Стивън Кинг
Институтът (75)

9.

Тъй като си спомни за първата си среща с Калиша и за да почете паметното събитие, Люк влезе вътре, седна до машината за лед и пъхна една от захарните цигари в устата си. Дъвчеше втора, когато Морийн се зададе с коша, сега пълен с чисти чаршафи и калъфки за възглавници.

— Как ти е гърбът? — попита я той.

— По-зле от всякога.

— Съжалявам. Сигурно е гадно.

— Пия си хапчетата. Помагат. — Морийн се наведе напред и обгърна прасците си с ръце, като така лицето й се озова съвсем близо до Люк.

Той прошепна:

— Отведоха приятелката ми Калиша. Ники и Джордж. А днес са отвели и Хелън. — Повечето му приятели си бяха заминали. И кой сега беше ветеранът в Института? Самият Люк Елис!

— Знам — отвърна тя също шепнешком. — Бях в Задната половина. Не бива повече да се срещаме и да си говорим, Люк. Ще заподозрат нещо.

Думите й звучаха съвсем логично, но в тях имаше и нещо необичайно. Също като Джо и Хадад, Морийн непрекъснато разговаряше с децата и им даваше жетони, когато имаше. А нямаше ли и други места, други мъртви зони, в които подслушвателните устройства не работеха? Калиша определено мислеше, че има.

Морийн се изправи и се протегна, като опря ръце на кръста си. Заговори с нормален тон:

— Тук ли ще седиш цял ден?

Люк всмука увисналата между устните му захарна цигара, схруска я и стана.

— Почакай, ето ти един жетон. — Морийн го извади от джоба на роклята си и му го подаде. — Купи си нещо вкусно.

Люк се дотътри до стаята си и се просна на леглото. Сви се на една страна и разгъна малкото нагънато листче, което Морийн му беше подала заедно с жетона. Почеркът й беше неравен, но това беше само част от причината бележката да се чете трудно. Буквите бяха невероятно дребни. Изписала беше цялото листче от едната страна и малко от другата. Това му напомни за нещо, което господин Сироа беше казал в час по английски за най-добрите разкази на Ърнест Хемингуей: „Те са чудо на сбития разказ“. Същото важеше и за тази бележка. Колко ли чернови беше написала, за да успее да сбие онова, което искаше да му каже, до най-същественото на това късче хартия? Възхити се на лаконичността й, когато започна да разбира какво е направила Морийн. Каква е като човек.

Люк, унищожи тази бележка веднага щом я прочетеш. Сякаш Бог те изпрати, за да ми даде Последен шанс да изкупя част от Неправдите, които съм извършила. Говорих с Леа Финк в Бърлингтън. Всичко, което ти ми обясни, се оказа Вярно и сега ще Разрешим проблема с дълга. С мен обаче не всичко е Наред, защото болките в гърба се оказаха онова, от което се страхувах. НО, понеже вече няма да ми вземат $$$, които спестих, ги „изтеглих“. Има как да ги изпратя на Сина си, за да може да учи в Колеж. Той никога няма да разбере откъде са дошли и така искам да си остане. Ужасно съм ти задължена!! Люк, трябва да се махнеш оттук. Скоро ще те преместят в Задната половина. Ти си „розов“ и щом приключат с тестовете, ще имаш може би най-много 3 дни. Имам нещо да ти дам и много Важни Неща да ти кажа, но не знам как; единствено при Машината за лед е безопасно, а ходим там Прекалено често. Не ме е грижа за мен, но не искам ти да пропуснеш Единствения си Шанс. Иска ми се да не бях вършила нещата, които извърших, и никога да не бях стъпвала Тук. Мислех за детето, от което се отказах, но това не ме Оправдава. Вече е твърде късно. Иска ми се да не говорим при Машината за лед, но май ще трябва да рискуваме. МОЛЯ ТЕ, унищожи тази бележка, Люк, и ВНИМАВАЙ, не за мен, защото моят живот е към края си, а заради теб самия. БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПОМОЩТА. Морийн А.

Значи Морийн беше доносница, която говори с децата на места, където уж не ги подслушват, а след това тича при Сигсби (или Стакхаус) с късчетата информация, прошепната й тайно. Едва ли беше единствената; двамата дружелюбни възпитатели Джо и Хадад сигурно също доносничеха. През юни Люк щеше да я намрази заради това, но сега, през юли, вече беше много по-зрял.

Отиде в банята и пусна бележката в тоалетната, когато си разкопча панталона, както беше направил с бележката от Калиша. Сякаш оттогава бяха изминали сто години.