Майкъл Конъли
Нощният пожар (27)

27

Беше Балард.

— Имам нужда от помощта ти — каза тя.

Бош се дръпна, за да й направи път да влезе, и тръгна след нея. Докато минаваше покрай масата в трапезарията, тя погледна разделените на купчини документи.

— Това по случая Монтгомъри ли е?

— Ъ-ъ, да — отвърна Бош. — Имаме копие от досието по случая. Просто гледам другите…

— Супер, значи работиш от вкъщи по него.

— Че къде другаде…

— Не, това е добре. Искам да ми помогнеш оттук.

Изглеждаше нервна, напрегната. Бош се запита дали е спала след края на смяната й.

— За какво става дума, Рене?

— Искам да следиш едно подслушване, когато аз не мога — каза тя. — Имам програмата на лаптопа си и мога да ти го оставя.

Бош се понамръщи.

— Това във връзка със случая Хилтън ли е?

— Разбира се — отвърна тя. — Нашият случай. Можеш да продължиш да работиш по Монтгомъри, но когато има обаждане или пращане на съобщение, лаптопът ми ще те предупреди и просто трябва да го следиш. Добре е, че имаш нещо друго за правене, докато наблюдаваш.

И посочи купчините на масата.

— Рене — каза той. — Подслушването законно ли е?

Балард се разсмя.

— Разбира се. Тази сутрин извадих разрешително. После прекарах следващите два часа с доставчиците му — един стационарен номер и един мобилен. Следи се всичко, включително и текстовите съобщения. После отидох в техническия отдел и качих софтуера на лаптопа си.

— При Били Торнтън ли си ходила за разрешителното? — попита Бош.

— Да, в сто и седми департамент. Какво има, Хари?

— Той не би подписал разрешително без одобрение от управлението. Мислех си, че ние работим по този случай. Нима сега и от началството знаят за него?

— Постарах се един капитан да се подпише и той няма да ни създава проблеми.

— Кой?

— Оливас.

— Какво?

— Хари, достатъчно е да знаеш, че подслушването е законно. Всичко е наред.

— Били още ли държи онази джаз фотография на стената си?

— Господи, не ми вярваш, нали? Бен Уебстър. „Красавицата и Звяра“. Сега доволен ли си?

— Красавецът.

— Какво?

— Уебстър. Наричаха го Красавеца и Звяра.

— Както и да е. Удовлетворен ли си?

— Добре, удовлетворен съм.

— Не мога да повярвам, че ще си помислиш, че бих фалшифицирала заповед.

Бош разбра, че трябва да смени темата.

— Е, кога Оливас е станал капитан?

— Съвсем наскоро получи пагоните си.

Бош знаеше, че Оливас е кошмарът на Балард в управлението, както и тя неговият. Реши, че не иска да знае как го е накарала да се подпише за искането за разрешително. Подобен въпрос рискуваше да създаде още една пропаст помежду им.

— Е, от доста време не съм се занимавал с подслушване — каза той. — Навремето ходехме в специално помещение в Източен Ел Ей. А сега линията можела да се следи оттук, така ли?

— Изцяло — отвърна Балард. — Всичко е в лаптопа.

Бош кимна, после попита:

— А кого подслушваме?

— Елвин Кид — каза Балард. — Започваме от утре. Искам всичко да е на линия и да си подготвен за подслушването. Утре след смяната ми ще ида в Риалто да го пораздрусам. Да се надяваме, че ще се обади или ще пише на старите си приятели в Южен Ел Ей и ще ги пита какво става. Засечем ли признание, в ръцете ни е.

Бош отново кимна.

— Гладна ли си?

— Умирам от глад — отвърна Балард.

— Добре. Да идем да ти намерим нещо за ядене и да поговорим. Кога спа за последно?

— Не помня. Но си имахме уговорка, нали?

— Да.

Бош седна зад волана. Слязоха долу, пресякоха автострадата и спряха пред „Смоук Хаус“ до студиото на „Уорнър Брадърс“. Балард каза, че не е хапвала нищо от почивката през последната й смяна. Поръча си стек, печен картоф и чесново хлебче. Бош си избра салата с пиле на грил. Балард беше взела раницата си в ресторанта и докато чакаха храната си, разказа на Бош как върви разследването, като описа разговора си с бившия съквартирант на Хилтън Нейтън Бразил, който беше потвърдил, че Хилтън е бил гей и е бил влюбен в недостижим мъж.

— Всички следи водят към Кид — каза тя. — Уличката е била негова и той я е разчистил, уредил е срещата с Хилтън и му е видял сметката.

— А мотивът? — попита Бош.

— Гордост. Не е можел да позволи влюбеното хлапе да застраши репутацията му. Погледна ли телефонните записи в досието, когато беше у теб?

— Да, но само отгоре-отгоре.

— Има няколко обаждания от апартамента на Хилтън до уличен телефон в Южен централен Ел Ей. Телефонът се е намирал на пазарски площад при „Слоусън“ и „Креншоу“, в сърцето на територията на Ролинг Сикстис. Първоначалните следователи не направили нищо в тази насока, защото решили, че се е обаждал на дилър, но аз смятам, че Хилтън се е обаждал на Кид или се е опитвал да се свърже с него и това е започнало да става проблем.

Бош се облегна назад и обмисли теорията й, докато поставяха храната пред тях. След като сервитьорът се махна, той обобщи:

— Забранена любов. Били са любовници в затвора, но навън това е било заплаха за положението и влиянието на Кид. Можел е да бъде прогонен от бандата, може би дори убит.

Балард кимна и каза:

— Осемдесет и девета. Такива неща не са се прощавали на улицата.

— И сега не се прощават — рече Бош. — Няколко години преди да напусна чух за един случай, при който нашите при изненадващ обиск ударили склад и пипнали някакъв от Грейп Стрийт в леглото с друг мъж. Използвали го и за пет минути го направили доносник. Успели да го изнудят по-добре, отколкото със заплаха да лежи пет години в затвора. Знаели, че при нужда може да отиде зад решетките и да излезе. Но никой не иска гейове в бандата. Получават си заслуженото.

Започнаха да се хранят. И двамата бяха така изгладнели, че разговорът им прекъсна за известно време. Бош премисли отново всичко, докато мълчеше, и заговори, след като гладът му беше изтикан донякъде на заден план.

— Утре значи — каза той. — Как смяташ да го натиснеш?

— Първо, надявам се да го спипам сам в дома му — отвърна Балард, чиято уста беше още пълна. — Сега е женен и бизнесът му е регистриран на името на жена му. Надявам се, че ще се паникьоса, когато започна да споменавам Хилтън и някогашната им връзка. Не ми се вярва жена му да знае нещо за гей похожденията му. Ще нося скицника. Ще започна да му показвам рисунките и той ще се посере.

— Но как това ще го накара да вдигне телефона? С това ще се опиташ да всееш раздор между него и нея.

— Ти какво предлагаш?

— Още не знам. Трябва обаче да вържеш гей историята с бандата.

— Мислех за това, но после изложих на риск Денард Дорси. Той е в отделението на Ролинг Сикстис в Централния мъжки затвор. Ако Кид успее да каже на някого там, с Дорси е свършено.

— Трябва да го измислим по някакъв друг начин. Не използвай Дорси.

— Има още един в досието, който е работил на улицата с Дорси. Винсънт Пилки. Но е умрял преди няколко години.

— След като Кид е напуснал Южен централен, нали? Мислиш ли, че знае за смъртта на Пилки?

Балард сви рамене и нападна чесновото хлебче.

— Трудно е да се каже. Може да се окаже рисковано да използваме името му. Кид може да се усети, че му въртим номер.

— Може — съгласи се Бош.

Загледа я как яде хлебчето. Тя изглеждаше изтощена, напомняше му на бездомница, намерила коричка от пица в кофа за боклук.

— Предполагам, че ще идеш сама, без подкрепления.

— Няма с кого — отвърна тя. — Само двамата с теб сме, а искам ти да следиш телефона.

— Ами ако съм наблизо? На някое място с безжичен интернет. Някъде наоколо би трябвало да има „Старбъкс“ например. Или можеш да ме научиш как да използвам телефона си като модем. Мади го прави.

— Прекалено рисковано е. Изгубиш ли сигнала, ще изпуснеш обажданията му. Ще се оправя. Операцията ще бъде кратка. Влизам, подпалвам пожара, излизам. Той — надявам се — започва да звъни. Или може би да пише.

— И все пак трябва да измислим как ще запалиш огъня.

— Мисля просто да му кажа, че работя по стари случаи, че съм получила този и съм видяла, че навремето изобщо не е бил разпитван. Ще подхвърля, че един свидетел описал извършителя и че той приличал много на него. Той ще отрича, аз ще си тръгна и се обзалагам, че веднага ще вдигне телефона и ще се опита да разбере кой е въпросният свидетел.

Бош се замисли и реши, че може и да се получи.

— Добре.

Знаеше обаче, че ако се спрат на този план, ще трябва да каже нещо за подготовката на Балард.

— Виж, знам, че имаме уговорка и тъй нататък, но тук става въпрос за много рискован ход и трябва да си готова — каза той. — Затова се налага да го кажа. Изглеждаш уморена, а не можеш да си уморена, когато правиш това. Мисля, че трябва да го отложим, докато не бъдеш готова.

— Но аз съм готова — запротестира Балард. — И не мога да го отложа. Разрешителното е за седемдесет и два часа. Съдията ми даде само толкова. Срокът започва да тече веднага щом доставчиците започнат да изпращат сигнала, което би трябвало да стане в края на днешния ден. Така че имаме три дни. Не можем да го отложим.

— Добре, добре. В такъв случай си вземи болничен за тази нощ, за да успееш да се наспиш.

— И това не мога. Нужна съм на Късното шоу и няма да ги изоставя просто така.

— Добре, тогава се връщаме у дома. Имам свободна стая, която можеш да използваш. Ще спиш на легло вместо на пясъка, докато не дойде време да идеш на работа.

— Не. Имам много работа.

— В такъв случай лошо. Мислиш си, че онзи тип е безопасен, защото уж вече не е в бандата. Ами ще ти кажа, че изобщо не е безопасно и че няма да следя нищо, ако си мисля, че нещо може да се оплеска.

— Хари, прекаляваш с тревогите си.

— Никак даже. Добре, а сега за онова, което мисля, че не е наред у теб. Недостигът на сън води до грешки, понякога смъртоносни грешки, и аз нямам намерение да бъда част от тях.

— Виж, оценявам загрижеността ти, но не съм ти дъщеря.

— Знам, че не си, и това няма нищо общо. Казаното обаче си остава в сила. Ще използваш стаята за гости, или можеш да кажеш на Оливас той да следи линиите.

— Добре. Ще се наспя. Но искам да си взема чесновото хлебче за из път.

— Няма проблем.

Бош се огледа за сервитьора.