Стивън Кинг
Институтът (95)

6.

Щом всички обитатели на Института се събраха за обяд, чистачът Фред закара количка, взета от кухнята, до вратата на стаята, където Морийн Алвърсън беше сложила край на живота си. Фред и Стакхаус я увиха в зелено платнище и бързо я подкараха по коридора. От столовата долитаха звуците на животни по време на хранене, но коридорите пустееха, макар някой да бе изпуснал плюшено мече на пода пред асансьора. То се взираше в тавана със стъклените си очи от копчета. Фред го изрита раздразнено.

Стакхаус му хвърли укорителен поглед.

— Не бива така, приятел. Това е любимата играчка на някое дете.

— Не ми дреме — отвърна Фред. — Хвърлят си вещите къде ли не, а после ние трябва да ги събираме.

Когато вратата на асансьора се отвори, Фред тръгна да вкарва количката вътре. Стакхаус го дръпна грубо назад.

— Услугите ти не са необходими по-нататък. Вземи мечето и го занеси в салона или столовата, та детето да си го намери. След това се залавяй с почистването на шибаните камери. — Той посочи стъклените топки на тавана, вкара количката в асансьора и вдигна картата си пред датчика.

Фред Кларк изчака вратите да се затворят преди да му покаже среден пръст. Но заповедите си бяха заповеди и той щеше да почисти камерите. По-късно.