Ханс-Улрих Рудел
Пилот на Stuka (10)

9.
„Щука“ срещу танк

Трябва да замина в отпуск у дома, но преди това решавам да се отбия в Берлин, за да си изясня къде възнамеряват да ме изпратят. Очаква ме специална задача и затова трябва да отида в Министерството на авиацията. Както разбирам, единствената причина за новото ми назначение е големият брой на моите бойни полети.

Но в Берлин никой нищо не знае.

В такъв случай бих могъл веднага да се върна на фронта, вероятно моите началници просто са сбъркали нещо.

Въпреки това в министерството и отделите му категорично отричат възможността да са сбъркали. След дълги телефонни разговори ми заповядват след отпуската да замина за Рехлин^[7], където се правят експерименти по приложение на противотанково оръжие от самолети. Експериментът се провежда под ръководството на капитан Степ, мой стар познат. След това ми се налага да отлетя за Брянск, за да проверя теорията на практика. Това ми дава надежда, но така или иначе изпитанието на ново оръжие не е същинско участие в бойни действия. Поздравяват ме с производството ми в капитан.

Следващите няколко дни прекарвам, пързаляйки се на ски в местността Св. Антон. Там са организирани големи ски състезания. Като активен участник и старши по звание офицер, аз ставам капитан на отбора на Луфтвафе. В отбора са включени и такива асове като Йеневайн, Пфайфер, Габел и Шулер. Прекарваме прекрасно времето си и към края на двете седмици „батериите“ ми са отново презаредени.

Не ми се иска да отивам в Рехлин. Би било по-добре да отлетя направо в Брянск, където се намира експерименталният противотанков отряд и вече са започнали предварителните изпитания. Там изпитват Ju-87 със 75-мм оръдие, монтирано под пилотската седалка, както и Ju-87, въоръжен със зенитни 37-мм оръдия под крилете. Те изстрелват снаряди с волфрамова сърцевина, способни да пробият броня с всякаква дебелина. Тези снаряди не се взривяват, докато не пробият цялата броня. Ju-87, които и бездруго не се отличават с голяма скорост, след монтажа на тези оръдия стават още по-бавни и по-тежки. Но ползата от това въоръжение надхвърля влошаването на летателните им качества. Експериментите с Ju-87, въоръжени с оръдия с голям калибър, скоро са прекратени, защото появилите се проблеми са твърде сериозни и не дават никакви надежди за успех.

Първият боен полет, предприет с новия Ju-87, е съпроводен от загуби. Началството се отнася скептично към тази идея. Но аз съм впечатлен от възможността да попаднеш в целта с точност до 20–30 см. След като може да бъде постигната подобна точност, това означава, че летецът ще е способен да порази лесно уязвимите части на танка, стига да успее да се приближи достатъчно. Ние се учим да разпознаваме безпогрешно различните типове руски танкове и научаваме къде са техните най-уязвими части: двигателят, резервоарите с горивото, боеприпасите. Да улучиш танка все още не означава, че си го унищожил; необходимо е да се порази определено място (например резервоарът за гориво или боеприпасите) със запалителен или осколочен снаряд. Минават две седмици, докато министерството пита дали сме готови за незабавен полет до Крим. Съветите напират и там имаме по-широко и по-добро поле за практическата проверка на нашите теории.

В условията на стабилизиращ се фронт със силна противовъздушна отбрана е почти невъзможно да се лети на ниска височина и след това, едва на няколко метра от земята, да бъде откриван огън. Ние го знаем, защото нашите загуби надвишават положителните резултати. Можем да използваме това оръжие само там, където фронтът и противовъздушните средства са в движение. Капитан Степ остава в Брянск и се присъединява към нас едва по-късно. Заедно с всички годни за полет самолети аз летя през Конотоп и Николаев към Керч, на Кримския полуостров. На Керч отново се срещам със своята част. Жалко, че макар да виждам лицата на старите си другари, аз не мога да летя заедно с тях. Те бомбардират плацдарма до Кримска, за който се водят тежки боеве. Приятелите ми разказват, че промъкналите се съветски танкове вече се намират на няколко километра от бившата фронтова линия. Следователно това означава, че ние трябва да ги атакуваме, въпреки че все още ги прикрива стационарна и следователно мощна зенитна отбрана на руските предни линии.

Ju-87 G-1 „Каноненфогел“ (букв. Оръдейната птица). Изтребител на танкове, въоръжен с две 37-мм оръдия ВК37 в гондоли под крилата

Противовъздушните средства са концентрирани върху много ограничено пространство. След като привършиха боевете, които се водеха за нефтените находища, намиращи се край Каспийско море, практически цялата зенитна артилерия на противника бе извадена от тези райони и концентрирана в нашия участък. Тя бе прехвърлена на фронта по маршрута Моздок — Пятигорск — Армавир — Краснодар. В един от първите дни след нашето пристигане ние проведохме първото изпитание на противотанковите самолети южно от Кримска. Промъкналите се танкове се намират на 700 метра от собствените си постоянни позиции. Ние веднага ги откриваме и горим от желание да видим какво би могло да се предприеме. Оказва се, че не е чак толкова много. Летейки над фронтовата линия, аз получавам пряко попадение от зенитен снаряд. Другите самолети също не са по-добре. Като допълнение към всичко на сцената се появяват вражески изтребители, „Спитфайър“ от старите модели. За първи път в Русия се срещам със самолети от този тип. Един от нашите пилоти е свален и извършва принудително кацане право в едно лозе. Още вечерта на същия ден той се завръща вкъщи с ръце, пълни с плодове и освен това със стомашно разстройство.

След подобно начало и скромни резултати нашето първо изпитание не изглежда в съвсем розови тонове. Където и да се появим, ни изказват съболезнования и дори онези, които изпитват симпатии към нас, смятат, че не ни остава да живеем още дълго. Колкото по-силен е огънят на зенитките, толкова по-бързо се разработва и нашата тактика. Вече е очевидно, че трябва винаги да имаме със себе си и бомби, за да неутрализираме вражеската отбрана. Но самолетите с противотанкови оръдия не биха могли да носят и бомби, защото стават прекалено тежки. Освен това Ju-87, оборудван с оръдия, не е в състояние да пикира, защото натоварването върху крилата става прекалено голямо. Следователно практическото решение е самолетите да бъдат ескортирани от щуки.

Новото съветско настъпление ни дава възможност да проверим тези идеи на практика. На североизток от Темрюк Съветите имат намерение да атакуват фронта при Кубан. Те започват да прехвърлят частите на две дивизии през заливите с надеждата, че тази маневра ще доведе до пробив в Кубанския фронт. Ние имаме само изолирани опорни пунктове с много несигурна линия за снабдяване, които донякъде контролират корабоплаването на североизток от Темрюк. Естествено, ударната им мощ е ограничена и те изобщо не успяват да се справят с тази нова съветска операция.

Оръжейникът зарежда шестте снаряда с волфрамова сърцевина в пълнителя на 37-мм оръдие на Ju-87 G-1 „Каноненфогел“

Разузнаването ни потвърждава присъствието на голямо количество лодки в Ейския залив и близо до Ахтарск. Те са подложени на атаки от нашите щуки. Но целите са толкова малки и лодките толкова многобройни, че тези атаки сами по себе си не са в състояние да принудят руснаците да се откажат от своя план. Те сноват из заливите денем и нощем. Общото разстояние, което им се налага да преодоляват в едната посока, е около 45 км. Езерата са съединени от тесни протоци и руснаците приближават Темрюк все повече и повече, като навлизат дълбоко в тила на нашия Кубански фронт. Понякога правят паузи, за да отдъхнат под прикритието на камъшовите храсталаци. Когато се крият, е много трудно да бъдат забелязани и разпознати. Но ако отново възстановят придвижването си, им се налага да плават в открити води. Във въздуха сме по цели дни, от изгрев до залез, душейки над водата, за да открием лодките им. Ивановците използват най-примитивни съдове, рядко попадаме на моторни лодки. Освен пушките си те носят ръчни гранати и картечници. В малките лодки са обикновено от пет до седем души, в по-големите лодки — до двайсет. При атаките срещу тези лодки ние не използваме нашето специално противотанково оръжие, тъй като неговата висока поразяваща способност тук просто не е необходима. От друга страна, оръжието би трябвало да е способно да разтрошава дървените корпуси на лодките, така че чрез него бихме могли да ги довършим възможно най-бързо. Най-практични се оказват обикновените зенитни снаряди с подходящи взриватели. Всичко, което се опита да мине по вода, е обречено. Загубите на ивановците в лодките би трябвало да са сериозни. Само аз за един ден унищожавам седемдесет лодки.

Полево летище в Русия, лятото на 1943 г. Механикът на Ханс-Улрих Рудел използва ръчна манивела, за да стартира двигателя на Ju-87 G-1

Постепенно отбраната им се засилва, но това не е в състояние да ни спре.

Капитан Руфер, отличен стрелец от съседната противотанкова ескадрила, който лети на „Хайнкел-129“, е свален и известно време живее като Робинзон Крузо на остров в средата на залива. Има късмет и е спасен от германски пехотен взвод. Скоро Съветите разбират, че ще им се наложи да се откажат от плановете си, тъй като явно след подобни загуби едва ли ще постигнат някакъв успех.

Около 10 май получавам новината, че фюрерът ме е наградил с Дъбовите листа към Рицарския кръст и незабавно се налага да замина за Берлин, за да ми бъдат връчени. На следващото утро вместо обичайните екскурзии над разливите аз отлитам за Берлин с Ме-109. По пътя си правя планове на кампанията за незабавното ми завръщане в частта. В райхсканцеларията научавам от подполковник Фон Белов, адютант на Луфтвафе, че би трябвало да получа наградата заедно с още дванадесет други военни. Те всички принадлежат към други родове войски и имат различни чинове. Казвам на Фон Белов за намерението си да обясня на фюрера, че ми е омръзнало да бъда зачисляван на второстепенни роли в експерименталната част и го моля отново да ме командирова на длъжността командир на моята стара група във Втора ескадра „Имелман“. Бих приел наградата само при тия условия. Не казвам нищо за онези стъпки, които бях предприел, изпращайки доклада си в Министерството на авиацията.

Малко преди да докладваме на фюрера, Фон Белов ми донася радостната вест, че е успял да уреди всичко. Връщам се в старата си група, при условие че продължа да изпитвам експерименталния самолет. Съгласявам се охотно и едва сега вече наградата ме прави наистина щастлив.

Фюрерът прикрепва ордена на гърдите ми. Той разговаря с нас около час за военната ситуация, миналите, настоящите и бъдещите планове. Всички ние, които сме пристигнали от фронта, сме изумени от неговите безпогрешни съждения за обстановката. Той не обвинява германския войник на фронта. Вижда нещата точно като нас, сякаш самият той ги е преживял. Пълен е с идеи и планове и е абсолютно уверен в себе си. Отново и отново подчертава, че ние трябва да победим болшевизма, иначе светът ще бъде потопен в ужасен хаос, от който няма да можем да се измъкнем никога. Следователно болшевизмът трябва да бъде унищожен, дори и западните съюзници да отказват да разберат колко пагубна е за тях и останалия свят собствената им политика. Той излъчва хладнокръвие, което се предава и на нас. Всички се завръщаме обратно обновени и след два дни аз се прибирам в старата си част, базирана в Керч, като поемам командването на моята Трета група.