Майкъл Конъли
Нощният пожар (33)

33

Балард и Бош се срещнаха на една бензиностанция на четири преки от „Дюлан“. Тя караше микробуса си, а Бош беше дошъл с джипа си. Тя бе прибрала дъската си вътре, за да не бие на очи. Двамата спряха един до друг, прозорец до прозорец. Бош беше облечен като детектив, чак до лекото си палто и вратовръзката. Балард беше с бейзболна шапка на „Доджърс“, анцуг и джинси. Косата й още беше влажна от душа след гребането.

— Какъв е планът? — попита тя.

— Мислех си, че ти имаш план — отвърна Бош.

Балард се разсмя.

— Всъщност попаднах на случай, който се проточи цялата нощ, и нямах много време за кроежи. Имам обаче и добри новини.

— Какви? — поинтересува се Бош.

— Марсел Дюпре не е плащал издръжка от три години и един съдия иска да поговори с него по въпроса. Има заповед за задържане.

— Това ще ни бъде от полза.

— Е, какво според теб трябва да правим?

— Нали си ходила там и преди? Какво представлява мястото?

— Ходих само веднъж. Четох някъде, че предлагат най-доброто пържено пиле в града. И прасковен сладкиш. Затова отидох да видя дали наистина е така. Прилича на столова — нареждаш се на опашката, избираш си, после си вземаш таблата и си търсиш място за сядане. Имат допълнително помещение, което сигурно ще използват — срещата е насрочена в края на обедната почивка.

— Трябва ни сигнал. Ако ти потрябвам. Нямаме радиостанции.

— Аз взех моята в случай че се наложи да пипнем Дюпре след срещата. — Тя подаде радиостанцията на Бош. — По-добре да бъде у теб, ако нещо сериозно се прецака и се наложи да повикаш помощ. Помниш ли кодовете?

— Естествено. Код три — полицай се нуждае от помощ. Ами ако нещата не се прецакат? Какво правим тогава?

— Е, аз ще ида сама. Повечето хора гледат телефоните си, когато са сами. Ще ти пиша какво става и ще ти дам код три, ако се наложи да повикаш помощ.

Бош се замисли, после каза:

— Щом влезеш и извадиш телефона си, пиши ми едно здрасти, за да знам, че имаме добър сигнал. Но въпросът ми е какво се надяваш да постигнеш там? Мислиш, че ще можеш да подслушаш разговора им, просто да огледаш добре Кид или какво?

— Да, искам да го огледам — каза Балард. — И ако изкарам късмет и съм достатъчно близо, може и да подочуя нещо. Ще пусна телефона си на запис, но знам, че вероятността е малка. Искам да видя дали е паникьосан и ако е, може би няма да е зле да направим следващата крачка и наистина да му изкараме акъла, за да видим какво ще направи. Можем да притиснем и Дюпре.

— Кога?

— Може би веднага след срещата им. Ти си облечен като детектив, а аз съм под прикритие. Може да се обадим в Южното бюро да пратят двама униформени да го приберат и после да го разпитаме там.

— Масите вътре близо ли са една до друга?

— Не чак толкова. Нямаше да изберат това заведение, ако знаят, че вътре става навалица.

Бош кимна.

— Добре, да видим какво ще стане. Не забравяй да ми пишеш, за да съм сигурен, че имаме сигнал.

— Това е само първата крачка — каза Балард. — Искам да видя с кого си имаме работа там.

— Добре, пази се.

— Ти също.

Балард потегли. Погледна часовника на таблото и видя, че е 12:45. Направи обратен завой на Креншоу и пое към ресторанта. Той беше пълен и нямаше места за паркиране точно пред него. Тя спря на половин пряка от заведението и писа на Бош, преди да слезе от колата.

Влизам.

Слезе, метна раницата на рамо и тръгна към ресторанта. Пистолетът и белезниците й бяха в раницата.

Влезе в „Дюлан“ точно в един и веднага я лъхна аромат на хубава храна. Внезапно й хрумна, че за да бъде прикритието й пълно, трябва да си вземе нещо за ядене. Огледа се. Всички маси в предното помещение бяха заети и на тезгяха имаше опашка. Като се преструваше, че се оглежда за приятел, Балард надникна в помещението отдясно. Там имаше празни маси. Тя се закова на място, когато видя един мъж, седнал сам на маса за четирима. Пишеше на телефона си. Беше сигурна, че това е Марсел Дюпре. Същата кръгла глава, но косата му сега беше на плитки, вместо рошава. Пред него нямаше храна или напитка. Беше изцяло облечен в характерното за Крипс синьо, чак до бейзболната шапка на „Доджърс“. Изглежда, чакаше Елвин Кинг, преди да си вземе нещо за ядене.

Помещението беше дълго, с маси за четирима от дясната страна и за двама от лявата. Дюпре беше на четворна, а масата от другата страна на пътеката беше заета от една двойка. Следващата също беше заета, но третата бе свободна. Балард си даде сметка, че ако седне там, ще може да вижда отлично онзи, който седне срещу Балард.

Тръгна по пътеката, мина покрай Дюпре и седна на масата. Окачи раницата си на облегалката на стола, остави ключовете от микробуса на масата и се обърна към четворната маса от другата страна, на която седяха три млади жени.

— Извинете, бихте ли наглеждали нещата ми, докато си взема нещо за ядене? Няма да ми отнеме много време. Опашката не е чак толкова голяма.

— Разбира се, няма проблем — отвърна една от жените.

— Веднага се връщам.

— Не се безпокойте.

Балард се върна в основното помещение и се нареди на опашката. Докато чакаше, поглеждаше към вратата да види дали Кид няма да влезе. Извърна се само колкото да пише на Бош, че в заведението е само Дюпре. Бош отговори, че се е преместил от бензиностанцията по-близо до ресторанта. Попита я дали е намерила място близо до Дюпре и Балард отговори.

Достатъчно близо, за да ги наблюдавам.

Отговорът на Бош дойде тутакси.

Само внимавай.

Балард не отговори. Редът й беше дошъл. Тя си поръча пържено пиле, зеле и прасковен сладкиш. Искаше да има достатъчно храна, за да остане на масата си толкова дълго, колкото останат Дюпре и Кид на своята. След като плати, отнесе подноса си в съседното помещение и видя, че срещу Дюпре е седнал друг чернокож мъж. Бръснатата глава й каза, че най-вероятно е Кид. Не го беше видяла да влиза в ресторанта и предположи, че може би има и заден вход. Мина с подноса покрай тях, стигна до масата си и седна диагонално от новодошлия.

Хвърли небрежен наглед поглед и се увери, че това наистина е Кид. Взе телефона си и го задържа под ъгъл, за да изглежда, че разглежда нещо на екрана или си прави селфи, и започна да заснема Дюпре и Кид.

След няколко секунди спря видеозаписа и го прати на Бош.

Отговорът му не закъсня.

НЕ ПРИБЛИЖАВАЙ!

Тя му отговори.

Разбрано!

Отново започна да записва, но не държеше телефона си непрекъснато в едно положение, за да не се издаде. Хранеше се и продължаваше да се прави, че чете имейли, като от време на време оставяше телефона на масата, а друг път го вдигаше, сякаш за да се вгледа по-внимателно в нещо. През цялото време записваше.

Заради разстоянието между двете маси можеше да различи съвсем малко от казаното от Кид и нищо от думите на Дюпре. Двамата разговаряха тихо и до нея достигаха само по една-две думи от Кид. От поведението му обаче беше ясно, че е възбуден, ако не и ядосан за нещо. В един момент той посочи с пръст към Дюпре и Балард ясно го чу да казва: „Изобщо не се ебавам“.

Каза го с овладян и гневен тон, който ясно се чу през тракането на прибори, разговорите и музиката в помещението.

Междувременно Балард беше подпряла телефона си на захарницата. Устройството беше наклонено, за да изглежда, че тя чете или гледа нещо, но можеше да запише Кид под ъгъл. Надяваше се да записва и звук.

Кид отново понижи тон и продължи да говори на Дюпре. После, сякаш насред разговора, внезапно стана и тръгна към Балард.

Тя бързо осъзна, че ако види екрана на телефона й, ще разбере, че записват срещата му. Грабна устройството и изчисти екрана точно когато Кид се изравни с масата й.

Той мина покрай нея.

Балард зачака. Искаше й се да се обърне да види накъде отива, но не можеше да рискува.

Дюпре също стана и тръгна по пътеката към основното помещение и изхода. Балард го видя да пъха някакъв плик в джоба на анцуга си, докато вървеше.

Изчака пет дълги секунди, преди да се обърне и да погледне зад себе си. Кид не се виждаше никакъв. В дъното на помещението имаше коридор с тоалетни. Тя писа набързо на Бош.

Елвин излезе. Дюпре излиза отпред.

Син анцуг, шапка Доджърс, не го изпускай.

Стана и тръгна в посоката, в която беше отишъл Кид. В края на задния коридор имаше три врати — две тоалетни и изход. Тя открехна вратата и надзърна, но не видя нищо. Отвори я по-широко и видя бял пикап с емблемата на строителната фирма на Кид да се отдалечава по уличката. Обърна се и забърза към предната страна на ресторанта, като в движение се обади на Бош.

— Наистина ли Елвин е излязъл? — попита той.

— Добре му се получи — отвърна Балард. — Къде е Дюпре?

— Седи в една кола на улицата и говори по телефона. А Кид къде е?

— Мисля, че се връща в Риалто.

— Успя ли да получиш нещо?

— Не съм сигурна. Бях близо, но те шепнеха. Едно нещо обаче е сигурно. Кид беше ядосан. Личеше му.

Балард забави крачка, за да изглежда, че излиза небрежно от ресторанта, ако Дюпре случайно я види.

— Какво правим? — попита Бош.

— Ти остани с Дюпре — каза Балард. — Искам да стигна до микробуса си и да видя какво съм записала с телефона.

— Дадено.

— Мисля, че Кид даде нещо на Дюпре. Искам да видя дали съм го заснела.

— Видеозапис ли направи?

— Опитах се. Нека проверя и ще ти кажа.

Затвори и след десет секунди стигна до микробуса си.

Седна и загледа видеото, което беше заснела. Картината подскачаше, но от време на време хващаше Кид и Дюпре в профил. Дори с максимално увеличен звук не можеше да различи нищо до избухването на Кид — „Изобщо не се ебавам“, — което прозвуча съвсем ясно.

След това загледа как Кид става от масата и тръгва към камерата. Тялото му частично скриваше ъгъла и картината рязко подскочи, когато Балард бе грабнала телефона, за да изключи камерата. Миг преди края на записа Кид се дръпна достатъчно, за да се види масата, от която беше станал. На покривката на червени и бели карета пред освободеното място имаше плик. Приличаше на сгъната салфетка.

Записът свърши, но Балард знаеше, че Дюпре е взел плика.

Отново се обади на Бош.

— Мисля, че Кид даде на Дюпре пари. Остави плик на масата и Дюпре го взе.

— Пари за какво?

— Ще го попитаме.