Майкъл Конъли
Нощният пожар (32)

32

Бош стана и отиде в кухнята да си направи второ кафе. Още беше жегнат от подмятането на Рейс. Не изпитваше колебания за действията си във връзка с Джефри Херстад, но никак не му беше приятно да бъде скастрен толкова рязко от член на полицейското управление, на което беше посветил три десетилетия от живота си.

Убиец остава на свобода заради теб.

Тези думи бяха достатъчно болезнени, че да му се прииска да прегледа още веднъж действията си и да види дали някъде не е направил грешка.

Погледна си часовника. След час трябваше да тръгне за срещата с Балард. Тя му беше пратила съобщение да се видят на една бензиностанция, преди да отиде в „Дюлан“ да проследи срещата между Елвин Кид и Марсел Дюпре.

Бош си сипа още кафе и се върна при масата в трапезарията. Реши, че ще направи точно това, което му беше предложел Рейс. Да потърси в Гугъл случая в Тампа, за да научи подробностите.

Преди да успее да го направи, телефонът му избръмча. Търсеше го Мики Холър.

— За онова, за което говорихме през обедната почивка по време на процеса — каза той. — Какво искаш да правим с видеозаписа?

Бош беше толкова погълнат от прегледа на разследването на убийството на Монтгомъри, че нямаше никаква представа за какво говори Холър.

— Какъв видеозапис?

— За ХМЛ — отвърна Холър. — Хроничната миелоидна левкемия. Искам да дадеш показания пред камера и да пратим искане за обезщетение с видеозаписа.

Бош най-сетне се сети и каза:

— Ще трябва да почака малко.

— Това пък защо? — попита Холър. — Все пак ти се обърна към мен. Нали искаше Мади да бъде осигурена. И сега казваш, че трябва да почака?

— Само малко. Работя по два различни случая. Нямам време да седя пред камери. Дай ми още една седмица.

Бош се сети за нещо, докато споменаваше за случаите.

— Животът си е твой — каза Холър. — На линия съм, когато си готов.

— Виж — каза Бош. — Не знам дали ще се случи, но може да се наложи да се срещна с друг адвокат. Не защото искам да го наемам, а за да си помисли, че имам такова намерение. Може да спомена случая с ХМЛ и той може да ме попита защо съм се спрял точно на него. Нещо против да му кажа, че ти си го препоръчал? И ако се свърже с теб за потвърждение, да ме покриеш и да ми кажеш.

— Нямам абсолютно никаква идея за какво говориш.

— Сложно е. Казва се Клейтън Манли. Достатъчно е само да кажеш, че ти си ми го препоръчал, ако ти се обади.

— Клейтън Манли. Защо това име ми е познато?

— Той е един от ранните заподозрени в убийството на Монтгомъри.

— О, да. Знаех си. Работиш по случая, така ли? И мислиш, че Манли е убиецът?

Бош вече съжаляваше, че е споделил идеята си, без да я е оформил напълно.

— Преглеждам досието — или поне онова, което е било представено в съда — каза той. — Може да ми се наложи да го преценя с помощта на измама. Точно тук идваш ти.

— Случаят приключи, Хари — каза Холър. — Ние спечелихме!

— Ти спечели, но случаят не е приключен. От ЛАПУ направо ми заявиха, че вече няма да работят по него, защото още смятат, че извършителят е Херстад. За тях случаят е приключил и това означава, че никой няма да си мръдне пръста, за да намери убиеца.

— С изключение на теб. Все едно си захапал кокала, Бош.

— Както кажеш. Нещо против за Манли? Ако се наложи?

— Става. Само не го наемай наистина.

— Не се безпокой, няма.

Затвориха и Бош пусна търсенето си в Гугъл. Бързо получи резултат и отвори статия от „Тампа Бей Таймс“ за ареста на двама заподозрени в убийството на Лари и Мелани Касиди.

Двама арестувани за убийство при „Палма Сея“

от Алекс Уайт

 

Двама мъже бяха арестувани в четвъртък за двойното убийство на калифорнийска двойка, застреляна в стил екзекуция в кола на паркинга на кънтри клуб „Палма Сея“ през февруари.

На пресконференция в Полицейското управление на Тампа началникът на полицията Ричард — Ред — Питман съобщи за арестуването на Габриел Кардозо и Доналд Фийлдс за убийството на Лари и Мелани Касиди на 18 февруари. Двамата са задържани под стража до повдигането на обвиненията.

Питман каза, че убийството е било извършено за пари. Известно е, че Лари Касиди носел най-малко 42 000 долара в брой, които спечелил през деня в казиното „Хард Рок“. Питман каза, че заподозрените отвлекли двойката със собствената им кола и ги накарали да спрат в тъмен ъгъл на празния паркинг на кънтри клуб „Палма Сея“, който не работи в понеделник. Те принудили Лари Касиди да им даде парите и скъпоценностите на двамата. Смята се, че след това Кардозо ги екзекутирал с куршуми в тила.

„Убийството е било изключително хладнокръвно — каза Питман. — Те получили онова, което искали — парите и скъпоценностите, — но въпреки това ги убили. Постъпката е безсърдечна. Огледът на местопрестъплението показва, че жертвите не са оказали никаква съпротива“.

Полицията смята, че стрелецът е бил Кардозо. Началникът на управлението похвали работата на детективи Хулио Мунис и Джордж Компаниони за разрешаването на случая. Според Питман двамата детективи разкрили извършителите, като подробно проследили действията на жертвите в дните преди убийството.

Мунис и Компаниони научили, че двамата Касиди пристигнали от Лос Анджелис в неделя, 17 февруари, за участието на Мелани Касиди в реклама на „Хоум Шопинг“, насрочена за следващия вторник следобед. Мелани Касиди редовно се явявала пред камерите да рекламира уникална ученическа кутия за обяд, създадена от нея и съпруга й. Двамата са посещавали Тампа няколко пъти преди това и винаги отсядали в „Хард Рок“ заради казиното. Освен това били редовни клиенти на „Бърнс Стекхаус“.

Питман каза, че от охраната на „Хард Рок“ им оказали пълно съдействие в разследването. Мунис и Компаниони получили достъп до охранителните камери на казиното и проследили по тях действията на двойката в деня на убийството. Те били видени да играят и печелят джакпот на една от масите с натрупване, което означава, че печалбата на тях расте непрекъснато от залозите на другите такива маси. Някои печалби от тях отиват за формирането на джакпота. Лари Касиди спечелил 42 000 долара и осребрил получения чек.

Питман каза, че детективите наблюдавали и двама мъже в казиното, които следили двойката след спечелването на джакпота. Според следователите мъжете, идентифицирани по-късно като Кардозо и Фийлдс, проследили двамата Касиди, когато те излезли да отпразнуват печалбата си в „Бърнс“. В предишна публикация представител на „Таймс“ разговаря с Джеймс Брасуел, който сервирал на двойката. Той каза, че двамата били редовни посетители, но онази понеделник вечер били по-празнично настроени от обичайното: поръчали бутилка скъпо шампанско и дори я споделили с друга двойка на съседна маса.

Питман каза, че след вечерята двамата излезли от ресторанта и подкарали към булевард „Бейшор“ на път към хотела си. Когато спрели на светофара на „Бейшор“ и Хауард Авеню, били блъснати от колата зад тях. Когато излязъл да огледа пораженията по взетата под наем кола, Лари Касиди се озовал срещу Кардозо, който му показал пистолета в колана си, наредил на Касиди да се качи обратно в колата и се настанил на мястото зад него. След това колата на Касиди продължила към „Палма Сея“ на Макдил Авеню, като Фийлдс я следвал с другата кола. Двойното убийство било извършено малко след като колата била паркирана.

Кардозо и Фийлдс били идентифицирани с помощта на програма за лицево разпознаване, използвана за анализиране на видеозаписите от камерите в „Хард Рок“. Процесът продължил повече от две седмици и бил извършен от правозащитните органи на Флорида. След това заподозрените били проследени до различни апартаменти в Тампа Хайтс, където живеели под фалшиви имена и плащали наема си в брой.

Екип полицаи под командването на лейтенант Грег Стаут от отдел „Специални операции“ извършил едновременен рейд на двата апартамента рано сутринта в четвъртък и двамата били арестувани без инциденти. На пресконференцията Стаут каза, че оръжието, с което се смята, че е било извършено убийството, е открито скрито в апартамента на Кардозо.

„Нямаме съмнение, че сме пипнали извършителите“ — каза Стаут.

Мунис и Компаниони присъстваха на пресконференцията, но не направиха изявления пред медиите. По-късно по телефона Компаниони заяви: „Онзи тип Кардозо е пълно (…) и повече нямам какво да кажа“.

Заподозрените ще се явят утре в окръжния съд на Хилсбъро.

Бош прегледа отново материала и реши, че напълно споделя мнението на полицията в Тампа. Предположи, че Фийлдс се е пречупил и е натопил Кардозо като извършител с надеждата, че няма да му повдигнат обвинение в убийство. Беше очевидно, че някой се е разприказвал — в противен случай полицията нямаше да знае подробности около причината за огънатата броня и отвличането на светофара.

През седмиците след новината за ареста бяха излезли и други статии, но на Бош не му беше нужно да ги чете. Вече знаеше достатъчно, за да зачеркне Мора Фредерик от списъка си.

Клейтън Манли обаче оставаше, а Гил Рейс не беше казал нищо за него, когато бе отказал да говори с Бош.

Бош взе телефона и натисна копчето за повторно набиране. Този път реши да смени тактиката.

— Отдел „Грабежи и убийства“, детектив Рейс. С какво мога да ви помогна?

— Като начало можеш да ми кажеш защо изоставихте разследването на Клейтън Манли.

— Бош? Казах ти вече, няма да говоря с теб.

— Проверих историята в Тампа и си прав, Мора Фредерик е чиста. Но това беше само отклоняване, Рейс. Трябва да ми кажеш защо прекратихте разследването на Манли. В противен случай ще се наложи да го кажете на съдия.

— Какви ги говориш, мамка му? Да не си полудял?

— Нещо около Клейтън Манли липсва в досието, представено по делото, и ако подшушна на Холър, той ще се хване и ще замъкне теб и кретенския ти партньор в съда, за да говорите пред съдията.

— Бош, ти си кретенът. Няма нищо. Получихме ДНК резултата за улавия и това е всичко. Край на играта. Нямаше нужда да разследваме Манли.

— Има го в хронологията, Рейс. Всъщност важното е онова, което го няма в нея. Разпитът на Манли се е състоял една седмица преди ДНК резултата, но в хронологията няма нищо за него от седмицата след разговора. Няма да можеш да убедиш нито мен, нито Холър, нито съдията, че не сте работили върху Манли през тази седмица. Той е бил солиден заподозрян. Или най-малкото оперативно интересен. Какво се е случило през седмицата преди излизането на ДНК резултатите?

Рейс не отговори и Бош разбра, че е засегнал чувствително място. Блъфът му беше свързан с пари. Густафсон и Рейс бяха направили още една стъпка в посока Манли, но я бяха пропуснали във версията на досието, представена на защитата.

— Кажи ми, Рейс. Аз мога да си замълча. Не го ли направиш, ще си имаш работа с Холър. Ако надуши пари, ще съди теб, управлението, целия град. Историята ще се раздуха, а ти ще бъдеш направо издухан. Нима го искаш? Нов си в отдела. Мислиш ли, че ще те задържат, ако се окажеш забъркан в това?

Зачака и Рейс най-сетне се пречупи.

— Добре, чуй ме, Бош — започна той. — Ще говоря като детектив на детектив и ще ти дам нещо, а ти прави с него каквото ти скимне. Но това изобщо няма да ти помогне, защото твоят улав е извършителят. Той го е направил, мамка му.

— Просто ми дай онова, което имаш — каза Бош.

— Искам обаче да ми гарантираш. Никакъв Холър и никакви шибани адвокати.

— Никакъв Холър, никакви адвокати.

— Добре. Единственото, което спестихме пред съда, беше, че когато започнахме с Манли, проучихме всеки юрист в онази кантора.

— „Майкълсън и Мичъл“.

— Да, всеки юрист. Искахме да знаем с кого си имаме работа, какви други клиенти представляват. Това е голяма и влиятелна кантора и трябваше да сме внимателни. Пуснахме имената в компютъра на окръжните съдилища и направихме списък на всичките им дела за последните десет години. Бяха много. Но намерихме едно, което представляваше интерес.

— Кое?

— Преди пет години кантората е представлявала Доминик Бутино. Отървали го от обвинение в търговия с оръжие — един свидетел сменил показанията си. И това беше всичко. После излязоха ДНК резултатите за Херстад и зарязахме разследването. И без това онзи случай не означаваше нищо.

Бош познаваше това име. Доминик — Батман — Бутино беше видна фигура от организираната престъпност в Лас Вегас с бизнес интереси в Лос Анджелис. Бош отлично знаеше какво са направили Густафсон и Рейс. Бяха разполагали с ДНК резултати, свързващи пряко Херстад с убийството на Монтгомъри, и не биха оставили в досието нещо, свързано с доказан мафиот, което да позволи на защитата да отклони по някакъв начин вниманието на съдебните заседатели.

Не бяха искали Холър да развие теза за потенциален трети извършител, като посочи адвокат, който заплашил и съдил Монтгомъри и чиято кантора е представлявала известна фигура от организираната престъпност. Прякорът на Бутино не идваше от супергероя, а от склонността му да използва бейзболна бухалка за събиране на парите, които му дължат^[1].

Това беше класически ход срещу защитата от страна на ченгетата. И той би могъл неволно да скрие истинския убиец.

— Кой адвокат? — попита Бош.

— Какво? — не разбра Рейс.

— Кой адвокат от кантората е представлявал Бутино?

— Уилям Майкълсън.

Един от партньорите основатели. Бош си записа името.

— И не говорихте ли с Манли за това? — попита той.

— Нямаше нужда — отвърна Рейс.

— Той научавал ли е, че сте гледали на него като на заподозрян?

— Не, защото не беше заподозрян. Беше оперативно интересен за около пет минути. Държиш се така, сякаш сме зарязали тази посока, но не сме го направили. Имахме ДНК съвпадение и заподозрян, който доказано е бил в района и после направи самопризнание. Наистина ли си мислиш, че бихме посветили и една минута повече на Клейтън Манли? Помисли отново, Бош.

Бош вече разполагаше с онова, което му трябваше, но не можеше да завърши разговора, без да отговори подобаващо.

— Знаеш ли, Рейс, беше прав за онова, което каза преди. Един убиец е на свобода. Но не заради нещо, което аз съм направил.

И затвори.