към мене е толкова силна, колкото людската злоба и жестокост към това момиче.

Той говори с гореща убедителност. Майка му се поуспокои.

— Искаш ли да имаш още едно доказателство, че Милка Хрусанова е една добра девойка и че заслужва уважение?

— Какво?

— Виж я.

— Да я видя?

— Съгласи се, мамо, виж я само няколко минути, поговори с нея и после ми кажи. Позволяваш ли ми да ти я представя?

Майка му стоеше в нерешителност.

— Подир това виждане, ако я не обикнеш и ти, аз ти давам слово никога да я не видя.

Майка му го изгледа внимателно, па каза:

— Покани я да дойде при мене.

Погледът му светна тържествено.

Когато предаде вечерта на любовницата си клюките, дошли до слуха на майка му, тя се възмути:

— Госпожа майка ти е повярвала тия мерзости?

— Тя те не знае никак. Когато те познае, когато те види, чистотата на твоя ангелски поглед ще опровергае в един миг всичките тия злобни подшушвания на хорската глупост.

Милка се замисли.

— Христо, ти ме знаеш, че съм горда; но аз с удоволствие бих видяла майка ти, от любов към тебе. Искам тая благородна жена лично да види порочното и развратното чудовище, каквото са ме представили пред нея.

По очите й блеснаха сълзи.

Христо целуна очите й покъртен.

— Ти предвари желанието ми — пошушна той, — аз щях да те прося за това. И майка ми желае.

— Кога ще ме представиш? Кога ще стане огледа ми?

През сълзите й светна усмивка.

— Още утре ще те заведа при нея, па ще те оставя, а аз ще си ида на служба.

Алеята шумеше тихо с листата си. Тъмните очертания на дърволяка се рисуваха в звездното, безлунно небе. Долиташе смесеният и глух шум на столицата, над която една бледа зара от светилата побеляваше въздуха… Сегиз-тогиз изехтяваше в мрака ревът на лева в Зоологическата градина.