Майкъл Конъли
Нощният пожар (51)

51

Балард излезе от асансьора и веднага видя униформения полицай в чакалнята отляво. Тръгна право към него, като разтвори сакото си, за да покаже значката. Видя, че се казва Френч.

— Търся един мъж — на шейсет и няколко, с мустаци, прилича на ченге — каза тя.

— Имаше такъв, но той беше с редовна табелка — отвърна Френч.

— Къде е?

Френч посочи.

— Мина зад стълбите.

— Добре.

Балард отиде при рецепцията, където млад мъж играеше пасианс на телефона си.

— Къде е кабинетът на Клейтън Манли?

— Минавате зад стълбите. Последната врата в края на коридора, след кабинетите на господин Майкълсън и господин Мичъл. Мога да ви заведа.

— Не, останете тук. Сама ще го намеря.

Тръгна бързо към извитото стълбище. Влезе в коридора и видя, че първите две врати отляво са затворени, но последната беше отворена и се чуваха гласове. Единият беше на жена, а другият несъмнено беше на Бош.

Балард тихо извади оръжието си и го хвана с две ръце, докато пристъпваше към отворената врата. Напрегна слух.

— Това беше грешката му — каза жената. — Изтрихме всичко в компютъра му и той разпрати прощални писма на всички в кантората. След като се качихме горе, останалото беше лесно. Също като това.

Балард стигна до вратата и видя жена, която стоеше с гръб към нея. Черна коса, черни дрехи. Черната вдовица. Пред нея някакъв мъж лежеше по очи на пода. Със сива коса, но не като на Бош.

Жената вдигаше оръжие с монтиран заглушител.

— Мръднеш ли, умираш — каза Балард.

Жената замръзна с наполовина вдигнат пистолет.

— Пусни оръжието и да ти видя и двете ръце — нареди Балард. — Веднага!

Жената не помръдна и Балард разбра, че ще се наложи да я застреля.

— Последна възможност. Пусни… оръжието.

Балард вдигна леко ръце, за да гледа по дължината на цевта. Можеше да прекъсне гръбначния й стълб с изстрел в шията й.

Жената отвори дясната си ръка и от тежестта на заглушителя пистолетът се обърна с дулото надолу.

— Спусъкът му е чувствителен — каза тя. — Пусна ли го, може да гръмне. Ще го оставя на пода.

— Бавно — нареди Балард. — Хари?

— Тук съм — обади се Бош някъде отдясно.

— Имаш ли пистолет?

— Насочил съм го към нея.

— Добре.

Жената започна да свива колене и да се навежда. Балард проследи движенията й, затаила дъх през цялото време, докато оръжието не са озова на пода.

— Добре, сега се изправи — нареди тя. — Иди до прозореца и сложи ръце на стъклото.

Жената се подчини, отиде до стъклената стена, вдигна ръце и опря длани на нея.

— Покриваш ли я? — попита Балард.

— Да — отвърна Бош.

И вдигна пистолета си, за да я увери, че жената е под прицела му. Балард прибра пистолета в кобура си и пристъпи към жената.

— Имаш ли друго оръжие?

— Само онова на пода.

— Ще те претърся. И ако намеря друго оръжие, ще имаш проблем.

— Няма да намериш.

Балард отиде до нея и я срита в краката, за да я накара да се разкрачи. След това се зае да я претърсва, като започна от глезените и продължи нагоре.

— Нужно ли е да го правиш? — попита жената.

— С теб да — отвърна Балард.

— И се обзалагам, че ти харесва.

— Част от работата.

След като приключи с обиска, Балард опря длан върху гърба й, за да я задържи на място. После свали белезниците от колана си.

— Добре, ръцете една по една — каза тя. — Искам да свалиш едната си ръка от стъклото и да я преместиш зад гърба си. Първо дясната.

Балард се пресегна, сграбчи дясната й китка и започна да я смъква зад гърба й. Жената обаче се обърна, сякаш Балард я е завъртяла. Балард се опита да я спре.

— Не…

Видя го, преди да го усети. В ръката на жената имаше отворен сгъваем нож с извито като рог острие. Целият матовочерен с изключение на режещия ръб, който беше наточен до блясък. Жената го заби в подмишницата на Балард и я хвана с другата си ръка в душеща хватка. Сега се намираше зад Балард и я използваше като щит. Балард видя, че Бош е вдигнал оръжието си и се опитва да се прицели, но безуспешно.

— Прободох я под мишницата — каза жената. — Разполага с три минути, преди кръвта й да изтече. Сваляш оръжието. Аз се махам. Тя остава жива.

— Стреляй, Хари — каза Балард.

Жената се намести зад нея, за да се скрие по-добре. Балард усещаше дъха й по шията си. Горещата кръв се стичаше по гръдния й кош.

— Две минути и половина — каза жената.

— Отпред има ченге — каза Бош.

— А в стаята с копира има изход към стълбите. Почти две минути.

Бош си спомни, че беше видял изхода към аварийното стълбище. Посочи с оръжието си към вратата.

— Върви.

— Пистолетът — каза жената.

Бош сложи пистолета на бюрото.

— Хари, не — успя да прошепне Балард.

И усети как я влачат към вратата на кабинета.

— Отстъпи при библиотеката — нареди жената.

Бош вдигна ръце и отстъпи назад. Жената продължи да влачи Балард към вратата.

— Сега имаш избор — каза тя. — Да спасиш нея или да тръгнеш след мен.

Балард усети как жената я пуска. Залитна, подпря се на касата на вратата и се свлече по задник.

Бош бързо заобиколи бюрото и се озова при нея. Ръцете му веднага бръкнаха под сакото й и извадиха радиостанцията. Знаеше как да я използва.

— Ранен полицай! Спешна медицинска помощ на шестнайсетия етаж на Калифорния Плаза Запад. Кабинетът на Клейтън Манли. Повтарям, ранен полицай. Наръгана е, губи кръв, нуждае се от незабавна помощ.

Пусна радиостанцията на пода и разтвори сакото на Балард, за да огледа раната.

— Хари… добре съм, тръгвай след нея.

— Ще те сложа да легнеш на една страна, така че раната да е отгоре. Всичко ще е наред. Ще притискам.

— Не, върви.

Бош не й обърна внимание. Докато я полагаше внимателно на пода, чу тропот на крака в коридора. Полицай Френч се появи на прага.

— Френч — извика Бош. — Извикай спешния екип. Долу на площада е. Веднага да се качат. После подай сигнал. Жена, на трийсет и няколко, бяла, с черна коса и черни дрехи, въоръжена и опасна. Излезе на аварийното стълбище. Опитва се да се махне от сградата.

Френч не помръдна. Беше се вцепенил от сцената.

— Върви! — извика му Бош.

Френч изчезна. Балард погледна от пода към Бош. Усещаше, че времето й изтича. Незнайно защо се усмихна. Почти не чуваше думите на Бош.

— Остани с мен, Рене. Ще използвам ръката ти да притисна раната. Ще боли.

Хвана лакътя й и премести ръката й така, че да може да притисне бицепса й към раната. Изобщо не болеше и това я накара отново да се усмихне.

— Хари…

— Не говори. Така губиш енергия. Просто остани с мен, Рене. Остани с мен.