Стивън Кинг
Институтът (85)

19.

На следващия ден не го извикаха за тестове, никой не го потърси дори за общ преглед. Помогна на Кони, една от чистачките, да пренесе два дюшека от асансьора до две стаи в Източното крило, получи само един мизерен жетон за усилията си (всички чистачи бяха много стиснати с жетоните), а на връщане към стаята си видя Морийн да стои до машината за лед и да пие вода от бутилката, която винаги слагаше там да се изстудява. Попита я дали има нужда от помощ.

— Не, благодаря ти. — После сниши глас. — Хендрикс и Зик говореха отпред при знамето. Видях ги. Подлагат ли те на тестове?

— Не. От два дни не са ме тествали.

— Така си и помислих. Днес е петък. Може би имаш време до събота или неделя, но те съветвам да не рискуваш. — Смесицата от тревога и състрадание, изписани на изпитото й лице, го уплашиха.

Довечера.

Не изрече думата на глас, само я оформи с уста и я прикри, като се почеса под окото. Тя кимна.

— Морийн… те знаят ли, че имаш… — Не успя да довърши изречението, но нямаше нужда.

— Мислят си, че е ишиас. — Гласът й едва се чуваше. — Хендрикс може да подозира нещо, но не го е грижа. Никой от тях не се интересува, стига да продължавам да работя. Тръгвай, Люк, аз ще почистя стаята ти, докато си на обяд. Преди да си легнеш, погледни под дюшека. Успех. — Тя се поколеба. — Иска ми се да можех да те прегърна, синко.

Люк усети как очите му се насълзяват и побърза да си тръгне, преди тя да види.

На обяд се нахрани обилно, макар да не беше особено гладен. Същото щеше да направи и на вечеря. Имаше чувството, че ако планът успее, ще се нуждае от цялата енергия, която може да си набави.

На вечеря при него и Ейвъри седна Фрида, която изглеждаше запленена от Люк. След това излязоха на площадката. Люк отказа да играе баскетбол с момичето с извинението, че ще пази Ейвъри, докато скача на батута.

Един от червените неонови надписи проблесна в съзнанието му, докато гледаше как Ейвстър подскача и апатично пробва приземяване по дупе и корем.

„Тази нощ?“

Люк поклати глава.

— Но ще те помоля да спиш в твоята стая. Нуждая се от осем часа сън поне този път.

Ейвъри слезе от батута и го погледна сериозно.

— Не ме лъжи, защото си мислиш, че някой ще види колко съм тъжен и ще се зачуди защо. Мога да се преструвам. — И разтегна устни в безнадеждно фалшива усмивка.

„Добре, само не ми проваляй шанса, Ейвстър.“

„Върни се за мен, ако можеш. Моля те.“

„Обещавам.“

Точките се завръщаха, а с тях и яркият спомен за резервоара. Люк предположи, че е заради съзнателните усилия да изпраща мисли към Ейвъри.

Хлапето се взира в него още миг, след което хукна към баскетболния кош.

— Искаш ли да играем, Фрида?

Тя погледна надолу към него и се усмихна.

— Ще те направя на пух и прах, дребосък.

— Ще я видим тази работа.

Двамата играха, докато започна да пада мрак. Люк прекоси площадката и се обърна назад веднъж, докато Ейвъри — когото Хари Крос беше нарекъл неговото „дребно приятелче“ — опита да направи кука, при която топката отхвръкна далеч от целта. Мислеше си, че Ейвъри ще дойде в стаята му поне да си вземе четката за зъби, но момченцето не се появи.