Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Феникс (30)

29

Кристин Маршъл дръпна тясната си тениска „Хелоу Кити“ към кръста си и оправи карираната си минипола небрежно, докато люлееше бедра съблазнително, зарадвана от похотливите погледи на мъжете на строителната площадка, покрай която минаваше. Тя подкрепяше МеТоо и борбата за равенство на жените, но нейната собствена сила неизменно беше резултат от ефекта, който имаше върху мъжете. Използвайки тази сила в служба на Групата — използвайки я за добро — тя бе успяла да си изгради смислен и важен живот, дори и да й се налагаше да прави някои жертви. И бе извършила всичко това с високи токчета и секси бельо, което в нейния свят си струваше.

Разбира се, не беше от тежката категория на Ела Прейгър. Макар двете да бяха съквартирантки в лагер „Надежда“ само няколко кратки седмици, време, през което рязкото държане на Ела и кипящият й гняв често бяха плашили Кристин, тя все пак вярваше, че между тях има солидна връзка. Почувства се поласкана, когато Катрин Макавой, шефката на лагер „Надежда“, я призова лично в кабинета си и й каза, че Ела, вероятно най-важната агентка на Групата, изпитва същото към нея.

— Всички забелязахме колко добре се разбирахте по време на обучението на Ела — каза Катрин на Кристин, бръсвайки прашинка от разочароващо старомодната си дълга до коленете пола. — Сега, когато Ела изяви желание да се обвърже с Групата, мислехме, че ще е чудесно, ако ти осъществиш първия личен контакт. Да я приветстваш обратно в семейството. Ще отидеш в Сан Франциско, ще я заведеш на вечеря и ще й връчиш подробни инструкции за следващата й мисия.

Кристин не можеше да повярва, че точно тя е избрана за подобна престижна задача.

— Сигурна ли сте, че не трябва да отиде някой по-старши, госпожо? — попита тя свенливо.

— Съвсем сигурна съм — увери я Катрин Макавой. — Ела попита специално за теб и Джаксън, когато господин Редмейн разговаря с нея преди две седмици.

Кристин се изчерви от ухо до ухо от удоволствие.

Господин Редмейн? Големият шеф знае името ми?

Нещата се развиваха все по-добре.

Но днес беше най-чудесният ден. Безоблачното синьо небе и прохладната есенна утрин в Сан Франциско осигуряваха съвършения фон за това, за което Кристин се надяваше, че ще е радостната среща между нея и Ела. Кристин нямаше да нахалства и да я разпитва за скорошната й прочута мисия в Европа, нито да любопитства относно суперсилите й и как ги бе използвала, за да надхитри злата Атина Петридис. Но щеше да разпита за любовния живот на Ела — дали загадъчният Гейбриъл изобщо бе предприел първата стъпка. Или пък някой английски лорд или френски граф я бе зашеметил в стила на Мегън Маркъл? Кристин се надяваше да е станало така. Ела си имаше добрите страни, но Кристин вярваше, че любовта на подходящ мъж може да й помогне да заглади ръбовете. Доста остри ръбове, ако паметта не я лъжеше.

Кристин огледа елегантната кооперация от червени тухли вдясно. Според телефона си беше пристигнала на търсения адрес. Новото жилище на Ела се намираше в скъп квартал, на чиста, засенчена от дървета улица. Кооперацията си имаше портиер отпред и нови модели „Тесла“ на всички места за паркиране. Значи Ела е и богата, не само красива, помисли си Кристин, но без завист. Да завижда на Ела беше все едно да завижда на птица, задето може да лети, или на риба за хрилете й. Човек не можеше да се сравнява с толкова различно създание, специално и превъзходно във всяко отношение. Вълнението на Кристин нарасна и тя едва ли не заподскача към фоайето.

— Тук съм, за да се видя с госпожица Прейгър — каза тя на възрастния мъж на рецепцията. — Апартамент 12 Б.

— Добре.

Кристин се разписа в старомодна книга за посетители и я насочиха към асансьорите. Охраната не е особено сериозна, помисли си тя. Някой трябва да поговори по въпроса с Ела.

На третия етаж тя звънна на вратата на Ела и зачака нервно, сякаш отиваше на първа среща. След безкрайно дълго време вратата се отвори.

— Мога ли да ви помогна?

Жената пред Кристин беше горе-долу на възрастта на Ела, с дълга до раменете кестенява коса и привлекателно, интелигентно лице. Носеше скъпа кремава рокля и велурени обувки и излъчваше елегантност, богатство и висока класа. Кристин не я беше виждала никога преди.

— Не знам. Аз… търся Ела — каза тя, като надникна през рамото на жената към вътрешността на апартамента. — Тя у дома ли си е? Аз съм стара приятелка.

Жената се намръщи объркано.

— Ела? — попита тя, после внезапно загря. — О! Сигурно имате предвид собственицата. Госпожица Прейгър?

— Да, точно така. Ела Прейгър.

— Тя не живее тук, скъпа.

Кристин примигна тъпо.

— Ела не живее тук?

— Не. Тя е хазайката. Дава апартамента под наем — любезно обясни жената, която усети, че красивото момиче пред нея не е от най-умните. — Сега това е моето жилище. Миналия месец подписах договор за една година.

Кристин учудено се ококори.

— Разбирам. Ами… имате ли адреса на Ела?

Жената поклати глава отрицателно.

— Съжалявам. Счетоводителите уреждат всичко. Би трябвало да опитате при тях. Но вярвам, че госпожица Прейгър е вън от страната. Мисля, че е в Европа.

— Добре, Кристин. Благодаря ти, че опита. Аз ще се заема сега.

Катрин Макавой затвори телефона и в стомаха й се надигна тревожно чувство като застояла и вмирисана вода в наводнена канавка.

Марк Редмейн й беше наредил да действа светкавично. Да разсее Ела бързо с нова мисия, преди тя да се сети за още въпроси относно Атина или майка си. Или още по-лошо, преди да се сети как да се свърже с Гейбриъл. И двамата бяха съгласни, че този тип се бе превърнал в опасност. Чувствата му към Ела и нейните към него сега представляваха най-голямата заплаха за успеха на Групата да задържи младата жена като свое тайно оръжие.

Планът беше да разсеят Ела, като я съберат с друг привлекателен и секси агент, който да я съблазни и да й избие Гейбриъл от главата. Катрин беше намерила идеалния кандидат. Но й бяха нужни две седмици да го убеди, да го върне от Токио и да му разкаже подробно за историята на Ела Прейгър и специалните й дарби.

Двете седмици обаче се оказаха прекалено дълго време.

Мили боже! Катрин Макавой отпусна глава в дланите си.

Ела Прейгър се беше изплъзнала от ръцете им. Отново.

Как, по дяволите, щеше да обясни това на шефа?