Майкъл Конъли
Нощният пожар (20)

20

Бош влезе в залата точно когато защитата и обвинението заемаха местата си, а съдията се обърна на стола си към съдебните заседатели. Бош тихо седна на мястото си на последния ред. Холър и Салдано гледаха право напред, така че нямаше как да определи какво е станало. Съдията тъкмо се канеше да заговори, когато вратата се отвори и водещият детектив по случая Джери Густафсон от ЛАПУ забърза по централната пътека и седна на първия ред зад масата на обвинението. Густафсон на няколко пъти се беше явявал в залата през дните, в които Хари следеше процеса.

— Дами и господа — започна Фалконе. — Първо искам да ви благодаря за обществената ви служба с това дело. Задълженията на съдебния заседател могат да бъдат много времеемки, трудни и понякога дори травматични. Всички вие се проявихте като верни и търпеливи през последните десет дни и аз, както и щатът Калифорния, изказваме своята искрена благодарност за това… Настъпиха обаче промени и това дело приключи. Прокуратурата реши да оттегли всичките си обвинения срещу господин Херстад и да не доведе процеса до края му на този етап.

Хората в залата замърмориха и зашепнаха, а репортерите тутакси реагираха на новината. Бош се взираше в гърба на Холър. Той не помръдваше. Не посегна да тупне клиента си по рамото или да му стисне ръката. Нямаше никаква видима индикация, че ликува по случай победата.

Густафсон, който се беше навел напред и бе сложил ръце на парапета, наведе глава като човек, коленичещ в църква и молещ Бог за някакво чудо.

Онова, което смущаваше Бош, бяха последните три думи на съдията — на този етап. Какво означаваше това? Знаеше, както несъмнено знаеше и съдията, че оттеглянето на всички обвинения е равносилно на оправдателна присъда. Нямаше връщане назад. В Калифорния съдебният процес се смята за започнат веднага след избирането на съдебните заседатели. Прокуратурата не можеше да повдигне ново обвинение срещу ответника за същото престъпление. За Бош нямаше никакво съмнение. Делото срещу Джефри Херстад беше приключило.

След неясното си обяснение съдията благодари още веднъж на съдебните заседатели и ги помоли да се върнат в стаята си и да изчакат. Каза, че обвинението иска да говори с тях. Бош предположи, че Салдано иска да провери какво е мнението им. Разговорът можеше да й каже дали не е направила фатална грешка с оттеглянето на обвиненията, или е взела правилното решение.

Фалконе разпусна съда и стана от мястото си. Холър се изправи, докато съдията излизаше, и най-сетне погледна назад към Бош. Усмихна се и вдигна пръст към него, после го духна, сякаш пръстът му беше цев на пистолет. Накрая стисна рамото на клиента си, който седеше до него. Наведе се и зашепна в ухото му.

Салдано и помощникът й станаха от местата си и тръгнаха към стаята на съдебните заседатели. Густафсон също стана и тръгна по пътеката към изхода. Спря и погледна Бош. Преди години двамата бяха работили заедно в огромната стая на отдел „Грабежи и убийства“, но не се познаваха много добре.

— Щастлив ли си, Бош?

— Какво точно е станало?

— Салдано оттегли обвиненията, за да запази репутацията си неопетнена. Херстад остава на свобода и каквото и да се случи оттук нататък, ще бъде на твоята глава, задник такъв. Знам, че ти си подковал Холър.

— Още си мислиш, че Херстад го е направил.

— Майната ти. Знам, че го е направил. Ти също го знаеш.

— А какво ще кажеш за другите петима, Густафсон?

— Какви петима?

— Разполагаме с досието по случая. Ти и партньорът ти сте набелязали петима други, които с радост биха видели Монтгомъри мъртъв, но сте се отказали, когато сте намерили ДНК на Херстад. Сега отново ли ще се захванеш с тях?

Густафсон посочи към предната част на залата, където Холър още шепнеше в ухото на Херстад.

— Онзи там е убиецът, Бош. Няма нужда да се захващам с никого. Той е бил, ние го пипнахме, а ти развали всичко. Добра работа. Трябва да се гордееш. Току-що затри всичко, което си постигнал някога със значката си.

— Това „не“ ли означава?

— Бош, за мен този случай е ПСА. И ти го издъни.

Густафсон излезе от залата.

Бош остана да седи с пламнало от гняв лице. Опита се да се успокои, докато Холър приключи да говори с клиента си и остави заместник-шерифа да го отведе в ареста, откъдето да го освободят. Холър бързо събра папките и бележниците си и ги хвърли в куфарчето си. Щракна закопчалките и мина през вратичката на парапета, където го очакваха четирима репортери. Те го засипаха с въпроси какво точно е станало в кабинета на съдията.

Холър им каза, че ще отговори на въпросите им в коридора. Поведе ги към изхода, като намигна на Бош, докато минаваше покрай него. Бош стана и последва групичката навън. Холър застана в средата на коридора и репортерите се наредиха в полукръг около него. Бош остана настрани, но достатъчно близо, за да подслушва.

Репортерите започнаха да задават варианти на същите въпроси.

— Добре, добре, вместо да приказвате, слушайте и ще ви просветля — каза Холър, който изглеждаше почти като замаян от победата си в залата.

Изчака ги да затихнат и продължи:

— Добре, готови ли сте? Предвид повече от основателните съмнения в достоверността на доказателствата, представени в съда, обвинението реши да се измъкне и да оттегли нескопосаните си обвинения срещу клиента ми. В момента оформят документите на господин Херстад в ареста и след малко той отново ще бъде свободен човек.

— Но делото започна като предрешено — каза една репортерка, за която Бош знаеше, че е от „Таймс“. — Обвинението разполагаше със самопризнанията му и с ДНК съвпадение. Какво стана?

Холър разпери ръце и се усмихна.

— Какво да кажа? Основателно съмнение срещу основателна тарифа. Стана това, че обвинението не си беше подготвило домашното. Самопризнанието беше фалшиво — направено от човек, който би си признал, че е убил и папата, ако го попитат. Има и напълно разумно обяснение за откритата ДНК. Съдията видя това, разбра, че това дело е като патица без криле, и го каза. Госпожица Салдано се обади на шефа си и разумът надделя. Тя постъпи така, както би постъпил всеки уважаван прокурор. Сви знамената си.

— Значи обвиненията са отхвърлени? — попита друг репортер.

— Не — отвърна Холър. — Всички обвинения бяха оттеглени от Прокуратурата.

— Това означава, че пак биха могли да му повдигнат обвинение — каза трети репортер.

— Не — каза Холър. — Случаят вече мина през съда. Клиентът ми не може да бъде обвинен втори път за същото нещо. Всичко приключи и днес беше доказана невинността на един човек.

— На кого се обади Салдано за одобрение да оттегли обвиненията? — попита репортерката от „Таймс“.

— Не знам — отвърна Холър. — Тя излезе от кабинета, за да проведе разговора. Ще трябва да питате нея.

— Сега какво ще стане с клиента ви? — попита репортерката.

— Той е свободен човек — каза Холър. — Ще се опитам да му намеря къде да живее и да продължи лечението си. Мисля да отворя благотворителна страница на негово име. Той няма нито дом, нито пари. Прекара в затвора седем месеца.

— Ще предявите ли иск за обезщетения? — попита друг репортер.

— Може би — каза Холър. — Мисля, че клиентът ми трябва да бъде обезщетен. Но днес този въпрос не стои. Благодаря на всички ви. И не забравяйте, Холър се пише с ъ, не с а. Да не го объркате.

Той се дръпна от полукръга и посочи към асансьорите, с което каза на репортерите, че могат да си вървят. Докато минаваше покрай него, репортерката от „Таймс“ му подаде визитка и му каза тихо нещо, което Бош не успя да чуе. Холър взе визитката и я пъхна в джоба на сакото си зад кърпата на червени, бели и сини ивици. После тръгна към Бош с усмивка, която сякаш никога нямаше да слезе от лицето му.

— Малко са дните като този, Хари.

— Предполагам. Какво всъщност стана в кабинета на съдията?

— В общи линии това, което им казах току-що. Пропуснах, че съдията каза на Салдано, че му се струва, че няма начин съдебните заседатели да обявят клиента ми за виновен. Даде й възможност да продължи делото и да изслушат ДНК експерта ми и убедителната ми пледоария след това. Тогава тя излезе и се обади на шефовете си. Останалото вече го казах. Може би сега полицията ще намери истинския извършител.

— Съмнявам се. Густафсон още е убеден, че твоят клиент е извършителят. На излизане спря специално, за да ми го каже.

— Наранена гордост и тъй нататък. Какво друго му остава да каже?

— Това да, но не разбираш ли? Той няма да тръгне да търси истинския убиец. Сам го каза. ПСА. Случаят е приключен.

— Какво означава ПСА?

— Приключен с арест. Което означава край на разследването. А междувременно истинският убиец си остава на свобода.

— Но това не е наш проблем, нали? Ние работим за Херстад и той е свободен.

— Може би не е твой проблем.

Холър го изгледа продължително, преди да отговори.

— Май трябва да направиш онова, което трябва.

Бош кимна.

— Искам да задържа материалите по делото и копието от досието по случая.

— Разбира се. Твои са. Ще ти се обадя за другото нещо, за което говорихме. Медицинското.

— Ще бъда на линия.